(Помощ) Паник-Атаки! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120989)
 Любов и изневяра (29664)
 Секс и интимност (14341)
 Тинейджърски (21870)
 Семейство (6458)
 Здраве (9583)
 Спорт и красота (4693)
 На работното място (3165)
 Образование (7292)
 В чужбина (1649)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18470)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Здраве

(Помощ) Паник-Атаки!
преди: 2 години, 4 месеца, прочетена 1098 пъти
Здравейте!
Аз съм момче на 20години,ще разкажа моята история накратко,за да разберете какъв е проблема и се надавам някои от вас да имат съвет към мен,който би ми помогнал.
Благодаря ви предварително!
Лятото(тази година 2021) решихме с баща ми да изкачим връх Мусала.
Организирахме се да бъдем -аз,баща ми,негови приятели,по-малкият ми брат и моята приетялка.
Както и да е,дойде денят,станахме рано,събрахме се всички и тръгнахме към Боровец,където всъщност трябваше да се качим на лифта,и след това ни очакваше ходенето пеш.
След като се качихме на филфта,усетих как главата ми започна да ври,усетих че нещо не е наред,за моя радост обаче разполагах със Смарт часовник,който уж може да измери кръвното налягане(предполагам,че не е било точно такова,но предполагам че ми го е измерил горе долу) когато си измерих кръвното ми отчете горно граница 150(не помня колко беше долната)споделих само на приятелката ми,като тя реши че е най-удачно да се върнем с лифта надолу и да изчакаме групата в някое кафене,ресторант,или каквото и да е(тя забеляза всъщност колко са ми червени очите в този момент) аз обаче съм такъв тип човек,че когато започна да правя нещо,го правя до край,каквото и да ми коства!
(Не споделих на баща ми за това как се чувствам)
Слезнахме от лифта,направихме си една обща снимка преди да започнем да се ходим нагоре, а аз се опитах да притъпя и да не мисля за това,че всъщност ми е лошо.
Както и да е,качихме върха,наистина беше красиво,бях горд със себе си,че дори и да ми беше лошо,да имах ужасно сърцебиене и кръвно,аз го изкачих и само мислех- най-накрая,слизаме и си тръгваме!
Тръгнахме да слизаме от върха,минах около 100-150 максимум надолу,и в този момент всичко ми причерня,в следващият момент се събудих,и осъзнах че съм припаднал,промяна как баща ми викаше името ми,приятелката ми стоеше над мен и не знаеше какво може да направи, а по малкоят ми брат просто беше изпаднал в ужас и сълзи.
Полежах малко на земята,докато в един момент(може би след 1-2 минутки) започнах да се треса ужасно много,отново ми причерня(още лежах)
Крайниците ми изтръпнаха,чувствах се като на сън,все едно,че не бях там,а сънувам цялото това нещо,загубих всякаква ориентация за света,къде съм,какво по даволите се случва!!?
Баща ми уплашен успя да ме повдигне,с помощта на неговите приятели,и успяха да ме свалят до последната хужа( не първата от долу нагоре,а първата от горе надолу)
Там успяха да ми измерят кръвното,беше ми 180 горна,но отново не промяна колко ми беше долната граница.
Там отново загубих съзнание за момент…
Събидих се отново,и усетих как аз нямам достатъчно кислород,не можех да си поема въздух,когато станех,паднах,нямах ориентация,отново изгубих контрол над себе си,но този път съвсем.
Промяна целият ад,помня виковете на приятелката ми,помня как брат ми плачеше..беше някакъв ад,а аз не можех да направя нищо!
След 10 минутки лежане,осъзнах,че ако не сляза на нормалната надморска височина може и да си умра там-това си помислих,затова с последни сили,без много кислород(не можех да си поемем изобщо…) аз станах,с помощта на баща ми и отново негово уте приятели,успяхме да слезнеш до лифта за около час и половина.
След като слязох усетих,че вече може би съм по добре, оттам веднага в болницата.
Останах,и започнаха изследвания(цяла една седмица)
Откриха ми,че съм с анемия(но аз това го знаех,но не бях взел мерки да пия лекарства както в момента)
Но нищо друго,единствено това.
Та ето го и моят проблем,проблема не беше това,че са ми открили анемия,че имам спомени от този ден,проблема дойде след това…дойдоха ужасяващи паник-атаки…всеки ден!
Получих ги всеки ден,в продължение на 3 месеца,беше някакъв ад,пих лекарства(не съм пил никога антидепресанти,пиех лекарства на билкова основа)
В един момент те ту отшумяваха,ту се появяваха.
В момента положението е по-добре,нямам толкова чести,но на седмица получавам по поне 1 паник атака.
Моля,ако някой има някакъв съвет,решение на проблема,ще съм му изключително благодарен.
Разказвам историята си накратко,не съм описал през какъв ад минавах всеки ден,през това как нямах търпение да заспя,да се събудя,и отново да заспя,само и само,за да не получа паник-атака.
Не излизах никъде,затворих се,не общувах,това са част от нещата,които ми се случваха и бяха ежедневие за мен.
За хората,които може би ще попитат- аз съм пушач,но тренирам през ден в продължение вече на 4 години,не съм с наднормено тегло,здраво и набито момче съм.
Благодаря ви още веднъж,че прочетохте моята история,бих се радвал да чуя вашето мнение!
Весели празници!
Бъдете здрави!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 4 месеца
hash: f7c71d2455
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Ако щеш вярвай, но бях в почти същата ситуация точно, когато бях на 20 и 21г. Сега, няколко години по-късно ми е чудно, че някой разказва подобно нещо, защото мислех, че сам съм бил в тази яма и едва ли ще го прочета от някой друг. При мен започна една нощ внезапно всичко - след напрегнат период в живота.

Треснаха ме мощни паник-атаки, болки в гърдите, вълни топло-студено.. главоболия, изтръпвания, абе какви ли не симптоми имах тогава, тотално ми се побърка тялото - пълно мазало. И аз като теб - спортистче и с нормално тегло.. Едната нощ бях пред умирчка буквално - мислех, че си заминавам и е 50/50 дали ще изкарам до следващия ден.. Чудех се дали да не викам линейка, ама се хванах и се замъкнах до болницата, която е сравнително наблизо.. Праснаха ми там една инжекция в интензивното и после се мъкнах по прегледи следващите дни..

По прегледите нищо конкретно не ми казаха - можело от стрес, можело вегетативната нервна система, можело това, можело онова.. Накрая ми писна, пробвах и с някакви валериани за успокояване, чайове.. тогава си прецаках и висшето образование, го зарязах, просто защото не беше много съвместимо да уча в това състояние, което при мен продължи 5-6 месеца много тежко с периодични вълни от най-различни симптоми и после още няколко месеца пак неприятни, докато се стабилизирам.

Нищо конкретно не ми е помогнало, освен времето и опита да си спокоен и просто да го изтърпиш този период.. Семейството ти няма да те разбере, защото не могат да влязат в твоите обувки - моето семейство поне не ме разбра. Само Господ може да ти помогне в такива моменти.

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: 57baad92f4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Здравей!
Тази история е отключила в теб страха "ако ми стане нещо".
Аз имах ПА до преди година, изчистих се, но в съзнанието ми още е бетониран спомена и ужаса от първата атака.
И от време на време ми става лошо и ми се гади.

Така че трябва време, но не съм сигурен че минава напълно...
Съзнанието помни ужаса и не иска да му се случи отново

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: 8fe1265819
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Пишеш, че имаш паник атаки, но не описваш усещането. Не пишеш и точно каква анемия имаш, но анемиите са свързани с обработката на хемоглобина и оттам с притока на кислород до цялото тяло. Трябва да вземеш мерки срещу аненията.
Имай предвид, че при някои анемии има загуба на сетивност или мравучкане в крайниците, невъзможност за качване на стълби без задъхване, задъхване и недостиг на въздух при изправяне от клекнало положение, варирабе на кръвното от ниско към високо, причерняваше. Възможни са възоалителни състояния на сърцето. Провери и сърцето с ехокардиография.
За мен е много по-вероятно симптомите ти да са вследствие от анемията.
Нуждаеш се от добър хематолог. Провери в сайтовете, където има рейтинг на лекарите.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 4 месеца
hash: 03675edb9d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   1. Това, че този случай е отключил нещо е резултат от смяна на налягането и излишния ти опит да се правиш на голяма работа и да докарваш нещата до край. Горд ли си с това? Не, не трябва да си горд. Това показва дефиците, че искаш да се доказваш. Но защо и за какво? Това е безотговорно. Ако не ти е добре, просто казваш, не ми е добре и не го правиш, не се насилваш. Другият проблем е пушенето ти, щом си пушиш сменяш надморска височина, наситеността с кислород в кръвта ти има огромно значение, в твоето състояние. Написал си, пуша но тренирам сякаш проблема с пушенето се изтрива от втората, да но не е така. Но това е твой избор. Пушенето ива куп негативи, които хората подценяват, дори не знаеш с едно дърпане какво вкарваш в организма ти и ако искаш да излезеш от това състоание цигарите са само и единствено негатив. Тази смрад ме отвращава. Да даваш пази за болест, смрад и да вървиш срещу себе си. Но всеки си носи отговорността. Ти също!
Прецени си натовареността, няма нужда на никого да се доказваш за нищо, седни и си напиши всичко, което ти създава напрежение и стрес. Пример досаден приятел, които те притиска и ще излезеш довечера, само защото сте заедно от деца, ще се разсърди и т.н. Или работа, която не ти харесва. Въобще 300 причини, които се събират и стигаш до тук. Толкова си млад още, а какво те чака още в живота.

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: eca75129d4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Честно смятах, че ще напиша върховния коментар, в който ти обяснявам какво смятам, че не е наред с теб. На мнение бях, че фракцията ще са детински и злобни....


И докато не съм напълно съгласен как точно са се изразили, съм абсолютно съгласен с всеки един от тях и нямам какво повече да допълня.

Това, което може би някои от вас не са чували е така наречената криза на 20те години. При различните хора се изразява по различен начин. През живота си човек преминава през няколко такива потенциално опасни етапа и е важно да се запази самообладание. Всеки от нас има заложби и слабости, и когато проблемите на външната среда се сблъскат с несигурностите на вътрешната, поддава най-слабата част у нас. Когато ума не е в състояние на контрол, при стрес се отпускат най-много кортизол и адреналин, които са хормони диктуващи функциите "удряш или бягаш", а те са меко казано неприложими действия в по-честото ежедневие. Това води до още по-голяма уплаха и хипервентилация. Как така, хем мога да ударя, а няма кого, хем мога да бягам, ама не мога(щото с главата вървим комплект, а проблема е оттам).

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker