Втора част.
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 541 пъти
Първо искам да уверя напълно абсолютно всички админи и тем подобни във тези сайтове, че това не е предамсмъртно писмо или нещо свързано със човек, който е на път да отнеме живота си и преди това да остави следи и подобни неща на близките си. Обръщам се към всички организации, които следят подобни истории или проверяват други такива, със цел предотвратяването на подобни ужасяващи инциденти.
Проследете ми IP, ако щете, , пращайте екипи дори(излишно е уверявам Ви)... Знайте, че това не е предсмъртно писмо, а просто споделяне, от типа :, , как да се боря", а не, , предавам се ще сложа край на живота си ". Мисля, че съм напълно ясен до тук. Казам го още веднъж. Пиша за да споделя, не за да направя най-лошото.
Най-лошото мина. Всъщност не ме е било страх от смъртта, а от последиците. Последиците са ясни, скръб, тъга и само сивота.
Милиони пъти съм си представял най-различни хора от тесния ми кръг, над надгробна плоча, със сълзи на очи и черни дрехи.
Първичния етап го преминах. Не съм правил опити, обаче имам нещо като остатъчни депресивни самоубийствени тип мисли.
Те не бяха от типа на:кога, къде, как, а по-скоро :защо, заслужаваше ли си и как мога да получа спокойствие в главата ми.
Не говоря за период-миналата, по-миналата година. Всичко това, се развива от доста повече време и сега, явно имам момент във който съм в напреднала възраст М 22 и имам момент, във който осъзнавам, че съм имал успехи и също така и неуспехи.
Причината обаче е била една и съща.
Не пиша тука за да хленча, просто търся мнение на хора от всякакъв пол, възраст, раса.. без значение. Със или без сходни проблеми.
Дайте ми някакво инфо, съвет или просто три реда. Имал ли сте такъв близък и т. н.
За да си представите колко е готино, ще споделя само, че живея близо до гара. :D
Единия влак ме надъхва.
Другия влак ме спира, третия влак го, , блъскам"....
Понякога за кеф си броя вагоните.. :D
3 Минути съм вълна смях, 5 минути съм ядосан, но никога решен да стигна до там.
Разбира се, че хората около мен усещат, че съм притеснен, но винаги измислям извинения. Семейството ми е хипер чуствително и искам да ги предпазя.
Пиша това тук и чакам отзиви.
По филмите казват, че олеквало, та и аз да пробвам.
Още веднъж искам да уверя всеки един който чете това, че това НЕ Е предсмъртно писмо, а една нормална тема.
Ако някой със сходни проблеми чете това.
Приятелю. Буквално съм се страхувал от всичко около мен и не съм намирал логика във дори и най-логичното-и обратното.
Изход няма само от гроба.
Винаги. Помнете. Винаги. Си заслужава да опиташ, поне още веднъж.