Социална фобия или аутизъм?
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 1141 пъти
Социална фобия или аутизъм? Едно и също ли са? Различни ли са? Много ме е страх да говоря с психолог по много причини.

През целият ми живот съм срамежлива. Винаги се деля. Като бях малка имах проблем и трябваше да нося очила. Бях смешна с очила и всички ми се подиграваха. Тогава не бях чак толкова срамежлива. Тогава колкото и да бях срамежлива се опитвах да си създам приятели. Без успех. Бях много тормозена. Възползваха се от това че бях чувствителна и ревах за всяка обида. И в училище бях тормозена защото бях различна. Заради този тормоз вече предпочитам самотата, но донякъде искам приятели(само онлайн приятели). Почти никога не съм отвръщала на обидите от страх. Преди година съучениците ми си говориха "Абе май тая има аутизъм". Ставаше ми неудобно като чувах тези неща. Искаше ми се да плача. Ами ако наистина съм луда?

Чела съм че социалната фобия е страх. Страх да не кажеш нещо грешно, или да обидиш някой без да искаш или да си център на внимание, или пък страх да не те съдят за това което кажеш. Точно това са ми причините да не говоря с хората. Също съм чела че хората със социална фобия отлагат социални събития(избягват ги с по-прости думи). Винаги след всяка ситуация свързана със социализиране аз анализирам как всичко е минало. Сигурно си мислят че имам аутизъм защото не мога да гледам хората в очите. Както казах по-рано това е заради странните ми очи. Всъщност мога да правя очен контакт, но не за повече от 5 секунди и не с всеки. Едни момчета не знам защо, но не мога да ги гледам в очите. Точно те асимилираха че имам аутизъм. Чела съм че като имаш социална фобия избягваш очния контакт. Това ме води до въпроси като "Тези 2 болести едно и също ли са? ". Не искам да хабя пари за психолози защото нашите не са много богати, а това е скъпо.

Физическите ми симптоми които имам чувството че само аз ги чувствам са изпотяване, зачервяване, сърцето ми почва да бие силно и го усещам навсякъде, понякога треперене и затруднено дишане(последните 2 най-рядко).

Намерих си приятели онлайн които ме приемат такава каквато съм. С едната съм се виждала на живо като е идвала за лятото в моя град(въпреки и в центъра който е далече), а другите са по-малки от мен затова аз може да отида при тях. Говорила съм си с тях на видео чатове и сме правили заедно лайвове(аз не съм говорила, но те са си показвали лицата). Преди 2 години ми беше удобно да си пиша с непознати, а сега и там ми е неловко и се чувствам досадна, но до някъде искам нови приятели, в същото време тези са ми достатъчни защото не ги заслужавам. Аз на психолога не искам да казвам за тях защото ще каже на мама а тя е строга. Над 4 години се крия вече. Преди се чувствах виновна защото лъжа мама, но вече нищо не съжалявам защото къде ще намеря такива приятели.

Понякога искам да съм на индивидуална форма в училище, но това означава че ще се водя СОП. В 99% от случаите когато учител зададе въпрос и всички мълчат само аз знам отговора, но не го казвам от срам.

За хората които са си задавали този въпрос и имате отговор(от психолог) моля ви пишете. Дано този път редакторите одобрят тази история, защото предната не я намирам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 5 месеца hash: 770393eb98

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Здравей мисля, че може да ти помогна къде да ти пиша???

 

...

преди: 5 години, 5 месеца hash: 1819071a59

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Според мен е защото са те тормозили. Това, че те наричат ''аутист'', не означава, че си: хората са тъпи и неинформирани и затова използват думата като обида за щяло и нещяло. Много срамежливи хора не могат да гледат непознати в очите, това е много често срещано и не е признак за притеснение. Не са едно и също, аутизмът включва много други симптоми, които често са различни при момчета и при момичета. Спри да четеш неща в интернет и да си постявяш дигнози, само се филмираш още повече и не си помагаш. Been there done that, leads to nowhere. Физическите симптоми са си нормални за треввожност. Не ги взимай насериозно, намаляват, когато започваш да излизаш от черупката си и да се променяш. Виж техники за дишане. Говори с ваще или с някой на когото поне малко вярваш. "Не искам да хабя пари за психолози защото нашите не са много богати, а това е скъпо. " - не винаги е скъпо и в крайна сметка става дума за здравето ти. Намираш си извинение, защото те е страх. Отиди на психолог - помага срещу това, но наистина трябва да се бориш да се промениш. Не е лесно и не става от само себе си. Зависи много от човека, това как си наричаш проблема, няма много да помогне за разрешаването му ако не говориш с никого. Първите пъти е много тегаво, но с времето става по-лесно. Няма как да си оправиш проблема ако не си готова да понесеш дискомфорта. Ако не кажеш на никого и си задълбаваш сама в още повече информация - ще стане по-зле. От опит говоря, тия неща с четене и мислене, и преинформиране не се оправят. Направи нещо, действай. Не отивай на индивидуална форма на обучение, опитай се да преодоляваш страха си малко по малко. а не да бягаш от проблема. Пък и ти имаш право да си там колкото всички останали. Поставяй се в стресови ситуации по малко и ще става по-лесно с всеки следващ път. Хората са егоисти по природа, на никой не му пука а теб или какво си казала (поне не толкова, колкото си мислиш), какво имаш да губиш? И също въпросът е - защо на теб ти пука какво мислят за теб? Защо тяхното мнение да е по важно от твоето, как одобрението им ти е необходимо? Най-лошото социално вече ти се е случило и си се справила, няма какво да ти направи нечие мнение и неодобрение. Като не те харесват, майната им. Не спирай да се развиваш и ще си намираш хора, които не са идиоти. Рядкост, но ги има. "а сега и там ми е неловко и се чувствам досадна, но до някъде искам нови приятели, в същото време тези са ми достатъчни защото не ги заслужавам" Защо искаш нови приятели? Как така ''не ги заслужаваш''? Те са избрали да са ти приятели, не ги караш насила. Ако не са доволни, да си го комуникират с теб или да се махат. Приятелството не е нещо, което трябва да ''заслужаваш''. Огледай се - пълни скапаняци имат приятели, с какво ти си по-лоша от тях? Това, че имаш проблем, не те определя що за човек си. Звучиш ми много самокритична и това е защото най-вероятно си интелигентна и чувствителна и не осъзнаваш колко са смотани повечето хора. Като са те тормозили, си мислиш, че е заради теб, че в теб има нещо грешно и различно по лошия начин. Еми не, просто така работи пуберския мозък - някой е малко различен (става дума за маловажни неща - кви маратонки носи, имал странен глас/коса, необичайни интереси... ей такива тъпни) и става мишена. Не е лично. Всичко, което описа, е Много Нормално, вижда ти се странно и ужасно, защото нямаш перспектива. В смисъл, като опознаеш повече хора, ще видиш, че много от тях имат проблеми, подобни на твоите.

 

...