Постоянно притеснение - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96794)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22764)
 Секс и интимност (11244)
 Тинейджърски (20204)
 Семейство (4848)
 Здраве (7809)
 Спорт и красота (4068)
 На работното място (2159)
 Образование (5924)
 В чужбина (1297)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1502)
 Други (13136)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Здраве

Постоянно притеснение
преди: 8 месеца, 19 дни, прочетена 547 пъти
На 20 съм, уча в София и мамата си трака. От малък ми е насадена притеснителност, която рядко спира, смисъл за квото и да е. Проблема идва от това, че бащата постоянно пътуваше и до ден днешен, той е моряк и ми е липсвал мъжкия модел, сигурността вкъщи и се сещам за много ситуации, в които ми е изглеждало безнадеждно, смисъл майка ми, баба ми стреснати мега много и аз покрай тях и ми е насадено... мн ме е яд за тва щото в последно време не знам къде съм. Смисъл винаги очаквам че нещо може да се обърка, мн се филмирам даже го осъзнавам ама чувството е отвратително и ме изяжда. Просто не мога да седя спокойно на 1 място без да ми се въртят някви филми в главата. Изградил съм мнооого лош навик да мисля че няма как да е хубав момента или ако е хубав значи има уловка нещо кофти следва, все едно съдбата ми е отредила кофти работи и освен че ми е насадено това като мислене, също и заради минали лоши преживявания веднага правя асоциация. Като малък съм висял в болници на 2 за месец след година за 2 седмици, операция от херния на 5 не се бъзикам нелепо е.. мразя болници зъболекари и тн. Само от миризмата ми стаа лошо.
Липсва сигурност. Бащата издържа семейството, но са забатачени с някви кредити и парите заминават а той е моряк и има леки здравословни проблеми, и съм му пожелавал гадни работи щото бях тъпо лапе кат малък жалко че не съм ял бой...

И много пари заминават и за моята издръжка напрягам се че съм им в тежест, уча си гледам да е точно сичко засега върви хващам материала ама парите ме ядат чакам да мине сесията и да почвам работа да се издържам, мъдря алтернативи за мангизи трят ми кинти просто не щото са мн важни а щото дават сигурност мъдря бизнес схеми със специалността ми искам да изплатя дължимото на нашите някой ден. Напрегнат съм напоследъка много и града ми е някъв гаден смисъл имам си авери групата ми е готина също ама мястото е много пренаселено и е адски динамично, пък идвам от морето и ми е далече за да пътувам често, много време отнема в път. Напрегнато ми е пуша по кутия на ден и не знал просто. Как да се успокоя? Идвам от махлата с анцуга беден на мастия последните 2 дена изкарах без пари добре че имам пари от нашите. Колата от време на време ме успокоява, но дали да не си заделя пари за психолог, нямам и на кого да си изкажа мъката, все пак доста хора ги познавам от едва 3 месеца..

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 месеца, 18 дни
hash: d54bc2c01d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Здравей, аз съм момиче, но също до скоро страдах от постоянна напрегнатост (сигурно 6 месеца продължи). При себе си забелязах че и аз ( като теб) прекалено много мисля за бъдещата си реализация и дали ще изкарвам добри пари, за да се самоиздържам. Друга прилика с теб виждам по това, че и аз обвиняема семейната си среда за насадена притеснителност. Също така аз лично прекалено се сравнявах с другите си колеги в университета, но осъзнах че няма смисъл от завист и клюки - те само те изцеждат. В един момент реших, че не мога да продължавам да си седя в нас и само да се тревожа. Пробвах да излизам повече с приятни за мен хора, реших да си изразходвам излишната енергия със спорт (фитнес, плуване, йога, дълги разходки по 15 000 крачки на ден) и нещата в последствие се нормализираха. А относно бъдещето съветът ми е следният: много добре си го измислил да почнеш работа. Ще се чувстваш ангажиран и полезен на себе си и ваще. Само гледай да не е нещо толкова натоварващо, че да не ти пречи на вземането на изпитите. Не се срамувай и притеснявай, че си беден, защото в повечето случаи именно такива хора са най - мотивирани да променят живота си и го постигат в крайна сметка!
П.С За психолог / психотерапевт и аз съм си мислила за себе си, ама ми се струва много скъпо и се отказах и правих тези неща.

 
  ...
преди: 8 месеца, 17 дни
hash: 2c47f8f291
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   На 21 съм, имам същия проблем с тревожността. От материалите, които съм изчел по темата, съветите са: повече разходки из природата, подходящ хранителен режим, физическа активност, трениране на дишането, медитация. На мен нищо не ми е помогнало до този момент, може би защото нямам воля да бъда по-постоянен, можеш и ти да прочетеш повече по темата, дано при теб се получат нещата.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker