 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Бърнаут
преди: 5 месеца, 14 дни, прочетена 801 пъти
Привет,
Ще се постарая да съм максимално кратък.
Мъж съм на 34 години, с жена ми и двете ни малки деца живеем в чужбина и общо взето няма кой да ни помага. Проблемът и при мен и при нея е, че сме доста изнервени. Тя доста лесно избухва и трудно си контролира нервите, в яда си ме е обиждала много, но спирам до тук с жена ми. Когато не сме изнервени се обичаме много и сме щастливо семейство. Главно драмата започна, когато останахме без помощ за децата и се влоши, когато заминахме в чужбина.
Ще ви разкажа за моят проблем.
Започнах да не мога да си владея нервите. Случва ми се предимно вечер. Дори вече малки неща, като някоя реплика на жена ми, когато е изнервена или детското лигавене и пакости, ме изкарват извън равновесие. Започвам да викам и дори на моменти ми идва да ударя някой. Случвало се е да замахна на жена ми или да искам да плесна някое от децата, но се спирам и не съм го правил никога. За да не ударя тях, удрям стената или себе си, даже ръката ми се беше подула а онзи ден в яда си, скъсах каишката на часовника ми от дърпане. Преди да изпадна в подобно състояние, започвам да изпитвам силно стягане отзад в тила, завива ми се свят а жена ми твърди, че погледа ми се променя също. На сутринта когато отида на работа, имам усещането за буца в гърлото и като се сетя, как съм се държал започва да ми се реве, до толкова, че едвам се сдържам понякога. Вкарвам се във филми, как ще загубя децата и жена си, как нещо ще им се случи и други подобни.
Също така започнах да пуша и цигари. Преди не пушех. Придобих и някои неприятни навици, например да проверявам поне 10 пъти дали съм си навил алармата за ставане, дали съм изключил котлона, дори си правя снимки на котлона примерно, ако се сетя по някое време да погледна и да не го мисля. Поглеждам снимката и след примерно час се сещам и пак я гледам.
Знам, че трябва да отида на психолог, но това искам да е в България, тоест след около два месеца.
Бих искал съвет, по принцип тези състояния влошават ли се и какво мога да направя за да ги контролирам малко или много?
Поздрави
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 месеца, 13 дни hash: a5b6200bfb |
|
1. Да, можеш да ги контролираш!
Но чрез молитва към Бога!
Обърни се не към психолог, а към православен свещеник!
|
| преди: 5 месеца, 13 дни hash: 3dc178ad11 |
|
2. Здравей, познавам това състояние и според мен трябва да вземеш мерки. Познавам го, защото и аз бях така. Много е лошо и страшно да нямаш гръб (в случая да нямаш помощ), да имаш чувството, че всичко зависи само и единствено от теб, че всяка грешка, която направиш може да е фатална. Тези усещания или разбирания водят задължително до бърнаут, до депресия, до ОКР и т. н. И аз се боря с тези усещания и пътят е дълъг и труден, но няма накъде. Не мисля, че е хубаво в такива ситуации да се дават общи съвети. Всеки си тегли неговия кръст и само той си знае в каква ситуация се намира. Преди всичко за мен беше важно да видя проблема. Проблемът беше, че качестовото на живот в моя случай се беше влошило значително. Бях непрекъснато изнервен, в къщи бях ужасяващ и нямах нерви за каквото и да било. Заспивах към 3 през нощта и се будех като парцал в 7 сутринта. Освен непрекъснатите скандали за най-малкото, аз започнах да проверявам мейла си по 10 пъти в минута. Самият акт на проверка беше ужасен. Винаги очаквах нещо фатално да се случи, което да доведе до тотален крах всичките ми начинания. В един момент се започна с паническите атаки. Непрекъснати! По около 10 на ден. Имаше случаи, в които дори не можех да говоря. Не можех да се отпусна дори за скунда.
За мен физическата агресия е напълно чужда, така че никога не съм дори помислял или имал вътрешната нужда да ударя някого, но затова пък вербалната агресия беше стигнала завидни нива. Допълнително масло наливашя жена ми, която също имаше своите проблеми с гнева и комплекса за малоценност и не виждаше, че аз не съм добре, а мислеше, че непрекъснато трябва да ме напада и обвинява в какво ли не.
Всичко това продължи няколко години. Може би 8 години, ако трябва да съм конкретен. Знаех, че не мога да живея така и че ако продължавам няма да достигна кой знае каква старост. Забравих да кажа, че паралелно ходех на терапия много постоянно и много редовно. Всичко, което обсъждаме и обсъждахме там, беше чудесно и полезно, но нямах никакви сили да го приложа на практика. Бях обзет от страха, че всичко ще се срути, ако дори за малко се отпусна, ако не проверявам мейлите и телефона през 10 секунди, ако не се концентрирам до нечовешка степен, за да не допусна дори най-малката грешка.
Пътят към някакво излизане от ситуацията започна, разбира се, със спорт. Започнах да тренирам редовно, което беше добре. Разтоварвашя ме и върна някаква минимална светла мисъл в съзнанието ми. Автоагресоята намаля, а от там и агресията към всички около мен и целия свят. После се зачетох тук-таме и започнах да прктикувам медитация. Това беше ключов момент, защото ми помагаше да се отпускам вечер. МЕдитацията, знам, не работи при всеки, но работи при мен чудесно и вече е част от задължителния ми вечерен ритуал.
Като цяло на мен духовните практики - медитация, йога, виняса и т. н. много ми помагат. Помага ми и такъв тип литература, но не мога да гарантирам, че това ще помогне на всеки.
След известно време напуснах работа. Имах малко пари и реших, че ще почивам известно време. В моя случай три месеца, защото повече не можех да си позволя. Наспивах се на богато, по 9-10 часа на ден. С жена ми говорихме дълго и напоително и тя ме подкрепи. Спомням си, че каза, че предпочита да яде сух хляб всеки ден, отколкото да остане без мъж. Това беше ключово, защото разбрах, че съм ценен за семейството си не защото се блъскам като не нормалник, а защото ме обичат такъв какъвто съм. Голяма и дълга борба за мен е да спра да се дефинирам с работата си, с парите, които печеля, с публините си дела и да приема, че съм ценен заради това, което съм. Тази борба продължава и до днес, но вече нещата изглеждат по-светли.
Днес съм доста по-добре. По-спокоен, по-весел, по-светъл изобщо като човек. При мен не се мина без АД, лек, който си пия старателно и заради който напълнях с 5 килограма, но ще ги свалям като се излекувам. Основен елемент в процеса на оздравяването ми е съпругата ми, която също много се промени. Започна да е много мила и търпелива с мен, да разбира, че не всички мои реакции са свързанис нея, да помага в домакинството и изобщо да е с мен, да чувствам, че не съм сам и че ще се справим двамата.
Та така. Това е накратко за моята борба със състоянието, което описваш. НАдявам се да мога да съм могъл да дам насока.
|
| преди: 5 месеца, 13 дни hash: 1cc547b9f8 |
|
3. Категорично имаш бърнаут при това в напреднал стадий. Не отлагай лечението!!!
|
| преди: 5 месеца, 13 дни hash: 46ceadfff3 |
|
4. Магнезиев цитрат, потазийй и витамин В 12.
Магнезият ще регулира и кръвното освен други неща, като нерви и/ или депресия и състояния --проучи.
В 12 ти е също нужен и не само а нервите.
Най-добре прочети сам за ползите на плссоченити витамини и минерали.
|
| преди: 5 месеца, 13 дни hash: 846e31a73f |
|
5. Тези състояния са следствие, а не причина. Твоето не е бърнаут, а реакция от неизговорени и неизвършени задължения в семейството ти.
Първо това е реакция на факта че жена ти си позволява да те обижда. Нейните пък нервни изблици най-често са заради факта че не си възпитавате децата, тя не е свикнала да се грижи изцяло за децата, ти като баща също трябва да възпитаваш, пък и човекът който ви е "помагал" най-вероятно е разглезил децата.
Така че трябва да започнеш не с лечение на самия себе си, а с поправка на семейните ви отношения вътре в семейството. Първо сядаш с жена си насаме и й казваш че не си ок, дори и да е била много ядосана да те обижда с каквито и да било фрази, че това те наранява и не би могъл да търпиш в бъдеще каквито и да било обиди, независимо от нейното емоционано състояние в даден момент. Колкото и да е ядосана тя няма право да те обижда!!!
После сядате двамата и се разбирате че възпитавате бъдещи възрастни хора (децата ви) и само от вас зависи колко възпитани хора ще бъдат те в бъдеще. Трябва да стигнете до извода че ако днес не вземете ОБЩИ мерки за тяхното възпитание, в бъдеще ще става още по зле, те ще си позволяват да правят все по големи пакости, а когато станат над 10-13г възраст ще навлязат в обществото и ще започнат да пакостят и на чужди хора, дори и на непознати. Когато пакостят на непознати това ще се излива като кофи с помия върху вас.
Затов атрябва да направите правила в дома си които да държите да се спазват и никой от вас двамата родители да не отстъпва.
Как се възпитават деца отвори друга тема и опиши възрастта и пакостите на децата.
|
...
| преди: 5 месеца, 13 дни hash: 165b9336f4 |
|
6. Ако нямаше деца и семейство бих ти препоръчал да пиеш няколко презкурин-а. ;) Общо взето голяма част от нещата които се случват са извън нашия контрол. И понякога човек трябва да си каже - майната му, така ще е. Иначе ще се побъркаш.
|
| преди: 5 месеца, 13 дни hash: 62a9fdcb07 |
|
7. Не мисля, че твоето е бърнаут. При него нямаш желание да ходиш на работа, едно безсилие те обзема, апатията взима връх.
Теб по-скоро те е налегнала рутината и нищо ново и интересно не ти се случва. Щом имаш толкова агресия да крещиш, да удряш - отивай след работа на фитнес два или три пъти в седмицата и ще се прибираш изтощен. Уикендите излизайте семейно, пътувайте, разнообразявайте се. Щом и ти, и жената сте изнервени, явно нещо и в секса куца, но само гадая.
Като за начало - вместо вечер да стоите пред телевизора или телефоните и да ви облъчват с негативизъм, излезте навън, разходете се направете нещо, което не сте правили или нещо, което ще те измори и ще спиш като къпан.
|
| преди: 5 месеца, 13 дни hash: 2ba1e59581 |
|
8. Не е бърнаут, онова е друго нещо - спира да ти пука за работата. Имаш ОКР и някакви други проблеми. Почни да ходиш пеш 2-3км вечер преди да се прибереш, измисли си занимания и си пусни едни изследвания на разни хормони, витамин Д и подобни. Може да излезе нещо криво.
|
| преди: 5 месеца, 13 дни hash: c8fab3cc2a |
|
9. Симптомите ти не звучат никак безобидно. Хубаво е, че осъзнаваш какво правиш и как се държиш. Ако не го осъзнаваше и не мислеше, че имаш проблем щеше да е по-лошо. Аз бих ти препоръчал като за начало само да вземеш натурални добавки тип ашваганда или валеран, но добавка.
Ще те успокоят, а и не пристрастяват. Но може да помислиш и за разговор със специалист
|
| преди: 5 месеца, 13 дни hash: a243b1b996 |
|
10. Това твоето не е Бърнаут!
Вземи си малко почивка от работата! Отивай на детски кът, картинг или луна парк с децата. Вземи жена си я води всяка седмица на ресторант. През вечер или два ходи на някое централно място пийте нещо. Пий по една бира всяка вечер. Нов режим на децата ( да си лягат в 9 и да стават в 6-7 ). Секс ако може всяка вечер.
Успех!
|
...
| преди: 5 месеца, 12 дни hash: 4170988712 |
|
11. Майчице, колко са неинформирани хората, но дават иначе съвети. Авторе, баш бърнаут си е. Знам го, защото го преживях миналата зима, както и депресия съм имала, а майка ми окр и съм много наясно кое какво е. (За съжаление)
Единственото “лечение” за бърн аут, е, да си вземеш дъллллга отпуска, но не знам дали можеш да си го позволиш чисто финансово. Изпушил си от толкова задачи на работа и вкъщи, и липса на време за себе си. Другия ти вариант, който не ти го препоръчвам, е да се сдобиеш отнякъде с успокоителни (НЕ АНТИДЕПРЕСАНТИ), и които да пиеш в много, много, много краен случай, а не постоянно. Аз си имам такъв блистер с успокоителни и за толкова месеци вече само 3 пъти съм пила през няколко месеца. Изведнъж ми светва пред очите само с една доза.
Когато аз преживях бърн аут, точно по същия начин се нервех, че не можех да свърша всичко на работа и вкъщи, както обществото ти вменява, че е възможно. Помня ясно няколко пъти, в които трябваше да пиша една работна задача на компютъра, но не ми идваше толкова бързо, изнервих се, ударих лаптопа и почнах да удрям юмруци в масата и после ме боляха седмица, удрях си телефона в земята с всичка сила и правех дупки по ламината.
“Онуй, дет не ти се прави нищо” се нарича депресия и варира, може да е от лека, до силна (с мисли за самоубийство). А окр-то са натрапчиви мисли, които те карат да извършваш някакви ритуали, за да се успокоиш, иначе нещо ще се случи. Например майка ми си мие всеки ден между 50 и 100 пъти ръцете (да, броила съм ги) защото навсякъде имало бактерии и било мръсно.
Ж25
|
| преди: 5 месеца, 12 дни hash: 3bff372b6e |
|
12. Намери си онлайн психолог. Намере някоя българска и оставяйте децата при нея. Имате нужда от време за вас. Касата ако си в Германия поема психолог има българи психолози. Не възпитавате добре децата.
|
| преди: 5 месеца, 11 дни hash: 2d504058f8 |
|
13. Трябва ти психолог. Много неща може да са, например подсъзнателно да си осъзнал че харесваш мъже и затова реплики от жена ти да те изнервят, защото знаеш че там не е твоето място.
Един от многото
|
| преди: 5 месеца, 11 дни hash: 84b891dba1 |
|
14. Не мога да ти дам съвет но последното със котлона и снимките бие на Обсесивно-компулсивно разстройство. Това разбира се не е нещо страшно. Много хора го имат дори и аз и ако ти трябва помощ със овладяването мога да ти напиша как се боря със него без хапчета и доктори.
|
| преди: 5 месеца, 10 дни hash: 151095aa04 |
|
15. Авторе не ти трябват никакви психолози и никакви лекарства. Тов само ще те дръпне още по на долу в пропаста. Освен, което тия лекарства са пристрастяващи и почнеш ли ги един път няма спиране. Увреждат и човешките органи, тоест значително ти скъсяват живота. Имаш депресия и ОКР. ОКР значи обсесивно компулсивно разстройство, което се отключва често по време на депресия. Това са наши страхове да не направим грешка, които излизат извън контрол и единствения начин да ги потиснеш е като правиш някакви ненормални неща след, които ще получиш усещането, че всичко е на повече от сто процент сигурно както в случея си проверяваш алармата за събуждане 10 пъти. Това, което ще ти помогне да се справиш и с депресията и с ОКР е само силната ти воля. Трябва да се противопоставяш на тия страхове. Например, ако те е страх от високо, ще се катериш постоянно на високи места и в даден мокет тоя страх ще изчезне. Тоест навиваш алармата един път и край. Колкото и безпокойството ти да те кара да я провериш, няма да го правиш. Така и с всичко други наши страхове. Храни се здравословно. Главно манджи готвено. Никакви джънк фут. Спорт задължително. Спортът кара нашият мозък по естествен начин да възпроизвежда хормона на щастието. След всяка тренировка ще видиш как ще се чустваш добре. И трябва да се научиш да си владееш нервите. Самоконтрол пич. За самоконтролът не може да ти помогне никакво хапче или психолог, а само ти. И помни винаги може да бъде по-зле. Имаш семейство, здрави сте това е най-важното. И аз съм сам в чужбина със семейството ми и нямам никакъв гръб. Та знам за какво иде реч. Успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
