Проблеми с гнева - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89953)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20864)
 Секс и интимност (10508)
 Тинейджърски (19468)
 Семейство (4404)
 Здраве (7344)
 Спорт и красота (3843)
 На работното място (1877)
 Образование (5271)
 В чужбина (1178)
 Наркотици и алкохол (869)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1429)
 Други (12011)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Здраве

Проблеми с гнева
преди: 16 дни, 23 часа, прочетена 524 пъти
Здравейте.

Започвам с това, че съм момиче на 20 години. От известно време имам проблем, на който не мога да открия решение.

Винаги съм била спокоен човек. Никога не съм била вербално агресивна, вбесена до болка или крайно разгневена. Даже околните ми се възхищаваха на непоколебимата хармония... до преди 3 месеца.

От 3 месеца насам изобщо не мога да се контролирам. Сякаш всичко и всички ме напрягат, разгневяват. Не мога да се позная. Търся причините за това, нали все пак всеки проблем си имал и корени? Нека да разкажа до какви изводи достигнах.

Преди около 3 месеца се разделих с вече бившия си приятел. Той ме обиждаше много, нагрубяваше ме. Държеше се с мен като с нищожество, подиграваше ми се за всеки избор, за всяко едно решение. Твърдеше, че от мен „нищо не става“ и ще достигна до провала на живота си, тъй като съм подбрала да следвам в университет, пълен с „пропадняци“. Наричаше ме „тих дебил“, „бавноразвиваща се“, „нестабилна“. Чашата ми преля и се разделихме. Не можех да понеса повече.

В детството ми родителите ми трябваше да работят и ме оставиха в ръцете на дядо ми и баба ми. Дядо ми също от най-ранна детска възраст ме обиждаше, тормозеше дори. Няма нужда да споменавам за шамари, колко пъти буквално се е изплювал върху мен (колкото и неприятно да звучи), твърдейки, че съм „боклук“ и „нищожество“. Тормозеше и баба ми, но тя и до ден днешен твърди, че това са „семейни тайни“ и никога не е имала смелостта да го напусне. Заради децата си правела и търпяла всичко. Майка ми и баща ми така и не научиха за това, което се е случвало всъщност по време на почти постоянното им отсъствие. Бяха ме оставили напълно в ръцете на двама души, които предизвикаха изключително негативни събития още в началото на моя живот. Отговаряха и за това как се справям в училище, не ме пускаха да излизам навън, защото „трябвало да си гледам само училището“, нямах почти никакви социални контакти до 13-14-годишна възраст; нямам почти никакви спомени от градинки пред блокове, детски игри с връстници. Ако имах по-ниска оценка от 6. 00, следваха скандали и още стотици обяснения как съм щяла да бъда „посредствена“, как съм била „двойкарка“. Спираха да ми говорят с дни. Така ме наказваха за една петица например.

В училище започнаха стабилно да ми се подиграват. Че съм „грозна“, „с отвратителни дрехи“ и най-вече свита, срамежлива. В малкото случаи, в които получавах оценка, която бе по-ниска от 6. 00 (става дума за петица), се разплаквах пред учители и съученици, предполагайки какво ще последва вкъщи. Общо взето... не знаех какво да правя, нямаше кой да ми помогне, а и нямах представа какво на кого да кажа. Заради това си и търпях.

Откакто се разделих с приятеля си, както и разказах по-рано, не мога да се контролирам. Държа се грубо с хората; обиждам се от всеки малък намек, който ме наранява. Станала съм буйна, искам да изоставям всеки, който ме обижда (дори и да не е целенасочено), не търпя никого. Каже ли ми се нещо по-накриво, лудвам и просто спирам контакт със съответната личност. Вътрешно ме е страх, че дори една шегичка, насочена към мен, е с много, ама много лоши и негативни помисли. Сякаш всеки цели да ме нарани и да ме „смачка“, а аз вече не желая това.

Не знам какво да правя. Смятате ли, че ще ми мине скоро? Как да се съвзема и да се върна обратно към това, което бях? Дали консултация с психолог би помогнала?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 16 дни, 12 часа
hash: eaf9dbcb2c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Ще ти мине. Криво-ляво ще се научиш да се владееш. НО, само с психолог ще го преодолееш напълно. Защото ситуациите, които си описала, са тежки травми.

 
  ...
преди: 16 дни, 8 часа
hash: 6b5ecb0981
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Подсъзнателно копираш и се държиш с хората така както са се държали с теб. Незнам къде си сега, но се махни от отровната семейна среда. Вече си голяма и трябва да живееш самостоятелно да се развиваш. Семейството е семейство имай контакт с тях на празници, събирания но трява да вървиш напред. Поговори с вашите, просто седнете и им разкажи всичко. Ще ти олекне и ще им отвориш очите. Срещни се със свестен психолог. Мен също са ме гледали боба ми и дядо ми. Останах шокирана от разговора с психолог. Видях колко пагубна роля са имари върху мен. А те постоянно ми казваха, че ако не били те съм щяла да гледам от прозореца на някой дом за изоставени деца. Колко живописно звучи за психиката на малко дете. нали? Разбирам те напълно. Аз говорих и с баща ми. Майка нямам. След толкова години той беше потресен от това, което му разказах. От това, ме самият той не го е виждал и осъзнавал. Не обвинявай а кажи какво чувстваш, така ще бъдеш чута. Травмите ще са винаги в теб, но за да ги забравиш трабва да се отдалечиш. И аз ходех с едни и същи дрехи, но това не ме пречупи. Напротив. Изчетох толкова много и днес винаги съм много елегантна, винаги в класически стил облечена и често ме питат как го постигам. Откъде този усет, хем елегатна, хем не натпапчива. Но ако не беше онзи период от живота ми, днес това нямаше да е така. Да не говорим тези трудности и жестокият житейски опит, как са ме калили да се справям с какво ли не. Виж положителното от всичко това, чети и ще видиш света по друг начин. Веднъж в тежък за мен момент прочетох как един психолог приложил следната терапия на пациент. Разказал ужаса от детството си и след това трябвало да разкаже историята си, но от позицията на герой. Той разказва как се е оправил с непосилни трудности за едно дете и как днес е нещо благодарение на своята воля и потенциал.

 
  ...
преди: 16 дни, 6 часа
hash: 0660865b27
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Малко спорт сред природата ще възстанови химията ти.

Аз му викам химия.
Всеки стрес променя в теб химията. И трябва да се възстанови. Най-бързо и сигурно става със спорт.

И никакво затваряне в къщи, то ще е краят! Затова навън!

 
  ... горе^
преди: 15 дни, 20 часа
hash: 3fec4cacff
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Никой не може да каже дали ще ти мине скоро. Относно консултацията с психолог лично аз не ти препоръчвам. Посещавала съм и не е кой знае какво. Колкото и банално да звучи "Ако човек не иска да си помогне, никой не може да го направи". Аз бях на същия принцип, ходих на психолог месеци наред и просто си казах, че трябва да взема нещата в свои ръце. Той само те слуша и ти казва кое как трябва да стане, а вярвам, че всеки знае кое как се прави. Трудно е да се приложи. Може да започнеш да спортуваш или да медитираш. Опитай, мисля, че ще има резултат. :)

 
  ...
преди: 15 дни, 13 часа
hash: f8b4a29ca0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Аз също имам недобри родители. Майка ми е добра като характер но не може 5 обосновани думи да каже като хората.. Баща ми беше много добър в професията си, но комуникацията му е на нула. Като ученик не знаеше в кой клас съм. С такива родители мислите ли че ще стана "печен" Чак когато се преместихме с жена ми в София и бях далеч от тях започнах лека полека да ставам човек. Даже майка ми ме ожени. Не знаех как да предложа на приятелката си тогава да се оженим. Бяхме в кухнята и майка ми вика: вие защо не се ожените.. И с нейното изказване съсипа всичко. Като и казах защо го е направила- тя вика-еее, какво толкова съм казала. Еми нищо, само дето след 18 г брак се развеждаме. То имаше и други фактори, които се натрупаха през годините и така.
Та мисълта ми е че трудно можеш да избягаш от детството си, което и до сега ти влияе
М46

 
  ...


...
преди: 15 дни, 3 часа
hash: 2f93f1a449
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Звучиш като много разумен човек, който знае и ще се справи с трудностите в живота. Единстената ми критика е, че си търпяла простака прекалено дълго. Според мен, в момента се получава нещо като махало-била си в крайно положение, сега се намираш в крайно противоположно. Ще се упокоиш постепенно и се си намериш центъра на равновесие. Пожелавам ти, това да се случи скоро.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker