Постконтозионен сидром
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 5352 пъти
Преди вече година и нещо претърпях мозъчно сътресение, леко без загуба на памет... просто във въпросната вечер има ужасно главоболие (нормално). На следващия ден веднага отидох при личния лекар да споделя случилото се и както следва нататък... изписа ми Nootropil 1200 mg от който ме болеше главата и някакви витамини.

Дойде и ред да отивам на работа, работейки изведнъж усетих че не ми стига въздуха почна да ми премалява да ми причернява чувството беше просто отвратително. Веднага се обадих на началника да ме пусне да си ходя. Отидох пак при личния лекар и му разказах случилото се- даде ми направление за невролог. При невролога след някое др упражнение се разбра че имам проблем с вестиболарния апарат. Изписа ми Луцетам 1200, миля че беше.
Пих го една седмица, при което симптомите не минаваха.

След една седмица отново се върнах да кажа, че все още се чувствам зле, на което ми отвърна, че си измислям :). Поисках да ми направят пълна кръвна картина картина за да видя дали нещо др не е причината за това рязко причерняване - всичко си беше в нормите (наред). Отидох при др невролог назначи ми скенер и след скенера се видя, че всичко е наред и ми изписа витамини, които да засилват апетита ми, съдо-разширяващи и успокоителни.

Една седмица всичко беше горе-долу наред с тези хапчета, но отново ми причерня. Същия този невролог ми назначи и ядрено-магнитен резонанс с идеята, че ако има нещо нередно в главата ми то със сигурност ще се види. И от резонанса не излезе нищо и ме пратиха на уши нос гърло пак с идеята, че може би е нещо свързано с вестиболарня апарат. Доктора от УНГ ми откри някакъв проблем (не можех да вървя в права линия със затворени очи) изписами съдо разширяващи 3 вида агапурин пентокси фарм и още някакво.

Пих ги 3 месеца и вече бях стигнал до там, че постоянно ми бучеше главата, а и от тези хапчета ми падна кръвното 100/50 и ги спрях веднага и почнах да пия хапчета за вдигане на кръвно не мога да се сетя как се казваха. УНГ веднага ме изпрати на кардиолог да видят как е сърцето ми, да не би да има някакъв проблем и заради това да ми пада кръвното (минал съм очен лекар, зъболекър дори да се види дали няма някаква причина за тези прималявания).

Да признавам на истина имаше нещо от начало, но се бях оправил вече вървях с затворени очи и правех всички докторски упражнения отлично, но тази тръпка болка (пушене) в главата ми още се срещаха продължих лечението си с мемоплант и микрозер- никакъв резултат.

Вече дойде момент, в който просто нямаше как да продължавам да пия хапчета бях се наситил те и без др тези действаха на принципа на натрупване. Отидох при др УНГ то ми каза, че може би вече става на въпрос за някаква си нервна системи и ми изписа хапчета и сироп за успокояване. Без ефект.

Отидох при др невролог той ми каза, че вече става на въпрос за психичен проблем и ми предложи да си реша проблема по 2 начина единия беше спорт втория психиатър. 2 месеца всеки божи ден вечерта ходих да бягам из квартала след работа бягах вървях горе долу си правех по 2км +/-. Е отново не успях. Не можех да се разхождам из центъра не можех да посещавам очните си занятия просто не можех да стоя на едно място спокойно вечно ми бочеше главата стягаше ме и тн.
Да вече знам че проблема беше в мене, психичен и е доста тъпо да знаеш, че сам си го правиш и да не можеш да го победиш.

Преди 2 месеца ме съкратиха от работа и сега съм на борсата хубавото тук е, че ще мога да си обърна повече внимание на проблема както и да е. Отидох на психиатър разказах му всичко това той ме разбра разбра и за какво става на въпрос. Каза ми, че просто не са ме лекували правилно и съм се влошил от самосебе си. Описа ми състоянието депресия- разхлопани нерви и сега пия анти депресанти, за да мога да се измъкна от това ми състояние, цаката тук е да ги улучим точно кои са за мен след няколко сменени вида, мисля че горе долу попаднахме на хапчета.

Искам да вметна тук, че ми беше доста трудно тежка депресия, защо се случва точно на мен плаках в по трудните ми моменти за година и нещо пропуснах много неща... за бога аз съм на 22 години предполагам ме разбирате никак ви дискотеки събирания. Само за малко с приятелите ми на по сок и обратно в вкъщи. Повярвай те за това време разбрах колко е ценен живота, спрях цигарите почнах да се занимавам с хобитата си и не се занимавам с глупости.

Сега повече от всякога вярвам, че ще се оправя ще започна работа и ще си гоня мечтите. Смешно ми става като се замисля в бокса колко но каута и темподобни работи има и хората стават и се оправят мен ме удари една ролка (40кг) и ми преобърна живота и още мн примери. Аз вярвам, че ще се оправя и всичко ще мине и отмине. И Вие не се предавайте каквото и да ви се случи!!! Благодаря за вниманието.