Споделена история от Здраве |
Загубих си разсъдъка
преди: 2 години, 3 месеца, прочетена 1233 пъти
Здравейте всички.
От много отдавна обмислях да се обърна към вас за помощ и съдействие, но постоянно го отлагах поради факторите, които ще ви споделя. Има много за обясняване, но по смятам, че ако напиша ферман само ще ви загубя времето, а наистина очаквам съвет от вас. Ето в какво състои проблемът ми.
От няколко месеца съм в така да го кажа в безтегловност. Имам чувството, че животът се случва покрай мен, докато аз съм страничен наблюдател. В прекият смисъл, загубил съм представа за реалността. Спрях да мисля за последствията от действията и бездействията си, загубих интерес към всичко, започнах да се държа с хората отвратително и единственото действие, което правя с охота е да лежа и да гледам тавана. Ще ви дам и няколко налудничеви примера. Например, взел съм си чаша с нещо в стаята, изпил съм го същият ден, а чашата още стои след седмица...
Друг пример - имам изгоряла крушка, от 2 седмици съм взел нова, но още не съм я сменил или пък летните ми обувки, не ги нося от месец и всеки ден си казвам, че ще ги прибера да не ми пречат на вратата, но още не съм го направил. Много години посещавам сайта и активно взимам участие в коментарите, когато мога да помогна, но в случая аз имам нужда от помощ, но както и за другите неща и това не можах да седа да напиша вече 2 месеца. Искам да пиша, но просто желанието се изпарява... Направо е необяснимо. Не знам как да го опиша. Сещам се, че трябва да го направя, но в съшият момент нещо, като че ли ме спира вътрешно, усещам го в гърдите и всякакво желание се губи и си казвам, че ще го свърша след малко. Така минават дни и седмици за най-е;ементарни неща. На практика излиза, че съм мързел и мърляч, но това ни най-малко е така, дори напротив, или поне не бях такъв до преди няколко месеца. Преди обожавах и да гледам филми. В момента просто нямам желание. Просто може да стоя няколко часа и да скролвам из новинарски сайтове и ютуб, да си съсипвам времето, но нямам никакво желание да гледам филм. Пробвах да си пусна, но след 10-та минута много се изнервих и го спрях. Преди харесвах да играя шах и да чета. В момента, хвърлям книгата на 2-рата минута, а като си пусна да играя шах, още на 3-4-ят ход ми писва и се отказвам. Усещам се, че съм затъпял и оглупял. Някой неща, които съм знаел преди и неща, които съм могъл да правя, вече ми се губят и не се сещам за тях. Като споменах изнервянето, това е другият - пореден проблем. Постоянно съм нервен, ядосан, криво ми е и обиждам за щяло и нещяло. За най-малкото нещo се ядосвам, а ако е замесен и друг едва ли не целенасочено гледам да го обидя... Станал съм крайно критичен и имам отрицателен коментар за всичко, дори за хубавите неща. Ако щете вярвайте, но имам и приятелка - все още. Разбира се и тя е жертва на всичко това и някак си още ме търпи. От както съм в това състояние, нямам никакво желание да се виждам с нея, дори и за секс. Имам чувства разбира се, но не искам да се срещаме, а за за участ много от нещата си ги изкарвам на нея. Дори си позволявам, да я обиждам, без да си давам сметка на момента, но както казах по-рано реалността ми се губи и не осъзнавам какво правя. Имах планове, да посещавам курсове, да уча нови работи да се усъвършенствам, но нищо вече не е останало. Постоянно съм в това мрачно състояние на депресия и безизходица. Мога да пиша още, но се надявам тези примери да са достатъчни да ме разберете.
Миналата седмица реших да посетя професионалист, но нещата не се получиха, Психолога, веднага реши, че е в следствие на злоупотреба с наркотици, а аз никога не съм употребявал. Някак си станах предубеден и просто нито аз нито той, успяхме да си дойдем да думата. Единствено ми предписа да взимам билкови хапчета в жълт кантарион, които ще ми повишат серoтонина, но вече 2-ра седмица, дори ми става по-зле след тях, даже спря да ми се става от леглото.
Единственият лек, който съм намерил, но е временен и за малка част от деня е мастурбирането. Докато го правя, се чувствам нормален и щастлив, за това се отпивам и всяка минута да го правя. Без порно или някакво допълнително стимулиране. Правя го с часове преди да свърша. А след като свърша кошмарът се връща и се връщам на земята... В момента съм в отпуск, който скоро ще свърши. Нямам си се обнадеждавам, че когато заработя отново и съм ангажиран през цялото време, може да се оправя, но ако е точно обратното? Може и безделието и свободното време да са причина за това, но защо тогава всичко останали желания ми се изгубиха?
Вече писах прекалено дълго и за финал ще споделя как започна. Преди около 2 години се разделих с първата ми приятелка, след доста време заедно. Приех го много тежко и месеци наред не бях на себе си, беше ме е яд, съжалявах, дори и панически атаки получавах заради това. След това се появи и пандемията и тогава направих още една колосална за мен грешка, чиито последствия ме държаха много време. В следствие на това съжалявах месеци и не можех да си дам мира. Постоянно бях под тревога и ме беше яд, но не бях, чак като сега. Тази есен малко се оправих, но изведнъж началото на зимата ме сполетя това. Възможно ли е всичко това през изминалите 2-3 години да ми е разбило психиката и сегашното ми състояние на е в следствие на това?
Радвам се, дори се гордея със себе си, че седнах най-накрая да напиша това и наистина се надявам да ме разберете. Писна ми да съм така, искам да се върна към нормалното си съществуване и да бъда щастлив.
Моля ви, ако някой може да сподели съвет да напиша две изречения, Други варианти нямам. Как да изляза от това нещо?
Пазете се и бъдете здрави.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 3 месеца hash: 1fae2fb641 |
|
1. И аз съм до голяна степен така, даже и малко по-зле. Не ми се пишат подробности в момента, но някак ми олекна като прочетох мнението ти. Като събера сили, ще напиша по-подробно.
М40
|
| преди: 2 години, 3 месеца hash: 684ee06f29 |
|
2. Прилича на тежка депресия.
|
| преди: 2 години, 3 месеца hash: 59962224b5 |
|
3. Намери си цел в живота. Звучиш разглезен и твърде емоционален за възрастта си. Намери качествени книги да четеш и не се залежавай.
|
| преди: 2 години, 3 месеца hash: f70eed1cbb |
|
5. Спортувай!
Започни вкъщи, ако те е сърах сега да ходиш на фитнес. 20 коремни преси, 20 лицеви опори, 20 клека - всичко по 3 серии за начало. Скачане на въже, тичане (когато няма сняг навън). И на мен ми се е случва когато имам твърде мниго свободно време. Уви, когато имаш бебе, не остава много време за размисли и за скучаене :D
Възможно е щом започнеш пак работа, ежедневието да те грабне и да се оправиш.
|
| преди: 2 години, 3 месеца hash: 4d8872a1ab |
|
6. Е, и аз съм така, но започването на работа не помага. Давам всичко от себе си, прибирам се от работа и се отдавам на бездействие. Дори като отлагам появяването си на работа с ден-два се налага да наваксвам, защото не ми се ходи всеки ден. А не е мързел, може би някаква апатия, липса на стимул или депресия. Нямам идея какво може да ме извади от това състояние.
|
...
| преди: 2 години, 3 месеца hash: d1c23c3b72 |
|
7. Номер 2 е прав, само дето това не просто прилича, ами си е тежка депресия. Какъв специалист е бил този психолог, който ти е предписал жълт кантарион, не зная, но от собствен опит зная, че в такива случаи жълтият кантарион е абсолютно противопоказан! Това го пише и в листовките на съответните медикаменти за лечение на състоянието ти. Още повече, че си имал и панически атаки преди време... Нещата естествено са се влошили през зимата, това е характерно за състоянието. Моят съвет е веднага да потърсиш психиатър и да следваш съветите и лечението му.
|
|
