| | Споделена история от Здраве | 
 
			Аз съм в тотален упадък и не мога да спра да пропадампреди: 6 години, 1 месец, прочетена 1371 пъти
 Здравейте,
 Малко за мен: на 31 съм,  мъж.  Без висше,  без роднини,  без приятели,  без грам самочувствие.  Бях на върха на света и той ми бе в краката докато израствах.  На 18 години бях с TOEFL с резултат 267 от 300.  Исках да уча в чужбина и започнах.  Почнах да уча в Швейцария,  но проблеми със семейния бизнес прекратиха учението ми.  Имах тогава и кола с 367 коня,  която я няма отдавна,  но това е отделно.  Върнах се в България и почнах да се лутам.  Лутах се из различни компании и имах много познати и "приятели".  Винаги съм бил човек,  който се е опитвал да сплотява хората.  На 20 ме диагностицираха с МС.  Тогава бях в компания,  която пиеше много и аз почнах покрай тях.  Пиян почти всеки петък.  Бях на лечение в Китай и там пиех също,  тъй като един от компанията следваше точно там по това време,  и с него се напивахме почти всяка вечер.  Едното мина и другото дойде и така докарах до 26.  По чиста случайност и огромна доза късмет ме препоръчаха в IBM и те взеха,  че ме взеха.  Работа като работа в call centre.  Работата бе да обслужвам клиенти на Honda и го вършех доста добре.  Имам няколко награди от това време.  На първото ми интервю ме интервюираше жената,  която и до ден днешен смятам за най-красивата,  невероятна,  неописуема жена.  Тогава не го разбрах и се хванах с една ненормалница,  която ми разруши така и така разрушения живот - само некви тъпи игри си играеше с мен.  Чак сега разбирам какъв съм бил глупак,  и че само аз съм си виновен.  И така вършех си аз работата и след 2 години ми се отвори шансът да направя дарителска кампания със Соломон Паси (бившия министър на външните работи) и аз я направих.  Давах интервюта по Нова ТВ и имаше много статии за мен по медиите,  той се заливаше с ледени кофи,  то и още си ги има.  Преди щях да се притесня,  че може да се разбере кой седи зад този текст,  но в момента съм толкова апатичен,  че не мога да си контролирам и малкото емоции,  които усещам и следователно и пет пари не давам.  Изтрих си Фейсбука,  депресирах се и се затворих в себе си.  Просто не разбрах колко бях щастлив,  докато бях в Хонда и въпреки че работата изглежда постна и проста ми даваше някакво усещане,  че върша нещо значимо,  за разлика от сега.  Сега ми е трудно дори да стана и знам идеално,  че всичко е от мислите ми,  но не мога да ги владея.  Единственото хубаво е,  че се запознах с едно момиче напълно случайно,  която прави опити да ме държи над повърхността,  но тя не ми е гадже и няма и да ми бъде,  тъй като си има приятел от 5 години,  въпреки че ние сме лика-прилика с нея.  Еднакви сме във всякакви отношения.   Помогна ми да получа интервю в една фирма,  която изглежда супер и работата изглежда супер,  но разбира се по идеално стечение на обстоятелствата имах пристъп точно тогава,  а не бях имал от година и половина.  Поне в това отношение мислех,  че съм се стабилизирал,  но както и да е.  Та,  отидох на интервюто и тотално го оплесках.  Разбира се,  не ми върнаха обратна връзка и не очаквам и да го направят.  Имам усещането,  че съм си изгърмял всички патрони и не виждам път напред.  Опитал съм всичко,  което ми е дошло на ум и вече вадя само празни карти от шапката ми.  Просто исках да си споделя болката.  Нищо не очаквам,  нито искам,  то нищо вече не ми  носи наслада и това слънце ще ме довърши.  Пожелайте ми успех да не се самоубия,  щото друг изход от доста време насам не виждам,  а имам нужда всичко това да спре веднъж за винаги.
 | 
	
		| 
				
					| Коментари |  |  
					|  Вземи последните коментари по RSS |  
					|  |  
					|  |  
			 
 
																				
					
																				 
						
							| преди: 6 години, 1 месец hash: 0fede67149 |  |  
						
							| 1.   Аз така и не разбирам какво ти е.  Ти си млад умен комуникативен и си пълен с възможности.  Ти си заровено съкровище и просто трябва някой да те намери.  Жив и здрав да си.  |  
						
							| преди: 6 години, 1 месец hash: 3123d6cb73 |  |  
						
							| 2.   Отивай да работиш на някой строеж. Повярвай,  точно за теб е!
 От най-ниската работа,  да носиш кофите и желязото.
 Не се майтапя!
 Ще ми благодариш после.
 |  
						
							| преди: 6 години, 1 месец hash: 56e677ceb2 |  |  
						
							| 3.   Дръж се може и всичко да е много по зле както е при мен.  Имам един развод и запор от 50000 и на всичкото отгоре и 8 акции от полицията всеки път нищо не откриват и все още не съм се предал.  В момента единственото което ме крепи е да ги изчукам и да плащат кредита ми който дефакто не е дори мой  |  
						
							| преди: 6 години, 1 месец hash: bc5cf7a2d7 |  |  
						
							| 4.   Забрави какво е било и се съсредоточи върху това какво може да бъде.  Никоя работа не е последен шанс.  Търси и ще намериш дори по-добра от досегашните.  От думите ти личи,  че ти липсва любов.  Постарай се да намериш момиче,  с което да се обичате и да създадете семейство.  Използвай интелигентността си и натрупаните знания и опит,  за да пробиваш там,  където искаш.  |  
						
							| преди: 6 години, 1 месец hash: 130ca1c86e |  |  
						
							| 6.   Не  трябва да се депресиращ.  И аз съм в твоето положение.  Излизай.  Чети.  Готви си.  Чети духовна литература.  Ошо,  Дон Мигел Руиз.  Препоръчвам горещо Милена Голева.  Късмет.  И не се наричай упадък.  Пропадат добрите,  духовните,  чувствителните.  Останалите газят и ръчкат,  та затова успяват.  |  
					
					
					
					...
 
						
							| преди: 6 години, 1 месец hash: d10985542f |  |  
						
							| 8.   Значи от това дето си написал не се разбира много. Разбрал си, че всичко е от мислите ти-това ок...И това е важно и би помогнало. Не разбрах от къде идва проблема, от здравословно състояние ли. МС множествена склероза ли е. Ако да, обърни си внимание на здравето, другите глупости ги остави  |  
						
							| преди: 6 години, 1 месец hash: 7a86a18500 |  |  
						
							| 9.   Опишете с какво се храните и какви напитки пиете? Вегетарианец ли сте?
 
 Помагам само на хора желаещи да си помогната сами!
 М
 |  |