 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Как щяхте да постъпите на мое място?
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 1014 пъти
Привет! Моля, прочетете докрай! Пише жена на 26 години. В момента съм много съсипана и отчаяна. Имам нужда да споделя някъде през какъв ад минавам последните години и да помоля за някакви съвети, защото наистина вече не зная какво да направя. Майка ми беше оперирана преди 12 години от тумор в мозъка. Лекарите не й даваха много живот след операцията, но Господ я запази и продължава да я пази. Това засегна говора й и не само, също стана страшно изнервена. Направо нетърпима. Жената не беше толкова зле, ходеше си и общуваше, колкото можеше, до момента, в който баща ми реши да си бие шута и да създаде друго семейство. Оттам насетне всичко тръгна на зле. Не ме подкрепяше по никакъв начин. Почти не се чувахме, защото аз му наговорих немалко кофти неща, как е постъпил зле и т. н. Брат ми беше в пубертета и колкото и да се опитвах да му обръщам внимание да не тръгне по лош път, това стана. Нямах достатъчно време, понеже някой трябваше да работи да изхранва семейството. Татко не пращаше никакви пари да спомага, поне мъничко. Както и да е. Майка започна да пуши още повече. По никакъв начин не можех да я убедя да спре или да намали, защото е болна и това ще я съсипе. Спрях да купувам, а тя навъртя сметки по магазините и имаше периоди едвам свързвахме двата края. Брат ми като завърши отиде да работи при баща ми в друг град. Няколко години бяхме само двете. Жената взе да изпада в истерии, да се изпуска по малка и голяма нужда постоянно, да идва да ме бута да ме стряска насън. Преди месец брат ми дойде да живее с нас. Увеща ме, че е спрял с хазарта и всичките кредити и глупости, че ще помага. Добре, обаче тя от два месеца е на памперси. Още по-трудно говори. Не можем да я вдигнем от леглото. Едвам я вдигаме да я сменяме и да я къпем. Даваме по десет лева за памперси всеки ден. Аз работя за 400 лева. (Брата след няколко дни ще почва работа) Не можах да се изуча. Аз имах психически проблем в миналото. На лекарства съм от доста години. Всичко беше наред доскоро, но мисля, че пак почвам да психясвам от напрежение. От ТЕЛК не й вдигат процента, за да е с право на асистент. Искат да им докажа с документи, че е стигнала до тая степен. Трябвало да я водя да лежи по болници или специалисти да дойдат на място да я видят да извадят документи. Как да им платя на тия хора? ! Друг вариант е да подам жалба към прокурор, където да обясня ситуацията, да задължат татко по някакъв начин да вземе някви мерки, защото аз наистина почвам да се разболявам пак, а беше голяма борба за мен да се стабилизирам. Страх ме е да не дойде да ми посегне, че му развалям семейството, ако подам жалба. Отделно да се явим на преразглеждане от ТЕЛК, се чака време и в момента няма програми по осем часа за асистент. Има само за по четири. Тя има нужда от грижи 24/7. Друг човек няма да я търпи. Тя почти постоянно крещи, реве, къса памперсите. Аз нон стоп пера. Юрганите и одеялата ги пера на ръка в малката скапана баня. Прибирам се от работа, където по цял ден дишам отрови и късам нерви, за да дойда и да сменям памперси, да чистя, да сготвя, да изпера, да се грижа и обгрижвам. Много рядко да имам време да излезна на кафе някъде за един час и то да слушам как другите мацки си говорят за дрехи и маникюр, гаджета, пътувания и хубави емоции(а аз да нямам едни тъпи къси панталони да сложа, примерно)Събота и неделя се уморявам повече отколкото делниците. Физически не е толкова тежко. Просто психиката взе да ми се скапва. В близък град има хоспис, но искат страшна сума. В едно село наблизо има дом за лежащо болни, възрастни хора. Ако някак аз й стана асистент, не знам дали ще издържа. Завързах контакти в цеха, а и човек се чувства по-добре, когато работи и е социален. Много ли е брутално от наша страна ако в дома й взимат само мизерната пенсия, да я дадем там? Дайте някакви съвети или други варианти. Съжалявам, че историята е толкова дълга и за пунктуацията, дето никаква я няма. Много моля историята да се публикува!!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: 8cca869038 |
|
1. Ох кофти и тежка дилема и решение, но в такъв случай наистина е по-добре да я настаните някъде в тези домове. Иначе и ти ше се сринеш тотално, болна и "психясала" ще ви трябва някой да се грижи за нея и за теб. А и си толкова млада, ако имаш повече време ще можеш да преквалифицираш и после да настаниш майка си в по-добър дом или дори пак да си я прибереш, но ще можеш да плащаш за помощничка поне.
Виж, за мен лично не би било опция да настаня в дом за болни и/или възрастни родител. Но аз съм живяла сред много любов и разбиране, винаги са уважавали същността ми. Здрава съм физически и емоционално, мога да си позволя да плащам за човек който да помага.
Татко почина много бързо от инсулт, беше си здрав и работещ, не е имало индикации някакви, че ще се случи. Не съм имала възможността да се грижа за него, но и се радвам, че не му се наложи да лежи защото това щеше дс го убива всеки ден ...просто той си беше много деен човек и зависимостта от други щеше да го съсипе.
Твоят случай обяче е друг!
Направи каквото трябва, за доброто на всички ви е! Ако ти не си здрава и спокойна, няма как и зс нея да се грижиш пълноценно!
И съвестта ти нека е спокойна, просто е най-доброто решение!
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: 3ca628954c |
|
2. Имаш два варианта- влизате в болница, където да направят всички изследвания за телка. Друго, можеш да се обърнете към социално подпомагане. Майка ти, също, всеки ден трябва да приема лекарства. Може и трябва да й изпишат и лекарства за успокояване.
Втория вариант- специализираните домове. Ще ходиш да я виждаш един път в седмицата. Ако ти се нагърбиш, ще съсипеш твоя живот, при това без да можеш да й подобриш състоянието. За съжаление, понякога се налага, човек да прави тежки избори.
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: 8d4c00ba1c |
|
3. Много тежък случай, съжалявам, че се налага да преживяваш това. Знам, че обичаш майка си и искаш най-доброто за нея, но трябва да приемеш, че тя вече не е същият човек и има нужда от специализирана помощ. Да намериш дом или хоспис е най-правилното решение в случая. Ако и ти се разболееш, няма да помогнеш на никого. Проверила ли си дали има начин да помогнете на психическото й здраве? Поне да взима някакви успокоителни, за да не буйства. Брат ти също трябва да помага, не само финансово, но и физически. Има ли начин да си намериш по-добре платена работа и да плащаш на болногледачка? Помисли дали майка ти има други роднини, които биха се включили с финансова помощ.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
