 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Мисли за самоубийство
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1562 пъти
Здравейте, момиче съм, втора година в университет, споделям моята история, защото не знам какви действия да предприема. Мисля, че съм в депресия и нямам желание за абсолютно нищо. Гледах симптомите в интернет и отговарям на всички. Проблемът е, че оставам без приятели и хора покрай мен. Нищо в моя живот не ме прави щастлива, абсолютно нищо. Имам мисли за самоубийство и искам просто да изчезна.
Уча в университет, където не ми е приятно. Нямам приятели, хората не ми говорят, защото ме мислят за тъпа кифла само защото си слагам грим, а те харесвали по-натурални момичета.
Гримирането е едно от малките неща, които ми харесва да правя. Учителите също са преднамерени към мен и се учудват, когато знам нещо. Искам да допълня, че университетът не е на ниво и масово хората не са толкова умни и затова сигурно учителите са преднамерени. В моята специалност има главно момчета, а малкото момичета седят с приятелите си, които са от университета. Учила съм в елитна гимназия и бях една от най-умните в класа, но нямам финансова възможност да отида в университет в друга държава или друг град. Чувствам се безнадеждно тъпа и безполезна и ми липсва мотивация. Вече не ме интересува даже дали си взимам изпитите. Когато изкарам хубава оценка всеки ми казва, че съм преписала и така всеки можел. Даже за единия предмет решиха, че имам изпитите и така съм си го взела, а това изобщо не беше вярно. Никой не вярва в мен и аз също не си виждам бъдещето. Никой не ме подкрепя, просто на никого не му пука. Има много хора, които не са учили колкото мен в гимназията, а сега са в университет, който искат само защото родителите им имат пари. Трудно ми е сега и честно казано не мисля, че ще успея да се справя и по тази причина не съм щастлива. Миналата година бях по-добре, имах приятели, имах приятел, имах мотивация. Тези неща вече липсват.
В семейството ми имам проблеми. Оттам се чувствам психически изморена. Постоянно ми викат да върша някакви неща-чистене най-вече. Майка ми е доста изнервена и си го изкарва на мен. Нашите ме обиждат често с думи от сорта, че съм излъчвала негативна енергия и нищо чудно, че съм сама или съм имала тъпа зодия, нищо не ставало от мен и т. н. Били са ме преди, защото не си прибирам стаята или защото съм учила през нощта, а не през деня, но през нощта най-лесно запомням. Винаги съм била отличничка. Спирали са тока по същите причини и така нататък, гонили са ме от нас. В училище ме тормозиха, защото бях дебела и имах пъпки по лицето. В гимназията нямах много приятели, защото учих много. В университета пък не ме приемат на сериозно, защото съм се гримирала и са ми казвали, че съм била с кух мозък. Дори хора, които не са си направили труда да ме опознаят. Опитах се да се променям, но всеки има различни претенции и ми омръзна вече. Всеки ми казва различни неща, че съм била потайна или не знам си какво. Не се чувствам удобно като се събирам в компании просто имам лоши спомени, некомофортно ми е. Явно съм интровертна личност.
Относно любовния живот съм имала 3 връзки, които са били повече от 6 месеца, най-дългата-2 години. Наистина си намирах щастието в тия връзки, но последната приключи преди няколко седмици по негово желание и изпаднах в депресия. Пишат ми момчета, но казват, че бързо съм си променяла настроенията. Казвали са ми, че съм имала биполярно разстройство и всичко това са го решили през чат. Стига се до една среща, но се оказва, че главно искат секс от мен. Не ми се занимава повече, изморих се от търсене.
Мислех да отида на психолог, но не знам колко ще ми помогне. Имам на кого да споделям минава ми за малко, но после съм пак в същото положение. Родителите ми са до мен и имам 1-2 приятелки, които обаче само учат и нямат време да излизаме освен 1-2 пъти в годината. Спортувам, защото това също ми харесва, но извън залата пак се чувствам сама и депресирана.
Все едно се връщам към гадния ми живот. Не си виждам бъдещето и не мисля, че нещо ще ме направи вече щастлива.
Не знам какво да променя или по-точно как да се променя. Всички цели, които имах просто се изпариха и както можете да предположите вече нямам и не искам да ми се случва нищо. Не живея просто съществувам!
Опитвала съм се да се променям много пъти. Преди имах приятелки-компания, които обаче ме отсвириха, защото не съм била достатъчно готина. Момичетата покрай мен се оказват лицемерни и говорят зад гърба ми. Спирам контакт с тях. Нямам желание да излизам, то и нямам с кого, освен с момчетата, които ме канят в социалната мрежа, но нямам желание да излизам да пробвам колко ще си допаднем. Защото на живо винаги е по-различно от това как се представят и не ми се експериментира повече.
Ако имате някакви съвети към мен ще съм Ви много благодарна да ги споделите. Как да се променя, депресия ли е или биполярно разстройство, какво ми има и как да се излекувам?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 9b162019a8 |
|
1. Решението е да се отървеш от всичко което не ти харесва и ти носи депресия и гадни чувства. Ако си в началото на университета стой, ако не зарязвай. Щом те дразнят вашите ходи на квартира, не е скъпо. Не искай много от живота и се задоволявай с минимума. Аз така се справям. Мисля че съм в по лошо положение от твоето но за самоубийство не мисля. Това е пълна простотия. Дори и да е гадно, живота е хубав. Храната ако щеш си е удоволствие. Фитнеса също. Гледай само яки филми за да се филмираш. Отърви се от всичко което те дразни.
Колкото до грима, според мен е яко едно момиче да се поддържа. Не пии щото ще стане по зле. Хем ще развиеш зависимост хем няма да ти помогне и може да вземеш грешни решения.
Добра идея е да идеш в Евангелска църква.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 9abf4c8293 |
|
3. Здравей аз съм момиче на 22г.
Моята братовчедка е с биполярно и първо започна адската депресия преди две лета, беше много депресирана постоянно плачеше, не искаше да излиза от вкъщи, не искаше да прави нищо освен да лежи да гледа в тавана и да приема натрапчивите си мисли за самоубийство.
Опитвах се по сякакав начин да и помагам да я разведрявам но не се получаваше беше за кратко и отново изпадаше в състоянието си.
За това решихме семейството да я заведем на психиатър, който беше най-добрия в нашия град от там след няколко прегледа и консултации той заключи че тя е в тежка депресия и изписа медикаменти не се сещам за имената на двете лекарства но уж бяха леки и дори за деца, тя тогава беше на около 17-18год, нормални кг за възрастта и въпреки това повръщаше от лекарствата, караха я да се чувства замаяна и все заспала, мина се период от няколко месеца и тя се оправи сякаш беше наред и спря лекарствата, излизаше често с приятели дори намери нови излизаше и по доскотеки но някак беше различна усетих че нещо не е наред имаше маниакални мисли че знае всичко че е най-умната, че може да премине из целия свят без да и пука какво ще се случи, имаше хиперактивност не спеше дори с дни (2-3дни) което не беше нормално, започна да има куп връзки за по няколко дни и не преставаше да излиза и да се запознава с непознати хора и дори по-големи от нейната възрат доста по-големи а някои дори опасни хора, за това отново я заведохме на лекар но този път в София в много добра клиника и добро психиатри и след консултациите заключиха че тя е с Биполярно и в момента може много да навреди на себе си защото беше в другата крайност, ( а те са две първа-тежка депресия натрапчиви мисли за самоубийство и втора-маниакални мисли за превъзхождане, хиперактивност и сякаш си на амфети пълен с енергия но не разбиращ и дезиориентиран кое е добро и кое лошо ) тази психическа болест наистина е ужасна... всички се борихме за нея нови програми нови медикаменти и за няколко месеца и това отшумя пак си стана онова момиче разбиращо и добро което познавахме.... нооо... преди няколко дни историята започна да се повтаря в момента е отново в тежка депресия и ще посещава лекарите в София много се надявам да не се повтори втпрата фаза на биполярното и всичко да премине поне този път благополучно.
Тя преживя мноого стресови моменти които явно отключиха това заболяване.. ужасно е не го пожелавам на никого и се надявам ти също да се оправиш но според мен ако не е толкова сериозно твоето, опитай с воля опитай със сила! Аз съм против антидепресантите, но ако е много сериозно и застрашаващо живота ги приемам като средство за помощ.
Ако е така сериозно положението както при моята братовчедка потърси помощ!
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 709b59c8c0 |
|
4. Здравей! ;)
Аз съм по-малка от теб, все още съм ученичка, но когато прочетох историята ти до самия край, имах чувството, че си писала за мен (като изключим някои подробности). Само едно искам да знаеш - не си сама! Жалко, че тук всичко е анонимно, защото много бих искала да се запозная и аз с някое свястно момиче, каквото ми се струва че си. Другите около теб са тези, които не стават за нищо, и поради тази причина, ти си мислиш, че проблемът е в теб.
Не искам да обиждам никого, но родителите ти също имат глупаво мислене, особено това със зодията. Ако прочетеш това, би ли ни казала наистина каква е зодията ти? Дори и да не ни я споделиш, не смятам, че това е някаква причина да се държат така лошо. В крайна сметка всеки човек е уникален и различен сам по себе си.
И не се предавай! Личи си, че си умно и възпитано момиче, учи си и не обръщай внимание на боклуците около теб. Не си заслужава да умираш. Пожелавам ти всичко хубаво и успехи, наистина ми се прииска да се запознаем.
Момиче на 18.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: ba2b19b5ca |
|
5. Първо за гримирането. Щом ти харесва го прави но с доза и осъзнай, че има елегантен ежедневен грим и сценичен. Ако си с втория през деня, не е добре и е грозно. Второ търси начин да си заета постоянно с нещо, работи, ходи на спорт, танци.... ходи на места където ти харесва и ще СРЕЩНЕШ НОВИ ХОРА. Вашите са минало. Отгледали са те, търси си сама пътя. И аз завърших нискокласен университет, после магистратура в София и сега работя в чужбина добра работа. Махнах се от родителите ми, от обидите, мрънкането, от ненужните "приятели". Животът продължава. Стегни се, върви напред.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 7f493c5110 |
|
6. Да ти кажа повечето хора са като теб, та дори и по-зле-без хубавите неща. С три думи-това е живота. Разбра се, има много неща, които можеш да промениш-наблягай на нещата които обичаши ограничи нещата, които те дразнят. Помисли си добре какви приятелки искаш да имаш, какво гадже и започни да ги търсиш, не се задоволявай с това, което е в момента. Нека университа не ти е такъв приоритет, да не говорим за колегите там. Помисли си и какво би искала да работиш един ден, виж дали има търсене на такива специалисти тук или в чужбина и започни да се подготвяш от сега.
|
...
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 9d188a6762 |
|
8. Ще се оправиш. Просто не мисли за другите и за тяхното мнение. Според мен си тъжна защото сега си сама и нямаш приятел но нещата според мен ще се наредят. Здрава и права си не мисли за самоубийство. Другия плюс е, че си жена и мъжете ти обръщат внимание. Възползвай се по някакъв начин. За грима продължавай да се гримираш и въобще не обръщай внимание на тези, които те наричат кифла. Момчетата го казват защото ги привличаш а жените защото ти завиждат. Мисли позитивно и ще видиш, че всичко ще се нареди в твоя полза. :)
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 33bca36cde |
|
9. Здрасти, преди време изпаднах в почти същото положение като теб. Преди около две години имах много приятели, чувствах се щастлива, но се появиха огромни проблеми в семейството ми, които ми повлияха доста зле. Затворих се в себе си и не контактувах с никого. Вече не се усмихвах и не се радвах на живота. Както при теб и моите родители не ми оказваха никаква подкрепа. Все мислех за лошите моменти и си преповтарях грешките си. Забравих да се радвам на живота. Колкото повече падах толкова повече страдах и осъзнавах, че ми е нужна промяна. Аз като теб дълго търсих проблема в себе си и честно казано стигнах до заключението, че трябва да забравя за птоблемите и да се съвзема. Намерих си хоби, танците. Обичам природата и да рисувам. Обожавам да слушам музика, това ме отпуска и ме зарежда. Така съм по - приветлива за околните и честно казано от както не се притеснявам да говоря с тях отново намирам приятели и макар че не мога да помогна за проблема в къщи, поне мога да съм по - полезна. По принцип когато татко се напиваше а мама винаги беше изтощена, винаги се оформяха голями скандали за най - малкото нещо, или между тях, или между мен и някой от двамата, не премълчавах нищо и това водеше до още по голями проблеми. Вече когато, ми правят забележки дори и да не съм виновна или да са неоснователни, предпочитам да си замълча, да се съглася със тях или да се извиня, така въпреки, че се ядосвам и се натъжавам поне не се разразява кой знае каква буря
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 2d3ab80725 |
|
10. Миличка, когто се стигне до мисли за самоубийство или суицидни мисли, то ти спешно трябва да отидеш на психиатър, защото си опасна сама за себе си. Ще ти дадат някое и друго хапче и това ще ти помогне.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 43b62b07bb |
|
11. Трябва да резбереш няколко неща:
Ти си красива и нещата, които бившите ти са ти говорили са ПЪЛНА ИЗМИСЛИЦА! Ти не се нуждаеш от хора, които ще те обичат само в добрите моменти, а и лошите! ПЪЛНИЯТ ПАКЕТ! Истинските мъже никога не си тръгват, когато стане прекалено трудно, а се опитват до последно!
Препоръчвам ти книгата МИСЪЛТА ОПРЕДЕЛЯ НАСТРОЕНИЕТО на Падески- Нуждаеш се от нея!
Всички хора, които те избягват или са те оставили не са видяли красивото в теб, защото са твърде вглабени в собствените си недостатъци, които се опитват да отрекат!
Както казва ТУПАК- Прости, но не забрявай! Момиче, дръж си главата горе и, когато ти казва, че си нищо, НЕ МУ ВЯРВАЙ! Освен, ако не става въпрос за измама, изневяра или тормоз, хората не са сладолед, от който да избереш, да, този е за мен, а този не става. Не са знаели какво е истинска любов, и за това са си тръгнали!
Моят бивш постъпи по същият начин с мен, тормозеше ме, обиждаше ме и накрая обвини мен за всичко и си тръгна, а след като се върна да сме били приятели ми обясни колко по- добра била новата му приятелка. Нечовешко отношение! И аз исках да се самоубия, чувствах се като нищожество и ми беше толкова трудно... Но ще му простя някак..
Прости на тези идиоти, че не са видяли какво красиво по душа момиче си!
Ако искаш причина да живееш, помагай на хората, бъди им полезна и разбери, че сегашното ти положение е заради миналото, но НЕ Е онова, което ще бъде животът ти!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
