 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Хронична умора / депресия - победих я, но се случи нещо
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 1272 пъти
Здравейте. Имам огромна нужда да споделя нещо и да получа съвет. Доста е лично и ще използвам анонимността. Ще се постарая да съм максимално кратка, моля ви, прочетете го, особено ако проблема "депресия" ви е познат.
Жена съм, няма да си казвам точната възраст, но съм на м/у 25 и 30 години.
От около 11-годишна възраст страдам от хронична умора / депресия, няма конкретна причина, просто нисък серотонин. Знам, че е това, защото за кратко съм пила антидепресант (Деанксит) и той повлияваше и премахваше симптомите. И единственият друг (естествен) начин, който ми е помагал - това е липсата на стрес и негативни емоции. Но до миналата пролет последните бяха абсолютно постоянни за мен по ред причини. Ще се опитам да разкажа за живота ми досега, за това, което смятам, че има връзка с депресията, т. е. кое я е подхранвало допълнително, защото първопричината е в мен, че просто съм си предразположена...
Родителите ми са добри хора, но са израснали в бедност /която продължава и до днес/, тоест взимали са минимални заплати (сега пенсии). Аз като дете нямах самочувствие, защото винаги съм била облечена с по-стари дрехи, майка ми ме подстригваше (нескопосано) и изглеждах "грозна" в очите на връстниците си, като по-малка нямах хубави играчки, а в тинейджърска възраст и като студентка - пак нямах хубави дрехи, джобни, за да излизам с приятели примерно, компютър, телефон, смартфон - тези неща ги имах около две-три години след като "всички" мои връстници имаха. Всички тези неща на онази възраст ме караха да нямам самочувствие и нямах и никакви приятели. Аз избягвах връстниците си и те ме избягваха. "Тинейджърски работи", но липсата на приятели ми повлия. Защото начина, по който се възприемах, си остана и в по-зряла възраст. Отделно родителите ми може да се каже, че са от строгите, най-много държаха да уча, за да имам "добър живот". Искаха да имам добри оценки по всичко, а на мен по принцип нищо не ми се отдава. Не бях добра нито в математиката, нито в литературата (нито в което и да е изкуство), езиците не ми се отдават, да не говорим за спорт. Няма нито едно нещо, в което да съм се справяла поне на средно ниво (за да има някакъв шанс с много труд да компенсирам липсата чак на талант). В университета записах биология (че ми беше любим предмет), но останах разочарована. Почти никаква практика, а теорията беше много задълбаване в отделни неща, а по-основни неща не се преподаваха. Все едно да строиш сграда не започвайки от основите, а от обзавеждането. Отделно, от ниския серотонин винаги съм имала много по-малко енергия да правя каквото и да е, правила съм всичко с много, много усилия. Но не исках да ставам зависима към медикаменти и (както вече споменах) взимах за кратко такъв, само заради един важен изпит. Знам, че реално в живота ми няма нещо кой знае колко драматично, въпросът е, че аз така съм го възприемала и на мен "проблемите" ми се отразяваха ужасно, стресът ми се отразява ужасно, а след това самия ефект (всички симптоми на депресия, липсата на енергия) ми причиняваше още стрес и става един порочен кръг и една лавина.
След университета се върнах в родния си град и започнах работа. Не съвсем "неквалифицирана", не натоварена (като за мен), но предприятието не е печелившо и всички сме на почти минимална заплата. Нямам друга алтернатива в моя град, но нямам и конкуренция и така имам сигурност, от която се нуждая. Отделно имах проблеми с боледуване на родителите ми, болни роднини и смърт на роднини. Общо-взето до миналата пролет не можех "да си надигна главата" от проблеми. Имала съм всякакви проблеми през годините, до тук разказах само основно живота си, но от 11-годишна до миналата пролет съм живяла в едно постоянно напрежение (но да не удължавам разказа с много подробности). И когато проблемите свършиха, организма ми просто не можеше да свикне и да приеме спокойното състояние, бях постоянно напрегната, всяка нощ сънувах проблемите и стресовете от миналото, но... депресията и хроничната умора си отидоха! О, чудо! Започнах да ходя на фитнес, просто да изразходвам енергията и за удоволствие. Никога не съм била добра в спорта, от най-тромавите и физически слабите съм и изобщо не съм се натоварвала. Не ходех често, а като ходех "се натоварвах" много по-малко дори от това за начинаещи. И това защото не ходех с определена цел, а просто за лично удоволствие и подобряване на тонуса. Докато страдах от депресия, през всичките години, имах един "порок", от който ме е срам, но трябва да го споделя, защото е свързан с това, което се случи. Както казах, не съм ползвала медикаменти, нито наркотици, не пуша, не пия, но имах пристрастяване към храна. Никога не ми е пукало как изглеждам, фигура, изобщо външен вид, имах достатъчно други проблеми. Заради сравнително добрия ген в това отношение, не съм имала тегло над нормата, която се смята за нездравословна, но не бях и слаба. С излизането от депресията, просто вече нямах нужда от преяждане, много сладко и т. н., от самосебеси започнах да се храня по-здравословно, отделно фитнеса някак ми задвижи метаболизма и отслабнах постепенно, без изобщо да съм си го поставяла за цел. Винаги външния ми вид за мен е заемал последно място в списъка, но все пак се радвах на хубавата си фигура и това, че е станало по най-здравословния начин, защото се хранех с най-полезните неща, протеини и мазнини, за сметка на много въглехидрати, захар и "джънк фууд". И нещо много по-важно - това че бях със 7-8 кг по-лека ми даде страшно много физическа енергия. Просто съм много неиздръжлива на физически натоварвания и дори и "ненаднормено" по медицинските стандарти тегло, на мен ми е "тежало".
Друго, което ми се случи, беше, че осъзнах, че харесвам "един приятел" (да не разказвам и за него откъде го познавам и т. н.), с него ходех на фитнеса. Депресията и хроничната умора бяха победени, вече мислех за любов, за семейство и деца дори. Просто допреди бях заета единствено с оцеляването си. И така всичко бавно вървеше към по-добро. От толкова много години (от 11-годишна де факто) за първи път отново се чувствах добре физически, обмислях вече да направя някаква крачка с това момче (въпреки минималните шансове, но да не се отклонявам).
И тогава ми се появи ужасен здравословен проблем. Дотогава всъщност никога не съм боледувала от нищо, имам много силен организъм, от друго, освен от настинка/грип не съм боледувала, дори и тях ги карам много рядко и леко винаги. Даже навремето бях единствената, която никога не отсъстваше от училище, сега от работа. В днешно време едва ли има толкова здрав човек, но явно ми е ген. Въпросният здравословен проблем всъщност пак не засяга моето здраве, но ако не се реши, означава че няма да мога да имам деца със 100% сигурност. Хормонален проблем, който може да се получи от някакъв голям "стрес" за организма, например екстремно физическо натоварване или диета с гладуване, лишаване на организма от важни хранителни вещества и други такива. При мен не е имало нищо такова, никога не съм пазила такива диети, а на фитнеса натоварването ми беше много по-малко, дори от препоръчителното. Лекарите вдигат рамене и нямат идея от какво съм получила въпросния хормонален проблем. Може да е заради това, че организмът ми е свикнал на начина ми на живот отпреди миналата пролет - абсолютно и буквално постоянен стрес, постоянно преяждане и липса на какъвто и да е спорт. Всичко това ме върна обратно в лапите на депресията. Много тежко го изживях. За първи път направих някаква положителна промяна в живота си, повече от здравословна, бях решила да забравя за миналото и т. н. И изведнъж се оказва, че все едно нямам право на това.
Това беше нещото, което върна депресията и всичко с пълна сила. Не знам защо живота винаги все едно иска да ми покаже, че нямам право на щастие, независимо какво правя. Исках да съм добра в някоя област/професия - не стана, само загубих 4 години в университета. За курсове и хобита - трябват пари, които нямам. Мислех, че някога ще се измъкна от бедността, в която съм израснала (все това ми повтаряха, че ще стане някой ден) - не стана. Имах мечта да видя какво е да живееш в чужбина (от дете ми е мечта, не знам защо) - не посмях да отида (нямам близки там). И накрая това последното... Навсякъде говорят за здравословен живот, за спорт, а при мен какво стана... и на това нямам право. А това наистина ми помогна за дългогодишния проблем, за първи път се чувствах толкова добре... С момчето, което казах, че харесвам, не става нищо... Живота ми пак тръгва надолу. Срам ме е да си кажа годините, точно защото не са малко. Всеки път щом съм виждала светлина в тунела, ей така се случва нещо, което я угася. А сега е повече от нелепо и показно. Е, как вече да мисля позитивно?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: fe8e57c08c |
|
1. Постоянно прикршваш нещо и разтягаш. Първият проблем е вашите и средата в която живееш. Така и не разбрах, защо не казваш годините, но са около 30 и живееш с вашите. Не става така. Ти трябва да си самостоятелно и да живееш живота си. Махни се от там, просто си поставят за цел да си самостоятелно. Дали в друг град, в чужбина, но промени нещо. Много драматизираш, какъв е този проблем и 100 да няма деца. Искаш съвет, а пишеш с недомлъвки.
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 8bdd033d3e |
|
2. Ако беше мъж, щях да те наглася едно хубаво, защото звучиш наистина ужасно депресарски, но понежа си жена, ще се опитам да се обснова по-тактично.
От описанието ти не става съвсем ясно, но останах с впечетление, че любовният ти живот е доста ограничен, да не кажа, че на практика липсва. Тук следва да търсиш обяснение за състоянията си. В животът ти липсват позитивните любовни емоции, които нито спорта, нито липсата на житейски проблеми, могат да компенсират. Просто телата ни са програмирани да изпитват тези емоции и да отделят определени хормони, свързани с тях (включително и серотонин) и липсата им довежда до всякакви емоционални и здравословни проблеми. С две думи - намери си приятел.
Казваш, че си привлекателна млада жена и нямаш проблеми с теглото. Това е едно чудесно начало. Една такава жена не би трябвало да има никакви проблеми с да получи мъжко внимание. Започни да се обличаш хубаво, задълбочи заниманията със спорт, започни да излизаш повече с приятелки, направи си профил в някой сайт за запознанства и току виж, нещата се получат.
Относно скромният ти произход и бедно детство - много хора са в подобно положение, но това не би трябвало да е оправдание, за да не търсят развитие, да нямат мечти и да не ги реализират. Ако аз самият съм израстнал само с майка си, която често беше без работа. Живеехме в ужасна бедност през 90-те по разни квартири. Спомените ми от тинейджърството са направо кошмарни. Въпреки това, никога не съм изпадал в депресия, защото винаги съм си казвал, че в живота всичко зависи само и единствено от мен. Сега имам 2 висши, говоря 3 езика и рабтя в голяма международна компания, имам жена и прекрасно дете. И не го казвам, за да се хваля, а за да ти кажа, че наистина всичко в живота ти зависи само и единствено от теб. Когато имаш цели и си заета да ги изпълняваш, няма да имаш време да мислиш за това как живота ти е скапан, не ти върви и "нямаш късмет" и да изпадаш в депресия от най-малката трудност. Късметът има една наистина много минимална роля в щастието на всеки човек, всичко останало е в главата и в начина, по който човек мисли и възприема света, живота и събитията, които му се случват.
Здравословният ти проблем - помисли защо ти се случва, проучи го и направи всичко възможно да го преодолееш по един или друг начин. В никакъв случай не го разглеждай като повод за депресия. просто се концентрирай само и единствено върху начините за неговото преодоляване, ако това е възможно. Ако не евъзможно, го приеми и се научи да живееш щастливо и с него и да не ти пука.
Пожелавам ти успех!
М42
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: cbe36aab32 |
|
3. От авторката
Какво да прикривам и защо? Какви недомлъвки - нарочно съм писала за всичко накратко, за да е по-лесно за четене. А дали съм на 26 или 29 - не мисля, че е от голямо значение. За "нашите" съм писала просто, за да няма чудене каква е била тая "депресия" през всички ученически и студентски години. Не ми влияят отдавна. Живея с тях, "защото мога" (имаше такъв лаф навремето) - възползвам се, предпочитам тия 200лв, които бих давала за наем да си останат за мен. Какво значение има какъв точно е здравословния проблем, проблемът е, че няма специфично лечение. По принцип "лечението" е здравословно хранене, умерено физическо натоварване и липса на стрес. И надежда, че така организмът ще благоволи да произвежда определени хормони. При мен това "лечение" не работи /при мен всичко е наобратно/. Но не това е важното, нито защо преди съм била в депресия (дали е заради родители, среда или нещо друго).
Важното е, че е била много дълги години, победила съм я, но накрая става нещо, което я връща. Върна я това, че тъкмо бях напълно забравила за всичко от миналото, промених визия, начин на живот и т. н. и изведнъж се оказва, че организмът ми "не е съгласен" с тази промяна. Освен това се оказвам "странен случай" за лекарите, което прави лечението още по-трудно.
Мисля, че всички тия подробности са излишни, но на такъв коментар не знам как да отговоря по друг начин. Благодаря за отделеното време все пак...
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: d51663191a |
|
4. Що, толкоз ли те кефи живота ти, че държиш да правиш деца и обречеш на нещо подобно? Не им се отдава на всички да бъдем егоисти, и да си изживеем мераците за сметка на останалите. Какво да ти кажа, освен да се примириш. Съдба ако искаш го наречи. Факт че е неприятна ситуация, но ей го, аз пък не ща жена която иска деца. Така че винаги може да се получи разминаване в тия отношения. Не се самонавивай, че трябва задължително да имаш деца, или че за другия това задължително ще е проблем. Освен това, докторите знаят много малко. Толкова малко, че ги е страх да си признаят. Не описваш какъв ти е точно проблемът, но има една камара жени които са забременели след като "доктор" им е казал че е невъзможно.
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 47c5317920 |
|
5. Не си само ти израстнала в бедност. . Доста други хора са така , но това не означава , че не можеш да хо промениш . Живота не е лесен , когато трябва да се оправяш сам и да вадиш парите си сам . Не мисля , че има нещо драматично в живота ти и по-различно от моят или на други хора . Доста от пенсионерите в Бг живеят в бедност и в някакъв период от живота си страдат от заболявание . Доста от възрастните имат нужда от помощ в някакъв период от живота си , но в крайна смеъка ти трябва да порастнеш , да се научиш как да вадиш пари и да градил бъдеще без да мислиш за миналото . Така можеш да помагаш и на родителите си , а и те ще са спокойни
|
...
| преди: 3 години, 10 месеца hash: ad28722c3e |
|
6. Не се отказвай от здравословния живот, не той е причината за този хормонален проблем. По-скоро предишният ти начин на живот дава сега своето отражение.
Аз например открих, че имам ПЦО синдром, докато опитвах да забременея. Заради него не мога по естествен път и стана чак от четвъртия опит ин витро, след почти 3 години опити. Сега имам малка дъщеричка и още 6 замразени ембриона за следващи опити. В началото се чувствах като неизлечимо болна, но с времето го приех и започнах да търся решения.
Винаги има начин, важното е да не се отказваш по пътя. Медицината е много напреднала и със сигурност може да ти помогне. Ако искаш сподели какъв точно е проблемът при теб, за да можем да ти дадем съвети за алтернативни начини на лечение.
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 04b5839a13 |
|
7. Прочетох от до. Първо, доколкото разбрах, живееш с родителите си? Това трябва да се промени. Аз бях залепена за мама, ама буквално. И съответно нищо не умеех, защото бях свикнала тя да прави всичко, готвене, гладене, чистене, бърсане на прах, пазаруване, простиране и т. н. Сега осъзнавам, че това е огромна грешка. Изнесох се на квартира с моят приятел. Изпаднах в депресия ама огромна. Макар и да ни деляха само няколко квартала от дома на майка ми и баща ми, все едно бях на хиляди километри. През ден спах и седях в моят дом. А през деня чат пат бях в квартирата. Мръсните чинии плуваха във вода, пода беше мръсен, пералня да пусна беше голямо предизвикателство за мен. Да, обичах родителите си и бях привързана много ама много към тях. Обаче се взех в ръце и постепенно започнах да водя самостоятелен живот, иначе след време, как щях да градя семейство и да имам деца, тичайки след мама? Казвам го това, защото е огромен проблем и ти трябва да го промениш, ако си в същата ситуация.
И така хроничната умора се появи преди години и при мен. Няма да забравя как едно слънчево лято, не ставах от леглото. Изпадах и в депресии безумни. Хората около мен си мислеха, че съм мързелива и ме обиждаха, но реално не знаеха в дълбочина за проблема ми. Тичах по лекари да се изследвам, всеки казваше нищо ти няма, проверявах си щитовидната жлеза, всичко наред и било. Все едно нарочно съм лежала всеки ден на леглото и съм ревала с крокодилски сълзи от проклетата "безпричинна умора". Кой нормален човек ще си проспи цяло лято!? Стана ми все тая, започнах да живея с този проблем. Преди, като ходех на работа, енергийните напитки ме спасяваха за даден момент (това не е правилно, но нямах друг изход). В дните когато не съм на работа, имам ли някакъв ангажимент, се опитвам да ставам рано и да го свърша, след което да си почивам цял ден. Избягвам в жегите да ходя, където и да било или ако ходя ще е с кола и ще седя някъде на сянка. В противен случай, ми пада кръвното и ми се доспива и сред хора ли съм се налага да се облегна някъде и да си почина в тишина, или пък в краен случай да си тръгна.
Депресията я имам от доста време също. Основава се на това, че в детството имах много проблеми. Или с връсниците си или с родителите си. С връсниците си не искам да коментирам, защото ме е срам. С родителите си, заради това, че баща ми пиеше и че нямахме пари за абсолютно нищо. През годините всяка негативна случка ми нанася "челен удар".. Мога с дни да се затворя между четири стени и да мисля само това нещо. А остана ли без работа или пари, ела да видиш за какво става на въпрос, депресията се изостря до н - та степен.
За момчето, което харесваш - мисля че се досещаш, какво ще ти кажа.. веднъж 2 дена подред не ядох и не пих вода, пак затворена у дома, защото видиш ли ти съм си въобразила, че обекта на моите желания ме харесва, така както аз. Не бях малка. Депресията оказа огромно влияние. Реви, слушай музика, нека да ти е гадно, но нека да не позволяваме заради такива неща да си нарушим здравето или в краен случай да го застрашим. А на човек с дългогодишна депресия това може да е фатално. Изпатила съм си и не искам повече. Мъже има нали? Да, няма да е този, но ще е друг по-добър във времето. Не се отчайвай. Не знаеш утре кой ще ти пише или кого ще срещнеш, нали така?
За Хормоналният проблем - тежко е да се приеме, макар и да не те успокои това, методите и технологиите са напреднали до такава степен, че създаването на поколение е възможно. Не мога да си представя да чуя такава новина за себе си и със сигурност депресията пак ще ми разкаже играта, но живота е такъв и ще трябва да се борим.
Аз също си мисля, че щастието не е създадено за мен. И веднъж да го изпитам, следват множество проблеми. Но какво да направя, вярвам в Господ и се надявам на какво и аз не знам.
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: c6d6e9a0ff |
|
8. Прекалено много се вторачваш в детайлите, много го мислиш всичко, то анализи, то заключения... според мен е тотален хаос в главата ти и оттам правиш грешни изводи. На практика проблеми не си имала, а си си ги създавала, повечето де. Нямаш цел в живота, само натрупан безпричинен страх. Защо се върна в родния си град, защо не опита да си намериш работа по специалността там, където си завършила? Много по-лесно ти е да се пишеш жертва, отколкото да опиташ нещо в живота си. Как така реши и си постави диагнози? Може да ти е бил нисък хемоглобина да речем, и затова да ти е изморено. Депресията минава най-много за 6 месеца, ако не мине, значи не е депресия.
Ти за такива нормални житейски ситуации щом се стресираш, умуваш и отказваш, то не знам какъв съвет да ти дам... Имам позната, като теб същата, до г***за на техните цял живот, с извинение, зодия Рак, не че вярвам, но забелязвам прилики... няма оправия.
Ами те, хормоналните проблеми, нали си имат причина? Какво казват лекарите по въпроса? Търси баланс, дай си почивка, чети нещо, намери си приятели, защо все още нямаш такива? ! Така ще има с кого да си споделяш и да си сверяваш часовника. Гадже нямаш и подозирам, че не си имала, какви деца, какви пет лева? Първо се погрижи за себе си, нищо, че късно, по-добре късно, отколкото никога. Сменяй средата, усмихвай се, въпреки всичко, нямаш причини за притеснения. Т. е. трябва да пораснеш най-накрая и да се самоизмъкнеш за косата като барон Мюнхаузен. Не се самосаботирай с глупави аргументи. Започни да живееш и да трупаш ценен опит, не мисли и говори постоянно за диагнози, като някоя баба. Я се изнеси от къщи, пък да видим дали ще се сещаш за глупости. Остави миналото! Направи нещо хубаво за себе си още днес, за да ти е хубаво и утре! Действай, момиче! Успех!
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 46be8d220e |
|
9. Според мен ти всъщност нямаш проблеми. Здрава си. Имаш живи баща и майка. Не знаеш какво е да си сираче. Не си расла в дом. Имаш си жилище или поне родителите го имат. Това, че не си имала някакви джиджавки, не значи нищо. Имала си храна, не си гладувала. Че даже и като си преяждала не си надебелявала. Тоест ти си имала и имаш много позитиви, които ни само не си оценявала, но и сега не цениш. Само мрънкане и жалби. Според мен проблемът не е в това което имаш или нямаш, а в гледната точка към живота си. Не си болна от рак, не си наркоманка, учила си висше образование. Могла си да станеш учителка и да имаш свободно време и сравнително добра заплата. Да даваш частни уроци и да имаш пари. Но не-ти само мрънкаш и нищо друго. Сега пак имаш изход-проучи дали не може да имаш инвитро дете. В краен случай си осинови. Погледни на живота си по нов начин. Положи малко повече усилия и труд и живота ти ще си е ок. Успех.
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: b2c3911444 |
|
10. Авторката съм, много накратко ще отговоря на всеки коментар, не че има някаква полза от това, но все пак да отговоря на това, което сте отделили време да ми напишете като коментари...
2., писала съм, че проблема е от 11-г. възраст, но както и да е. Ако не се беше наложило да спра да ходя на фитнеса като опит за "лечение", имаше минимален шанс да имам приятел сега.
4., не е въпроса кой иска деца и кой - не. Въпросът е, че аз искам, но може да има проблем за това поради много нелепа причина.
5., проблемът беше, че в моето обкръжение нямаше такива хора, нямаше такива сред връстниците ми и се чувствах различна/странна и се срамувах. Отделно и за тях бях такава. Проблемът не е в това, че някъде е имало и има много по-зле от мен, а факта, че тогава ми се отразяваше на самочувствието. Разказах го просто така, иначе щяхте да питате какви са били тия проблеми до миналата пролет (те са много повече от това, което съм казала накратко, но няма смисъл да пиша роман).
6., просто същия като моя проблем възниква при жени, които отслабват по нездравословен начин и им препоръчват да спрат диетите и прекаленото натоварване, за да не е под стрес организма им. А аз нищо нездравословно не съм направила и нямам какво да "спра", освен да се върна към стария си начин на живот, за не усеща промяна организма ми и да си върне баланса.
7., върнах се, защото знаех, че не съм конкурентноспособна и в малкия град работата ми е сигурна. Иначе 4 години съм живяла сама, не е проблем това за мен, просто за момента това ми е най-изгодно.
8., мислиш ли, че не съм си правила всякакви изследвания? Ако беше някакво друго (физическо) заболяване (дори и неоткрито) - за толкова години да ме е убило или да се е влошило, да е дало и други симптоми.
9., отговора ми на твоя коментар се припокрива с този към 5.
Благодаря на всички за отделеното време. Честно казано - не знам с каква цел написах историята... просто имах нужда да споделя, защото изживях тежко абсурдността на последния си "проблем".
|
...
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 8c3e36f3fa |
|
11. "Сега имам 2 висши, говоря 3 езика и рабтя в голяма международна компания" успехът за всеки е различен. Големите международни компании са като затвор за свободолюбивите хора.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
