Лошо ли е да носиш очила?
преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 666 пъти
Първо искам да кажа, че нямам абсолютно против хората с очила, темата не е за да нагруби някого, както и никога не съм се подигравала за това. Лично аз очила никога не съм носила до този момент. През последната година и малко от предишната започнаха да ме тормозят странни симтоми - лесно уморяване в очите при ежедневни активности (работя на комп) и след кратко шофиране, чести главоболия, странна замаяност сякаш главата ми плава опиянена само че без приятна тръпка, често виене на свят, лош баланс при ходене, кофти зрение през нощта, болки във врата, трудно разпознаване на лицата на хората по улицата, кървясали очи с множество вени особено след сън. И понеже ситуацията с пандемията от една страна е доста странна, а от друга и защото не съм осигурена реших да се самолекувам и диагностицирам. Първо отдадох замайването на ниска енергия и започнах да се тъпча с витамини - бирена мая по точно. Помогна, но малко. Качих кг от нея по скоро си ги възвърнах защото зимата боледувах от нещо вкъщи стомашно, основно след което симтоматиката се влоши. Цяло лято се скатавах заради симтомите си, работех и излизах умерено. Започнах да избягвам шофирането на дълги разтояния защото главата ми плава. Започнах да се притеснявам че имам неврологичен проблем или такъв с вестибуларния апарат, самочуствието ми ниско ептен започна да пада след всеки изминал ден. Наскоро с приятел влязох в практикер да разглеждаме осветителни тела. Тогава за първи път си помислих че всъщност проблемите ми може би идват от очите. Светлината сякаш ми бъркаше в очните дъна, започнаха да ме болят не издържах, размърморих се и излязохме. Направих си няколко онлайн теста за зрение и ми показваха че имам астигматизъм. Тук е важно да споделя, че никога до сега не съм ходила на очен преглед, попринцип си виждах добре. До сега. Все повече забелязвах как трудно разпознавам лицата на хората по улиците, даже мозъка ми напасваше образи с мои познати и заглеждах тъпо. Казах си не може повече така, събрах кураж и отидох в клиника за преглед. Доктора ме прегледа за 10 мин. Първо тоналност мисля че се казва цветно зрение, дето слагаш главата на един апарат и ти показват цветна картинка. След това на теста със числата на стената се провалих с гръм и трясък. Доктора ме попита откога виждаш толкова лошо надалеч? Понеже бях с колата и после бях на работа ми назначи друг час за обстоен преглед с разширяване на зеници. Размърморих се тъй като нз какво да очаквам, прегледа още не се е състоял. Каза ми също че продължава 2 часа. Някой ако сподели ще съм благодарна какво ще ми правят. Но по думите на доктора задължително съм за очила. И тук идва въпросът - какво е да носиш очила? Означава ли, че вече съм с дефект за цял живот и никога няма да виждам добре без тях? Всички тези симптоми които изброих по горе дали са съврзани с очите и ще изчезнат ли когато сложа очила? Как стои въпросът със шофирането и когато слагам слънчеви очила дали и те трябва да са с диоптър? Прегледът ми е в четвъртък, а аз не мога да се съсредоточа от мислене и да си свърша работата, много се притеснявам и ме е страх че ще стана зависима от очилата и диоптера ми ще се покачва. Може ли някой да сподели опита си, знам че темата ми стана дълга, но никога до сега не са мо разширявали зеници, звучи ми страшно, защото няма да мога да работя след това, камо ли да шофирам. Дали ще мога да се прибера без предружител? А и още не съм казала на родителите си - те имат други проблеми + здравословни такива и не искам да се тревожат за мен защото ще настояват да дойдат, а аз не искам... лошо ли е да носиш очила, ставаш ли зависим от тях и ще се оправили някога проблема ми, много ли е гадно разширяването на зениците? Благодаря искрено на всеки включил се!!!