1. Здравей! Имал съм същите безсънни нощи, както и много други като нас също. Не си мисли нито, че си сама, нито, че си първата.
Как и защо съм се справил аз, няма голямо значение понеже случаите са винаги различни. Трябва да разгледаш проблема - за сега ти се фокусираш само върху симптома. Ето няколко идеи:
Човекът се нуждае от:
- полезна храна, вода и въздух
- здрав сън
- извършване на физически труд
- мисловна дейност
- РУТИНА- много важно. Сутрин ставаш, оправяш легло/стая, хигиена, обличаш се за работа(както ти си знаеш)... ,но схвана. Идеята е, мозъкът чрез функциите на тялото да се подготви за следващата задача. Така и възниква идеята за глад - от стомаха.
Ние всички имаме нужда от комфорт(сигурност), именно към това се стремим всеки ден. И от тук колкото повече константни стойности има в главата ти, толкова мозъкът не трябва да преизчислява потенциални неизвестни(проблеми). Та ако лягаш-ставаш, ядеш, там каквото друго ти включва ежедневието се практикува едно след друго, по едно и също време, ежедневно, то се превръща в навик. Мозъкът свиква и огладнява, доспива му се и тн.
по едно и също време. Не изисква толкова мисловен капацитет и преизчисления колко точно запаси на енергия имаш и в кои депа точно се намира. Мисълта ти може да бъде занимавана от други - по-важни неща, а тези другите се вършат подсъзнателно на заден план.
Тя и сега се занимава мисълта ти с тия работи, но се занимава с всичко наведнъж и това, че не може да се справи, не и дава знак за свършена работа и комфорт. Оттам не може да се успокои достатъчно и да заспи, не знае какво да очаква утре. ( Като референция едно време само сме оцелявали, макар и трудно сме правили едно единствено нещо. Днес - мултитаскинг, това е огромен стрес за мозъка.)
Като жена ти имаш и сложно устроена хормонална система. С това безсъние объркваш цялата си микрофлора и хормонална среда.
Ако не успееш да намериш лек, следват паник атаките. Мисловната дейност е силно затормозена, тялото изнемогва, сънят е абсолютно некачествен дори и да присъства, а мозъкът влиза в режим на оцеляване. Само, че вече не може да функционира и почва да отпуска хормоните на автопилота - адреналин, кортизол и тн. Те обаче са хормони на системата "бий се или бягай", с нищо не помагат на човек в легнало положение, опитващ се да отпочине.
При паник атаки пулсът се ускорява, хора мислят, че ще умрат, получат инфаркт или чувстат, че ще припаднат, започва хипер вентилация и всичко започва да се върти.
Преди да ме вземеш за откачен или ти да откачиш от страх, знай, че това е чисто информативно и е важно да се знае. Когато на мен ми се случваха тия "приказни нощи", аз вече пределно се познавах, въпреки, че нямах идея какво се случва. Бях уплашен въпреки, че съзнавах и знаех причината и първоизточника на всичко това. Просто изискваше време да се реши проблема и някак трябваше да се изтърпят симптомите. Мозъкът ми обаче, беше на друго мнение. Опитвайки се да се сетя сега, дори не съм сигурен, че знам какво точно му беше мнението. Страх, ужас, гняв, умора, еуфория и каквото още се сетиш.
Та и като си помисли човек - хората защо полудяват? - нали всичко е от стрес. Навсякъде агитират "не на стреса", а ежедневието ни е инфарктно. Коли, трафик, работа, проблеми, финанси, данъци, закони, организации, семейство... И сега отгоре на всичко служи и нещо неочаквано като личен проблем или болен близък, неща дето все не можем да предвидим... и кулата се катурва.
Като обобщение: Не се плаши, всичко горе-изброено е с цел да ти даде идеи над какво точно работи мозъкът ти, докато ти смяташ, че е време за сън. Показал съм ти, че човекът е сравнително прост организъм, но това не значи, че нещата не могат да бъдат с краката нагоре. Оттам страда ли мозъкът, страдаш и ти. И все пак - храна, сън, физическа активност са решения на всеки проблем. Не бъди наивна и не разчитай на медицината. Един проблем бива решен, когато бива разбран, а не заровен. Хапчета и мазила с нищо няма да помогнат, те са на принципа на плацебо.
Някъде там в тебе има дилема или нещо дето те човърка, в моменти когато ума трябва да казва "Бре, че работа свърших днеска. Най-после заслужена почивка." Може да си максималист и работата вкъщи да отваря възможността за работохолизъм. Може да си мързелива и сега вкъщи като не отговаряш пред никого съвсем да си се занимарила. Може би имаш твърде много време да мислиш за глупости. Може би, може би...сядаш и пишеш на един лист какво те притеснява. Какво и кога можеш на направиш нещо по въпроса? Ако не зависи от теб - не е твой проблем, смъкни си го плещите. И знай, че тоя живот ни е даден за да се учим, никой не е съвършен, успокой топката.
За паник атаките съм ти споделил не да те плаша, а да очакваш. Не сега, но ако някога си под стрес, много, много стрес че организмът има защитни мерки и някога са толкова радикални, буквално разтърсващи. Но ако знаеш какво да очакваш, няма какво да те плаши. Тялото си знае работата и независимо какво му причиниш, то винаги търси начини да уравновеси нещата - природата си знае работата!
С това се надявам, че ти и който чете, никога няма да се надява от психотерапия, успокоителни и така нататък. Важно е да се познаваме и да се разбираме сами какво се случва в нас! Един жокер за проблемни моменти, сексът помага много! Евтина алтернатива е здрав фитнес! А за бистър ум - бягане!
*ДАЖЕ АКО НЕ ПРОЧЕТЕШ ВСИЧКО, А ТОВА ТИ ПРИВЛЕЧЕ ПОГЛЕДА ДИРЕКТНО - ИЗЛЕЗ И БЯГАЙ КИЛОМЕТЪР, ДВА, ТРИ. Ще ми благ после. Успех!
|