Постоянно мисля за храна преди: 9 месеца, 10 дни, прочетена 759 пъти
Възможно ли е да страдам от някакъв вид психично разтройство - мисля непрекъснато за ядене, буквално и нищо не може да ме разсее от тези мисли! Спортувам доста - занимавам се с тае-бо, аеробика, тичане, но ме тревожи факта, че мисълта за храна ме е обсебила напълно. Моля за съвети как да превъзмогна тази обсебеност.
2. Ами лакомия се нарича:)майтапя се може би защото хабиш много енергия затова така, като спортуваш някакъв режим на хранене ли спазваш? питам, защото се лишаваш от доста неща които лакомията си ги изисква, редно не редно изяш нещо което много ти се яде а не трябва и щи мине.
3. Според мен си нарушаваш баланса, като тренираш толкова много, и оттам ти идва желанието за храна - много енергия изразходваш. Като изразходваш много енергия, трябва и да ядеш повече, а като пък ядеш много, една голяма част от енергията ти отива в стомаха, за преработване на храната... организма губи енергия, гледа да я възстанови... и така става затворен кръг.
не е психично отклонение.
Човек мисли за ядене когато нещо му липсва и когато няма друго за какво да мисли. Та според мен виж къде ти куца баланса? Дали не прекаляваш с нещо за сметка на друго?
За да не мислиш за ядене, трябва да си насочиш вниманието към нещо друго, УСПЕХ от мен.
5. От авторката - ами по принцип се старя да се храня здравословно, обаче вечерта започвам да изпитвам едно неистово влечение към мазни и калорични храни - кашкавал, сладко, хляб - това ми е проблемът.
Ако някой може да ми каже например от колко калории се нуждая, примерно ако изгарям 600 на тренировка, за да си ги разпределям и да си оставям повечко за сладичко (удачно-неудачно, май това е варианта, защото все пак, момиче съм, загрижена за фигура, това-онова :Д).
Потърсих в нета, но много противоречива информация - някъде пише 1600 ккал, другаде 2500 ккал и съм много объркана. Идеи?
7. Не искам да ти поставям диагнози, но твоето ми звучи като първите симптоми за развитие на анорексия. Анорексията е най-вече заболяване на психиката, вманиачаване в това колко ядеш, дали не ядеш прекалено много, постоянно броене на калории, постоянно физ. упражнения и т. н.
След това идват нереалните представи (тежиш 45кг а в огледалото се виждаш с наднормено тегло), рязко отслабване.. Прочети в интернет каквото намериш за анорексията, ако ти се стори прекалено познато потърси психолог и диетолог докато е време. На по-късен етап става много трудно, от личен опит ти го казвам.
9. Аз също съм така, защото ходя на фитнес. Важно за хората, които спортуват е, че трябва да се хранят пълноценно ! Храната ти трябва да съдържа М,Б И В ! Според мен не се храниш правилно !
10. Здравей, аз много добре те разбирам. Преди години не бях състояние да мисля за нищо освен за храна: каква, колко, кога и т.н. Това беше целият ми свят. След 10 год. така си дадох сметка, че не издържам повече и потърсих помощ. За щастие сега съм добре. По мое мнение всеки сам преценява, дали отношенията му с храната са естествени или не.
Бих искала да съм полезна на хора с проблеми с храненето. Който има желание може да ми пише на: ***
Модератор - Ще Ви бъдем благодрани ако помагате тук. Така коментарите ви ще бъдат полезни и на останалите потребители.
