На 18 с рак и остеонекроза - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121141)
 Любов и изневяра (29694)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21890)
 Семейство (6468)
 Здраве (9595)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3177)
 Образование (7300)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18507)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Здраве

На 18 с рак и остеонекроза
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 2652 пъти
Здавейте!
На 03.01.2018, когато бях на 15, бях диагностицирана с остра лимфобластна Б-клетъчна левкемия или на по-прост език - рак на кръвта. Лекувах се в Германия, прекарах адски тежко лечението с много странични ефекти и проблеми. Наложи се лечение с кортикостероиди поради поява на перикардит (възпаление на обвивката на сърцето), което беше преди около година. В момента мога да се похваля, че съм се преборила успешно с левкемията. Впоследствие започнах да имам оплаквания за дискомфорт в коленете. Преди няколко месеца, точно преди да свърши лечението ми с химиотерапия се установи чрез ядрено-магнитен резонанс, че имам остеонекроза на коленете и лактите. Записаха ми час в ортопедична клиника и там потвърдиха. Не ми предложиха никакво лечение, а операция евентуално. Казаха ми да се храня здравословно, и че мога да практикувам спортове без подскачане. Месец след това си дойдохме в България. Започнах лечебен курс с билки на Айдън Мустафов. Само да спомена, че ставите ми са в цялостен вид все още. В момента не излизам от вкъщи, от месеци, защото не мога да ходя. С мускулна атрофия съм още от началото на лечението на левкемия, така че съм изцяло зависима от родителите си. Това влияе и на психиката ми, но това е друга тема. Не знам какъв е изходът от тази ситуация, сякаш животът ми е спрял на пауза и нищо не се случва, а ставите с всеки ден ме болят повече.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 7 месеца
hash: ff322a1e32
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

1.   Няма да ти казвам излишни окуражаващи думи, защото знам колко е трудно да ги приемеш наистина. Само искрено се надявам състоянието ти да се подобри и да се излекуваш напълно, мило момиче! Толкова си млада, а колко много си преживяла.. Желая ти само здраве!

 
  ...
преди: 3 години, 7 месеца
hash: c98967b1f4
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   https://youtu.be/eheNI88PALQ

Само вярвай.

 
  ...
преди: 3 години, 7 месеца
hash: 9156857af3
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Аз имах един приятел, който малко преди 5-ти клас когато беше на 10 години беше диагностициран с тумор в мозъка. Преди тва все падаше, накрая почнаха да го болят краката и влезе в болница. От цял живот е имал проблеми с краката, но се оказа, че краката му са си съвсем наред и проблемът е в главата му. Имаше тумор близо до гръбначния мозък. Отваряха му главата и сега има голям белег. Не можеха да махнат тумора, защото щеше да остане инвалид, който може да си движи само устата и очите или направо да умре. Просто взеха проба. После туморът му растеше и вървеше все по-зле. Често падаше и трудно ставаше. Така 3 години. Бавно се влошаваше и вървеше към инвалидната количка. Накрая от здравната каса го изпратиха на химиотерапия във Франция. Наложи се да пропусне седми клас, но той е без тва е роден в края на декември, все едно началото на януари и не беше голям проблем. Правеха му химиотерапия там. 6 месеца ги прекара във Франция. После една година ходеше всяка седмица и се връщаше. Химиотерапията му вървеше много добре. Даже и не му окапа косата нацяло. Беше си отпаднал и не са чувстваше добре на моменти, но вървеше добре. И се оправи. Май още има тумор, но той не расте и може да се махне. Върви добре, но куца и ще куца цял живот. Тва е защото тумора му е изкривил нерва и той никога няма да се намести, освен ако не се направи операция, но мръднат ли с един милиметър остава инвалид, затова и няма да рискува. Но иначе си е добре. Може да върви по цял ден, може да върви по камънаци, във вода, да изкачва планини, само трябва да внимава да не се спъне, защото пада малко по-лесно. Иначе е като нов. Той вярваше, че ше са оправи и вече е здрав. Има инвалидност все пак, но е здрав. И ти ше са оправиш. Не съм лекар обаче вярвам, че ше стане. Може като мине химиотерапията и мине известно време пак да си на крака. Само че може да са наложи да посещаваш и рехабилитации.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 7 месеца
hash: 2e3b221d53
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Потърси добър рехабилитатор / физиотерапевт. Ще се оправиш, само трябва да имаш воля и да се движиш, доколкото можеш.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker