Получавам панически атаки :(... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (81393)
 Избор на редактора (69)
 Любов и изневяра (18354)
 Секс и интимност (9722)
 Тинейджърски (18480)
 Семейство (3868)
 Здраве (6700)
 Спорт и красота (3548)
 На работното място (1528)
 Образование (4514)
 В чужбина (1006)
 Наркотици и алкохол (824)
 Измислени истории (695)
 Проза, литература (1297)
 Други (10782)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Здраве

Получавам панически атаки :(...
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 24902 пъти
Здравейте,

мъж на 28 години, от 9 години, т. е. от 19 годишен получавам панически атаки.

В началото когато проблема се появи не осъзнавах добре какво се случва с мен и не обръщах такова голямо внимание на този сериозен за мен проблем.

Паник атаките при мен протичат по следния начин, когато съм на място с много хора, когато непознати или познати ме гледат и вниманието е фокусирано към мен, започвам обилно да се изпотявам, силно сърцебиене, чувство за нереалност, един малък ад, искам да избягам на момента но не мога, особено ако съм в автобуса и е задръстване, няма как да избягам.

Та да продължа с историята ми, в началото не обръщах голямо внимание на проблема ми.

Но с течение на времето започнах да осъзнавам какво се случва с мен. Затворих се в себе си, депресирах се жестоко, ограничих много социалните ми контакти заради страха от паник атаките, в момента в които тръгна да излизам и се започва с паниката.

Реших, че не мога да живея така, посетих психиатър, натъпка ме с антидепресанти, ксанакс, и някви други не им помня имената, в началото се чувствах по добре от лекарствата, но много напълнях от тях... затова реших да ги спра, имайте предвид, че ги пих половин година ако не и повече. Веднага след спирането им, паник атаките се завърнаха с по голяма сила от преди.

Резултата, невероятна силна депресия, никакъв социален живот, страх от излизане на вън.... да ходя на работа... ооо слава на бога, че са нощни смени и съм сам на работа, иначе сигурно щях да напусна.

И така един порочен кръг, от работа в къщи и от къщи в работа. Не смея да мръдна от вкъщи заради скапаните паник атаки.
Как ли не умувах и няма решение, както и да се настройвам, както и да го мисля, те са тук и не мога да се преборя с тях. Когато даже получавам паника, ако се стягам става по зле, трябва да се отпусна да я приема за да мине по леко.

Паниките според мен се дължат от това, че като малък бях много тормозен от семейството ми и съучениците в училище и предполагам в един момент всичко изплува на повърхността.

Има ли някои с подобен проблем, който се е излекувал? Искам да водя нормален живот, да излизам, да се виждам с хора, но просто не мога и не мога:(((((((((((

е поне някак си събирам сили да ходя на фитнес в 7 сутринта, когато залата отваря и няма никoй.... така успях да си възвърна поне фигурата, че беше много зле положението...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:
1-50 от 63

преди: 6 години, 3 месеца
hash: 4ecdd55217
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

1.   И аз имам подобен проблем от два месеца и съм на 22. Не съм сигурен дали са точно паник атаки, но доктора каза, че е на психична основа. Първия път след закуска усетих как сърцето ми бие по силно и като измерих беше 120 пулс, стреснах се сигурно стана повече над 150 и направо помислих, че правя инфаркт и че умирам. Отидох на бърза помощ, измери ми кръвно ( което беше нормално), каза, че пулса ми е ускорен все още и каза да се успокоя. Пих един валериан и след половин час се нормализира спах си спокойно след това, но като цяло се уплаших. Не знам дали и преди съм имал такъв пулс, но започнах да си го меря постоянно, дори като вървя по пътя си го проверявам. След някой ден пак пулса ми тръгна нагоре, изплаших се пак, но при мисълта, че може да е на психична основа се успокоих и тези покачвания на пулса в следващите дни започнах да ги преживявам по леко. Забелязвам, че винаги са след първа храна за деня, но продължават най-много 2-3 минути и след това сякаш нищо не ми е имало. Друг момент в който изпадам в паника е след като вървя и си замеря пулс 150, да отбележа, че по принцип си вървя много забързано( направо полутичане) и сигурно от това като ходя пулса е чак 150. Между другото посетих кардиолог, прегледа ме, направи ми кардиограма и ми каза, че е много добра и той ми каза също, че е на психична основа. Пия сега едни хапчета на билкова основа - успокоителни. Преди да отида на доктор имаше период дето всеки ден получавах такива покачвания на пулса( от които изпадам в паника), но през последната седмица съм получил само едно. И аз си мисля, че е на психична основа, през последните седмици ги преживявам по добре, запазвам самообладание и за минути минава. Бях се изплаших да не ми е нещо не сърцето, но като се замисля, веднъж играх мач през това време и си играх добре нямах проблем. Между другото по принцип водя заседнал живот и доктора ми каза да се движа повече. Моментите, в които вдигам пулса е по скоро преди обяд или около обяд, но не докато спия или следобяд, а и аз по това време си пия и малко алкохол да ме отпусне и направо не мисля за такива неща. И друго аз съм много притеснителен по характер и без приятели. И това много ме мъчи, че нямам приятели, с които да излизам, през повечето време седя в къщи. Може и там да е проблема, ако имах сега една приятелка, с която например да гледаме някой хубав филм може би щях да съм по спокоен, но това ми е част от характера безпокойствието, от което идват паникатаките, повишения пулс. Според мен ти трябва да си кажеш, че нищо ти няма. От там ти идва проблема. За начало изпий една бира за отпускане когато си пред хора. Би трябвало да ти отпусне психиката.

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 28b7aa0068
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

2.   Според мен проблемът идва от това, че се страхуваш да не ги получиш. Това води до голямата депресия. Трябва да се отпускаш и да не мислиш за това. Май не познавам хора с твоя проблем, но поработи върху това да се отпуснеш.

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 15461eb4c5
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

3.   Здравей! От 12години съм с Страхова невроза или така наречената Агорофобия. Много е трудно и лечение няма. Пробвала съм и лечение в Израел, където са най добрите специалисти. Няма лечение. Можеш само да се потдържаш с лекарства, но наистина тези които си пил са отвратителни. Пия ривотрил сутрин и вечер по половинка и се пак ми става понякога мн зле. Но отдавна не знам какво е да излезеш сам на вън, ходя само с предружител не мога да стоя в затворени помещения с мн хора. Понякога ми става лошо само от чуто било по радио или тел. Страшно е! Потърси психолог не психиатър млад си още може да успееш, има и преудоляли това но са мн малък процент. Ако има значение и аз съм лада на 30 съм, а на 18 се разболях.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 5067f77e52
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

4.   Здравей!
Имам същия проблем като твоя, разбрах за него на 18. Общо взето историята с родителите е горе-долу същата - тормоз(тук включвам доста неща), прекалено големи изисквания и доста критики, а съучениците - тормоз и подигравки.
Паник атаките до преди 2-3 години бяха ужасни. Ще дам пример от преди години какво би станало в дадени ситуации. Да речем в заведение съм, някаква механа, доста хора на маса, в тази ситуация изпитвам голям стрес, страх и напрежение съпроводени с треперещи ръце и блокирал ум, като нямах никакъв контрол на чувствата си, беше неконтролируемо. Колкото и да се опитвах да се успокоявам не се получаваше. Не можех да раздам едно тесте карти като хората, не можех да завъртя една капачка бира без да ми треперят ръцете, не можех да проведа един нормален разговор и т. н.
След такива негативни изживявания обикновено се прибирах сам у дома, разочарован от себе си и живота и изпадах в супер дълбоките депресии, добре че е чувството ми за хумор, иначе с тая лабилна психика до сега да съм се хвърлил от някъде.

Шест години по-късно, т. е. до днес, изглежда по някакъв начин съм успял да сложа под контрол паник атаките, който се появяваха на по-оживени места и както казваш ти, когато вниманието на някой е фокусирано към мен. Все още изпитвам леко безпокойство и напрежение в горните случай, но не е нещо неконтролируемо, както едно време.

Де да знам и аз какъв съвет да ти дам, защото ако ти кажа: Срещай се с повече хора, отиди в заведение с някой, пийте една бира, поговорете си и ще се почувстваш по-добре.
Е да ама това няма как да стане по описания начин и най-вероятно след това ще ти стане още по-тъпо.

Иначе спорта е добро начало. Като гледам ходиш на фитнес, ходи и да тичаш тогава. Примерно аз след пет километра колкото си може по-интензивно тичане се чувствам с доста избистрен и уравновесен ум, което ми помага. Докато тичаш не се опитвай да мислиш за нищо от живота, само се концентрирай върху това да поддържаш колкото можеш по-бързо темпо игнорирайки до колкото можеш телесната болка, умора и недостиг на въздъх, който изпитваш.

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: e68fe778c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   Аз съм на 45 и положението е подобно, просто нямам желание да контактувам с никой, освен със семейството си.

 
  ...


...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: b507bc7d6d
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

6.   Трябва да се лекуваш, човек - не да се затваряш!
Лечението е просто, немедикаментозно, трябва само малко воля да си правиш редовно упражненията...

Умът ми не го побира - как си си позволи "лукса" да го мъкнеш това 9 години със себе си?! Най-младите ти, най-хубавите ти години, когато трябва да се развиваш и да се учиш да общуваш с хората?

Марш веднага на психолог!

 
  ... горе^
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 3ddf683328
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

7.   Не слушай 6, психолозите само ще ти вземат парите. И приятелите ти ще те изслушат, и то безплатно! Истината е, че това се дължи на химията в мозъка и се лекува само с медикаменти, обаче не са ти дали точните! Аз имам подобни атаки винаги когато излизам от 17 годишен, а сега съм на 24.

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 9c087b7bef
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

8.   Какво да ти кажа.... аз съм на 19 момиче и съм май в същото положение. Имам много комплекси относно външния вид, ниска самооценка.... още от малка съм свикнала да не ме харесват, а искам точно обратното... и да винаги изпитвам чувство за нереалност от малка.... това според мен се дължи на всичките ми комплекси и неточните хора, на които съм попадала и най-вече факта, че не обичам себе си. Не знам какво да ти кажа.... наистина отиди на психолог, дано той ти помогне. Аз мисля, че ако поне малко заобичаш себе си, нещата ще се променят. И аз като теб избягвам контакти и нямам нито един приятел/приятелка, но силно се надявам нещата един ден да се променят.... :(

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: b66be4f26b
гласове:
1 2 3 4 5
  (11 гласа)

10.   Ей... нормалността е в начина по който възприемаш света :) Как иначе да бъде? Ако те е страх, света ти ще е "тесен" и искаш да избягаш и да се скриеш някъде :D A ако си смел, ... ще е чудесен, и ще предпочиташ да си сред широкото постранство с хора. Ех, тоя страх? Добре, ти се страхуваш, и живееш под едно постояно напрежение, нали? Ок, ама помислял ли си каква е причината да се страхуваш? От какво се страхуваш? :) Има ли реална причина, или всичко е плод на твойта антипозитична нагласа към самия себе си! ... Да, защото на мен ми струва, че ти самия действаш против себе си! ... Не знам да има хора дето им харесва да са им вързани ръцете и краката :)) Но изглежда на теб ти харесва! Харесва ти да си далеко от другите! И по-всичко личи, че дългоооо, много дълго си бил сам!!! Е разбира се, когато ти е било кофти, си решил че да се отдръпнеш от другите ще е по-добре за теб, а сега пиеш от горчивата чаша :)) Човече, навик ти е! Свикнал си да си сам, и всеки близо до теб го усещаш като натрапник в личното ти пространство, сякаш другия ще направи нещо и ще ти навреди! ... Страхуваш се да не те наранят! Изгубил си доверие и вяра в хората. Защо? Какво като преди си страдал? Какво? Да не би всички хора да са зли и злонамерени! ... Не стига че сам вървиш против себе си, ами и се самонадъхваш в страховете си! Ти сам храниш страха си.

Какво... виждаш когато си навън? :) Какви са хората за теб! Мислиш ли че на някой му дреме за теб, и че специално ще гледа теб! Хич не се замисляш, че ако ти се взираш в някой, то е ясно че и другия ще погледне теб. Другите ти изглеждат странни и опасни, а ти защо мислиш че и ти не им изглеждаш по-същия начин на тях? :)) Отдавна разбрах, че каквото човек мисли, това и вижда! Направо си е златно правило, ако в главата ти е страх, само страх и ще виждаш, ако е радост, само радост ще виждаш! Едно от интересните свойства на разума :) Твойто е социална фобия, остра и затвърдена! ... За теб хората са мнителни, затварайки се в себе си ти развиваш параноя :)) Втълпяваш си примерно, че някой те гледа, или че те следи, или че ти мисли нещо не хубаво! Абе, в тоя сайт има десетки деми за хора точно като теб сега. Сигурно нямаш приятелка, нали? Е как смяташ да го караш, така до края на живота си ли? :D На 28 си, боже как времето минава! ... Губиш си цялото време в скапания страх. А колко хубави мигове щеше да имаш, само ако ако спреше да ти пука за страха, за какво става, за как става! Щеше да живееш щастливо, и да си устройш живота :) И сега го можеш, не е късно! ... ;) Колко по се затваряш, ще става по-зле! Отвори съзнанието си за живота и оживей :)

Започни с деня, един ден стани и от рано си направи разходка сред хора :) Хвърли се в дейност, в действия! Грешката ти е, че постъпваш глупаво, мислиш ли мислиш, и всичките ти мисли са само копие на една и съща "ох, колко ме е страх" :)) Страхът се преудолява, като се изправиш пред него и го пренебрегнеш! Това е начина :) Днес отиди до магазина, утре до парка, други ден до някое централно място. Свикни с хората, хора има навсякъде, но това не те прави център на тяхното внимание! ... Напротив човек сред тълпата е като невидим :)) Освен като не изпъкваш с нещо наистина фрапантно! ... Както се казва, фрапирай си кафето и се усмели да бъдеш нормален човек, не е трудно! Пък покажи се, да те видят, не си призрак :D Контактувай, не ми се вярва да искаш до края на живота си да бъдеш сам? Нали? Открии момичето за теб :) А хапчета, не вземай, те само забавят твойте мисли, променят част от мозъчната дейност, то е като да вземаш опиати. Те не могат да ти помогнат! Само ти можеш да си помогнеш. А че си дигнал килограмите, нормално е, антидепресантите водят до задържане на течности.

А за психоаналитика, дето ти го предлагат, че с какво ще ти помогне? :)) Хората като теб в това състояние са лесно лабилни и се поддават на всичко, хапчета, психиатри, психоаналитици, пръскат пари като луди, само защото си мислят че ще се излекуват като пият нещо, или с два часа при някой!!! Е, от мен да го знаеш, никой не може да ти помогне, нито хапчета, нито човек, ако ти самият нямаш желание за по-добър живот :) Имай воля, и не се дръж като че света е свършил, бъди силен :)


~winterfire~

 
  ... горе^
преди: 6 години, 3 месеца
hash: 58c5091500
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

11.   Аз съм момиче на 15 когато бях на 13 бях подложена на голям тормоз от страна на семейството и някой мои бивши съученички, и разбирам прекрасно как се чувстваш. Сега тези които ме тормозеха се преместиха в гимназия в близък до нашия град. Обаче лошите спомени от миналото остават и не се забравят, всеки път когато се сетя се питам как съм издържала. Сега малко се посъвзех обаче незнам колко още ще издържа и как ще се справя. Изходът от всичко е само един - Всичко е борбо и ние трябва да се борим!

 
  ...

...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: dd9c201da6
гласове:
1 2 3 4 5
  (12 гласа)

12.   Хора, не се вглеждайте в себе си-ние сме такива, каквито сме! Живеем нашия живот, останалите да си гледат работата! Моя съвет-работа и повече работа! Само когато умът е зает с друго, освен с вглеждане във всяка промяна в състоянието ни може да се излекува паниката! Денят ви трябва да е ангажиран от сутрин до вечер-никакво бездействие-градина ли ще садите, ще ходите ли на народни танци, ще работите ли на 2 места-никога, никога не оставяйте умът ви да скучае и да търси причини! Медикаментите помагат частично-след това е нашата воля и самите ние! Знам, че е трудно в началото, но после идва излекуването!

 
  ...
преди: 6 години, 3 месеца
hash: b7887667c1
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

13.   Има едни много хубави хапчета -Анафранил се казват. Точно за паническо разстройство са. Ще видиш, как ще ти просветне и няма да имаш страх от нищо. Направо ще се родиш. Кажи на джипито да ти ги изпише, изобщо не са скъпи. Шест лева за цял месец. Е, някой ден, ако ти е по-кофти пий и по две, ама тогава направо не ти пука от нищо! Чак е странно и аз си пиех по едно, щото може ли пък, да не изпитваш никаква мъка или тъга за нищо.
Непременно опитай.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 3 месеца
hash: db567bb333
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

14.   Аз страдам от подобни страхове. Ужасно е. Знам само, че сам можеш да си помогнеш. Единствено, сам, защото тези лекарства могат да те увредят още повече. Ако има хора които търсят приятели, могат да ми пишат, на имейл: ........, живея във В. Търново.

 
  ...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: 3b74a3328e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

17.   http://www.fitspiritandbody.com/2011/11/blog-post_2958.html
Паниката се подклажда от страх, а от страх никой не е умрял. Както са написали в статията: в момента, в който разбереш, че страхът е плод на ума ти, а не на истинска опастност за физическото ти съществуване, ще можеш да се пребориш с него или просто да го приемеш. А успееш ли да приемеш страха породен от паник атака, както приемаш страха от това да си разбиеш главата като скачаш с бънджи, просто ще убиеш паниката. И друго паник атаките се прекъсват така:
1.Умът ви прекъсва цикъла чрез някакво разсейване.
2.Тялото ви прекъсва цикъла чрез припадане.
Много рядко се припада! Демек всичко е в ума, просто намери с какво да го разсееш. Не може да не си запален по нещо, футбол, някакъв друг спорт. Чети новини ако трябва. Ако трябва пробвай с филмчета за възрастни. Не знам, намери си нещо.

 
  ...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: e7212c2995
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

18.   бади спокоен, и аз преминах под този кошмар.. меко казано мислех 4е сам мряднала централно.. да не ти говориа за физи4еските симптоми... но вси4ко ни е в главата... аз знам 4е ти остава оште малко и ште се оправиш окон4ателно.. просто остави страха на мира, нека се маха... мойеш и без него.. контрол братко(по садба).. вси4ко е в рацете ни.. бади здрав..

 
  ... горе^

...
преди: 5 години, 1 месец
hash: 86582e8814
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

19.   Здравейте .И аз имам такъв проблем. Та алкохола не е решение нито хапчетата те просто прикриват проблема и то ако имате късмет и не ви донесат допълнителни симптоми. Не знам какво да правя и последното нещо което ми идва на ум е да си събера пари и да закупя тази програма. http://ilovepanicattacks.com
Предполагам че сте скептично настроени но какво да правя .Направих си всички изследвания. ЯМР, Електроенцефалограма това е дето ти гледат импулслите в главата, скенер на главата , пълна кръвна картина , Уши нос гърло - дане би да имам проблем с вестибуларния апарат невролози и накрая психиатър които ми помогна малко да си стъпя на краката и ми каза че всичко си го правя сам и да не разчитам само на хапчета и както намекнах по горе те ми докараха допълнителни симптоми . Ще се радвам да чуя мнението ви. Благодаря предварително.
И хора който нямат такъв проблем да не се обаждат - знам че всичко е само в главата ми но не знам как до изхвърля. :)

 
  ...
преди: 5 години, 29 дни
hash: 1b5f3dff34
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

20.   Аз съм на 49 години. Всичко това, което е описано продължи 2- 3 години, когато бях на 24г. Антидепресантите, които пиех ме ликвидирваха. Не можех да започна работа. След съвет от една невроложка спрях антидепресантите, започнах работа, пиейки само успокоителен билков сироп и в момента, който усещах атаката лапвах валидол. Имах валидол във всеки джоб. Той не решаваше проблема, но поне докато траеше облекчаваше дишането ми. Знаех, че ще премине и няма да се задуша. Това е. Постепенно започнах да свиквам да преодолявам нещата по този начин. С времето работата ме увлече. Оказа се и че сред колегите ми има хора с подобен проблем. Сега се чувствам добре след толкова години и искам да кажа на всички с този проблем, че колкото и да е труден отминава.

 
  ...
преди: 5 години, 20 дни
hash: c4131609ea
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

21.   Авторе прочети книгата на Луиз Хей - Излекувай живота си и може да осъзнаеш много неща
Zake

 
  ... горе^
преди: 4 години, 5 месеца
hash: 8a1f7f0a40
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

22.   И аз съм така от 2 години истината е в страха. Трябва да се научим да ги приемаме когато усетиш па казваш не ме е страх или пак пак ли ти? Нищо няма да се случи отпускаш се и дишаш дълбоко. Получавам па всеки ден, в майчинство съм имам бебцче на 11 мес и то ми дава сила да се боря. Един ден ще забравим за тъпите паник атаки сила и упоритост!

 
  ...
преди: 4 години, 1 месец
hash: fbbd21d2ea
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

24.   Здравей! За да преодолееш паническа атака трябва да вложиш търпение и мисъл. Те траят не повече от 10 минути, но могат да настъпват една след друга. Когато моментът настъпи контролирай си дишането, казвай си на ум "Това е просто паник атака и преди съм го преминал и сега ше го направя, това не е опасно за здравето ми! " и сле няколко минути, докато се бориш мислено с паник атаката ще усетиш отпускане и релаксация. Не мисли за нея, когато ти се случи на публично място, вместо да се панираш още повече се отдай на нея, не бягай от нея, с една дума "изслушай я, помогни и да си излее нейните "чувства" и ще усетиш релаксация, единствения начин да се оттървеш от тях завинаги е начина ти на мислене. Много хора страдат от паник атакс, това е нещо съвсем нормално, когато си преживявал много стрес. Чао от мен :) Дано съм помогнала.

 
  ...

...
преди: 4 години, 10 дни
hash: 89864ad6e1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

25.   Здравейте и аз съм така за жалост докато разбера какво става с мен направо минах такъв ад че не е истина, на 27 години съм и всичко започна на 20, сцепи ме главата само дясната половина боля ме цяла седмица едва ставах от леглото, и като се почна доктори всякакви уши нос гърло, тестове за епилепсия, ЯМР, кръвни картини абе каквото се сетите, видях че в БГ няма да е ходих в Италия 2 пъти, в Белгия и в Германия в 2 неврологични клиники на прегледи 1 чанта всякакви изледвания резултат Генерализирано стресово разстройство П. А., НЕВРОЛОГИЧЕН СТАТУС: НОРМАЛЕН, дори от ровене по тялото си ми намериха заболяване на щитовидната жлеза мислех че е от него пия си допълнително хормон всичко е в норма отвсякъде но всичко си остана. И да ви кажа в началото си мислех че умирам при всяка атака сега не ми пука но физическите симптоми ме убиват и са всеки ден които са, стягане на мускулатурата по цялото тяло, мн тежко дишане, сърцебиене, треперене на цялото тяло направо съм се тресял целия мислех че получавам гърчове, студ вкочанясване, после топли вълни, потене и наи много мразя главоболието като че нося супер тежка и стегната каска и това се повтаря всеки ден депресирам се но вече не ми пука влача се то ме натиска и аз него напук но не минава това е сутрин като стана лицето ми като на алкохолик подпухнало едва си отлепям очите изсъхнали а на работа все ме питат ти май си вчерашен т. е. празнувал пил подпухнал имам и разконцентриране в чувствата емоциите и и се чувствам блокирал да мисля но иначе ако ме видите и които и да ме види освен подпухнал нищо ми нямало когато се оплача, видимо е така но само ние си знаем през какво минаваме ако има някои като тези симптоми моите физически нека сподели как се е справил с тях мен ме събарят отколкото страха и П. Атака защото тях ги преодолях. Благодаря и късмет на всички с това които го преодолее мога да му стисна ръката аз засега продължавам да се мъча.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 10 дни
hash: ee4ea6647c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

26.   Здравейте и от мен! Жена съм, на 27г. Страдам от паническо разстройство. Всичко се отключи преди 3 месеца. 3 месеца живея с този ужас. Най-неочаквано ме сполетя в такси. Мислех, че умирам, не знам къде съм и се задушавам. Директно в Спешна помощ, която беше наблизо.Сложиха ме да легна. Изтръпнаха ми краката и ръцете. Направиха ми кардиограма, взеха ми кръв, премериха ми кръвното-всичко беше нормално. Биха ми диазепам, който ме отпусна...И оттогава ми се започнаха мъките..Вече 3 пълни месеци. Като повечето непросветени се обърнах към невролог. Изписа ми транксен-по 1 капсула 5мг всяка вечер преди сън. Имаше известно подобрение, но около 45тия ден, се обърнах към друг невролог-по-голямо име от града ни, който каза, че транксена е бил грешка и ми направи схема за спиране-транксен през ден..... И на 3тия ден се започна адът. В момента, в който слязох на една спирка, нещо започна да ме дърпа назад, имах чувството, че ще падна. Имах чувство на дереализация. 10 дни почти не излязох от вкъщи, освен с родителите си. Сякаш се наблюдавах отстрани. Не можех да пазя концентрация. Подпирах се по стените. Посетих ендокринолог, който установи леко завишение на ТСХ-хормона-5,5. Изписа ми еутирокс. Посетих и психиатър. Бях в ужасно състояние. Определи диагнозата ми-паническо разстройство. Изписа ми много силна схема-Сероксат, още нещо и ривотрил, с нарастваща доза. Стори ми се прекалено, след мъката с транксена и всичко останало. Намерих добър психиатър в съседен град, който беше по-щадящ и ми изписа само Сероксат-по половинка сутрин и полвинка вечер. След ад около 2 седмици, явно Сероксата влезе в действие, и чувството на дереализация, омекването на коленете, сякаш всеки момент ще падна, вътрешното треперене, "токът", който минава сякаш през главата ти, засега отмина.30ти ден...
Но..не мога да излизам сама. Вляза ли в по-голям магазин, сякаш нещо се случва. Допреди 3 месеца, зима-лете-не пропусках тае-бото си. Сега не мога и да помисля. Имам учестено сърцебиене. Най-добре се чувствам у нас, и то с човек от семейството.
Питам се кога ще свърши този ад.На никого не го пожелавам. Засега поне най-зловещите гореизброени симптоми отсъстват. Психиатърът ми ме намери в добро здраве. Каза да пия още 2 месеца Сероксата, след което да го спираме....
И толкова ме е страх от този момент. Като знаех какво беше с транксена, след 2 месеца да не се повтори същото и със Сероксата?
В цялата картина, доброто е, че спрях да пуша, да пия кафета. алкохол.
Но си искам нормален живот. Да мога да отида сама до магазина. Да вляза в голям супермаркет без да се притеснявам( а не като преди месец, когато влязох в БАУМАКС с баща ми, и едвам излязох с много силен панически пристъп).
Ако има някой като мен, нека пише. В началото някои ме мислеха за слабохарактерна лигла, но тези, които живеем с паническите атаки знаем за какъв ужас става дума..
Уж съм здрава, а физическите усещания са ужасни.
Щом сме физически здрави защо не можем да живеем нормално?! Защо не мога сама да отида до магазина, защо не мога да се разходя сама, защо не мога да отида на любимия си спорт, с който се занимавам толкова години...Защо??????

 
  ...
преди: 4 години, 10 дни
hash: c27c48bc5d
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

27.   Абсолютно възможно е атаките да се дължат на проблема с щитовидната жлеза. Дават сходни симптоми. Обърни внимание на това - ако трябва пак посети ендокринолог. Другото е само работа върху себе си - промяна на нагласата ти към нещата, които ти се случват и твоята реакция спрямо тях. Процесът е бавен, труден и отчайващ, но ако си мотивиран - ще се справиш. Книги за самопомощ, йога, ако е необходимо псхолог или психиатър.

 
  ...
преди: 4 години, 10 дни
hash: 24e54069d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

28.   До Коментар 27 аз съм също с П. А., но жлезата може да даде тези атаки при нелекуван хипертиреоидизъм, при което те прави това което Описва Коментар 26 а тя казва че е с завишен ТСХ т. е. тя има хипофункция забавяне на работата на жлезата а не ускоряване което да води до неините симптоми, ако е от жлезата тя трябва да се чуства сънлива, тромава, ленива а не обратното, така това е по медицински казано, иначе никой незнае какво става вътре в неговото тяло, но мога да кажа аз имам нейния проблем с жлезата и всичко което тя описа моя опит е от 7 години с това ще ти кажа кратко и сбито, не съм доктор но съм обиколил половината не българия а европа с хапчета да се оправиш шанса 50на50 но спреш ли ги и всичко с пълна сила се връща, ти сама си го ознала вече както е казал Коментар 27 и всички доктори които съм "Обиколил Промени си Мисленето и нагласата за живота" веднъж откл. това се лекува адски бавно с мн търпение и ако успееш това е виш пилотаж. А физическите симтоми и какво се случва с теб ето това: Ти се страхувала страхуваш подсъзнателно за някои неща от личния ти живот те се трупат трупат и отведнъж това се откл като защитна реакция на организма или бягаш или се биеш това е древна защитна реакция, в случая ти сама със страха си каквото и да е я предизвикваш набъбречните ти жлези изпускат адреналин и кортизол в големи количества те се вливат в кръвта и предимно при такава ситуация хората от страх бягат голямо количество кръв отива в краката ти примесено с адреналина и кортизола в ръцете и главата и дъвкателните мусколи остава значително по малко кръв и оттам са ти изтръпванията, после почва задъхване оттам липса на кислород получава се хипервентилация забележи сама дали дишаш само с гръдния кош оттам сърцето от адреналина почва да работи ускорено и така докато се разреди адреналина и кортизола в тялото ти. И най лошото страха ти че ще получиш пак и пак и пак създава автопилот и всичко се затваря като цикъл. Не се страхувай не сме умрели от това просто няма да мислиш трябва да идеш в Баумакс почваш да мислиш за бои, латекси, цветове ставаш и отиваш и купуваш каквото ти трябва, ако усетиш че атаката идва спри се и си кажи нищо ще отмине раздишай и издувай корема си като го пълниш с въздух поуспокой се и продължи по пътя си.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 9 дни
hash: ee4ea6647c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

29.   Номер 26 съм.
Номер 28, според теб ще мога ли някога да ходя на тае-бо или да бягам? какво би станало ако отида на една тренировка според теб?
Според теб никога ли няма да се оттърва от паническите атаки? Защо при положение, че 2 кардиограми показват че съм ок със сърцето, защо непрекъснато ме свива отляво?
Докога ще живея така? Винаги ли?
Бях един здрав човек, а сега... Издържах на тежки тренировки, а сега не излизам без придружител.
Какво би станало ако отида на интензивен спорт? Какви биха били последствията?
Пия еутирокс за щитовидната, после хапвам (плодове-страх ме е да не напълнея), и след това вземам серокссата.
Според теб, след 2 месеца ако го спра, както смята лекарят, ще имам ли проблем?
Благодаря за отделеното ми внимание.
И се питам, след като Паническото разстройство идвало да ни покаже, че трябва да променим нещо в живота си, защо не ни дава шанс да станем здрави нормални хора?

 
  ...

...
преди: 4 години, 9 дни
hash: bad141fbfa
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

30.   До # 26. Напълно те разбирам какво изпитваш, защото самата аз съм в същото състояние, но поне знам причината проблема си. Не зная каква е била причината на първата ти паническа атака, но при мен се получи вследствие на медицинска процедур( не операция), при която се използва пълна упойка, а в упойката има лекарство наречено midazolam ( Versed), което е бензодиезепин. На втория ден след процедурата започнах да имам непрекъснати панически атаки в продължение на 10 дни. Не знаех какво става с мен, мислех, че нещо с процедурата не е наред и умирам. Два пъти съпругът ми ме кара в бърза помощ, само че аз живея в щатите. Първият път ме прегледаха обстойно, но всичко си беше наред. Вторият път ми казаха, че имам панически атаки и ми дадоха диазепам, който спря атаките за момента. Изписаха ми Лоразепам 1 мг преди лягане( бензодиезепин също като диазепама) и ме пратиха да си ходя. След 2 дни отидох на личния лекар, който ми продължи Лоразепама и каза да го пия 3 месеца. Обаче след първия месец започнах да усещам, че в следобедните часове се чувствам напрегната и едва издържам до следващата доза. Личният лекар ми изписа оше 0. 5 мг да пия около обяд и така още един месец. През това време започнах активно търсене на повече информация за това лекарство на интернет и се ужасих на каквото се натъкнах. Оказа се, че лоразепам( Ativan), както и диазепам(Valium), ривотрил(Clonazepam, Klonopin), Xanax, транксен (clorazepate) и още много други са транвиланти наречени още бензодиезепини. Тази група лекарства действат на централната нервна система по сходен начин, което много добре беше обяснено в някои от сайтовете. Тъй като тези лекарства не лекуват по принцип, а само подтискат действието на GABA рецепторите на ЦНС, не е препоръчително да се приемат за повече от 2-4 седмици. Ако приемът е за по дълго, развиваш толерантност към лекарството и започваш да изпитваш симптоми на абсистенция. В такъв случай лекарството или трябва да се продължи в по- високи дози или да се спре. С други думи ставш зависим, ако не го спреш. Ако продължиш да го приемаш в по- големи дози, става вече страшно, защото започваш да ставаш толерантен към лекарството, а симптомите да ставт все повече и по силни докато дойде момент да не издържаш на мъките. Много често хората стигнали до това положение мислят, че имат различни заболявания( физически или психически) и ходят от доктор на доктор, а нищо нередно не им откриват. А докторите от своя страна им изписват все повече и повече лекарства, които не само не помагат, но и още повече усложняват състоянието им.
Сега да се върна пак към моето положение. Като разбрах какво са ми предписали, отидох при личния лекар и пожелах да ми бъде спряно лекарството. Този тип лекарства не се оставят отведнъж, само постепенно и то по схема. Обикновено оставянето става с намаляване на дневната доза с по 10% като задържаш за 7-14 дни на всяка доза. И така, аз сега съм в процес на оставяне на моето лекарство вече няколко месеца. Много бавно и мъчително е, особено в края, да не кажа, че има дни направо е непоносимо. Всички тези симптоми, които описваш съм ги имала и някои все още имам с изключение на дереализацията. Сероксат- а (Paxil в щатите)е антидепресант, който е притъпил симптомите на абсистенция от транксена, но той действа на ЦНС на друг принцип и може да помогне за спиране на паник атаките и другите симптоми. Това лекарство също не е за препоръчване да се пие, но е по- малкото зло и по- лесно се оставя, но по друга схема. Като спреш и него може да ти се завърнат всички гадни симптоми( може и да не се завърнат), но ще ти кажа, че най добре е да не ходиш повече по лекари, защото ще ти изпишат още лекарства и ще влезеш в дупка, от която няма излизане цял живот. Не си болна, за това, ако започнеш да имаш симптоми отново, знай, че са симптоми на абсистенция, ще ги търпиш, много е трудно, но трябва да издържиш. Може да имаш симптоми и след месеци и година дори, но няма да се плашеш. Това са само симптоми и постепенно ще отшумят от самосебе си. Препоръчително е да се разхождаш из природата, медитация, йога, подходяща храна( никаква захар, кафе, алкохол, шоколад и стимулиращи напитки). Избягвай места, където има силен шум, магазини и много хора( поне за сега). Много важно е семейството ти да разбере проблема ти, да е близо до теб и да те подкрепя непрекъснато.
Аз самата участвам в един международен форум за точно такива хора като мен и теб. Ако си добре с английския може да отидеш на следния линк:
http://www. benzobuddies. org/forum/index. php
Или
http://www. benzo. org. uk/manual/
На тези два сайта има много обстойна и обширна информация за проблема ти и как се решава. Горещо ти ги препоръчвам! За мен те са неоценима помощ. Ако имаш нужда от моята помощ, готова съм да ти помогна с каквото мога. Знам какво ти се случва и колко е трудно да се справяш сам.

 
  ...
преди: 4 години, 8 дни
hash: bad141fbfa
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

31.   Искам да се поправя в по-горния текст, имах предвид абстинениция, не абсистенция.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 8 дни
hash: ee4ea6647c
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

32.   Номер 28, благодаря ти за помощта!
Бензодиазепините са най-страшното нещо! В моя случай транксена беше изписан от невролог... От друг невролог(голямо име в града ни) ми беше измислена схемата на спиране. И започна ужасът!
Сега пия месец и няколко дни Сероксат 20мг, предписан от психиатър. Първият психиатър, който посетих, искаше да ми предпише ударна доза сероксат, още 1 вид плюс ривотрил, с нарастващи дози всеки ден. Аз се уплаших и човек от семейството ми се свърза с новия психиатър. Той ми предписа съвсем щадяща доза в сравнения с 1вия. Просто 1/2 сутрин и 1/2 вечер Сероксат, и това е...
Искам да те попитам, тъй като психиатъра смята, че ще го спра след 2 месеца (каза че съм добре и смята че общо 3 месеца ще са достатъчни), според теб ще имам ли проблем със спирането?
Нали няма да е същото като с транксена?
Нали не е задължително да напълнея? Поне за момента не съм..
И според теб, кога ще мога да вървя сама, да спортувам като преди? Само допреди този случай тренирах много здраво, а сега всичко това е мираж. Чудя се дали ще мога да се оправя някога :(

 
  ...
преди: 4 години, 5 дни
hash: bad141fbfa
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

33.   Мило момиче, успокой се, всичко ще си дойде на мястото. Ще се оправиш напълно , иска се само търпение и време. Смятам, че след като спреш антидепресанта, нещата ще се оправят. Възможно е да се появи някой от симптомите, които си имала след спирането на транксена, но не се паникьосвай. При всеки човек периодът на възстановяване е различен, но обикновено варира от 3-24 месеца. Може да нямаш никакви симптоми в началото, но след 3, 6 или 9 месеца изневиделица да се появи някой симптом и да те изплаши. Имай го предвид това и не прави нищо, просто му дай време да отшуми от самосебе си или използвай алтернативни начини за успокояване. Важно е да водиш изключително здравословен живот поне една година, защото сега си свръхчувствителна към всичко, което правиш и слагаш в устата си. Трябва да те предупредя, че не бива да вземаш антибиотици от групата на qunilone( ципрофлохицин е един от тях), защото действат на същите GABA рецептори като бензодиезепините, а ти си все още в период на възстановяване. Избягвай храна, която може да съдържа моносодиум глутамат( MSG), който най често се съдържа в готовите пакетирани храни и азиатската кухня. Най- добре е да се храниш с домашно приготвена храна и забрави за сладките неща за известно време. Никакви кафета, цигари, алкохол и каквито и да са стимулиращи напитки. А дори и да качиш някой килограм от приема на антидепресанта, сега това не е най- важното нещо. Килограмите се качват и се свалят, да се оправиш е най- важното нещо за теб. Ако бързаш или не спазваш, това което ти пиша, много е вероятно пак да имаш проблеми, а ти знаеш колко страшно е това. За това остави суетата, мисли за оздравяването си. Антидепресантът не е краят на сагата ти, за това трябва много да внимаваш с всичко, за което ти писах поне една година след това.
А колкото до оставянето на антидепресанта, да, трябва непременно по схема да се остави. Би трябвало лекарят да ти каже как точно да стане това. Аз не съм взимала никога антидепресанти и нямам опит с оставянето, но да се надяваме, че този лекар ще ти каже правилната схема. За съжаление неврологът, който ти е казал да спираш транксена през ден е допуснал много груба грешка. До колкото съм чела и разбрала от други хора, антидепресантите се оставят по схема през ден, а после и през повече дни, но бензодиезепините - НЕ! Бензодиезепините задължително се вземат всеки ден като се намалява дозата по малко всяка седмица докато стигнеш до минимална доза или 0 мг. Ако пропуснеш ден или два, все едно го оставяш отведнъж, защото концентрацията на лекарството рязко спада в кръвта ти и изпадаш в синдром на отмяната, който ти вече си изпитала на гърба си и дано всичко това повече да не те сполети. До сега са установени около 300 симптома, които могат да се проявят при синдрома на отмяната( benzodiezepines withdrawal syndrome), разбира се различни по брой и вид за различните хора. Сега ще ти дам линк, на който да видиш как се спират антидепресантите. Ако не знаеш добре английски, намери някой да ти го преведе, текстът не е дълъг. Но все пак докторът е който трябва да ти каже как да го спреш.
http://www.benzo.org.uk/manual/bzsched.htm
Таблицата за антидепресантите и как се спират е най- накрая, предните са за бензодиезепини. Мисля, че е номер 13.
Това е от мен за сега, желая ти успех и ако имаш още въпроси, питай, ще ти отговоря с каквото мога да помогна. И внимавай с начина на живот:)!

 
  ...
преди: 4 години, 5 дни
hash: 4d3bf7f1b5
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

34.   Номер 26 съм. Благодаря за отговора.
А как мога да си обясня стягането и болката в дясното подребрие и областта на сърцето?Доколкото знам, под лявата гърда се намира далакът. Възможно ли е да е той? Или всичко е свързано с паническите атаки?
И имайки предвид медикаментите, които приемам, и ускорения пулс, който имам, според теб, спират ли ме да практикувам интензивен спорт, като тае-бо? Или да се въздържам?
Като с вързани ръце съм. А спортът ми липсва, но знам ли какво мога да си причиня?

 
  ... горе^

...
преди: 4 години, 5 дни
hash: bad141fbfa
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

35.   Отговарям ти директно на въпросите. Почти съм сигурна, че болката под лявото ребро е само симптом на отмяната, не на паническите атаки. Като си спряла транксена си изпаднала в синдром на отмяната, т. е. нервната ти система без лекарството е изпаднала в хаос, а за възстановяване на нервните рецептори се изисква по- дълго време. За това болки по тялото на различни места може да ти се появяват месеци наред. Както споменах преди, може и други симптоми да имаш. Това при мен го има и при много други хора също го има, но си минава от самосебе си, дай му време да отмине. За съжаление повечето хора, които са били на бензодиезепини и след като ги спрат стават хипохондрици, т. е. непрекъснато си мислят, че имат различни заболявания като започне нещо да ги боли и ходят от доктор на доктор без да им открият нещо нередно. Това си има обяснението, но е доста дълго да го пиша тук.
А колкото до спортуването, не смятам, че ще ти навреди, но все пак не започвай с агресивни тренировки. Започни с кратки и леки натоварвания и виж как ще се чувстваш. Увеличаваш постепенно и ако усетиш, че нещо не е наред, спираш. Аз самата много внимавам с това, защото също ежедневно се занимавам с някакви физически натоварвания, които пък са необходими за възсъановителния процес. От опита на други хора разбирам, че прекаленото натоварване води до негативен ефект.

 
  ...
преди: 4 години, 4 дни
hash: 4d3bf7f1b5
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

37.   Ясно. Благодаря ти за отговора. Значи ще трябва да се простя с любимата ми тренировка от 10г насам :(.
Толкова ми липсва....
Ако може да задам и още един въпрос. Тъй като ставам по-късно, пия сероксата по обяд 1та половинка, а втората я пия преди лягане. Проблем ли е, че я пия преди лягане? Мерси за отговора.

 
  ...
преди: 4 години, 4 дни
hash: bad141fbfa
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

38.   За това кога да го пиеш не мога да ти дам отговор, защото както писах преди никога не съм взимала антидепресанти. Не вярвам да е проблем, защото не е антибиотик, който да се пие на точно определени интервали от време, но ако чувстваш, че нещо не ти наред, питай лекаря си.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 3 дни
hash: ee4ea6647c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

39.   Благодаря за отговора отново. Имам почти постоянно вътрешно треперене. Предполагам, че е от паническото разстройство. Не от лекарствата ..така мисля де..
Смятам да се обърна към фитнес инструктор за индивидуални тренировки....
Все се надявам, че всичко това ще мине....

 
  ...
преди: 4 години, 3 дни
hash: bad141fbfa
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

40.   Паническите атаки сами по себе си са реакция на организма към някакво обстоятелство, което може да бъде както психическо, така и физическо. Примери за психически обстоятелства са стресови натоварвания, шок, страх, някакви силни преживявания или емоции и други. Физическите са обикновено химически вещества приемани от човек под някаква форма: лекарства от рода на бензодиезепините, някои антибиотици( quinilones), антидепресанти, обезболяващи лекарства съдържащи наркотични вещества, забранени наркотици, прекомерна употреба на стимулиращи напитки и някои хранителни добавки, упойки както пълни така и зъболекарски, а също и други лекарства или медицински субстанции използвани при различни медицински процедури. Това, разбира се не означава, че всички хора имат проблеми, но и има и такива( около 10%), които са чувствителни и може да им се случи. Както е и с алергиите. Някои хора никога през живота си не са имали и не са знаели какво е паническа атака, но след като са приемали едно от изброените лекарства/ субстанции по- горе са получили първата паническа атака( включително и аз).
Така че, вътрешното треперенето сега не е предизвикано от паническа та атака, тя е минала и заминала отдавна, тя е вид симптом, но треперенето може да го имаш още месеци наред като симптом на отмяната на лекарството. Опитвам се да го обясня от това, което съм проучила до сега и от свой собствен опит, а ти както искаш така си го обяснявай:)

 
  ...

...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: d053122b79
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

41.   Иди на ендокринолог.Много от симптомите,които преписваме на психическо разтройство,се оказват симптоми свързани с някакво заболяване на щитовидната жлеза.И недей да ходиш на психоаналитик,на психиатър и не слушай никакви съвети от хора,които се опитват да те изкарат луд!Много е възможно тези страхове да не са точно определени и ти осъзнавайки това,да ги проектираш.Може би си въобразяваш,че имаш страх от хората.Ако към тези симптоми,които изброи,имаш и следните:болки в главата,пред-припадъци,отпуснатост на мускулите,разсеяност,слаба концентрация,трудно заспиване и постоянна сънливост,може да става въпрос за дисбаланс в организма,а не в психиката.Дори ако слушаш някой психолог или психиатър ,той може да те подведе че имаш проблем с главата ,без това да е така.И ти да повярваш и да заживееш с тази мисъл,без да е така.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 11 месеца
hash: f4f1f27494
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

42.   Здравейте, аз искам само да споделя и моя опит с паник атаките и тревожното разстройство. Като резултат вече всичко отмина и този проблем отшумя. Аз получих първата си паник атака през 2008 г., когато баба ми се разболя неизлечимо. Тогава чувствах, че ще се побъркам, не можех да си намеря място, не можех и да го обясня. Майка ми ми даде Деанксит, поотпусна ме малко и заспах, на другия ден не се чувствах пак добре, сега си давам сметка, че съм развила тревожно разстойство, когато някой ми заговореше за болестта на баба ми, чувствах как се появява следващата атака. Много ми помогна това, че имах приятели и не ме оставяха да си седя вкъщи, не бях много фокусирана върху разговори, но си налагах да не мисля за това, което ми се бе случило. Така постепенно самите атаки отминаха, но тревожността и страхът от нови - не. През няколко месеца (повече от няколко) пак ми се е случвало при различни и необясними за мен ситуации да получа нова паник атака. Особено, когато пътувам в пълен автобус или трамвай. Но не бях казвала на никой, че не се чувствам добре. Две години по-късно отидох на бригада в САЩ, където получих нова паник атака от стрес и един от емриканците всъщност ми обясни, че това, което ми се случва е паник атака, допреди това си мислех, че полудявам и нещо не съм анред, затова и не смеех да споделя с никого. Започнах да чета много за това, но година по-късно при ново стечение на обстоятелствата и нови лични проблеми, паник атаките се завърнаха и то много по-силни от преди, Вече получавах и сърцебиене, трябваше да легна, където и да ме свари паник атаката, беше кошмарно. Отидох на психиатър и той ми каза да пия Ривотрил, когато усетя, че получавам паник атака. Наистина Ривотрила много помагаше и винаги го носех с мен, което ми действаше много успокояващо и понякога, когато усещах, че ще получа нова паник атака, започвах да си мисля за ривотрила, как той е в мен и няма страшно, при което всичко отшумяваше, е не винаги. Прочетох много в интернет и с течение на времето видях сама как успявам да контролирам паник атаките и те да отшумяват. Някъде бях прочела, че вместо да се съпротивляваш, трябва да и се насладиш на паник атаката. Тази нагласа също много ми помогна, да не се страхувам от това, че ще настъпи. Така постепенно атаките отминаха, но остана само страхът от тях, и година-две след това си носех Ривотрила навсякъде, без да се налага да го ползвам. Общо взето, на мен ми помогна това, че намерих подходящи хора, с които да общувам и набелязването на цели, към които да се стремя, без да се отклонявам от пътя за постигането им. Сега ми се случва да вземам Деанксит, когато съм напрегната, но на следващия ден се чувствам ужасно, пак чувствам, че ще полудея, но в по-лека степен, не е като временна паник атака. Това го казвам с идеята да не се насочватв към приема на антидепресанти. опитвайте, когато можете сами да се изправяте срещу тези страхова и паник атаки, и винаги си носете нещо за пиене, но не го пиите постоянно, само при нужда. Антидепресантите не лекуват паник атаки, ние ги получаваме поради породен страх от нещо, лекарствата не убиват този страх, може би могат да те накарат да го забравиш с годините, но не е сигурно, по-добре е да се преодолее. Най-добре е да се поработи с психотерапевт, но аз не намерих такъв, от който да остана доволна. Общо взето, аз вече не получавам паник атаки, но и с енаучих да не мисля за тях. Вярвам, че всеки може да се справи с този проблем, просто обстоятелствата около него трябва да са по-благоприятни и да предразполагат да се почувства по-силен и да си повярча.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 8154d3fa84
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

43.   Истината е, че трябва да се пият медикаменти известно време, колкото лекарят прецени, защото тези състояния се дължат на промяна в химичния баланс на мозъка. Успоредно с това обаче не бива да се разчита само на лекарствата, трябва коренна промяна на начина на мислене, да се гледа глобално на нещата: Колко сме дребни в тази вселена и колко кратък е човешкият живот, за да отдаваме значение на несъществуващи опасности, които да отровят живота ни. Трябва малко мъдрост, трябва да се научиш да се радваш на дребните неща и т. н. Избягвай негативните хора или такива, които те карат да се чувстваш нищожен, които излъчват негативна енергия и само се оплакват и роптаят срещу другите. Такива хора адски вредят.
Аз съм човек минал през ада на депресията и ПА, стигнала бях до съставяне на план за самоубийство... Но се стреснах, взех се в ръце, дето се казва, отидох на психиатър и пих лекарства известно време. Сега се чувствам идеално, няма и помен от миналите ми състояния, НО: трябва да пиеш достатъчно дълго правилното лекарство и да го спираш достатъчно дълго, само по схема на лекарят, независимо, е се чувстваш добре.
И задължително промяна в начина на мислене-съсредоточи се в положителните неща, не в отрицателните, всеки ден прави по една малка стъпчица да излизаш навън и да се срещаш с хора. Не гледай новини и филми с агресия или тъга, чети книги с позитивна психология.
Не търси психолози. Моето мнение се основава на опит и искам да ти кажа, че ми се струва направо абсурдно и безпарднонно да се вземат толкова пари за консултация, която трябва да се повтаря и повтаря... А те знаят, че хората с ПА обикновено са с ниски доходи, а някои и не работят. Да ме извинят психолозите, но няма полза от тях. Да не говорим, че ровичкат в миналото и често изкарват някой от семейството ти виновен за това ти състояние, при което ти се настройваш срещу него. Ставаш още по-несигурен и не се чувстваш добре даже у дома си. Лично мнение, както казах основано на личен опит.
Успех ти пожелавам, мило момче, ще се справиш! Съдбата е в твоите ръце. Отивай на психиатър отново и никакви психолози. И горе главата :)

 
  ...
преди: 3 години, 10 месеца
hash: 65c6377968
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

44.   И аз съм с атаки и пия ривотрил. От два месеца съм в Англия и от тогава се появиха, придружени с безсъние. Дори виках линейка. Мъж на 32.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 10 месеца
hash: 65c6377968
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

45.   До 26 опитай да си намериш гадже

 
  ...

...
преди: 3 години, 8 месеца
hash: 87346f13f4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

46.   здравейте! аз съм на 34 годни страдам от паническо разтройство вече 11 години но на психолог отидох преди три години пия сероксат чувствах се много добре излизах без страх но напълнях ужасно и реших че ще го спра преди да е свършило лечението казах си какво пък чувствам се ок ооо грешка след месец всичко започна отново имам три деца и нямам време да си стоя в къщи водя ги на училище и разни извън класни дейности казах си стегни се голяма работа че си закръглена важното е да си здрава за да се грижиш за децата си и обратно на сероксат пия го само сутрин чувствам се отлично върша си задълженията без страх от това по хубаво няма за мен да от 50 кг сега тежа 80 кг но пък съм добре надявам се някой ден да спра хапчетата млади хора сме не се отчайвайте има надежда само вярвайте и намерете причина заради която да не се отказвате

 
  ...
преди: 3 години, 4 месеца
hash: eda3cdb4eb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

49.   Здравейте! Аз съм на 22 год. и някъде от средата на миналата година получих паническо разстройство и паник атаки... ходих на невролог, психотерапевт и ми изписа лекарства и ми каза малко по малко да увеличавам разстоянията, тъй като не смея никъде да отида поради ПР и ПА... само ходя да помагам в собствения ни бизнес и после вкъщи... от време на време изминавам много малко разстояние сама, но много трудно... 1 ден изминах и голямо разстояние с една позната... лекарствата трябваше да се пият 5-6 месеца... те минаха, а аз не правех големи стъпки... само много малки разстояния изминавам сама, а някой път и това не мога... гледам да мисля постоянно позитивно, но рядко ме сполетяват и лоши мисли... например като това, че почвам да си мисля, че тези симптоми са непобедими... много по-силно е от тебе... и сега не знам как трябва да действам... някой знае ли как... как може да се преодолеят паник атаките и паническото разстройство?

 
  ... горе^
преди: 3 години, 2 месеца
hash: e2dbdaebc1
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

52.   Основното отново е отношението ти! Отношението към замайването, тръпките и т. н. Нужно е да ги приемеш като нещо напълно безвредно, неутрално и дори приятно! Да, дори приятно! Защото йогите например чрез дишане си причиняват точно същите телесни процеси, но ги преживяват с чувство на духовно блаженство! Защото ги приемат за носещи им блаженство и разширение на когнитивния им потенциал! Изпълнявай релаксацията и пълното дишане, но едновременно с това обикни замайването си, обикни дереализацията и деперсонализацията си, обикни треперенето и игличките, изпотяването си, обикни горещите си и студени вълни! Те са такива, за каквито ги приемаш! Сами по себе си са просто неутрални и абсолютно безвредни телесни реакции! Защо да не използваш повишената си телесна и емоционална чувствителност и да я приемеш за нещо чудесно? ! Чудесно, защото имайки я, притежаваш рядката възможност да преживяваш света по много по-дълбок и духовен начин от обикновените и по-грубички от теб хора! Защото ако имаш ПА, със сигурност си дълбоко чувствителна и творческа натура! А телесните симптоми на ПА са един добър трамплин за разширяването на творческия ти потенциал. Просто ги приеми за такива! Обикни ги! Те събуждат в теб нови нива на когнитивно функциониране. Когато изпиташ дереализация и депрсонализация, зарадвай им се. Отпусни се в тях и усети блаженството на временното откъсване от света и егото си. Никой никога не е полудял или умрял от ПА. Когато така приемеш дереализацията, вместо да се бориш с нея и да се напрягаш още повече, тя е преживявана като носещо радост преживяване. А парадоксът е, че именно когато приемеш и обикнеш истински тези си телесни и психични преживявания, те се случват с далеч по-малка сила и продължителност!

-

 
  ...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: 37ecd52c6c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

53.   Аз имах паник атаки сигурно 1 година, по абсолютно същия начин. Сега ми няма нищо, цялата философия е да не мислиш за това нещо. Трябва да си зает постоянно. Имай волята не се предавай. Аз лично бях много зле постоянно си ходих със валидолчетата, ставало ми е лошо на много места и съм ставал за смях защото който не го е изпитвал не знае какво е. Разбирам те напълно какво преживяваш. Истината е че хапчетата няма да те излекуват. Трябва да си зает нон стоп със нещо полезно, чети, гледйа филми излизай навън. Излизай с приятели, ако пък не са останали намери нови, имай търпение, имай волята и ще успееш. Аз си казах край стига толкова глупости и се излекувах, просто не го мисли. Бъди зает!!!

 
  ...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: 3002d775e8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

54.   Здравейте! И аз имам ПР от 11 години вече. Някой има ли желание да си разменим поща или телефони за да поговорим. Това ми помага наистина много.

 
  ... горе^

...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: 8b7379fedb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

55.   55. Това се дължи на силен емоционален стрес. Но за толкова време би трябвало да си го преодолял. Явно си доста затворен в себе си, и това ти влияе много негативно. Ако не работиш започни каквото и да е. Излез с някой приятел на диско изпии някой друго питие, и ще видиш как ще се отпуснеш и ще се почустваш много по добре. Като повториш и потретиш ще изчезне въпросната хонолулу атака.

 
  ...
преди: 3 години, 1 месец
hash: 4010b37882
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

56.   Аз имам от години този ужасен проблем, сега съм на 44г. Появи се след развода ми и го чувствах много остро, ако предната вечер бях употребявал алкохол. Почти винаги се появява след ставане от сън, независимо по кое време на деня. Беше съпроводено с високо кръвно, та докато разбера (преди само няколко месеца!) какъв точно е проблема пиех лекарства за кръвно. От един месец тотално спрях употреба на алкохол, позволявам си от време на време по 1 бира. Но пак сутрин ми е много зле, в момента не работя...не си представям как ще тръгна на работа с този проблем. Най-често трае около 1-2 часа на вълни, особенно ако трябва да излизам и да върша нещо. В момента на започване на вършенето е най-силен после изведнъж изчесва и остава само замайване и световъртеж. Имам чуството че състоянието ми се влошава, макар че би следвало да съм спокоен, ожених се втори път и нямампроблеми с жилище или финанси (каквито ме гонеха цели 10 години). 5 години работих по пасажерски кораби и преди това имах проблема, но там като че ли се задълбочи. Мисля че за всички нас ще е добре да си направим някакъв клуб и да се срещаме веднъж седмично примерно...може да ми пишете на ******

 
  ...
преди: 3 години, 1 месец
hash: 917a8abdbc
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

57.   И аз съм минал по тоя път на паник атаките. Искам да кажа на всички, че спорта помага много. Когато сърцето свикне с натоварването на което е подложено при тренировка след това при неудобна ситуация(среща с хора, интервю за работа и тн) знае какво да очаква. Един вид физическото натоварване влияе на сърцето при емоционалното напрежение, което изпитваме при неудобни за нас ситуации. Трябва само постоянство с тренировките. При мен нещата се подобриха значитерно благодарение на спорта. Спортувайте това, което обичате и харесвате.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 1 месец
hash: 4010b37882
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

58.   Да, и аз установих че спорта помага. Старая с всеки ден да спортувам по 1-2 часа. Велосипед, баскетбол... дори само ходене 1. 5 час помага. И достатъчно сън. Недоспиването изостря проблема.

 
  ...
преди: 3 години, 1 месец
hash: 8962c35187
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

59.   номер 46 сигурна лиси че си напълняла от сероксат и аз го пия от много време и като го купувах нааптеката питах дали се пълнее от него и ми казаха че уж не се пълнее от него преди пиех серопрам и анафранил и напълнях от тях сега като пия сероксат стоя все на едно ниво гладувам много но не мога да отслабна моля споделете които сте пили сероксат как се развиват при вас нещата с килограмите и ако го спра дали ще отслабна но много мее страх да го спра защото няколко пъти съм го правила и се чувствам много зле

 
  ...

1-50 от 63
Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker