 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Социална фобия или нещо друго?
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 3966 пъти
Ох не мога повече така... На 19 години съм станала, а не мога да отида дори до магазина... Изпотявам се, ТРЕПЕРЯТ МИ РЪЦЕТЕ, отвътре треперя. Когато се срещна с някого пак ми треперят ръцете, усещам студена пот, притеснителна съм, винаги са ми студени ръцете без значение сезона и градусите. Как ще продължа живота си след като се измъчвам по този начин? До сега гледах да отбягвам хората, но не мога да продължавам така. Много съм комплексирана... има неща в себе си, които искам да променя и външно, и вътрешно. Мразя да ме критикуват... мразя да ме използват и да ми говорят зад гърба - за това й се откъснах от всички и останах сама. Не мога да преглътна факта, че всеки ме обижда или че не ме харесва, и че аз му позволявам и си мълча. Не съм грозна, но има неща в външния си вид, които наистина мразя... толкова много, че става непоносимо да живея. Макар че дори да бях най-красивата, вътрешно пак не живея в хармония със себе си. Искам да съм отракана... отраканите поне не ги унижават и мамят по най-долния начин... докато с по-плахите всеки си прави каквото си иска. Какво да правя? Има ли някой с подобни комплекси? Направо съм под чука и наковалнята...
Забравих да кажа, че отдавна ме е налегнал и комплекс за непълноценност, но това е само един от многото. Имам ли социална фобия или проблема, който така ме измъчва е различен?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 7d5773ee9e |
|
1. Момче на 22 съм. Ами да ти кажа и аз се чувствам по същия начин с изключение, че не се притеснявам да общувам с хора, но това не означава че и аз не ги избягвам. Обичам самотата и спокойствието, което те кара да се чувстваш сигурен. Хората ме приемат, хаесват ме но този комплекс за непълноценност разваля всичко. Сега се опитвам да поправя това. Първия ми съвет към теб е - Уважавай себе си! . Направи промени в ежедневието си. Храненето е важно- яж повечко плодове и зеленчуци. Започни да спортуваш, ако се притесняваш да ходиш на фитнес или друг вид тренировки, спортувай вкъщи. Отиди на почивка някъде, няма значение къде, важното е да се откъснеш от заобикалящата те негативна среда, може да се запонаеш с нови хора. При мен тези неща вършат чудеса. Не слушай обидите на останалите, защото слушаш ли ги сама си копаеш гроба. Хората са зли по природа но най-важното е НЕ СЕ ПОДЦЕНЯВАЙ. Надявам се съм ти бил полезен!
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 32f162532f |
|
2. Звучи като класически пример за социална фобия - имам това, но омекна с времето. Обикновено се отключва от преживени травмиращи събития в детството и юношеството, напр. ако си била по-различна от масата деца в училище, ако са се закачали с теб и т. н. Може на тази основа да изработиш подобно поведение и подозрителност към хората, да мислиш, че си дефектен човек, че отново ще се отнесат така с теб и др. Но това, че някакви глупци от сивия сектор на обществото не са те оценили, че са изпростявали върху теб не означава, че проблемът е в теб. Тъкмо обратното. Навярно си интелигентно момиче и имаш своите таланти - огледай се добре какви са те, радвай се, че си по-цветна в света, обичай се заради това, защото той има нужда от такива хора, особено в днешното време на затъпяване, меркантилизация и велик егоизъм. Навярно си именно такъв човек, с добро сърце, държиш на почтеност и честност... Всъщност, никой не обича другото, но някои сме по-алергични. Това, че някой обижда, е негов проблем - той е на по-ниското стъпало, щом се домогва до подобни жалки методи. А ти го пускай по течението. Или иначе казано, от неличности не приемай лично! Лекета - под път и над път.
Хармонията ще намериш не навън, а вътре в себе си, в божествената и творческа искра; потърси вътрешната тишина, прави това, което обичаш и искаш да правиш, ако поискаш, започни и медитация, почети малко духовна и философска литература. Но по възможност недей да пипаш антидепресанти и подобни. Жълт кантарион би могъл да е от полза - тествано. M29
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: f9c383af74 |
|
3. Номер 2 Благодаря за коментара! Така като се замисля май наистина имам социална фобия. Не мога да изляза сама или да пазарувам сама.... мразя когато съм сама, стъписвам се. Когато се преместих в гимназията цели 4 години не се отпуснах. Правих супер странни пози в час, беше ми изнервено... Когато си купих книгата "Езика на тялото" видях, че позите ми означават безсилие и т. н.
Не знам оттук нататък как да продължа живота си. Не мога да се приема такава, разбираш ли? Утре ще ми се наложи да отида някъде, в университета да кажем и хората само като видят жестовете и мимиките ми ще ме разберат що за стока съм. Не искам да си личи, че съм станала толкова... и аз не знам каква. Как ще ми помогне психолога? Социалната фобия лекува ли се въобще?
от Авторката
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 3139de40b0 |
|
4. И аз съм на 19, имам чувството че аз съм го писала това. :( аз лично мисля да се посъветвам с психолог..
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 2006c3656e |
|
5. Здравей, имам същия проблем и знам как се чувстваш. Мен също ме е страх да излизам навън сама, зле съм и с общуването (например ако дойде някои да ме заговори цялата се потя и се почва едно чувство за нереалност)
Моят проблем дойде от това че децата в училище много ме тормозиха.... така и не разбрах защо ставаше така, изгледам доста добре държах се мило с всички.... може би защото съм много притеснителна и затворена.
Не знам какво да те посъветвам, с времето се оправиха нещата малко и се надявам да отщуми напълно. Само внимавай да не изпаднеш в депресия... че аз съм толкова депресирана вече, нямам приятели.. но как да имам като бягам от хората, като общувам не ми носи удоволствие, защото съм в напрежение.. ами сега какво да кажа... ооо не това е толкова толкова тъпо и така все се анализирам, сигурно е заради ниското самочувствие не знам :( Ами успех и дано ти да се оправиш, може да отидеш на психолог
момиче на 16
|
...
| преди: 11 години, 9 месеца hash: f9c383af74 |
|
6. И как по-точно ще ми помогне психолога? Някой ходил ли е? Нека каже... интересно ми е
Авторката
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 1e7ce88bc3 |
|
7. Аз съм момче на 24 и имам този проблем откакто се помня. Като че ли всичко идва от ниското самочувствие и прекалена емоционалност, която не може да се контролира лесно. Аз още се боря със себе си, но е много трудно... При мен може би всичко започна от агресията спрямо мен в училище, което породи редица комуникационни проблеми с околните. Че така де, това провали младостта ми ако не и живота ми. Бори се със себе си за едно по добро бъдеще и щастлив живот... Успех
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 2c46b38e81 |
|
8. И аз съм същия само че съм момче на 18. Мислих, че съм единствения като твоя проблем, но се оказа, че има доста като мен... Не знам какво да те посъветвам тъй като и аз съм същия и не мога да се справя с това.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: f9c383af74 |
|
9. Номер 7 - Съчувствам ти, в същото положение съм. Определено смятам, че силната емоционалност е една от причините, които води до това да останеш сам. И най- незначителното нещо, което може да се случи на човек със силна емоционалност би му причинила травма в живота му. Аз станах такава заради неприятелите ми, и тези които се преструваха, че са им приятели.... заради неодобрението на много хора спрямо мен... все едно съм някоя недостойна за уважение и обич. Накараха ме да се мразя... е не се мразя, но определено не се чувствам добре в присъствието на някои хора. Впрочем, моя проблем изглежда като незначителен и несериозен спрямо по-сериозните проблеми, които си имат някои хора, но ето тук емоционалността на човек си казва думата. И не само тя... а и много други фактори, които влияят... всеки възприема нещата по различен начин. Аз съм от хората, които не обичат да се връщат назад, въпреки че миналото им оставя дълбока следа в душата. Не желая да се връщам назад и да продължавам да контактувам с хора, които са ме наранили по някакъв начин. За това и връзките ми с хората не продължават дълго. Всяко начало си има край.
Авторката
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: f9c383af74 |
|
10. Авторката: Как психолог ще ми помогне за да се измъкна от това положение? Наистина е трудно... не мога да живея повече така.
|
...
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 516df423a6 |
|
11. Ами явно много ти влияе мнението на околните за теб-а не би трябвало изобщо да те интересува тяхното одобрение. Ти не живееш заради тях, а заради себе си. Ти имаш стойност сама по себе си... не ти е нужно тяхното одобрение, за да се чувстваш добре със себе си.
Психотерапевт би могъл да разговаря с теб, за да види от къде идва проблема ти, къде имаш блокажи на психическо ниво и т. н. и да проведе психотерапия с теб...
Чети и книги засягащи темата.... посети йога курсове.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 4c7730f796 |
|
12. Вече съм на 30 и съм инвалид точно по тази причина. На 18 започнаха кризите и така 12 години :(така се влоших, че няма на къде. Ходих по лекари:психолози, психиатри, невролози без резлултат. Това не се лекува. На телк решението ми пише :Диагноза Агорофобия с панически пристъпи и социална фобия. Фобиййни разтройства. Група втора 72%.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: f9c383af74 |
|
13. А какво представлява самата психотерапия?
Номер 12 - това са доста години... а за какви кризи говориш? Аз май нямам кризи... ама ръцете ми постоянно са студени, когато съм сред хора или пък дори си чатя с тях. Изпотявам се, треперя отвътре... това криза ли е? :(
Агорафобията е страх от от излизане и открити пространства... това го имам и аз. Само до магазина не мога да отида а какво остава някъде другаде. Мисля че това е заради хората, но не съм сигурна... Когато отида на кафе ми е голям проблем къде ще се настаня, защото има прекалено много хора вътре. Дали е външно или вътрешно заведението няма значение... обградена съм от хора. Не се чувствам добре.
Авторката
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 4c7730f796 |
|
14. До Авторката от номер 12 -
Психотерапията е вид лечение на психиката, но не с лекарства, а с дишане и с извинение глупави терапии(аромотерапия, фитотерапия и др) които ми загубиха времето. Извинявам се на всички тук но не е лесно да си затворник по принуда заради тъпата болест. Не съм опитала само лечение на луната :( забравих какво е приятели, магазини обществени места изобщо. Слизам само до входната врата, а да не казвам, че през 2002г бях на легло и след това буквално ме учиха да ходя като едва прохождащо бебе. Мислех, че ще се оправя не съм и предполагала, че мога да стигна до тук. Получавам крампи на краката на мускула които са ужасно болезнени и продължават по 30минути, а след това не мога да стъпя на краката си от болка все едно имам мускулна треска. Мога роман да напиша за тази болест но няма нужда. Пожелавам все пак успех на болните в начелен стадийй
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: f9c383af74 |
|
15. От Авторката до номер 14: Заради застояването вкъщи ти се схващат краката. Не знам дали моята фобия е генетична или съм я придобила с течение на времето, но майка ми и баща ми като характери са доста мекушави. Смисъл такъв, мама не работи, защото не може да се опълчва на хората, които я дразнят, а тя винаги е черната овца като мен в един колектив. Винаги се набивам на очи и мама е така. Тати далеч не е от отворените мъже, той е домошар по природа... май цялото семейство сме така. Та си помислих, че моята фобия може би е генетична? Защото още повече ми се смачква самочувствието от това, че баща ми и майка ми никога няма да могат да ме защитят или да ми бъдат наистина много силна упора... На другите "деца" които познавам родителите им са доста невъзпитани с силни характери, заядливи... и предполагам децата им са устати и отворени благодарение на тях. А аз съм кротка... благодарение на нашите... макар че вътрешно далеч не съм такава. Разкъсвам се между 2 свята - вътрешен и външен. Вътрешно съм доста по-зла и отворена отколкото външно.
|
...
| преди: 10 години, 2 месеца hash: ec545cbce8 |
|
16. гледам темата е стара но ми е интересно как върви животът ти след толкова време, намери ли решение или си се изолирала съвсем, аз също съм като теб, може да се запознаем
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 64e53026df |
|
17. Здравейте и аз съм с този проблем, интересува ме дали има хора от Русе с такъв проблем и ако има дали искат да осъществим контакт за да се справяме заедно с досадното и натрапчиво състояние.
|
| преди: 10 години, 26 дни hash: 4474a92a23 |
|
18. Отивай на психиатър и питай за Стимулатон. Това е антидепресант, който лекува и социална фобия. Родих се, откакто ми го изписаха. Нов човек съм :)
|
| преди: 10 години, 15 дни hash: 00d13eb331 |
|
19. Искам само да попитам дали има такива между вас, които са взимали и все още взимат лекарства от сорта на антидепресанти и най- вече бензодиезепини( Xanax, Rivotril, Diazepam и други от тази група)? Питам, защото ако сте взимали или взимате и в момента, може да развиете такива фобии и други здравословни проблеми заради изградена толерантност към лекарството и вие не го осъзнавате това. Ще пиша повече по темата, ако има положителен отговор на въпроса.
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 8349b4c8e9 |
|
21. Здравей авторке,
доста време е минало откакто си написала историята, надявам се вече да си добре, макар че, не искам да звуча песимистично, но това много трудно се преодолява. Ако изобщо се... Аз го имам от 5 години, преди това бях просто срамежлив и нищо не ми е помогнало досега. Не съм ходил по психолози и т. н. защото мисля че няма да ми помогнат, освен да ми изпишат някакви хапчета и да ме анализират. А според мен промяната трябва да започне от самите нас, ние да осъзнаем какъв е проблема и да се изправим срещу страховете си - лице в лице. За съжаление е лесно само на теория... Ако имаш желание и все още четеш тук, остави някакви контакти, мейл или нещо подобно, защото ми е интересно да поговорим малко, не по телефон разбира се, защото имам фобия и от това :D
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
