Вътрешни бариери
преди: 4 години, 7 месеца, прочетена 717 пъти
Здравейте всички. Чувствам се толкова очужден и толкова наделеч от всички, че направо не знам към когоа да се обърна. Поведението ми, което ще опиша по-долу е толкова антисоциално и налудничево, че наистина съм в космически вакуум. Направо не знам от къде да започна, но ще се опитам да бъда максимално кратък. През целият си жизнен цикъл до сега (особено последните 2-3 години и най-вече последните 3-4 месеца) съм някакво страхливо дете. Ежедневието ни сблъсква с какви ли не перипети непрастранно. Живеем в изключително сложен свят и самото съществуване е борба за оцеляване. Обаче аз не се спавям ни най-малко с това. Винаги съм бил изключително притеснителен, стеснителен и срамжлив. Никога съм нямал смелостта и инициативата да направя първата крачка ще се късае до какъвто и да е социален контакт. Няма да излагам на показ милионите примери, които мога да дам, просто ще дам пример с няколко то последните седмици. Не отдавна телефонът ми прояви заводски дефект и това, което всеки би направил е да се възползва от гаранцията, но аз не съм всеки и ето какво направих аз. първо писах имейл, не последва отговор, след това мина месец докато се престраша да звънна по телефона, от където ми казаха да отида на място и после минаха 2-3 месеца, в които така и не се реших да отида и в крайна сметка друг отиде вместо мен. Друг пример. В хипермарета виждам стока на промоция, но като отида на касата ми фиксират цена 2 пъти по-висока от промоционалната и есетествено аз не се престраших да имам възражения. Просто в гърдите ми усетих топка и бъкел не можех да кажа. Служебно трябваше да направя наколко поръчки по телефона, но както се сещяте отново ми застана топка на гърдите и не можах да се обадя и им писах по имейл, а когато получавам известие за имейл отново в гърдите ми се появява топка (състоянието ми е подобно като при паническа атака), докато прочета имейла. Просто може да изглежда налудничевто във вашите очи но при мен се проявяват такива състояния. Просо не знам как да го опиша. Страдам от такво ниско самочувствие и липса на увереност, че нямам куража да говоря, камо ли да навлизам в дискусия или наккаъв спор. Та, мен дори ме е срам да говоря с мобилният оператор или пък с касивер магазина. Готов съм да жертвам толкова много време, че и средства само заради това. Може да загубя 2-3 часа да търся нещо по щандовите в магазин, но не и да се обърна към служител. Може да си прежаля гаранцията, но не и да отида в магазина да рекламация...
Примерите са безкрай. Просто не знам как да ги онагледя и опиша. Убеден съм, че всичко това изглежда налудничева и невероятно, но е самата истина. Знам, че няма да се оправи с магическа пръчка, но просто не знам кое е разковничето да стана по отракан и по уверен в комуникацията. Бвез да го пиша сигурно сами се сещата, че не поддържам много социални контакти и нямам приятели. Давам всичко от себе си в инициативите, които поема - в работата си, преди това в образованието си, в това никога съм нямам проблеми, но друг човек, който върши 2 пъти по-малко получава повече девиденти и похвали от мен, само защото може да общува и да докарва всичко на думи. Това е само частица от всички неправадливости, които се случват поради това...
Блгодаря на всикчи, които се нагажираха да прочетат историята ми и наистина ще бъда много благодарен, ако ми дадете някаква препоръка как да преборя това.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 7 месеца hash: 008ef77cb1

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Най-добрият начин да се пребориш със страховете си е да се изправиш срещу тях. Може да звучи клиширано, но е вярно. Когато знаеш, че трябва да направиш нещо, просто си поставяш за цел да го свършиш, колкото и неприятно да е за теб. Например следващия път в магазина намери служител да питаш за нещо, дори да нямаш нужда. Обаждай се и ходи където трябва. Ще претръпнеш само с повече комуникация. Ако се затваряш в себе си, няма как да имаш напредък в общуването. Поемай инициативи в общуването и с времето то ще се превърне в нещо нормално.

 

...

преди: 4 години, 7 месеца hash: 4b3c5e8dff

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Важното е, че осъзнаваш, че имаш някакъв проблем и пречки, поздравления! Моят съвет е да опиташ да се преборваш с малки крачки, така сам ще се убеждаваш, че можеш и се справяш. Също ти препоръчвам консултация с психолог, аз лично ходя и има резултат, за увереността и социализирането мисля, че ако попаднеш на добър специалист ще ти даде адекватни съвети. Аз лично следвайки съветите (понеже не става само с приказки) и започнах да правя малки крачки към поведението, което искам и с всяка моя "победа" се убеждавам, че мога и т. н. Ако се притесняваш от разговора може да отидеш с написана историята на лист. И не забравяй - всеки човек има слаби места, нотки неувереност, свои си притеснения и като цяло всеки е вглъбен в себе си - продавачката след 5мин няма да помни, че нещо си питал. Успех ти желая :)

 

...