2. Аз винаги много съм се страхувала от летенето, помага ми само алкохола, но ти не искаш да пиеш. Казваш, че те е страх от самия страх. Мен ме е/беше страх от смъртта. Беше ме страх, че самолетът ще падне и ще умра. Сега във времето, като летях доста, вече мога да кажа, че не ме е толкова страх, но пак при турбуленции, ми замръзва кръвта и си представям как падаме. Поне 5-6 пъти непознати съседи по място са ми държали ръката да ме успокояват. Помага ми да си говоря с тях, защото така гледам настрани. Като гледам напред към кокпита, и си представя тая машина къде е, и колко неестествено е да е там, ми става много зле. Могат да ме сложат да меря градуси и азимут, толкова усещам всяко движение. Не мога да стана да ида до тоалетна, защото, въпреки че знам, че не е вярно, се притеснявам да не разбалансирам самолета. Дразня се на всички, които стават по 3 пъти да пикаят за час и половина полет. Та, ако те е страх от смъртта, както мен, ето съвета. Говорих с един психиатър и това е неговото предположение: Сигурно имаш голямо самочувствие, смяташ, че винаги си права и обичаш да контролираш нещата. Трудно ти е да се прежалиш, и искаш да имаш гаранции, че всичко става както ти смяташ за правилно. Обаче не е така, няма гаранции за нищо, и може да умреш, и може да падне самолета, и ти нямаш контрол върху това. Сега, то това е ясно, но въпросът е как да ти стане по-леко, че иначе е чудовищно мъчение. И аз за себе си, освен въпросния алкохол, или вместо него, почвам автосугестия - почвам да си повтарям колко съм смела, колко съм готина и как се изправям срещу страха, и колко страхотни неща съм постигнала, и няма причина да мисля, че съдбата ще иска да ме накаже със смърт в самолетна катастрофа. Щото аз и това си мисля, как съм правила грешки, и сега ще се разправят с мен. С две думи, опитвам се да се отърва от дребнодушното ми суеверие, и да вярвам. Да вярвам, че има някой или нещо, който знае по-добре от мен. И да, ако е решило, че сега ще ми е края, така ще е. Не мога да кажа, че съм го овладяла този страх, но определено става по-леко. Прежали се, с две думи. Аз даже по едно време сключвах някакви измислени договорки, не знам и аз с кого, ако ще падаме, да е на връщане, та поне да съм видяла нещо от мястото, където отивам. Летяла съм десетки пъти, и само 2-3 за почивка. Всичко останало - в командировки. Последно повтарям - помпам си самочувствието, че летя, въпреки че ме е страх. Как баща ми би се гордял с мен. Това много ми помага.
|
