Страх ме е от минаването на време - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120674)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Здраве

Страх ме е от минаването на време
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 1369 пъти
Привет! Начинът ми на мислене е малко по-различен от този на другите хора, когато им споделя за проблема си те не ме разбират. Той е, че ме е страх от остаряването. Манячка на тема време съм, за мен той е най-важният актив и много го ценя, прекалено много. Правя всичко много бързо, непрекъснато тичам и се стресирам умишлено и пресмятам колко време ми остава. Научила съм се с времето да говоря и да се движа много бързо, за да не изгубя време. Повечето неща, които хората правят за един час, аз ги смествам в 10 минути максимум. Имам чувството, че времето е започнало да минава много по-бързо от преди. Между другото, бях чела в една книга за вселената, че това е доказан факт, всяка година се забързва. Значи все пак не си въобразявам. Страх ме е от това, че годините минават. Аз вече съм на 17 години и се чувствам стара и така всякаш не съм постигнала достатъчно. Имам доста постижения в живота си, но не ме задоволяват, винаги знам, че може много повече. Причината да искам на всяка цена да постигна велики постижения по-най бързия начин е не само, че съм изключително нетърпелива, но и моя страх, че може да умра и да е минал единствения ми живот напразно. Всяка сутрин след като се събудя благодаря на вселената, че съм се жива, както и когато си легна се моля утре да доживея. Сигурно си мислите, че съм излязла от някоя секта, но тези неща са факт, които говоря. Много съм благодарна, че все още съм на земята, защото не е сигурно какво ще се случи. Всеки един момент може да ми прилошее; ако изляза сега навън и тръгна да пресичам каква е гаранцията, че няма да ме блъсне нещо; ако изляза да се разхождам из града каква е гаранцията, че няма някой да ме отвлече или убие; ами ако ей сега стане заметресение и нещо падне върху мен и умра на място? Страх ме е много и да не се разболея. Ще кажете, че ако се разболея аз ще съм виновна, но не при всички болести е така, а и аз не мога да проуча всяка една болест по отделно, за да знам как да се защитя точно от нея. Не ме е страх от бъдещето, защото каквото и да се случи мога да се справя. Аз досега през колко лайна минах, вече имам имунитет и мога да се справя с всяка гадост. Страх ме е по-скоро от това, че няма да си върна времето, което е минало. Чувствам се стара и се критикувам за това, че на 17 още не съм постигнала всичките си цели, които са доста големи според повечето хора. Боря се за тяхното постигане, имам всички качества за да ги постигна, просто съм нямала годините, за да са се реализирали. Например може да имам менталната нагласа и знания относно създаването на собствен високо доходоносен бизнес, но заради възрастта си не мога да го изпълня, защото нямам диплома, не мога да регистрирам фирма, нямам право да се занимавам с документацията. Да, след 1 година ще мога вече, но досега съм искала, но не съм можела. Идеята ми е, че се критикувам за това, че не съм изпълнила досега някои от целите си, поради липсата на години, което разбирам съзнателно, че е нормално, но пак се възприемам като неудачник. Ами ако утре стане нещо и умра без да съм постигнала нищо в живота си? Искам да дам нещо на света, да съм направила нещо, което да е в полза на следващите поколения и хората да говорят и да ми бъдат благодарни дори след моята смърт. Не искам да бъда поредния безличен човек, който е живял посредствен живот и след време никой не помни. Дайте ми някакви съвети как да не мисля толкова за времето и да не се стресирам.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 4 месеца
hash: 97e92b4b05
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Трябва да намалиш егото си. Казвам го с най-добри чувства. Просто няма друг начин и няма смисъл да пиша нещо друго (по приятно), защото няма да ти е от полза.

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: de562f6910
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   О не си само ти. Постоянно си блъскам главата как ми бяха съсипани и пропиляни най-хубавите години и аз сега продължавам да ги пропилявам. Колко време и шансове съм изгубила да се порадвам на най-любимия ми човек в най-хубавите ни години и колко малко ни остава от тях, а няма как да се върнем пак на 7. Какво трябваше да съм постигнала, а какъв провал съм, и че времето продължава да минава за части от секундата и няма време за нищо.

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 233849b241
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Щом не искаш да имаш посредствен живот и т.н. неяма да е такъв. Според мен прост трябва да приемеш, че смъртта и остаряването са неиззежни. Иначе времето не лети по-бързо от преди имаш повече отговорности и неща, които би искала да направиш от колкото когато си била на 6 години.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 4 месеца
hash: aaa38e6d90
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Според мен имаш нужда от психиатър. Хипохондрясваш и това с времето прилича на Обсесивно компулсивно разстройство. По изказа ти за 17 годишна си и прекомерно инфантилна.

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: f902db7dd7
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Миличка, ти си много объркана и много млада. Аз съм с 10 години по-голяма и още се мисля за млада. Понякога човек трябва просто да се отпусне малко да се наслади на живота. Да , права си на никой от нас сутрешния ден не е гарантиран, но трябваа да живеем с нагласата, че ще живеем дълго. Повярвай ми на тази възраст и аз бях много депресирана. Ще видиш , че тепърва те очакват много интересни моменти. С това мислене обаче наистина може да си докараш някоя болест. Радвай се на младостта си и всичко ще се нареди. Мисля, че ако съществуват предишни животи ти може би ди умряла млада и сега духа ти се страхува.

 
  ...


...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: f499a8cbd9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Здравей! Момиче на 20 години съм. И аз днес точно над времето се замислих, че е 1 декември, а сякаш вчера беше миналата Коледа. Всяка една година ми се струва, че минава все по-бързо. Сякаш като бях малка времето вървеше много по-бавно. Чудех се дали с възрастта ни се струва, че се забързва, защото имаме повече задачи, или самото време тече по-бързо. Аз съм човек, който страшно се страхува от смъртта. Не пуша, не пия, не ям месо, пия тихоокеански исландски водорасли, колаген и хиалурон от сега, немска био кръв, рибено масло и всякакви неща, постоянно ходя по лекари, медитирам, вкъщи все проветрявам през 5 минути, гледам да спя по 8 часа. Мечтая на 50 да изглеждам на 30 и да доживея до 100-120 години. Знам, че сигурно няма, но имам фобия от болести, остаряване и умиране. Много трудно приемам и смъртта на близки. И аз искам да се реализирам по-добре. Не мога да си представя цял живот да съм една продавачка, секретарка или дори фармацевтка и никой да не чуе за мен. Винаги съм се стремяла към слава, пари и кариера. Искам да обиколя целия свят и да видя възможно най-много места и култури. Страшно съм запалена по астрономия и ми се иска да можех да посетя дори други планети, но няма как. Сигурно цял живот ще се чудя кой е смисълът на живота, защо ни има като ще умрем и какво да правя, за да го изживея най-подобаващо без да ме е яд, че съм изпуснала нещо. Но колкото и да се ужасявам от смъртта и да ми се иска да съм вечна, знам, че е неизбежна и тайно се надявам до 30-50 години някой да измисли как можем да я надвием, но времето ще покаже.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 9bc99ccb0e
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Секти след секти. Благодарила на вселената.. :D Малката, благодари на Господ за всичко! Вселената не те е сътворила и не тя ти дава препитанието!

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: e74e3a3a94
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

8.   И тъй като си се разбързала ще умреш по-късно ли?

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 11f3ed036c
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

9.   Говориш за бъдеще, а искащ всичко да си постигнала още на 17!? Защо ти е тогава бъдещето? "Не ме е страх от бъдещето, защото каквото и да се случи мога да се справя. " Щом можеш с всичко да се справиш, от какво ти пука, бъдещето ще става все по "лайняно" а ти си вече печена в това. Гледай филосовски на живота, и без нас живота ще продължи.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 4 месеца
hash: c1c6405ea3
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Хубаво е, че се замисляш за тези неща. Хубаво е да цениш времето. Този "факт" че времето във вселената се забързва, май не е много голям факт. Времето за всеки тече различно. Например за един фермер на село, който си прекарва времето в някаква рутина, наслажава се на живота и т.н времето може да тече изключително бавно, с голяма наслада, докато за един амбициозен предприемач, който единствената му цел е печалба на пари, без значение как, времето му може да тече много бързо и безцелно. Времето на един монах, прекарващ половината ден в медитация и работа, тече по един начин, а времето на един гладен за още и още, неблагодарен човек, тече по друг. Всички се втурват към амбиция, възможности и т.н. Аз също бях от тези хора, докато не катастрофирах с голяма скорост и след като оживях по чудо, започнах да се замислям, кое наистина е ценно в живота. В крайна сметка той така или иначе ще си замине, каквото и да правиш, колкото и пари да изкараш и да бягаш от смъртта. Така че това, което искам аз в крайна сметка е да се развия като личност, да правя неща, които да ме подобряват със всеки изминал ден и в крайна сметка да съм полезен за обществото. Да се развия и да стана професионалист в работата си. Да бъда промяната, която искам да видя в света. Осъзнах, че живота е кратък и искам просто да го "изтанцувам" без страх и отделяне на време за негативни неща. Искам живота ми да протича както, когато бях дете. Когато се събирахме със семейни приятели в гората, палехме си огън, ловяхме риба и сякаш времето беше спряло.
Обиколих половината свят и ми се случиха приятни, вълнуващи, понякога страшни и шокиращи неща. Видях много и живях много. Сега искам просто да обичам семейството си, да обичам приятелите си, работата си и да съм влюбен в ежедневието си. Да развивам смирение, мъдрост, да живея спокоен и смислен живот. Не знам дали го постигам, но го искам и се старая.

 
  ...

...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 621ceaf2e7
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   Гледай, да постигнеш маскимално много ои жиовта. Не се отпускай и винаги се стреми към все повече и повече! Другото са глупсоти!

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 4c004416fc
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   "Нормално" психическо отклонение. Имаше филм за такъв тип психари. Единият не прави крачка към рафта със стоки в магазина, а се протяга, за да спестял време от крачката. Другия в ресторанта иска да му пасират всичкото ядене в поръчката и го пие набързо да пести време. Ако си на 45, може да се притесняваш, че животът е отминал, но на 17 е абсолютно ненормално! Надявам се никога не ходиш на кино и телевизия не гледаш. Интересното е кое е важното в живота, за което си струва да пилееш време? Утре ще започнеш смотана работа за малко пари - ей там е тоталното губене на време, но ти ще си правиш тънки сметки колко минути пестиш докато се прибираш.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 4 месеца
hash: b3b77f137f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   А от това бързане остава ли ти време да се насладиш на момента?

Цялото нещо ми прилича на един полу-завоалиран страх от смъртта, примесено със солидна доза перфекционизъм. Помисли родителите ти и другите ти близки роднини как са се държали с теб и какви изрази са използвали докато си била по-малка. Децата несъзнателно попиват всичко. Достатъчно е някой родител да използва изрази като "времето как лети", "времето е най-ценното", "човек живее определено време и накрая умира" и тн. за да се сдобиеш с обсесивно-компулсивно разстройство на тема време.

Работата е там, че никой няма да живее вечно. Може и да психясваш на тази тема, а може и да я приемеш и да си живееш нормално и спокойно и да се наслаждаваш на моментите, на които си заслужава човек да се наслаждава.

Иначе те разбирам за това, че не искаш да си "просто обикновен човек" и в това няма лошо, даже е добре, стига да не го превръщаш във фикс идея, която да ти контролира целия живот, а ти натам си тръгнала. Просто си бъди амбициозна без да изпадаш в крайности.

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 843ff83587
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

14.   Много си се вманиачила в двете капки олио. Едно време и аз бях така и с опита разбрах, че това нито ме прави щастлив, нито успешен, а само ме прегрява. Истината е в баланса. Какво имам предвид с двете капки олио ли? Ето това по-долу. Сега няма да го разбереш, но само запомни, че си го чела и някой ден, когато се почувстваш нещастна, си го прочети отново. Само това ще можеш да го разбереш истински.

Един богаташ изпратил сина си при най-големия мъдрец на света, за да му разкрие тайната на щастието.

След дълго пътуване, младежът най-сетне пристигнал. Какво било учудването му, когато видял, че мъдрецът живее в огромен, пищен палат. Пристъпил през прага му, а там - нова изненада - дворът и залите били пълни с веселящи се хора, музиканти, фокусници, танцьори. В центъра на една от залите седял мъдрецът и разговарял с дошлите да го посетят. Младежът се приближил и обяснил за какво е дошъл. Мъдрецът му казал:

- Сега съм зает – използвай времето докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие – ще ти отговоря на въпроса само ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка – и му подал една лъжица.

- Но внимавай, в нея има две капки олио и ти не трябва да ги разлееш.

Младежът обиколил двореца и след три часа се върнал при мъдреца с лъжицата в ръка и капките олио в нея. Мъдрецът го попитал:

- Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина – моите градинари работиха 10 години, за да я създадат? Видя ли невероятните картините и статуи?

- Не! – отговорил младежът. – Внимавах да не разлея капките олио!

- Обиколи тогава пак двореца, но този път разгледай всичко. – поръчал Мъдрецът.

Младежът повторил обиколката като този път се отдал изцяло на удоволствието да разгледа всичко. Но когато се върнал в залата при Мъдреца с ужас забелязал, че е разлял капките олио в лъжицата.

- Сега разбра ли? В това е смисълът на щастието - да съумееш хем да се насладиш на прелестите на живота и света край теб, хем да не забравяш и за двете капки олио в лъжицата! - казал Мъдрецът.

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 2e133fa37f
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

15.   Психиатър ти трябва.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker