 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Не изпитвам никакви чувства
преди: 2 години, 1 ден, прочетена 1193 пъти
Здравейте,
Знам, че има изписани теми, но са стари и не съвсем като моите.
Ситуацията ми е следната:
На 33 години съм, с дете на 3 годинки. От няколко години насам забелязвам, че не изпитвам никакви чувства. Нито положителни, нито отрицателни. От време на време изпитвам тъга, но също така повърхностна. Преди си спомням, че изпитвах огромно удоволствие от всичко, също така и бях много жалостив. Опитвам се например да се радвам на любимия ми отбор и викам на мачове, но усещам, че не е като преди - не ми идва от вътре. На работа са много доволни от мене - постоянно ме повишават, а аз не изпитвам нищо. Такава ми е работата, че съм сам в повечето случаи и седмици наред не правя абсолютно нищо - просто седя и върша нещо дребно. Вътрешно не се чувствам удовлетворен.
Дотолкова съм западнал, че имам чувството, че не изпитвам обич дори към семейството си - на работа изобщо не мисля за нищо и за никой - чета само някакви безсмислени неща във социалните мрежи. Преди като дете си спомням как си мечтаех да имам нова кола - виждах се отстрани как я шофирам и ми ставаше много приятно - вълнички ми минаваха по тялото. Сега не е така - Имам няколко нови автомобила, купища скъпи дрехи и вещи и нищо не ме радва. Имам чувството, че и гол да изляза по улиците няма да трепне нищо в мене. У дома не пипам нищо - дори понякога не се и къпа - мързи ме. Влизам ей така по задължение.
Дори от секс не изпитвам нищо. Забелязах, че членът ми вече сякаш е станал доста по-малък и не така твърд. Пробвах да си пиша с други момичета, нищо не ми идва отвътре да напиша. А преди си спомням, че бях много страстен и имах дар слово - можех да опиша емоция, изживяване и жените се впечатляваха. Идваше ми просто -само като си представях, че правя нещо и цялото тяло ми пламваше.
А в обществото обратното - всички мислят, че съм щастлив човек, че имам всичко, дори ми завиждат много хора затова, а аз вътрешно умирам.
Ако някой има рецепта или нещо - без стандартните неща - чист въздух и др. Да ми пише и ако трябва да остави контакти отдолу - ще се свържа. Изчел съм всичко, което го пише в нета, но просто няма сила сякаш, която да ме дръпне напред.
Хиляди благодарности ❤️
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 21 часа hash: edcf43fa82 |
|
1. Здравей
Преди три месеца гледах, като заклано агне. Имах си приятелка, обаче излязох много глупав. Не виждах какви грешки до пуснах. На края пък излязох, като пълен идиот от тях. Загубих я. Много говорене, много обяснввания, какво ли не правих. Но нищо. Не иска и това е. Може би нищо не трябваше да правя. Не знам.
Та загубих щастието, а съм на 40 години и дете нямам още.
Мисълта ми, че трябва и ще загубиш нещо и то много скоро.
Тогава ще почнеш да го оценяваш.
|
| преди: 2 години, 20 часа hash: 1efb547d0a |
|
2. Според мен може да има няколко обяснения за това.
1. Попаднал си в някаква зона на комфорт - професионален, семеен и пр. Вършиш едно и също на работа, прибираш се - пак едно и също, комуникираш с едни и същи хора, постигнал си дори в материален план почти всичко, което си искал (за което си мечтал). Всичко е точно, всичко е преценено и няма риск нещо да се обърка и да се появи ситуация, която да те извади от релси, да те напрегне, да те постави в затруднено положение, така че да мобилизираш силите си за нейното преодоляване.
2. На 33 години не си като на 18. На 18 имаш едни стремежи, тепърва си навлязал в света на възрастните, имаш мечти, очаквания, срещаш хора най-различни, но с времето преживяваш много раздели, разочарования, и започваш да виждаш на света около теб по един различен начин. Падаш, ставаш, продължаваш! В началото, когато започнеш да правиш нещо ново винаги има страст. Опитваш, проучваш, мислиш, правиш всичко по няколко различни начина. Даваш най-доброто от себе си; искаш да успееш, правиш всичко, което ти е по силите да бъдеш най-добрия...И успяваш в повечето случаи, колкото и ръце да те дърпат понякога надолу и назад...
3. Ако ти си на 33 и пишеш на някоя 30 годишна, да знаеш че това не е като момичето на 16-18/20, на което някога си свалял звезди на живо или в чата. З0 годишната е жена, която също като теб е понатрупала малко или много някакъв житейски опит (било лош или добър). Не очаквай да ти отговори като 18 годишна или да предизвиква някакви големи романтични вълнения в теб. Емоциите и вътрешните усещания леко се поизменят с течение на годините и определено не са същите "както преди".
4. Стресът е също вероятна причина за състоянието ти. Депресията сега е бич! Тя може да те докара до апатичност, до безчувственост, да виждаш негативно във всеки и всичко! Преди ерата на Интернет гледахме новини само обед или вечер и се информирахме от вестници какво се случва около нас. Сега имаме социални мрежи и огромен обем информация, която е на клик разстояние. Например, събуждаш се, отваряш очи и виждаш по телефона инфо за жестока катастрофа, война или нещо друго негативно, преди още да си успял да си помислиш за нещо позитивно и хубаво. Работата също натрупва стрес.
Помисли за хоби, или отдели някакво време за себе си след работа и време в което да правиш нещо навън със семейството си, най-близките приятели. Обади се на някой стар роднина, просто да попиташ как е, какво прави...Потърси живия контакт, излез навън! Разходи се...Чети нещо (книга) на тематика извън твоята професия, запиши се на някакъв курс по език да учиш например. Може и някакъв спорт? Но колкото повече неща успееш да направиш извън работата ти и ако успееш да ги осъществиш, толкова по-добре!
Успех!
М32
|
| преди: 2 години, 20 часа hash: 6ffb7d6d2d |
|
3. Помисли си добре - кога си забелязал промените в емоциите си. Има ли причина, случки, които са провокирали апатията ти. Ако не се сещаш за нищо, възможно е да имаш химичен дисбаланс.
|
| преди: 2 години, 10 часа hash: 5a6452a8a2 |
|
4. Авторе, това е следващата фаза на депресията, а именно апатия. Всепоглъщаща апатия към всички и всичко. Аз също се чувствам така през повечето време. Имам си всичко, което ми е нужно и въпреки това не съм щастлива. Хората искат разни неща, а мен просто ми е все тая. Нищо няма особен смисъл и всичко е едно и също. Same shit, different day, както казват американците.
Влязал си в комфортната зона, нищо не те радва, нищо не те предизвиква....нищо не те кара да се чувстваш жив.
Трябва да промениш нещо или да се примириш и да го "избуташ" някак си този живот. Рецепта няма.
Ако ти е много криво иди на психолог - поне да има скок да си говориш.
|
| преди: 2 години, 5 часа hash: 98e0068153 |
|
5. Прилича на депресия. Посети специалист.
|
...
| преди: 1 година, 11 месеца hash: 6fa8d3ebc0 |
|
6. И аз съм на мнението на номер 5 - прилича на начало на депресия.
|
| преди: 1 година, 11 месеца hash: e3a6591622 |
|
7. При мен беше така през последната ми връзка... изцяло за пред хората всичко беше много хубаво, а какъв батак беше в къщата да не ти казвам. Млади сме все още, но не е както преди. А и много се злоупотреби с чувствата ми. С мен като човек... Сега, когато имам варианти за други жени и го казах в очите, тя се промени и е доста по-внимателна с мен. Доста повече ме уважава, но преди когато аз теглех и се стараех за всичко - греда, за всяко нещо и отпор. За които не доумявам защо така стана...сега нямам желание за нищо. Искам да гледам себе си.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
