Психотерапевт
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 1158 пъти
Здравейте! Аз съм млада жена на 23 години, която отскоро започна срещи с психотерапевт. Пиша тук, за да попитам тези от вас, които имат ЛИЧЕН ОПИТ по темата - как протича сеанс при вас? Терапевтът задава тема или вие започвате да говорите това, което ви е на сърцето в момента? Има ли практика да продължавате оттам, докъдето сте приключили предния път? Говорите си на „вие” или на „ти”? Чувствате ли терапевта си близък (ако сте наскоро започнали като мен) ? Кога усетихте някаква промяна и смисъл от посещенията? Смятате ли, че е логично тези 5 сеанса, които съм имала, да са недотам смислени, защото на терапевта е нужно време да вникне в моя живот и проблеми?
Отлично зная, че всичко е МНОГО индивидуално, но със сигурност някои от въпросите ми не изискват чак толкова специфика с оглед личността. МОЛЯ, НЕ ПИШЕТЕ, АКО НЕ СТЕ ПОСЕЩАВАЛИ ТЕРАПЕВТ ЛИЧНО!
Сърдечно благодаря на отзовалите се :)
Здраве, щастие и душевен мир!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 1 месец hash: 61373e7548

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

1.   Посетих трима от най-добрите терапевти в целия град и бях силно разочарован. Умишлено посетих трима, за да се уверя, че не може пък всичките да не стават. Но да, не стават. Общо взето срещите протичат така. Сядаш, питат те какво те притеснява, ти обясняваш и от там нататък има няколко варианта. Единия е да ти каже косвено колко си прост, точно както е в българските форуми. Да, точно така, психотерапевт, най-добрия в града, ме накара да остана с усещането за "колко си прост". Да, не го казва директно като в Сподели.нет, но се долавя тази ехидност, замаскирана зад термини и полит коректни думи. Втория вариант е да ти каже просто да не ти пука, да не мислиш и толкова. Сякаш това решава проблема и е като някаквоо копче, което можеш да натиснеш. Третият вариант е усещането като при проститутката, която чака да свършиш, че да си вземе парите и да приеме следващия клиент. Едва ли не някаква досада се усеща. Но разбира се, всичко това е доста добре замаскирано и някой може наистина да остане с впечатлението, че човека иска да ти помогне, но истината е, че просто иска да си вземе парите. Като се замислиш, ако за всеки проблем се трогва, той трябва да полудее още на втората година. Хората си пазят психиката и гледат да не се вживяват в чуждите проблеми и да не се натоварват. А ако не влезеш в кожата на другия, никога няма да го разбереш истински и да му помогнеш. Параграф 22. Четвъртия вариант е да започне да ти цитира някакви лекции и да анализира защо е така, ама това не ти помага ососбено. При едната се чувствах точно като студент по психология. Да, научих всички термини, но от това не ми стана по-добре. Научих и, че всичко заради детството, но пак какво от това? Научих защо така се чувствам, но така и не разбрах как да НЕ се чуствам така. Общо взето общи приказки, които така или иначе ги знаех. И на края ще ти кажат, че ако дойде още 10-20 пъти, ще се оправиш. Ама това, което се оправя, обикновено е личния бюджет на психотерапевта. Психотерапевта е по-скоро просто да си кажеш болката на някого, ако няма на кого. Това е. Точно както е тук. Казваш си болката и ако от това ти олекне ОК, ако не - сори. А може и една майна да ти теглят, че си прост. Единствената разлика е, че там си плащаш да ти слушат проблемите. Аз лично не усетих никаква близост, дори никакво разбиране, камо ли да говорим на ти. Едната само ми направи хипнотерапия и наистина за 2-3 часа се почувствах много добре и истински щастлив и след това пак същия айде да не казвам какво. В крайна сметка след години сега наистина съм щастлив, но това не стана с психотерапевт, а с узряване и научаване на истинската същност на нещата с опита и времето. Най-добрия психотерапевт за тебе, си самия ти и опита/осъзнаването ти.

 

...

преди: 3 години, 1 месец hash: 61373e7548

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   Между другото самите терапевти масово имат проблеми в личния живот и не мога да си оправят своя, камо ли да помогнат на друг. Познавам една психотерапевтка, която макар да е хубава, не може да си намери нормален мъж, защото е тип лигава кифла и общо взето е курвата в града, която всеки оножда и до там. То от страни се вижда от километри защо се получава така. Е, тя за самата себе си не вдява елементарни неща, а тръгнала хорските проблеми да оправя. Как да стане? Брачните консултанти и те масово са разведени. Е, как даваш съвет за нечий брак, като не можеш да оправиш своя?

 

...

преди: 3 години, 1 месец hash: bbba4c7b4c

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   И аз имам същия опит като №1 Смисъл от ходене по психотерапевти за лечение няма, за мен това са хора на които да споделят мислите си онези с повечко пари. Виж ако вече става въпрос за Ани Владимирова или психотерапефт от подобен ранг, може там да има нещо истинско.

 

...

горе^

преди: 3 години, 1 месец hash: fa55ae73f0

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Потърси терапевт с щатско образование. Няколко са в България, но разликата е огромна. От опит. Опитът ми е само с една, но си беше първа и последна и промяната е огромна. Но си имаше и моменти на спадове и падения, терапията и прогресът й си се движи нагоре-надолу. И трябва и ти да работиш, и ти да се наблюдаваш, да се интересуваш, да четеш, да си налагаш разни неща, за твое добро, да излизаш от зоната на комфорт и прочее. Сеансите при тях са по около 100лв. Много е, наистина е много, но при мен имаше огромен ефект и не съжалявам.

 

...

преди: 3 години, 1 месец hash: 2edb5b3154

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   По време на първия сеанс нямах представа от нищо, не знаех какво се прави. Седнах и казах, че ми е за първи път. Психотерапевтът започна да ми задава редица базови въпроси за живота ми- от кога имам проблем, какво събитие е сложило началото, по какъв начин съм израснала и какви са отношенията ми с моето семейство, както и с приятелите ми. Даде ми ежедневни "задачки", които тогава не намирах за логични и не вярвах, че ще ми помогнат. След срещата не можех да определя, дали това е моят психотерапевт, но нищо не ме беше отблъснало, така че реших да продължа. Говорехме си на "ти", по нейна инициатива. На второто посещение тя (жена е) помнеше почти всичко, което бях споделила. Започнахме със страничен разговор около неин работен ангажимент и тя насочи темата към моето образование, работа, цели и по какъв начин проблемът ми им е повлиял. Беше ѝ много лесно да контролира разговорът, но това не ме притесняваше. Не ме осъди в нито един момент, не ми даде и директен съвет. Бих казала, че ме обработваше с много смислени въпроси, които аз самата не си бях задавала, а имам навика да премислям твърде много (overthinking). Чисто емоционално преодолях някои бариери, само заради въпросите ѝ. Тя ми задава, аз го мисля няколко дни и се стягам. Някои от въпросите бяха риторични, после ми се подаваше смислена аргументация и няколко различни гледни точки. Никога не ми каза как да мисля или какво да мисля, излагаше много варианти и от мен се искаше само да посоча този, който ми пасва най-добре на личността. На третия сеанс вече се отпуснах напълно и се чувствах разбрана. Тогава тя мълчеше, а аз говорих над един час, за което не бях таксувана допълнително. Побутваше ме да казвам още и още за сравнително лични за мен чувства и преживявания, така че стигнахме доста дълбоко в емоционалния ми свят. Отново ми даде "задачки" за следващия път. Това беше най-хубавата среща, която сме имали и точно тогава вече бях сигурна, че тази жена е идеално наясно, какъв човек съм и по какъв начин размишлявам. Всеки следващ път, тя ме насочваше много по-твърдо и ясно. Имаше изречения като " Ти не си такава.", "Трябва да се научиш да се забавляваш повече." и така нататък. В обикновена ситуация такова поведение би ме подразнило или отблъснало, но беше права и го казваше все на място. Тоест, аз вече ѝ вярвах, защото се чувствах добре по време на терапията. Даваше ми много житейски примери от нейния живот, този на пациенти и близки, но не споменаваше нищо конкретно за третите лица. Подтикна ме да взема някои решения. Може би през цялото време ме подтикваше да бъда по-уверена и по-решителна, но състоянието ми тогава беше пасивно с причина. Сравнително често пускаше коментари, които май целяха да ми повдигнат самочувствието и подейства до голяма степен. Когато започнах да я посещавам, аз вече бях обмислила много внимателно живота си, бях се анализирала и бях чела много информация за състоянието си. Просто не можех да се справя сама, имах нужда някой да ме наблюдава. Знаех, че трябва да давам отчет на друг човек, за да се събера по-бързо и да започна да действам. Психотерапевтът ми помогна да разбера, по какъв начин работи мозъка ми. Научих много терминология, химия и биология там, което е само един плюс за общата ми култура. Когато ми даваше предложение, съвет или задача, аз исках да знам защо и то в детайли. Тя ми обясняваше, на втората среща нямаше нужда да питам въобще. Каза ми, че нещата се случват лесно и бързо, защото аз съм свършила половината работа сама още преди да стъпя в кабинета. Изпълнявах всяка заръка като ученик пред строг учител. Направи ми впечатление, че леко ме скастри, че приемам процеса изцяло за работен, а не за креативен и релаксиращ Не си дадох парите на вятъра, считам, че получих адекватна помощ. Спрях след няколко сеанса, защото тя си премести кабинета извън града и не ми беше удобно да я посещавам. Организацията ѝ не беше добра, дори ме изнервяше, но нямам критика към подхода ѝ спрямо мен. Не я почувствах като приятел, но аз имах приятели и не търсих това усещане.

 

...