Споделена история от Здраве |
Моят сбъркан живот...
преди: 3 години, 11 месеца, прочетена 1131 пъти
Здравейте! Пиша тук за да се успокоя. Действа ми някак добре да споделям с непознати! Правила съм го и друг път.. отдавна! Честно казано не съм сигурна от къде да започна, от ужасното си детство без приятели и тормоз вкъщи или от убийството на баща Ми!? Жена съм, на 27г. страдам от тежка депресия, паник атаки и никакво желание за живот! От малка живота ме блъска, нанася ми такива удари, че дори възрастен трудно би понесъл. Бях тъжно дете, нямах приятели а в училище не спираха да ми се подиграват, не че е имало защо, просто може би заради факта, че си нямах приятелчета, които да застанат на моя страна! Баща ми беше алкохолик. Биеше мен, майка ми и брат ми. Започваше работа и след седмица го гонеха. Майка ми работеше много, издържаше всички ни. Той крадеше злато, пари и т. н за да си купува алкохол. Но въпреки това беше добър човек, имаше добро сърце и щом беше трезвен се държеше прекрасно с нас! Обичах го, въпреки че не беше идеалния си беше моя татко! Когато бях на 13 баща ми беше убит. Няма да изпадам в подробности, всички знаете колко тежко би го приело момиче на 13г. След това някак си събрах сили, на 15 започнах работа в едно заведение скришно от майка ми, за да припечелвам поне за себе си и да не съм й в тежест. Намерих приятели, даже и гадже. То беше голяма любов, големи въздишки нооо това не продължи дълго. След година той започна да ме бие, да ме срива психически и физически, отдели ме от приятелите които тъкмо бях открила и ме "затвори"отново в онзи самотен свят! Не позволяваше да излизам никъде и с никой освен с него. Пред роднините ми се държеше като ангел а останехме ли на саме.. не искам да си спомням! Както и да е, с доста усилия и куп неприятности се оттървах от него. После срещнах съпруга ми! Това вече се казваше любов! Сякаш света стана по-цветен, някак си по-добър! Всичко вървеше чудесно докато майка ми не се разболя... Започна се ходене по болници, лекари, операции.. Аз бях тази която трябваше и беше до нея, изживях толкова стрес и страх да не загубя майка си. През това време и работех, грижих се за нея и за малкия си брат. Хапчетата й бяха доста скъпи, тя неможеше да работи и аз се грижих за всичко. Признавам, беше много трудно! След време брат ми завърши и замина в друг град, майка ми се подобри и започна работа. Аз се поуспокоих и забременях. Отново видях светлина в тунела, вече бях сигурна-живота най-после е решил да ми покаже и хубавата си страна. Всичко се срина само след няколко седмици.. загубих детето! Заедно със спонтанния аборт за малко не си отидох и аз.. Ахх да си бях отишла... Мина доста време, докато се решим отново да пробваме! Забременях, пак.. Този път не бързах да се радвам. Бях по-скоро уплашена отколкото щастлива. Имало е защо! Изгубих и 2рото си дете! Тогава вече се сринах. Бях ядосана на себе си, на съдбата си на всичко и всички.. Питах се, защо да живея щом дори немога да изпълня дълга си като жена. Мечтаех за дете, щастливо, игриво, жизнерадостно. Исках да родя дете и да го направя много щастливо, да изживея 2рия си живот през очите на детето си! По-добър, по-смислен, с по-малко злополучия и нещастия. Минаваха дни.. месеци.. години.. Събирах сили и смелост, дали да опитам пак? Посетих няколко клиники и със правилно лечение забременях и родих изключително и нежно момиченце! Тя е като ангел, като сълза, толкова чиста и красива. С раждането на дъщеря ми обаче се отключи и един страх в мен! Още по -силен, още по -страшен! Тя е буйно дете, непрекъснато недоволства, плаче, сърди се. Започнах да изпитвам страх, непрекъснато си мисля, че нещо й има, че е болна, че има проблем с нещо (като всеки ден, проблема е различен)Започнаха паник атаките, депресията ме погълна и немога да изплувам от никъде. Живея в страх, в напрежение, при всяко нейно боледуване изживявам уникален стрес и ужас! Представям си как ще й се случи нещо и ще я загубя, как това боледуване може да отключи друга, скрита болест.. Наясно съм със състоянието си, правила съм сеанси с 2ма различни психолога. Не ми помогнаха, думите им бяха, че съдбата ми наистина е изключително тежка и само аз самата мога да се оттърва от всичко и да се оправя! Тук пиша всичко много на бързо и обрано. Има още много несполуки в живота ми които ме съсипаха.. Четох книги, гледах филми, събирах се с приятели, но така и не успях да овладея и да се оттърва от това състояние! На моменти мисля за самоубийство, наистина не искам вече да живея, кой знае какво ми е приготвила съдбата утре? ! След това се сещам за малката и факта, че тя е изключително привързана за мен. На всеки 20 минути през очите ми преминава картина, как се случва нещо с майка ми или дъщеря ми! Треперя, страх ме е, а така искам да съм здрава. Да съм щастлива, лъчезарна, усмихната, да мисля трезво и положително но как? Немога да се контролирам и усещам, че това превзема ума и душата ми! Говорила съм с хора, приятели, роднини всички казват "успокой се" но как, моля, кажете ми как??? Благодаря непознати хора, които ме изчетохте! Бих се радвала на всякакви коментари които биха били полезни за мен! Бъдете живи и здрави и се радвайте на живота си! .. Извинявам се за може би многото правописни грешки, просто връщайки се на зад съм доста разстроена!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 11 месеца hash: 22b9c77754 |
|
1. Мила, знам какво изпитваш. Аз също от години се боря с депресия и панически атаки. Пия лекарства, които помагат, но донякъде. Те не могат да ме направят щастлив. Аз си нямам никого, а теб Бог те е дарил с прекрасно ангелче. Живей, ако не заради себе си, поне заради него. То има нужда от теб и ще те радва много, всички деца са буйни, и ние сме били така и сме оцелели, не се притеснявай толкова. Дай и любовта от която има нужда, и нека Бог ви закриля!
|
| преди: 3 години, 11 месеца hash: 538ad35642 |
|
2. Винаги може да се случи нещо лошо, но в очакването му ти пропускаш хубавите моменти. Радвай се на мига и не мисли за утре.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 5e7ac4dd48 |
|
3. Обърни се към Бог, за него няма невъзможни неща! Прегледай си щитовидната жлеза, пий омега 3,6,9 мастни киселини, ходи много пеш, изпивай по 2 чаши чай от жълт кантарион! Стои на слънце и всичко ще се оправино първо виж да не е органичен проблема, успокой се и се наслаждавай на живота си, ти си щастливка, че си имаш детенце, това никога не го забравяй! Всичко хубаво и главата горе!
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 1b273a5415 |
|
4. Поддържай живота си активен. Занимавай се с нещо, поставяй си цели и не се оставяй да бездействаш в никакъв случай. Спорта също помага. Ако имаш среда и приятели, старай се да си около тях и да не оставаш сама. Аз открих спасението в работата, но и аз все още имам подобни страхове. Абсолютно същия проблем имам като твоя, който се породи от както преживях появата на болести на близки хора. За съжаление все още се боря с този страх и тревожност. Но вярвам, че изход има и само ние сами можем да стигнем до там.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 70c1f52a19 |
|
5. На всички го препоръчвам,
сутрин чай сладник, женско биле го знаят на някои места.
От много страх, напрежение, бъбреците, по-скоро надбъбречните жлези отказват да работят нормално.
Оттам нов стрес за организма.
Сладник може да се слага във всеки друг чай, вместо захар или мед.
Помага много, отпуска, жлезите работят в ритъм, организмът се възстановява.
|
|
