Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Най-добре иди на психолог/психотерапевт като за начало. Ако той сметне може да трябва да посетиш и психиатър, за да ти изпишат някакви лекарства. Това ми звучи като сериозна депресия, особено ако продължава по-дълго време. И аз съм имал разни такива мисли, но обикновено минават за няколко дни.

И друг съвет: спорт, бягане, танци - това са изключителни помощници при всякакви депресивни състояния. Мога да кажа, че само с танци и фитнес почти излекувах депресията. Аз като мъж не препоръчвам по-бавни неща като йога и тн. защото могат да са прекалено "интроспективни", т.е. да ти оставят време да мислиш и да се вглъбяваш, но за жена може да е ок. Според мен обаче най-добре е някакво по-интензивно занимание, което да те изцежда. Най-лесно би било бягането, заради т.нар. "runner's high" - рязко отделяне на ендорфини, ще го усетиш още след 40-50 минути бягане. Винаги след бягане се усещам, че си тананикам някаква мелодия, че ми е весело и че мислите ми са позитивни. След фитнес също, но там даже вероятно заради допаминовия ефект освен позитивзма се чувствам и мотивиран да правя неща. Парадоксално е, че занимание като фитнеса, с което хабиш много енергия, всъщност те прави по-активен в крайна сметка, но тялото работи така.

7.   Това е много сериозна депресия наистина.Отиди на психолог или на психиатър.За мен йогата ще те успокои и ще те отведе в друг свят и няма да си мислиш за самоубийство,а за хубави неща.Запиши се някъде където можеш да имаш повече контакти.Рисувай или пък прави разни неща от хартия,когато имаш време или още по-добре е да четеш например.Така ще разбереш,че живота има по-голям смисъл и няма да желаеш да се самоубиваш или да си мислиш че си боклук.

8.   Съветът ми е да посетиш психолог или психотерапевт. Ако психотерапията не ти помогне, би трябвало да те насочат към психиатър, за да ти предпише лекарства. Малко съм скептична относно антидепресантите, но сега ми се налага да ги пия и психиатърката, както и психоложката ме уверяват, че ще се оправя и че съм стигнала до това положение, защото не съм обръщала внимание на депресията. Не подценявай проблема си. Не е нито лигавене, нито преувеличаване. Аз съм в депресия от 14 годишна, сега съм на 22. Чувствала съм се и добре, но повечето време мислех за самоубийство, че не ставам за нищо, нямах желание и интерес дори към любимите си неща... и тогава се отключиха други неща в следствие на изчерпания серотонин в мозъка и факта, че съм пренебрегвала депресията. Та сега съм на антидепресант и се опитвам да променя мисленето си. Спортът и здравословната храна също ще помогнат. Медитирай, излизай навън, прави това, което ти харесва. Дали ще слушаш музика, гледаш сериали или четеш все тая, важното е да ти доставя удоволствие.

9.   Ако става въпрос наистина за депресия и то в тежка форма най-добре ще е да се обърнеш към психиятър. Не слушай коментарите от сорта на ” антидептесантите няма да ти помогнат”, ”само с положително мислене ще се оправят нещата”. Това са коментари на хора, които и понятие си нямат от депресия. Хора, депресията не е моментно състояние на тъга, депресията е заболяване и е крайно време наистина да се даде гласност на тази тема и да не се бърка депресия с това човек да се чувства понякога тъжен. Лично аз съм изпадала в тежки състояния на тъга и безизходност, взимала съм и антидепресанти, но при мен нещата не бяха толкова сериозни. Човек от семейството ми има депресия и взима антидепресанти от 10 година, поради това, че не се говори много за депресията и всички я омаловажават. За това сега просто не може да живее без лекарства, защото не е потърсила адекватна помощ навреме, докато нещата не са били чак толкова сериозни. Не слушай никого, ни близки, ни роднини или приятели, които ти казват да се стегнеш, и че всичко ще се оправи с времето си. Потърси помощ, докато не е станало късно. Не се срамувай от това да потърсиш помощ, много хора са на твоето дередже, но крият, заради обществената стигма и неразбиране, която тегне над тях. Пожелавам ти успех и дано да намериш начин да се справиш и да заобичаш отново живота! :)

10.   Ще ти кажа нещо, което масово хората не разбират. Депресията е съвсем реален проблем, заболяване. Тя трябва да се третира точно като болест- с нужната отговорност и важност. Характеризира се с ниски нива на допамин и серотонин, което е реална липса във физическото ти тяло, а не някакъв измислен от теб душевен проблем. Хората си мислят, че депресията е обикновена тъга, която просто така моментно те е обзела. Глупости на търкалета.
Като за начало отиди на психолог. Първият час е консултация, след него се започва терапия. Психологът ще ти каже, ако имаш нужда да отидеш на психиатър, който да ти предпише лекарства. Реално би могъл да се справиш и без лекарствата, никой няма насила да те накара да отидеш на психиатър и да пиеш хапчета. Всичко ще бъде по твоя воля. Ако решиш, можеш открито да кажеш на психолога, че не искаш да пиеш лекарства на този етап. Андитепресантите повишават нивата на серотонин, това е всичко. Те не премахват депресията, а правят терапията по-кратка. Проблемът се корени както в съзнанието ти, така и в тялото ти. Лекува се на 2 фронта, така да се каже. Ще се справиш, много хора са били в твоето положение и са се измъкнали. Недей по цял ден да стоиш затворен между четири стени на тъмно. Депресията се лекува с активност, не с пасивност. Започни терапия, опитай се да си по-деен, отделяй време за себе си (хобита, нови начинания, любими занимания). Старай се да живееш повече тук и сега, да се отдаваш напълно на настоящия момент и да не се затормозяваш със странични неща. За всичко си има време и място. Когато си на терапия, си на терапия, когато си чистиш стаята, си чистиш стаята. Каквото и да правиш, мисли само за него. Лекувай се, не се оставяй на тези черни мисли да те превземат напълно и да ти контролират живота. Бори се.

11.   Здравей, аз също бях така. Вечер не исках да си лягам, защото скоро щеше да стане пак сутрин и отново да се събудя. Не виждах изход, не виждах как може да се променят обстоятелствата. Бях толкова уморена от безмислена борба, от всичко. Чувствах се в затворен кръг и не издържах. Не можех да реагирам, не можех да се защитя. Все едно съм парализирана. Чувствах се излишна, безполезна, безпомощна. Животът ми беше само мъчение. Мислех за самоубийство, преставях си как слагам край. Исках само да потъна в тъмнина и да изключа - да не чувствам нищо повече, толкова силна беше болката, все едно душата ми отвътре крещи и се разкъсва.
Като теб, прекрасно знаех причините, но не виждах, как мога нещо да променя. В един момент бях толкова отчаяна, че не издържах повече и реших да потърся помощ. Никога не съм мислила, че ще го препоръчам, но няколко консултации със психотерапевт ми помогнаха. Първия път в кабинета само ревах. Още докато се опитам да формулирам проблема и сълзите ми рукваха и не можех да спра. Втория път всичко - ревах и разказвах. Обаче даже само това, че успях да го изкарам навън, да го изкажа пред някой ми даде невероятно облекчение. Беше някак освобождаващо. Мисля че помогна точно това, че човека насреща беше непознат и обективен наблюдател, който няма никакво отношение към ситуацията. Защото когато бях опитвала да споделям с близки и приятели винаги се чувствах по-зле. Хората, които те познават не могат да не реагират емоционално или да не вземат страна. Много е важно да има някой, който вижда отстрани за какво става въпрос и може да те приземи. Иначе се губиш в собствените си мисли и проекции. Само след няколко часа отношението ми към проблема се промени - буквално все едно съм друг човек. Вече не ме яде нищо отвътре, свободна съм, защото го изкарах навън. Съжалявам че толкова дълго чаках, но по принцип съм много недоверчива и предубедена. Не съм ходила никога на психиатър, защото не искам да ме тъпчат с лекарства. А към психолог не исках да се обърна, защото имам толкова много познати, завършили психология и като ги познавам и знам на какво ниво са, не виждах с какво някой такъв може да ми помогне освен да ми вземе парите. Не живея в България - когато ножът опря до кокал и вече не издържах, най-накрая потърсих консултация с психотерапевт. Просто по-зле нямаше как да стане, а не можех да се измъкна сама за косите. Жената, за мое щастие се оказа професионалист и имаше опит - веднага напипваше болезнените теми, натискаше където трябва, изкарваше на повърхността всичко, което толкова старателно криех. Показа ми че няма какво да крия и от какво да се срамувам, че не трявба да се чувствам виновна и че просто съм направила това, за което съм имала сили. Че не трявба да се укорявам, защото никой не е перфектен, че хората правят грешки. И най-вече ми помогна да се освободя от тази невероятна тежест, която ме разяждаше отвътре. Винаги съм мислила че психотерапията е нещо, което трае с години и няма особен резултат. Е за моя изненада се оказа, че когато човекът насреща знае какво прави, терапията може да е учудващо ефективна. Помогна ми и то без да се почувствам зависима. На четвъртото посещение и двете решихме, че вече съм добре, всичко се развива в правилната посока и следващо посещение в случая не е необходимо. Съжалявам единствено, че не потърсих по-рано помощ, но пък по-рано просто не бях готова за това. Явно за всичко си има правилно време.

12.   До коментар 2 - Да си намери работа, в случай че не работи?! Що за съвет е това ! Аз след като започнах работа си развалих здравето и психиката и ТОГАВА ми се породи депресията !!!
До коментар 11 - Психотерапевт няма да помогне, ако човек не си помогне сам !

13.   Има моменти в който човек изпада в ситуация в която не намира изход поне си мисли така опитва се да реши връхлетелите го проблеми и когато не може да се справи изпада в летаргия отчаяние мрачни мисли а когато и нямаш с кого да споделиш става трудно .Истината е че всеки минава през труден период и трябва да бъде силен Намериш сили да продължиш да си поставиш цели да не не премисляш нещата.

14.   Понякога депресията се дължи на липса на витамини B9 (фолиева киселина) и B12. Те стоят в основата на регулирането на хормоните на щастието. Няколко мои познати вече ми споделят, че с приема им са се оправили. А от личен опит знам, че и жълтият кантарион помага. Аз лично съм го купувал като билка от аптеката и съм си го варял в тенджера, за да стане на чай. Може да го комбинираш с витамините.

15.   „... Мисля че обстоятелствата, които са ме довели до тук няма как да се променят... “


Разбира се, че няма да се променят. Това е минало. Можеш да промениш само твоето разбиране за тези неща, т. е. да не се самоосъждаш толкова. Не си убила човек, нали? Какво толкова, всеки минава през тежки изпитания, това е начинът да се променим, към по-добро. А ти зацикляш и преживяваш още и още, и седиш в миналото, защо? ! Прости си, остави го да си иде и си намери занимания. Послушай номер 2!
А от мен- нищо не е толкова трагично, колкото ти си го представяш. Всичко е поправимо. Действай!