Май си оправих паник атаките
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 2478 пъти
Здравейте, на 22 съм имах паник атаки в продължение на над 2 години. Започнаха след като завърших училище. За детство и глупости няма какво да говоря, не е било леко, но някои хора не им е било леко, а пък си се справят чудесно.

Мен ме сполетяха паниките и стигнаха до такова положение, че ме беше страх да излизам от нас. Не можех да седна и нормално да говоря с друг човек, освен ако не сами най-близките. После започнах да пия алкохол, пиех непрекъснато и това ми помагаше да излизам и да не ми пука толкова, но пак избягвах силно социални събития.

Не можех да продължавам така - отидох на психиатър и ми изписаха Золофт, пих го 2-3 месеца бях по-добре и го спрях. Проблемът се върна веднага, но аз ги пих прекалено кратко.

После отидох на психотерапевти и т. н. ама нямах парите да си позволя такова лечение и спрях.

Дойде моментът в който бях пред самоубийство, не можех повече така, това НЕ Е ЖИВОТ. Взех решение, че ще се лекувам с лекарства, говорих с хора и стигнах до извода, че това е начина. Започнах да пия Серопрам по 1 хапче придружено с някви успокоителни, които спрях на първата седмица. Серопрама започна да действа и го пих близо година преди да намаля дозата наполовина. Сега пия по половинка всеки ден, но от както получих малко силички - аз промених живота си. Сега работя, уча, имам много контакти, излизам навсякъде, пътувам и може да се каже, че съм на светлинни години от това което бях преди.

Искам само да отбележа, че аз имах изгарящо желание да се справя с този проблем, защото другото не е начин на живеене, щях да умра в бедност и сам, защото не можех да излизам.

Пия си лекарствата и хич не ми дреме, парите които се дават на час при психолог, с тях си пия лекарствата 2-3 месеца. Нямам нужда от психолози, сам си заздравих психиката, но аз коренно промених живота си.

Ако ще пиете лекарства веднага почнете и смяна на живота, просто това което правите явно не е правилното за вас за да имате паники. Надявам се при мен всичко да е добре и съм много щастлив, че отново съм нормален. Нямам проблеми с ерекцията нито с нищо. Не знам защо хората толкова упорито бягат от лекарствата, като точно те ме оправиха, а не другите глупости.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 2 месеца hash: b5f0135fa6

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Твоята история е показателна, че психоанализата и психолозите трябва да се покриват на 100% от здравната каса. У нас всеки втори е изтрещял, млади и трудоспособни хора се самоубиват от което губи икономиката и обществото. Радвам се, че си се, че се чувстваш добре, но трябва да ти е ясно, че безплатен обяд няма - всеки медикамент си има и нежелани действия. Не е това начинът дългосрочно, но добре е сега да си стъпиш на краката, а после ще можеш и да си позволиш психотерапия. Жалко, наистина жалко, че обществото ни не покрива разходите на лечението на такива чудесни млади хора като теб, докато е готово да събира стотици хиляди левове за лекари-шарлатани в чужбина, които обещават на нелечимо болни звездите и луната, но моля - само срещу 250 000 евро! С тези пари можем да излекуваме поне 25 000 младежи като теб РЕАЛНО, вместо да погребваме реално неизлечимите, но истината е много тъжна - още не сме дораснали като общество да изпитаме съчувствие към психично болните хора. Българинът още не е израстнал като образование, обща култура и начин на живот до толкова, че да осъзнае значението на психичните заболявания днес. Нервно болните хора у нас нямат право на лечение и разбиране. Много успех и бързо оздравяване иначе - обществото ти е длъжник, но вярваме в теб и в твоята воля да се оправиш въпреки всичко.

 

...

преди: 11 години, 2 месеца hash: a48609ddef

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Серопрам кой ти го предписа?

 

...

преди: 11 години, 2 месеца hash: 15bb8c2aab

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Аз съм на 23 години, на 8 април правя една година от първата паник атака, но не развих веднага фобии. Развих тревожност и безсъние лятото и след това ме беше страх да съм сам в къщи и да излизам в къщи с гадни симптоми. Започнах и аз да пия и с времето повече и повече стигал съм до 1 литър твърд алкохол. Но дойде момент започнах само да лежа и да не ставам от леглото, алкохола ме тръшна, отказах го и от 3 седмици пия успокоителни (ривотрил) и сероксат. Хваща ме шубето, но излизам и дори ходя на лекции извън града, но на моменти съм замаян. Още съм в началото и антидепресанта едва сега ще дава резултати, но се моля да не развия зависимост към ривотрила. Споделих и за проблема пред колеги, поне да знаят какво ми е и така и на мен да ми е по спокойно. Пожелавам късмет на всички и си пийте хапчетата. Радвайте се, че има хапчета, защото има болести или състояние дето и хапчетата не помагат.

 

...

горе^

преди: 11 години, 2 месеца hash: c53d91345c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Изписа ми го невролог, който каза, че много често се сблъсква с такива неща и че това е начина, който според нея ще даде резултати и е така. Бензодиазепини от рода на Ривотрил съм пил не повече от седмица, но номер 3, ти ще трябва да го пиеш докато ти мине абстиненцията. Това, което знам е, да не ги пиеш повече от 2 месеца като след месец, месец и нещо трябва да намаляш дозата. Имайте предвид, че Серопрама е подействал при мен, не знам дали при всеки е така, но както се казва добре че има някакви лекарства, макар че ако живеехме в по-спокойни времена нямаше да ни се налага. Стресови времена са просто.

 

...

преди: 11 години, 2 месеца hash: 004dac2a48

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Преди 4 год. , когато влязох в гимназията започнах много да се притеснявам в общуването с другите, постоянно забравях думи, постоянно бях под стрес и напрежение, и треперех, когато общувам с някой от съучениците ми, или просто съм на у-ще. Дори е имало периоди, когато ми се насълзяваха очите от светлината през деня, или когато общувам очи в очи с някой. Сълзенето на очите ми спря, много рядко се появява, но треперенето на гласа и тялото и притеснението когато общувам с някой и сърцебиенето не изчезват... Също спрях да излизам и да отбягвам големи групи от хора, или места, където има мн хора, заради тези симптоми, защото ме карат да се чувствам зле в кожата си. Често се прозявам също, когато общувам и ръцете ми са студени. За да имам такива симптоми би трябвало ми се е случило нещо сериозно, като например - малтретиране от родител или деца. но не. Никога не съм била малтретирана от никой, просто като малка бях доста дебела и отнасях доста подигравки... и може от това да е. За първи път започнах да се притеснявам в 8 клас, а в гимназията сипмтомите бяха доста по-сериозни. Общо взето всичко мисля, че всичко идва от това, че не съм свикнала да ме харесват, не съм била от 'фаворитите' в някоя соц. група. И така... това паник атаки ли са? Как да ги излекувам?

 

...