Безмилостната ми съдба ... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (81424)
 Избор на редактора (69)
 Любов и изневяра (18361)
 Секс и интимност (9727)
 Тинейджърски (18483)
 Семейство (3869)
 Здраве (6704)
 Спорт и красота (3549)
 На работното място (1530)
 Образование (4517)
 В чужбина (1006)
 Наркотици и алкохол (824)
 Измислени истории (695)
 Проза, литература (1297)
 Други (10786)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Здраве

Безмилостната ми съдба ...
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 4921 пъти
Не можем да избираме съдбите си приятели....

Искам да споделя моята тъжна история тук, защото наистина ми е много тежко.. не мисля, че ще се
почувствам много по-добре.. но, поне мога да поговоря с някого... имам нужда да споделя някъде... а с приятели не мога... нямам чак толкова
близки..

Бях много малка, дори имам само бледи спомени когато ме оперираха от херния.
По време на операцията, хирургът открил, че нещата с моето тяло, не са както трябва, и след операцията казал на родителите ми, че се съмнява, че имам някакъв друг проблем и е по добре да отида на изследвания в АГ Майчин дом-София.

Така и стана, мисля че бях 11 годишна когато отидохме в София. Няма да ви казвам какви мъки бяха
тези прегледи... сами може да се досетите за едно дете на 11 години, постоянно пред гениколози...

Както и да е, те знаеха, че нещата не са наред, но трябвало да изчакат да вляза в пубертета, за да
видят как организма ще ми се промени... и да
ми поставят точната диагноза.. казаха да се върнем след 3, 4 години, когато аз съм вече на 15.

Така и направихме. Навърших 15 си година и отидохме отново в същата болница.
2 дни изследвания. Два дни от кабинет в кабинет, и после голямото чакане за резултатите... То не бяха видеозони, ехографи, взимане на секрети... какви ли не неща...
Чакането беше мъчително за всички ни, колкото и да се опитваха да скрият нещата от мен аз усещах как родителите ми се притесняват... един ден видях майка ми да плаче и я попитах какво се случва.. тя ми отговори, трябва да те оперират, имаш малък проблем, не се притеснявай, който докторите ще оправят.

Веднага и аз избухнах в сълзи, просто не исках отново болници, болници!!!
Започнах да я разпитвам, защо, какъв е проблема, какво се е случило.. а тя само ме погледна и ми отговори, че съм малка още за да разбера точно какво се случва..

Никога няма да забравя датата на операцията... беше на 17-ти юни. Два дни по рано аз пак влязох
в същата болница за проби... до операцията.
Дойде 17ти.... и аз просто помня.. как лежах на кошетката с една зелена престилка и около мен
се въртяха няколко лекаря с удивени физиономии, обсъждаха нещо свързано с мен, но ми се губят моменти....
спомените ми се връщат после чак в реанимация, когато усещах силна болка ниско под корема ми..

Около мен беше пълно с възрастни жени. Някой оперирани от кисти, други с миоми... а аз все още не знаех какво ми е на мен.. и никой не разговаряше с мен по тази тема, всички ми казваха, че има време и ще науча...

Възстанових се бързо... за около 8 дни, вече ходех нормално, не усещах болка.... оттук следва другото.... всеки месец трябваше да ходя на профилактики в болницата за да следят състоянието ми... сами се досещате, че като се виждам с един лекар постоянно, започвам да го опознавам, а и той мен... станахме нещо като приятели... аз дори не питах нашите вече какво се
е случило с мен, просто исках да разбера всичко постепенно.. и сама.

В продължение на 4 години, всеки месец аз ходих при този лекар, на профилактики, на прегледи.. и на смяна на лекарствата.. бях нещо като опитно зайче, те ми даваха различни лекарства и хормони за да видят как тялото ми реагира към тях.. това успях да разбера само.
Но ето, дойде денят, вече краят на 19тата ми година, в който аз си казах, че искам да разбера
наистина какво се случва с мен.... започнах да търся епикризата в нас, за да я прочета, но така
и не успях да я намеря.. реших да говоря директно с лекаря си. Обадих му се и поисках да се видим, но
не в болницата а другаде. Той беше уплашен в началото, но се реши. И ме покани вкъщи, в частния си кабинет.
Видяхме се, но аз не се сдържах и започнах да плача, започнах да го питам какво се случва, че той
е единствения човек, който може да ми разкаже и да го разбера, питах го дали ще умра дори...
Той само наведе глава и ми каза че е много трудно да ми се каже такова нещо в лицето и то точно
в тези мой години... но аз бях готова да чуя и най лошото...

Спомням си думите му и до днес: Когато беше мъничка, открихме малък проблем с яйчниците ти,
впоследствие разбрахме, че имаш синдром, много рядък синдром, с който си се родила. Честотата
на този синдром е 1 на 600 000... яйчниците ти
не функционират нормално... и.... трудно е да ти го кажа, но... няма смисъл, ти ще го научиш някой ден... няма да можеш да имаш деца.
Бях подготвена да чуя това, но въпреки това се сринах, започнах да плача и да крещя, че се мразя
защо на мен точно... а той ме прегърна и взе да ме успокоява.

Прибрах се вкъщи... след всичко това и просто като видях майка ми веднага и тръгнаха сълзите, тя естествено
се разплака и веднага разбра, че съм разбрала какво се случва.. обясни ми, че просто е било много трудно за една майка, да говори с мен на тази тема, че много сълзи са проляли с баща ми, като са разбрали но искали аз да го разбера като порастна...

Започна и тя да ме успокоява, че съм жива, че съм здрава... че съм красива.. че някой ден ще имам семейство, и макар не мои деца.. пак усмивки... съпруг до мен... един месец незнаех къде съм и в кой свят живея..
исках всичко да е сън, от който да се събудя всеки момент със сълзи на очите.... и да знам, че не е
реално.. но уви... истина беше..

Много сълзи пролях.. , отслабнах... не разговарях с никого... промених се коренно.... по принцип съм Страшно силен човек.. но от както разбрах, от този ден нататък живота ми се преобърна.. страшно много
бях отчаяна в началото... все пак това е най голямата радост за една жена.. и много боли когато осъзнаеш, че не можеш да я имаш... разпитвах лекари по целия свят.... превеждах им епикризи на различни езици, и всичко... но просто нямаше начин да се направи нещо в моя случай... получавах откази отвсякъде..

Колкото и абсурдно да звучи, аз свикнах с тази мисъл.. ден след ден... да... всеки ден плачех.. плача и до днес, и
ще продължавам да плача, знам... защото с това не се свиква... трудно е. Когато видя някакви дечица с майките си... или когато гледам някой филм свързан с бременност
и така нататък... плача.. не мога да сдържа сълзите си, но плача сама... за да не наранявам хората около мен.
Иначе... всичко останало е нормално с мен ако мога така да кажа...
Имам страхотно семейство, което винаги ме подкрепя... което обичам страшно много...
Имам живот, мечта на много момичета на моята възраст.... семеен бизнес, образование....

Бях модел в една агенция в
България... сега съм в Чужбина.. имам страхотна работа и приятели., много ухажори.. /. Мъж до себе си нямам,
защото колкото и да ме боли да го напиша, усещам как, когато им споделя за проблема си
те охладняват... сега съм на 22 приятели/... на хормонална терапия ще съм цял живот... всеки божи ден
пия хапчета... и на всеки 6 месеца ходя на профилактики.... за да видят как реагира организма ми
на тези хормони....

Това е историята ми приятели.. имах нужда да я споделя... история на едно момиче.. което никога няма да може да има свое детенце, което никога няма да може да почувства какво е да си бременна... и да изпита болката от раждането... и последващата радост... от плача на слънчицето й...
Не пожелавам съдбата си на никого..
Обичайте се приятели...
Желая ви само хубави моменти..

Бялата лястовица.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 8 месеца
hash: cb89f9cf3a
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

1.   Авторке, съжалявам, но не те съжалявам. Не си виновна ти, а родителите ти, че не са ти казали, а вече си била голяма. Дори на 11 си била голяма.
Никога не казвай никога, има една дума. В днешно време всичко е възможно, има и сурогатно майчинство, и какво ли не - дори да нямаш своя ейцеклетка, можеш да износиш чужда, както и обратното. Защо се съсипваш с глупости. Сега възможностите са огромни, какво остава след 10 г., когато ще искаш евентуално деца.

 
  ...
преди: 6 години, 8 месеца
hash: cef01c4349
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Нямам за цел някой да ме съжалява, просто исках да споделя...

 
  ...
преди: 6 години, 8 месеца
hash: cef01c4349
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Надали има надежди с тоя синдром с който съм аз... А и щом лекарите от различни държави ми казват все едно и също... нямам особено големи надежди.. :)

 
  ... горе^
преди: 6 години, 8 месеца
hash: 6c211eb79a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Авторке, в момента нямам много време да пиша, но прочетох историята ти и ми стана много мъчно. Прегръщам те и ти пожелавам да си все така силна, въпреки всичко. За момента се съсредоточи в положителните неща - хубавата професия, приятели, ухажори. Не мисли толкова какво ще става, нищо не е сигурно, нищо не се знае. Чудесата се случват, там където вярват в тях.

Лоша

 
  ...
преди: 6 години, 8 месеца
hash: ff9d3925e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (11 гласа)

5.   Не знам как да ти го кажа... Не искам да омаловажавам проблема ти, но очаквах да прочета по-трагични неща - примерно че си била хермафродит или си раково болна, или че скоро ще бъдеш парализирана доживот... и аз незнам какво, но в крайна сметка се оказва, че си излекувана и просто не можеш да имаш деца.
Според статистиката това е участта на всяка 10 жена, без значение дали е предизвикано от рядък синдром. Всяка жена трябва да бъде подготвена за този вариант, никоя не е застрахована... И определено не е най-голямото нещастие на света, поради простата причина, че имаш свободата да обичаш толкова много живи същества, не непременно с твоето ДНК.

Мисля, че страховитото в твоята история е чувството за неизвестност, в което са те държали толкова години. А всички са били толкова напрегнати и сащисани, защото заради редкия синдром дълго са се колебали дали не грешат.

В крайна сметка всичко си е дошло на мястото, отдъхни си. Животът е толкова хубав. Може да нямаш дете сега, но имаш себе си. Децата растат и отлитат, животът ти си остава. Помисли, че ТИ си твоето пораснало дете, прегърни го, успокой го и кажи, че всичко е наред.

 
  ...


...
преди: 6 години, 8 месеца
hash: 662ef85c8d
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   Не се коси толкова, скъпа лястовичке! Наоколо е пълно с тъпунгерки, които ни питат: "Защо снасяте деца!? " и гордо заявяват, че те НЯМА да раждат, нищо че могат, и колко различни, и интелигентни, и красиви са с това!

 
  ... горе^
преди: 6 години, 8 месеца
hash: cef01c4349
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

7.   Благодаря Ви! От сега разглеждам най-различни домове за осиновяване на дечица... след време, ако съм жива и здрава задължително ще си взема едно слънчице... още не съм се разровила да видя какви точно са процедурите по осиновяване.. но съм чувала, че е трудно.

П. С Дано Бог опази всички от тия неща, които са в коментар 5... Дано бъдем живи и здрави.

 
  ...
преди: 6 години, 8 месеца
hash: 31d9ebf549
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Авторке, светни ни все пак, какъв ти е проблемът?
Дори да нямаш яйчници, ти матка имаш - можеш да износиш чужда яйцеклетка, случва се с хиляди жени. Ако пък матка нямаш - друга жена (сурогатна майка) може да износи твоето. Е, ако и двете нямаш - остава само осиновяването, но защо не?
60 000 деца у нас нямат свои дом.
Покъртителна е историята им, може би Господ такава мисия ти е дал - да спасиш невинни души от сигурното им унищожение и занамаряване в дом

 
  ...
преди: 6 години, 8 месеца
hash: 83b06f6452
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   а бе много сте бездушни. Когато забременеете, износите и родите ще разберете защо и е мъчно на авторката, че няма да мине по този път.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 8 месеца
hash: cef01c4349
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

10.   Aми името на синдрома е, Синдром на Морис.
В Интернет има доста покъртителни неща за този синдром, и не всичко, което е написано е вярно на сто процента. Все пак ще се радвам на някаква допълнителна информация, ако е възможно, от някого.
Да, нямам матка. Не разбирам много от информацията за този синдром... те едва ли не ни изкарват полу мъже, полу жени, невъзможни да правим дори секс... но не е така. На външен вид, вторични белези... полов живот, оргазми... всичко ни е еднакво с всяка една нормална жена...
Но... вътре.. органите... :))))))
Трудничко е за описване...

 
  ...

...
преди: 6 години, 8 месеца
hash: 31d9ebf549
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Прочети тук повече за синдрома
http://en.wikipedia.org/wiki/Complete_androgen_insensitivity_syndrome

Complete androgen insensitivity syndrome (CAIS)

Сигурна ли си, че е това? Правили ли са ти кръвен тест?

Много е сложно иначе, само разбрах, че си жена с ХY-хромозоми. Случва се 1 на 20 000 раждания и няма лечение, генетичен дефект е, защото в ембрионалното си развитие не си реагирала на половия хормон тестостерон. Доста е стряскащо, защото, както вече знаеш - трябвало е да се родиш като момче.

Пише пък, че страдащите от синдрома са средно, дори високо интелигентни и живеят нормален живот, живеят си дълго и т.н. като жени.

Честно казано - късметлийка си. Има къде-къде по-лоши неща в живота - синдрома на Даун например.
Погледни чашата като наполовина пълна.
Не знам, но мисля, че бездетието не е най-големият ти проблем, а по-скоро психически да асимилираш, че си трябвало да бъдеш родена като мъж, че си жена физически, но имаш и У-хромозома. Направо природата е много необятно нещо и за пръв път научавам, че има хора като теб.

Иначе - проблем нямаш.
Да осиновиш дете не е толкова сложен проблем, освен това има и друг варянт - да си търсиш мъж с деца. Нима са малко вдовците и самотните бащи? Нима са малко децата в домовете?

Може би ще е възможно един ден да се заплоди с твоя клетка чужда яйцеклетка, но не ти го препоръчвам - синдромът се предава генетично с Х-хромозомата и вероятността да ти се роди подобна дъщеря е огромна. Действително никога няма да имаш свое поколение, поне не генетично такова.

Приеми го като твое призвание, като Божия намеса, ако щеш. Имам чувството, че си призвана за нещо по-голямо, по-необикновенно от нас - обикновенните жени. Всяка може да надуе корема и да роди, но не всяка е различна...необикновенна...

Ти си необикновен човек, както и да го въртиш, ти си просто нещо особено и съм сигурна, че имаш особена мисия на тази земя - може би е да се грижиш за дете (деца), което без теб не би имало никакъв шанс в живота? За мъж, който е сам и тъжен и не може да се справи сам с живота и с децата?

Може би ще станеш велика учена, политик... знам ли - просто си нещо необикновенно, особен човек. Научи се да мислиш така за себе си и едно ти казвам - трябваше да ти кажат истината много по-рано. Мисля, че просто това много ти е навредило.
Деца - много.
Изоставени деца - хиляди.
Но ти си нещо уникално, различна си и го приеми.

 
  ...
преди: 6 години, 8 месеца
hash: cef01c4349
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

12.   Благодаря на номер 11! Не си първата/ия, който ми казва тия неща, че съм призвана за нещо и именно заради това съм различна.

А относно това, че трябвало да се родя мъж, и до днес опитвам да открия нещо мъжко в себе си, но няма как.... висока съм, слаба със леко широки рамене и стегнато тяло. Нищо мъжко. Наппротив.

Може би това е впоследствие на Естрофема, който пия от малка... Може би без тия хапчета.... съм щяла да се развия в друга насока.. знам ли....

Благодаря все пак!!!! Много!!!

 
  ... горе^
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 8126139f05
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Здравей, бих искала да се свържа с теб по някакъв начин. Аз също съм като теб и като започнах да чета историята ти сърцето ми щеше да се пръсне! Това, което описваш е точно моята история с малки разлики.

Модератор - не публикуваме контактни данни

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 8126139f05
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Бих искала да се свържа с теб по някакъв начин. Аз също съм с твоята диагноза и написаното от теб е все едно написано от мен!

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 1e1da81116
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

15.   Много ме трогна твоята изповед. И ме накара да се замисля каква лигла съм аз и колко преекспонирам проблемите си.
Има много жени, които поради една или друга причина немогат да имат деца. Не е нужно да казваш ЦЯЛАТА истина на мъжете до себе си, защото те са страхливи същества по природа. Просто кажи, че не можеш да имаш собствени деца. Можеш да осиновиш. Знам, че е много трудно, но все пак можеш.
Желая ти много ЗДРАВЕ и много ЩАСТИЕ.

 
  ... горе^

...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 374ff2077e
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

16.   Здравей мила авторке! Съчувствам ти напълно за твоят живот! миличка-четях редовете и плачех.
Аз имам малкоподобен проблем. Майка ми е имала проблеми 2 години докато забременее с мен. От 14 годишна не се развивах правилно-бях 1-30 см, не ми идваше цикъла и нямах никакви признаци на пубертет. Оказа се че имам нужда от растежен хормон, като го бих 5 години. не ме питай и мен какво съм преживяла-шока в учелище, подигравките. започнаха да ми дават хормони, Естрофеми и други подобни, за да ми се оформят гърдите като на нормална жена, дори сега не са ми завършени-4 степен са.
Когато достигнах нормалните размери-163 см и през всичките тези години ме тъпчеха с лекарства се оказа, че съм си развалила щитовидната жлеза. Започнах да приемам Елтироксин.
сега съм на 29 години. От малък град съм, но отидох в софия в Александровската болница да се лекувам и там о-чудо! Започнаха да ме изучават като животно, пъхаха пръсти къде ли не - в ануса ми, във вагината и беше ужасяващо. Назначиха ми лечение, но имаше и други проблеми!
Нямах оформени нормално яйчници и матка за да имам деца-затова прдължиха с лечението.
Освен това допълнително ме скапаха с факта, след хиляди болезнени опити установиха, че имам недоразвит клитор-съвсем забележим, нямам малки срамни устни-сякаш са ми оперирани.
Най-големия ми проблем е отвора на вагината и заради него нямам нормален полов живот. Всеки сексуален контакти е винаги ужасно болезнен и свършва с кървене от кожата на перинеума, която сякаш всеки път се разцепва. Учила съм анатомия и мисля че това не е нормално. Сякаш отвора ми е блокиран. Поради това аз спрях да водя полов живот. Проникването е почти невъзможно, както е вертикален входа на влагалището от клитора до ануса има ъгъл и кожата от перинеума затваря частично входа. Дори когато съм в цикъл не мога да поставя тампон с пръста си. Получавам и чести инфекции на пикочния мехур. Също така забелязвам, в отпуснато състояние, че когато свия вагиналните мускули, кожата-перинеума, от отвора на вагината ми до едно определено място се свива навътре, тоест според мен ако тази плът се отстрани, до там където се свива и хлътва, отвора на влагалището ще се увеличи и ще имам нормален полов живот. Депресирах се оттогавва и не допускам никой до себе си. Имах един единствен приятел и той ми причиняваше заради тесния едва 1-2 см отвор болки и прекратих секса.
Нямате представа какво е когато те питат приятелки и споделят какви оргазми са изпитали аз просто казвам, че имам друга работа и отивам в тоалетната тихичко да си поплача. Аз ли съм виновна? Защо на мен? ТОва са ужасните въпроси! И досега се мъчих, и сега започнах да проучвам нещата и дали е възможно да ми се направи пластична операция и да бъда отново нормална.
Така че има надежда за всичко. И при мен казваха че няма да имам деца. Но сега картината се промени-и аз ще вземам Фемостом, Елтироксин, Дехидрокортизон-заради ниските нива на надбъбречните жлези.
Получавам менструация само чрез хапчета, но се опитвам с метода на филма тайната и книгите на Джон Кехоу-подсъзнанието може всичко да мисля позитивно.
Дори се опитах преди това да се самоубия, но сега ще се боря да си направя операцията с лазер и да имам нормален живот.
Незнаете каква мъка е този живот! Мъжете около мен са много, но както казват другите коментирали когато им споделиш за проблема ти и те мигновенно те изоставят понеже са ужасно страхливи егоистични същества.
Нека Бог да е с теб! Бъди жива и здрава! Вярвай и се моли и бъди позитивна въпреки всичко около теб!

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: e0dae5e767
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

17.   Чак сега виждам новите коментари в темата ми.

Искам само да се обърна към админите на сайта.
Извинете, но как можем да си разменим контактите с тези хора? Как може да се намерим и да общуваме по между си, като не публикувате лични данни? Защо??? Нали именно сайта е да си помагаме един на друг?

Много ще ми бъде приятно, ако последните коментирали, с злочестата съдба като моята, се включат отново.
Моля админа, да сложи темата във раздел ''Избрани от редактора'', така можем да намерим повече хора страдащи от този синдром, и да се подкрепяме взаимно..
то и какво друго ни остава... Умолявам ви..
хубав ден на всички..

Модератор - не публикуваме контактни данни. Това е принципът на сайта ни. Не правим изключения заради злоупотреби.

 
  ...
преди: 5 години, 8 месеца
hash: 1582d72c99
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

18.   Здравей, знам как се чувстваш и какво се е случило и се случва с теб. За съжаление - и ти, както и всички от НАС - сме жертва на системата "не питай - не казвай", както и на тоталната липса на информация какви сме и какво точно ни има.
За съжаление - истината е само една - ние сме жертва на нещо, което се нарича "нормализираща практика", и което води до много разочарования и несполуки в средата на т. нар. интерсексуални. Истината е, че хората със "синдром на Морис" - сме така наречените "интерсексуални" - и собственият ни организъм е доста по-различен от организма на "нормалните" хора, и в което няма нищо лошо или грешно. Ние просто сме себе си.
Тъй като и аз самият съм такъв случай - мога просто да съдя по себе си какво беше най-ужасното в цялата ми история.
Това беше тоталното скриване на цялата истина от мен самият, както и безумните и унизителни процедури, на които бях подложен през времето, прекарано в Александровска.
Както и абсолютното и тотално незачитане от страна на лекарите на моето собствено мнение и желания.
Ако има нещо, което никога няма да им простя - то е точно това.
Както и това, че съсипаха живота ми... но това все пак вече е минало.... в момента имам вече 2 деца (не са биологично мои), които ме обичат и повече или по-малко - животът ми се оправя.
Но никой и нищо не би могло да ми върне годините, загубени в питане какво съм и къде е моето място в този свят.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 9 дни
hash: f17502d3f3
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

19.   Здравейте на всички, аз съм едно 26 годишно момиче със същи проблем като автора на трогателния разказ, с тази разлика че аз разбрах на минутата какво се случва с мен още преди самата операция, която беше преди 10 години. Да беше страшно чувстваш се отвратително като извънземно. Ненужна, ничия, непотребна - така се определях, но само за кратко. Прочетох всичко за болестта ми още веднага след болницата, беше ужасно, но такъв е живота. Съвзех се много бързо завърших с отличие даже и 2 висши образования, омъжих се и сега чакам да ми дадат едно малко съкровище за което да се грижа от някой дом където неговата история не е по-маловажна от моята. Така, че ще Ви кажа само едно пише ви едно смея да кажа с гордост красиво момиче обичащо живота и радващо се на всеки един миг с близките си и роднините си, защото това е важното, че съм жива и съм тук. Пожелавам на всички здрав и усмихнат живот.

 
  ...
преди: 2 години, 11 месеца
hash: acbda0f906
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

20.   Авторке, силно те прегръщам! Какво се случва с теб днес? Имаш ли приятел, чувстваш ли се малко по-добре? Дано си по-добре, авторке! Поздрави и прегръдки!

 
  ...

...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: b6f023962d
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

21.   Авторката:
Здравейте на всички!
Надявам се всички сте добре!
Ами при мен всичко е нормално, както преди.
Да, омъжена съм вече.
Съпругът ми е най невероятният мъж който може да съществува на тази планета.
Знае цялата истина за мен и все още дълбаем за да намерим начин някъде или светлина в тунела за някакъв вид интервенция за дете. Знаем че това не е възможно но имаме малка надежда.
Мислим и за осиновяване на две дечица в близко бъдеще.

Благодаря ви за подкрепата.

 
  ... горе^
преди: 5 месеца, 23 дни
hash: a8d3885ccf
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

23.   Авторке, мина много време. Как си? Как вървят нещата?

 
  ...
преди: 5 месеца, 13 дни
hash: 459067d06f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

24.   Номер 5, а ти какво си някой джендър явно. След като най-страховитото нещо според теб е хермафродтит. Всеки човек има себе си, като си невежество и за еоциите на авторката и за травмата на женската идентичност къде се буташ и даваш акъл, като не ти стига и едни статистически стойности да провериш поне. Всяка десета. А таковва малоумно като теб е едно на милион. Нищо не разбираш

 
  ...
преди: 18 дни, 14 часа
hash: b6c88eb62c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

25.   Авторката:

Здравейте! Случайно намерих темата отново, и виждам че има хора които са писали пак.
Аз съм добре доколкото може да се каже, все още се надявам медицината да достигне ниво на което да може да ми се помогне.
Има ли някой прочел темата със диагноза като мен?

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker