Ирационален страх, дайте съвет
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 479 пъти
Здравейте! Жена на 24год. съм и пълен интроверт. От 2-3 години насам открих, че съм склонна към хипохондрия и ужасно много ме е страх от болести от всякакъв вид, но най-вече психически заболявания. Преди около тези 3 години се стреснах от клип в интернет, който показваше живота на един шизофреник и как минава денят му.
Тогава осъзнах, че се стреснах мислих го няколко дни, бях без настроение, но някак си го забравих покрай работа и ангажименти и се чувствах спокойна и щастлива.
Мина известно време пак така се стреснах този път от луд човек на улицата. Много гадно ми става по принцип за болни хора, дори и животни. Добър човек съм и чувствителен. От чист интерес не знам “кой дявол” ме накара, както се казва, да прочета за този вид заболявания (психози и т. н. ). Толкова много се бях стреснала, но отново по същия начин ежедневието ми ме завлече и си живях спокойно и щастливо без да мисля негативно.
От 4 месеца насам обаче аз почти не спирах да мисля за това. Животът е труден и стресиращ за всички ни, но имам чувството че хората с психични проблеми се увеличават. Преживях и труден период, в който бях безработна и разчитах изцяло на партньора си. Направих дори няколко паник атаки. Бях неспокойна, пих успокоителни чайове. Сега съм по-добре, ежедневието ми минава нормално, ще започвам работа скоро, но пак се сещам от време на време и усещам леко още напрежение.
Ще говоря конкретно за шизофрения и психоза, защото относно други психосоматични проблеми честно казано в почти всеки втори човек присъства тревожност, паник атаки и сродни, това си е невроза, а не психоза.
До колкото знам в рода ми няма хора с наклонност към психоза, но въпреки всичко много се страхувам за себе си. Всеки ден се сещам за това и сякаш нарочно срещам такива болни хора по улицата. Четох какво ли не, генетично било, наркотици, травма на главата още куп причини за появята на тази ужасна болест.
По принцип съм спокоен човек и се контролирам, знам че е глупаво, осъзнавам си проблема и стреса. Обмислям ходенето на психотерапевт, споделих с близките си и разбира се, че те ме успокоиха, че това нямало как да ми се случи, но аз вътрешно продължавам да се страхувам от това нещо.
Мили хора, дайте съвет или ако трябва поредното успокоение. Имали ли сте такъв тип страх? Как сте се справили с това? Ще бъда благодарна на всички!