Споделена история от Здраве |
На кръстопът
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 659 пъти
Както се подразбира от заглавието, става въпрос за личен проблем и дилема, която не мога да реша от дълго време.
Винаги съм мислел, че ако ми се случи нещо такова, веднага бих избрал очевидното, може би защото преди съм бил във вашата сегашна роля - на страничен наблюдател. Тогава, на чужд гръб, решенията са лесни...
Но не и сега. Сега съм отчаян и не виждам път. Или по - точно пътищата, които виждам са нещастни. А по - лошото е, че нищо от това не се случва мигновенно, всичко е толкова постепенно и бавно. Чувствам се като безсилен наблюдател на мизерната си участ.
Всичко започна преди 4 или 5 години.
Тогава бях щастлив, енергичен и уверен младеж.
Сякаш от нищото ми се появи някаква си невралгия (или поне аз не проумях защо). Не е нещо сериозно, не се умира от това състояние и има хора с далеч по - големи проблеми, си казах. Въпреки това направих каквото можах по въпроса, тъй като болката напомняше за себе си постоянно и настоятелно. Ходих по всевъзможни лекари, правих изследвания, пих лекарства, приемах витамини, биха ми кортикостероиди, опитах балнолечение, физиотерапия, хиропрактика, биорезонансна терапия, масажи, юмейхотерапия, фитнес, катерене, йога и какво ли не. И това в продължение на тези 5 години, в които състоянието ми бавно се влоши, настроението паралелно с него. Няма и следа от предишния ми ентусиазъм и желание за живот, нямам никаква енергия, постоянно ми се спи, постоянно съм изнервен и кисел. Тотално друг човек. Позитивизма избледня, за да бъде заместен от цинизма. Спрях да се надявам и оплаквам, защото на близките ми им дотегна, и те си имат своите проблеми и мълчат, а на мен и без това желанието ми за живот почти изчезна. Появиха се и други проблеми, които се трупаха от изследвания тук - там във времето. Шипове по врата, изгладена шийна лордоза, лека сколиоза, дискове херния. Към болката от невралгията, която усещам странно в гърдите, прибавих и тази в кръста, врата и ставите, които пукат като на стар дядо. В минали периоди съм имал доста главозамайвания, виене на свят, причерняване, изтръпване на главата, паник атаки и постоянна тревожност. Получавах и сънни парализи доста често. Сега поне тези неща изчезнаха.
На 27 години съм. Обичам професията си. Тя е трудна и свързана с доста стрес, седене пред компютър и малко възнаграждание. Доставяше ми голямо удоволствие и радост. Висях с дни и нощи пред компютъра когато бях студент и се чувствах зареден и енергичен от това което съм направил.
В последно време радостта също е поизбледняла, тъй като свързвам физическите си мъки с това което правя... И винаги съм го знаел, но ме е било страх да го призная категорично, че именно това е причината за проблемите ми с гръбначния стълб. Едничкото нещо, което не направих за да подобря положението си е да се предам и да променя коренно начина си на живот.
Не искам да се отказвам от професията си, отчасти защото не знам какво да правя, отчасти защото я обичам и съм добър в нея.
Лудост е, че съм на 27 и си задавам въпроса колко още ще мога да понеса така, до колко мога да издържа. Алтернативата ми е също толкова непоносима, да живея без призванието си.
Благодаря на тези които ще прочетат....
хубаво е да споделиш.
|
