Споделена история от Здраве |
Не виждам смисъл вече на живота си и искам да сложа край!
преди: 3 години, 5 месеца, прочетена 1536 пъти
Здравейте уважаеми потребители, :) Мъж съм, и историята която ще ви опиша е факт, без измислици! Преживял съм много, бил съм свидетел на много неща, така че никой с нищо едва ли ще успее да ме засегне, ако искате кажете че съм за Психолог, но си имам причини да се чувствам така и да достигна до сегашното си състояние.
И по темата:
Живота е прекрасно нещо, един път се живее, един път преминаваш през детството, младините, тийнейджърските и ученически години, младините, забавления и така докато в един момент вече не осъзнаеш че си остарял и всичко това е преминало, ето така се чувствам аз, поради безброй допуснати грешки и глупави вземания на дадени решения, сега съм достигнал едно разхлабено психическо състояние, в което не виждам смисъл на живота, и не ми се живее, понеже осъзнавам факта че вече съм голям, а съм на никъде в този живот и може би ми е късно да се ориентирам и да си устроя живота. Поради тази причина, защото знам че няма връщане назад, направих най голямата глупост в живота си, да посегна на живота си за да сложа край и да се отърва от психическите мъки, страхове, проблеми и като цяло от самия живот. Бях спасен, от приятели и още няколко минувачи, после бях изолиран в нас под наблюдение, да не посегна отново на живота си, и сега има много въпроси без отговори, а се питате, защо съм стигнал до това решение и какво се е случило с мен!?
Не, аз видимо съм си най нормален човек, чист Българин, не съм Ромски произход (Нищо лично към Ромите, просто уточнявам) никога не съм посягал към наркотични вещества, не пушач съм, обаче си пия алкохола смело, имам родители, имал съм и ограничено детство, сега съм с работа на постоянен договор, сред млад екип, никой нищо не подозира към мен, говорим си свободно, излизам си с приятели, много хора ме уважават, има и момичета които ме уважават и ме харесват като човек и приятел, като цяло не правя лошо впечатление. Като малък обаче, още дете, преживях тежка операция, поради тази причина, може би, съм имал не пълно детство което е останало завинаги психически белег в мен, в момента съм млад мъж. Тази тежка операция ограничи детството ми на възраст между 7-12 години. След това, живота си ми вървеше нормално до към двайсетте ми години, събирах се с приятели, забавления, гаджета, имах си нормална работа, изкарах си шофьорска книжка и като цяло всичко си беше добре, но само до този момент. Съвсем случайно се сприятелих с грешната среда, бяха с развалена психика, наркомани, аз съответно се дръпнах настрани от тях, а по него време катастрофирах тежко с колата. Тогава бях на 21 години, след катастрофата, бавно и сигурно се възстановявах, въпреки че имах още куб лоши случаи и неприятности. Така в един момент се озовах на кръстопът, самотен, не знаех по кой път да поема.
От тогава, насам, живота ми върви само работа, спане, някое обикновено излизане с приятел, пред компютъра и всекидневно едно и също. Живееше ми се, опитах да сменя града, да пробвам ново място и среда, но неуспешно и се върнах отново към родния ми град. Осъзнавах че годините си минават, а аз, нищо! Така, съвсем бързо и невинно, неусетно, изминаха още няколко години, като през цялото време търсих живота си, през цялото време, излизах на вън, ходих на събития, срещах се с хора, сприятелявах се, но и така не намерих това което търся, не намерих правилната среда, момичето за мен, приятели и нищо, само и единствено, пропилени години и много познати, които вече са устроили своя си живот, а аз само пропилях времето, вместо да живея, да се забавлявам, да намеря правилната среда и да устроя живота си!
Миналата, 2019 година, намерих нова, хубава работа сред млад и динамичен екип, запознах се с наистина приятни хора и приятели, намерих среда до някъде, приятели които наистина ме уважават, и кажи речи, вече има с кого да излизам на вън и да се събираме.
Имах големи планове за предстоящата (настоящата в момента) 2020 година. Но сега, заради тази епидемия, този Корона Вирус, всичко беше отменено, карантина през пролетта, а лятото нямаше много народ на вън и работна ръка, всичките ми планове бяха отложени, и въпреки че пропилях изминалите няколко години , пропилях и тази, поредната 2020 година.
За това, в момента съм депресиран, чувствам се остарял, сякаш живота ми е отминал и вече е късно, късно е да си устроя живота, да излизам и да се забавлявам като млад човек, да ходя на разни събития или спортове, но като осъзнаеш че вече си възрастен и са минали младините, вече е късно за всичко. Обществото иска млади хора, а не чичаци. Става ми тъжно, когато видя как по младите излизат, по центъра или парка, ходят на събития да се забавляват, ходят на спортове, ходят на театри и всякакви други събития, иска ми се, да съм млад, лятото да се забавлявам и излизам отново с млади хора и приятели и да се забавляваме, да правим нови спомени и да ходим на дадени събития, но си мисля че вече ми е късно, минало ми е времето за тези работи и не мога да възприема това, направо побеснявам че изведнъж, бързо и неусетно вече остарях и ми е минало времето. Все едно съм бил в кома, и след години отварям очи, и ми се иска да съм живял като по млад, но знаеш че това вече няма как да се случи, а вече си и дърт, ето така се чувствам аз… Чувствам се стресиран, затворен вътре в себе си, потиснат и жалък, защото ми е късно за изброените по горе неща. Всичките тези пропилени години, минаха, бързо и неусетно, и в един момент се усещаш че вече си възрастен. Иска ми се да можех да знам какво е чувството отново да съм млад, да мога да излизам да се забавлявам, да ходя на дадени събития, да спортувам сред млади хора, като цяло да се забавлявам, но ето че всичко това отмина и аз вече съм чичак, и дори на човек да му се иска, трябва да се примери с тази мисъл. Аз обаче имам един сериозен проблем, не мога да се примеря, нито с изминалите пропилени години, нито с факта че вече ми е късно, а в същото време се чувствам млад, тоест духовно, а външно съм възрастен, и не мога да преборя тази мисъл. Аз лично не мога да се справя с този проблем, не мога да го приема и осъзная. Въпреки че скоро имах консултация с Психолог, след неговите обяснения, на мен въпреки не успя да ми помогне, освен да се опита да ме излъже, и в това отношение, след като вече ми е късно, аз не намирам никакъв смисъл да продължа живота си. Да, бих искал да сложа край на живота си, че няма спасение.
Така и не споменах на каква възраст съм, в момента съм на 26, ще правя 27 след няколко месеца, ако дано доживея рождения си ден, в момента се възстановявам след опита ми за самоубийство, не искам отново да разговарям с психоложката, съмнява ме че цялата и работа е да източи пари и все и едно какво ще се случи с клиентите и. Поне никой от колегите ми не разбра че съм направил опит за посягане към живота си, просто ги излъгах че имам симптоми на корона и съм си в нас, с съответния болничен от личния разбира се. Но пиша тази история, защото в момента имам нужда от някакви съвети или мнения, а нямам контакт с други хора, и искам различни мнения от психоложката. Да, за съжаление, аз така се чувствам, депресиран съм, за това че годините отминаха, а аз не можах нито да устроя живота си, нито да се забавлявам като млад човек, а сега се чувствам като чичак, все едно ми е минало времето за всичко. Оставям мненията на вас, моля само смислени, и моля одобрете темата, това ми е жалката истина.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 269b47995a |
|
1. Човече, аз скоро правя 33 години и още имам чувството че животът е пред мен и хич не ми е хрумвало че съм стар. Човек до 40 години е в разцвета на силите си, особено пък мъжете. Купонясвай там с "младите" и не му мисли. Ако ли не потърси помощ от различни специалисти и намери хора със същите помисли и виг как те са се справили с проблема, защото явно проблем наистина има. Искрено ти желая успех :)
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 06d44eca4a |
|
2. Искам да знаеш, че мен ме е грижа за теб. Искам да ти помогна честно. Ще напиша една молитва и приеми с вяра. Наистина има Господ, защото го разбрах. Изговори молитвата на глас.
Писано е че Който призове Господното име ще се спаси.
Боже Наш, идвам в молитва при Тебе в името на Исус Христос Твоя Син. Моля ти се Господи прости ми греховете заради Името на Исус Христос. Господи Исусе аз вярвам в Теб и сега те приемам за Мой Господ и Спасител. Амин
Писано е : На тези които Го приеха, даде им право да се нарекат Божии деца.
Аз се помолих за тебе. Остави другите какво ти говорят. Исус Христос е Господ Силен и могъщ. Намери си църква. Съветвам те да направиш пост и молитва. Ще видиш как ще се почувстваш добре. Защото духа е бодър и тялото е немощно.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 26974110fd |
|
3. О, ти си само на 26г., как ще си стар, човече. Като те четях в началото си помислих, че си на 45-50г. едва ли не.
Не си стар за нищо. Живота е пред теб всъщност... и едва сега започва. Просто живота е движение. Приеми го като едно пътуване. Все едно си се качил на влак и преминаваш от спирка на спирка и това, което си правил или не си правил преди си остава там в миналото и няма как да се върне. Но пък те очакват в бъдеще други интересни преживявания и опитности... Не може вечно да стоиш закотвен в едно положение-например на току що завършил училище и да си мислиш как да купонясваш до безкрай и т. н. и едва ли не това е живота. С напредване на годините и ангажиментите няма и да се сещаш за това. Но сега си мислиш, че това, което е било назад е било върха.
Как така ще си мислиш да се самоубиваш. Живота ти е дар и е само един, освен това е много кратък миг от вечността. После цяла вечност ще си мъртъв. За къде си се разбързал да го преключваш сам доброволно толкова рано. Ето намерил си си работа в добър колектив, лека полека и другите неща ще ти се наредят, не се отчайвай. В живота има и трудности, изпитания, но те закаляват характера и ни правят по-силни и устойчиви. Няма леко и меко. Никой не ни е обещал да ни е лесно. Не може да стоим, мислим и да страдаме за това, което сме пропуснали... Не гледай назад, а напред. Намери си някакво хоби, нещо, което да те зарежда. Намирай си дейности, които те карат да се чувстваш полезен. Слушай някакви лекции на духовни учители. Мисли градивно.
Това, че си имал планове, но ковита ги е объркал... Бъди търпелив и това ще отмине... То тия които направиха тоя ковит това им е целта, хората да психясат и да се предадат дух, ама няма да им се даваме, ха.
Сега есента е времето на депресиите и е лесно човек да изпадне в дупка... Приеми, че някой светъл човек ти е подал ръка и те е измъкнал от там. :)
Пий магнезий, излизай сред природата, спортувай, наслаждавай се на слънцето и светлината. Това ще те успокои и зареди. Това, че в момента си емоционално объркан не бива да те събаря.
Не се отчайвай, а си направи така, че да ти е интересно и смислено... от теб зависи. Нито си някой провален алкохолик, нито си неизлечимо болен, нито тежък инвалид, нито нещо друго несъвместимо с нормалния живот, за да мислиш крайно.
Насочи си мислите върху нещо, което да те окрилява и тогава няма да мислиш толкова депресарски.
Ж. 53
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 97c0abba8e |
|
4. Номер 1 е го казал много точно, не си стар, на 27 си точно в разцвета на младостта, животът е пред теб, дерзай! Аз съм на 44г. без работа и без здраве, без семейство, разчитам на роднини за помощ, ти имаш здраве, което е най важно, млад си, имаш работа, всичко ще се нареди, ще срещнеш и своето момиче.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 33f371519a |
|
5. Лелее на 27 и мисли, че е дърт. Те хората създават семейства на по 40, а президента на Америка е на 77, а той тръгнал да се оплаква.
|
...
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 7c99859b63 |
|
6. По-голяма глупост не бях чела. Ядосваш се, защото мислиш, че си стар. По тая логика трябва всички на 30 да са се самоубили. Глезен си. Имаш хубава работа, семейство и приятели. Само реване в тая тема виждам. Или се стягай, или с това мислене ще изгубиш и това, което имаш. Сам си поставяш граници да не ходиш никъде пък после се оплакваш. Ми като ти се ходи на концерт, отиди, кой те спира. Излизай където и когато поискаш. Свободен човек си. Е, освен ако не си под карантина.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 21f2bd3b3d |
|
7. Отиди на психолог. Чети и повярвай в религия, в езотерика. Започни да се занимаваш със спорт. Млад си, здрав си, животът е пред теб.
|
|
