 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Нормално ли е да съм чак толкова срамежлива?
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 822 пъти
"Ще мине с времето", е не минава. Вече съм 8 клас и не съм единственото момиче без приятели в класа. Хората ме знаят като "странното тихо момиче" и често чувам от съученици "Ти въобще можеш ли да говориш?" и ми става гадно. Други са ми казвали че за да свикна със социализирането трябва да се социализирам с хората и без мое желание, защото аз няма да имам и такова. Просто като някой иска да си говорим аз бягам в тоалетната защото съм на път да получа паническа атака. Като някой ме заговори почвам да се потя и треперя. Като учителите ме изпитат аз няма как да избягам в тоалетната и да плача. Като говоря заеквам и съучениците ми се смеят. Като госпожата ми каже името и някои съученици викат "Айде говори ма не ни губи времето" или "Аре говори ма, ама чакай забравихме че тя няма глас." и аз се панирам. Аз съм прекалено чувствителна още от много малка. Като бях малка бях МНОГО общителна и общувах със хората, но на тях им се сторих странна и почнаха да ме тормозят. Просто съм различна от всички. Не слушам чалга, а това абсолютно целият ми клас го прави освен мен, те си говорят за момчета а аз въобще не се интересувам от такива неща, даже аз предпочитам да умра сама, говорят си с момчетата, а в моя случай направо ще припадна от стрес ако говоря с момче. Момичетата в класа ми са зли, но момчетата са много по-зле. Преди се мразех заради това че всички ме мразят и съм самотница, но от 6ти клас насам вече предпочитам самотата и мразя хората, освен семейството ми. Наскоро си хлътнах по едно момче и не знам как, ама той забеляза и ме отряза пред целия клас, а аз дори нямах смелост да излъжа че не е вярно. Явно в часовете които седяхме заедно много го гледах без да се осъзная. Той ми каза "Ако не беше толкова срамежлива би станала за поне един път, ама само защото имаш смотан характер ще си умреш девствена." и аз едва не се разревах пред него. Хора кажете ми какво да правя???
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 4 месеца hash: b8ef12fe31 |
|
1. Здравей, мила. Хората сме социални животни и нуждата от общуване и свързване с другите е водеща. За съжаление твоята срамежливост те прави странна за другите. Тя им пречи да се докоснат до теб като човек и съответно биваш отхвърляна. Рядко е някой, който не е бил в твоето положение да те разбере и да тръгне да ти помага. Трябва сама да го преодолееш.
Липсата на опит в общуването го прави за теб много плашещо. Чувстваш се като на изпит, все едно всеки следи и критикува всяка твоя дума. А критикът всъщност си ти. В общуването няма нищо сложно. Като всеки човек, и ти имаш мнение. Казвай го, отстоявай го и не се притеснявай, че другите може да не са съгласни. Говори за себе си, обясни на хората, че си срамежлива, дай им шанс да те разберат и опознаят. Ще намериш някой, който да протегне ръка. Интересувай се от другите, питай ги за интересите им, от къде си купуват дрехи, какви продукти ползват, за да им е хубава косата, прави комплименти. Хората обичат да говорят за себе и да получават положително внимание. Това ще те сближи с тях.
Струва ти се много трудно и страшно, но направиш ли първата крачка, всяка следваща е много по-лесна.
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
