 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Има ли хора, които живеят с мътнини в очите (eye floaters)?
преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 1151 пъти
Мътнините в очите, или миодезопсията, е нещо, което почти всеки човек е наблюдавал поне веднъж в живота си, когато погледне към ярък, едноцветен фон, като например небето в слънчев ден или добре осветена бяла стена - това са причудливи формички, черни точици, малки змийчета, паяжинки, нишки и др., които следват движението на очите.
Те не са нещо въображаемо, а истински структури (колагенови отлагания) по повърхността на стъкловидното тяло във вътрешното око. Стъкловидното тяло в окото има желеподобна констистенция и е съставено от 98% вода и 2% други вещества - колаген и хиалурон, здраво свързани в молекули. Когато се раждаме, стъкловидното тяло е перфектно прозрачно - по него няма отлагания, а конститенцията му е желеподобна. С течение на времето, с около 1% на година, стъкловидното тяло се втечнява, губейки желеподобната си конститенция. Този процес води до свиването му, което разрушава здравите молекулярни връзки на колагена и хиалурона. Това причинява отлагания на колаген и други клетки по повърхността на стъкловидното тяло. Те блокират светлината, когато постъпва през лещата на окото, и хвърлят сянка върху ретината - именно това се възприема от хората като мътнини.
Хората на следна възраст и по-възрастните са най-често засегнати от симптоматични мътнини. Процесите на деструкция на стъкловидното тяло обаче настъпват по-бързо при късогледите хора, и именно те получават симптоматични мътнини много по-рано, дори и на 20.
Повечето хора не изпитват симптоматични мътнини - виждат по няколко, и то само в определени условия, на определен фон, за кратко. Има стотици хиляди хора в цял свят обаче, които също като мен, изпитват симптоматични мътнини - виждаме ги 24/7, при всякаква осветеност, в централното ни зрително поле. Застават на пътя на погледа ни и го следват, когато четем, ползваме компютър, гледаме телевизия, вечеряме - навсякъде и по всяко време. Налага се да въртим очи нагоре - надолу и наляво - надясно, за да ги отместим временно. Губим концентрация дори и при най-обикновени занимания, свързани с прецизно зрение. В облачните дни или много слънчевите дни, става невъзможно да излезеш навън - мътнините са навсякъде.
Мътнините не са опасни за здравето на окото и не водят до загуба на зрение, освен в редки случаи, когато са симптом на отлепване на ретината или дупка в нея. Тогава обикновено са придружени от светкавици.
Бях на 25 години, когато получих симптоматични мътнини. Както всеки човек, и аз бях виждал по няколко в небето в слънчеви дни, но нищо повече. При мен се появиха след епизод на интензивен стрес, какъвто не бях изпитвал до онзи момент. Въпреки че проучванията не установяват стреса като фактор за развитието на мътнини, аз твърдо вярвам, че причината при мен беше тази, защото нищо друго съществено в живота ми не се беше променяло от години в онзи момент. Разбира се, късоглед съм, с не толкова висока миопия.
Появиха се изведнъж и по много, и в двете очи, плътни и по-прозрачни. Когато преместя поглед към ярък фон, чувството е все едно гледам през силно замърсено стъкло. Работя по 8 ч. на компютър - изведнъж вече не можех да го ползвам нормално, без да се разконцентрирам и да отмествам поглед от плътната черна точка, която минава върху екрана.
Обожавах да чета. Имам прочетени над 900 книги. Вече не можех да правя и това, без да спирам по 5 минути на страница.
Започна ходенето и по доктори, въпреки че нямаше много смисъл, тъй като след ден четене онлайн, човек може и сам да заключи, че това е доживотна присъда, единствено с изгледи за влошаване. Обиколил съм всички офталмолози-светила в България - очите ти са клинично здрави, безопасно лечение на това състояние няма, трябва да свикваш. Единственото лечение е рискова операция - витректомия, при която стъкловидното тяло се "източва" от окото и се заменя със солен разтвор. Рисковете са огромни - отлепване на ретината, почти сигурна катаракта след няколко години, дори и перманентна слепота. Именно поради това, в България няма хирург, който би направил операцията само заради мътнини. В Европа има, най-близо - Испания. Има и лечение с YAG лазер, но при него единствено мътнините се разбиват на по-малки и не е подходящо за млади хора, тъй като при нас мътнините са близо до ретината.
Най-ужасното обаче е да чуеш "свиквай" от лекар. Проблемът е в цял свят - офталмолозите подценяват това състояние и как то може да бъде дори инвалидизиращо. В университета ги учат, че при постигната зрителна острота 20/20 с корекция (перфектно зрение), всичко е наред. Не се изследва контрастна чувствителност, скорост на четене и др. Малко са докторите, които взимат подобен проблем присърце. В световен план, има цял проект, създаден от страдащи от миодезопсия и лекари, с мисия да промени отношението на офталмологичната гилдия към това състояние - VDM Project.
Да, мозъкът се характеризира с невропластичност и може да се нагажда спрямо промени в заобикалящата го среда, но година и половина по-късно, при мен т. нар. "невроадаптация" към мътнините все още не е настъпила. Предположението ми е, че работи само за мътнини в периферията, докато при мен са в центъра.
Другата надежда е мътнините да се отместят от центъра в периферията, но тъй като при млади хора стъкловидното тяло е все още желе, това отнема много години.
Та, година и половина по-късно, аз съм друг човек. Повече от шест месеца бях в най-лошата депресия в живота ми. Бях 110 кг., в момента съм 60. Все още имам дни, в които се чувствам невъобразимо подтиснат. Само на 27, зарязах хобитата си, които ми носиха огромно удоволствие, почти спрях да излизам през деня, напуснах работата си за кратко, тъй като беше свързана с цял ден на компютър. Отскоро се върнах, защото няма как без доходи, макар и всеки ден да е мъчение (поне ми разрешиха изцяло хоум офис). Отказах се от мечтите си. Не си представям, че някога отново ще бъда на среща с момиче, ще поддържам връзка, ще създам семейство.
Искам да върна времето назад, да бъда здрав - бих разменил всичко за това. Приемаме очите си за даденост, другите си сетива за даденост, само докато не ги изгубим. Да, знам, коментарите ще бъдат, че поне все още мога да виждам, че има толкова много незрящи хора, които са щастливи, въпреки трудностите. Знам, благодарен съм. Опитвам се да бъда силен, но е много трудно. Сутрините са много трудни - като че ли човек заспива с надеждата, че един ден ще се събуди без мътнините.
Единственото, което ме крепи, е семейството ми, колкото и да изстрадаха покрай мен.
Крепи ме и надеждата, че в следващите 10 години, това състояние ще се лекува по-малко инвазивно - предстоят клинични проучвания на нова технология с наночастици и лазер, която е дала отлични резултати при зайци преди година.
Мили хора, знам, че има и други българи, които страдат от симптоматични мътнини и са избрали да живеят с това състояние, колкото и да е трудно. Нека създадем една група във Фейсбук, където да дискутираме, да се подкрепяме и насочваме. Има много международни такива групи, събове в Reddit и т. н. - редно е и ние да имаме. Тези дни ще създам групата с име "Хора, страдащи от очни мътнини". Потърсете я във Фейсбук, трябва да я намерите лесно. Нека създадем общност, дори може да си организираме и виртуални срещи. Това ще означава много за хората, които тепърва са отключили състоянието - много по-лесно е да знаеш, че не си сам.
А на всички останали с перфектно зрение, ще пожелая само да са здрави. Ценете здравето си, мили хора! Най-голямото ви богатство! Бих дал всичко, за да имам вашите очи.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 9d1e6a54ed |
|
1. Много интересна тема, ще следя за актуализация от твоя страна.
Предполагам как се чувстваш, въпреки че аз нямам такива симптоми, но знам кое точно имаш предвид. Първия ми спомен от въпросните миодезопсии е на село, гледайки към небето. Тогава ги видях за първи път, била съм на 4-5 годинки. Питах озадачена майка ми защо така виждам и тя ми обясни простичко че това са клетките в окото. Тогава зрението ми беше 20/20. После първи клас развих късогледство което започна много да расте. На 12 имах 4 диоптъра. На 18 вече имах 5. Сега съм с малко повече от 5 диоптъра, но най-неприятен е астигматизма, ако съм без лещи и на близко и на далече виждам зле, леко раздвоени очертания. Нощно време зрението ми е много лошо, въпреки че нямам чак толкова висок диоптър. Миодезопсиите обаче си стоят както бяха в началото, не са променили броя си и продължавам да ги виждам само ако погледна към едноцветен фон.
Съветвам те да потърсиш алтернативно лечение докато медицината не открие сигурен метод за третиране на проблема. Доколкото съм чела, такъв симптом може да се дължи на автоимунен проблем. Именно стресовите състояния отключват автоимунни заболявания. А при такова положение човек трябва да направи цялостна промяна в стила си на живот, не да се съсредоточи единствено върху проблема. Промени в режима на хранене, съня и навиците може да доведе до положителни промени, дори да не анулират изцяло проблема.
Потърси в гугъл за механизма при който се отключват автоимунните проблеми. Простичко казано, стресът предизвиква възпаление в тялото, и то на свой ред обърква имунната система. Ще видиш че има много болести които се отключват в следствие на стрес и нездравословен начин на живот.
Не мисли че твоето е доживотна присъда. Не бива да храниш празни надежди, но медицината е наука която непрекъснато се развива и може би след 10-15 години този проблем да подлежи на операция.
Аз също съм с хронично заболяване и ми се налага да пия лекарства всеки ден, но не съм се отказала от мечтите си. Работя за тях и ги осъществявам. А и както казах, съм късогледа, тоест, двоен проблем.
Ако питаш мен, аз бих заменила моето заболяване с твоето, но всеки си носи своя кръст.
Тези мои ограничения не ми пречат на живота, вярвай че съм активен човек. Спортувам активно, пътувам и имам различни хобита. Просто съм се адаптирала към ситуацията и да ти кажа от почти нищо не се лишавам. Спазвам малкото ограниченията които трябва за да не отключа пристъпи на болестта, но си живея живота.
Много си млад още, недей да униваш. Аз съм горе-долу на твоята възраст и ми поставиха диагнозата на 20 години. Изпаднах в ужасна депресия, не исках да живея и всяка сутрин се събуждах с мисълта че искам да умра. Това продължи 3 години. А сега си мисля колко глупава съм била тогава и как поне в моя случай, проблемът е бил главно в нагласата ми, не в заболяването като такова. Симптомите са налице, но съм позитивно настроена и съм приела че трябва да бъда щастлива дори да не съм 100% здрава. И мисля че ми се получава!
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: c12e13d99a |
|
2. Пич, аз ги имам също от стрес, появиха се на 22-3 като бях. Бях се планирал за месец, после изобщо не съм го мислил. Мога да чета ситен шрифт от 2 метра. Здрав и прав съм, имах колега, който за да подготви един файл на word пускаше шрифт 48 и го четеше от 15 сантиметра, а не компа по цял ден. Карай го по-леко, от 10 години ги имам и да ти кажа при теб проблема е психологически и то не малко сериозен. Посети психолог, защото знам за какво говориш и тези мътнини не ти пречат на никаква дейност, четене, шофиране, работа. Освен ако при теб не са някакви парцали в което се съмнявам, фиксирал си се в нещо, което ти влияе супер зле както физически, така и психически.
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 9bc19b6768 |
|
3. И аз имам доста, но мозъкът ги филтрира с информацията от 2-те очи, като не мислиш и не ги гледаш. Имам даже един много ситен floater, който пречупва много гадно светлината, обърна ли му внимание ще ме дразни поне 20 минути.
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 25515025dd |
|
4. Аз имах много такива червейчета (или както там ги наричат) когато имах проблеми с алкохола, липса на натурална светлина и ядене на боклуци.
Имах гаден период, в който поне две години пих всеки ден. Достигах до 4 кенчета бира, плюс голямо уиски, или по цяла бутилка вино. Бях станал 115кг. и менюто ми се състоеше от бързи мазни храни пълни със захари (живея в Англия където храната е доста евтина и можеш да се натъпчеш с какви ли не боклуци).
Алкохолът и другите боклуци доведоха до някои здравословни проблеми и след консултация с лекар ме накараха да намаля темпото.
В последствие тотално спрях пиенето, минах на хранителен режим, започнах да си готвя и тн.
Сега съм 75кг. и освен всичко друго ми се изчисти и зрението.
Това, което ме оправи е Цикличното хранене (Фастинг) и Ниско-въглехидратната диета, бил съм и на Кето.
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: 7212a41303 |
|
5. Доколкото разбирам за мътнините няма какво да направиш на тоя етап, но поне е добре да адресираш депресията - посети психиатър.
|
...
| преди: 1 година, 4 месеца hash: 544de5c154 |
|
6. Авторе, аз съм с доста тежки мътнини вече от 12 години.
Научен работник съм и съм изчела и аз като теб всичко за проблема и леченията с които разполагаме, както и за бъдещите лечения, проучвани в момента.
Ходила съм сигурно при всички светила у нас и в Гърция, даже като бях в Холандия, посетих и там известен доктор, който ползва YAG лазер за мътнини - обобщено, мнението на всички е, че в момента хората, които страдаме от това, нямаме лесно решение на проблема и умният избор е да се игнорират и да се чака за ново лечение.
Витректомията при млади хора като нас не била разумен избор - рискът от отлепване на ретината и инфекции превъзхождал многократно ползите от очакваното подобрение в зрението при премахването на мътнините.
YAG лазерът не може да се ползва при млади хора, защото мътнините ни се образуват на по-малко от 3 мм от макулата, за разлика от по-възрастните хора при които се образуват в средата на стъкловидното тяло. Сега, защо това е така, никой не знае и не може да каже, не е проучвано, но YAG лазер не може да се ползва толкова близо до ретината.
Аз ще ти кажа, че се свиква, колкото и да не ти се вярва сега. Само една година не е достатъчна при по-сериозни мътнини, за да ги игнорира мозъкът. При мен, на втората година вече реакцията ми към тях се промени чисто психически и вече не ме плашеха. След около 3 години спрях да им обръщам внимание и след няколко месеца вече ги виждах все по-рядко и по-рядко, само навън, на компютъра и като се сетя за тях.
Ето сега, като пиша това, пак са навсякъде, защото си припомних, че ги имам, но знам, че когато спра да мисля за тях, пак няма да ги виждам.
Бях в депресия първата година и животът ми беше на пауза. Прекъснах следването си, цял ден стоях на тъмно и живеех само нощно време. Един ден просто си дадох сметка, че няма смисъл да се съпротивлявам срещу тях, а трябва да ги приема. Постепенно започнах да правя всички неща, които си правих и преди. Върнах се в университета, завърших и започнах работа. Цял ден съм в лаборатория с бели стени и плочки, гледам през микроскопи и честно казано нямам проблем с това, просто толкова много съм им свикнала.
Има много хора, които живеят с тези гадории. Факт е, че повечето хора ги имат, но при 99% не са толкова тежки като при нас, които сме сигурно 1%. Аз в интернет съм срещала и българи по групите и форумите за страдащи от мътнини, някои са със сериозен "стаж" със заболяването.
Милиони хора по цял свят живеят с много по-сериозни здравословни проблеми от нашия и са щастливи. Има толкова незрящи хора, които са щастливи и са приели състоянието си.
А нашето дори не е перманентно - аз съм оптимист, че до 10 години на пазара ще има ефективно и неинвазивно лечение.
Депресията е нормална, остави я да си извърви курса. Ако е много тежко, отиди на психолог. Само не унивай и се опитай до правиш същите неща, които си правил и преди, защото всъщност мътнините само ги правят малко по-трудни... не те спират. Ти си този, който се спира.
Успех, ще следя темата!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
