Прилошаване при вземане на кръв
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 9912 пъти
Мъж на 40 съм и този проблем го имам от малък. Когато ми вземат кръв от вената, след около 10 мин след това прижълтявам, пулса ми се забавя, започва да ми се гади ужасно. Много се срамувам от това, изследванията ми са добри, но искам да го избегна, дайте съвет! Когато е от пръста, нямам никакъв проблем, дали е на психологическа основа?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 5 месеца hash: d8b33c1980

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

1.   Не, не е психологичен проблем! На мен също ми се случи веднъж. Бързах и не почаках малко, както ме предупредиха. Така лошо паднах по стълбите, че се наложи да ми шият челото. От тогава внимавам и не тръгвам веднага, а изчаквам на някоя кушетка наблизо. Моето обяснение е че това е по-скоро стрес на организма.

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: cc3537183b

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Информираш лаборанта или сестрата предварително, ако не се сети да те сложи да легнеш по време на манипулацията, сам поискваш и след нея лежиш още 10-ина минути. Няма нищо срамно, аз самата съм медицинска сестра и предпочитам да ми кажат, отколкото да се мъча да вдигна хипопотам без кран и крик, или пък пациентът ми да страда, защото аз съм идиот и не си знам работата. само че няма откъде да се знае предварително, затова предупреждавай:))

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: 0fcd4d0642

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Верно, че взимат бая кръв, но мисля, че си въобразявате до някъде.

 

...

горе^

преди: 10 години, 7 месеца hash: f1f4505891

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Синът ми също му прилошава при вземане на кръв и вече 2-3 години не може да му видим кръвта

 

...

преди: 7 години, 9 месеца hash: 9d02e13a19

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Ами какво да кажа, и на мен до сега са ми вземали от вената кръв няколко пъти, но последните два много силно ми прилоша, като много горещо ми стана и веднага ми изби пот - толкова много все едно ме обля душа от банята, изтръпна ми и ме заболя силно главата загубих равновесие. Инстинктивно усетих че ще загубя съзнание заради това започнах силно и дълбоко да дишам и се оправих. Това беше първия първия път от последните два неприятни състояния. Последния път явно същата сестра ми взема кръв както и предния. Абе вика ми много хубави вени имаш (понеже съм слаб и вените ми се открояват). Вкара иглата във вената обаче не тече кръв - ръчка бута - май в нея е причината си викам не и казвам за да не я разсея. Взе да тече и да се пълни кръвта в стъклената епруветка но до половината и после спря. Тя сестрата вместо да продължи с опита изкара иглата от вената и взе друга нова епруветка и отново вкара иглата във вената. Ръчка бута иглата във вената взе да се пълни, с големи усилия, но после пак спря и след малко отново потече както трябва и докъдето трябва кръвта в епруветката. Към края, преди да привърши с изтеглянето на кръвта усетих първоначалния симптом на много леко прилошаване. Епруветката се напълни до където трябва. Инстинктивно осъзнавах, че със всяка секунда ще ми става все по гадно и по-лоша и казах на сестрата. Тя ми каза да легна на медицинското легло, понеже преди това бях седна на него. Затворих очи но не се сетих да дишам дълбоко както предния път, затворих очи легнах. То че ми е много гадно е ясно но сестрата ми говори по име - т. е. исна да не изгубя съзнание. Аз и отговарям но после спрях да я чувам и усетих после пак гласа й и усещането че се събуждам. Сестрата много се притесни отиде в другата стая. Аз малко постоях на леглото и чух да говори че иска с линейка да ме закара у дома, и чух да казва там на другите, че от страх съм припаднал. Аз станах от леглото и й казах, че сега всичко е наред, измих си лицето със студена вода и тя сестрата ми каза че съм изгубил съзнание за малко. Каза ми че друг път щом имам такива симптоми на прилошаване, да не давам да ми вземат кръв. Такива ми ти работи. Всъщност аз съм вегетарианец от почти вече цели 25 години, но като малък когато съм бил на година или две, три съм боледувал от анемия. Е сега нямам анемия понеже хемоглобина ми е 161 показателя. Мисля си не е СТРАХ, но е някаква реакция, и все пак има значение от лекаря или сестрата която взема кръв. Но за да бъда обективен не бях се наспал както трябва и двата пъти когато ми вземаха кръв и това дава отражение като допълнителен фактор върху стреса. Вие как мислите? Стресът какъв е физиологичен ли е психически ли е или едновременно и двете, и може ли да се даде ясно обяснение. Как да си го обясня когато някои хора дават по-цели банки, а други от една или две епруветки губят съзнание?

 

...