 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Не издържам психически.
преди: 11 години, 13 дни, прочетена 3493 пъти
Здравейте на 23 години съм. Моя проблем започна преди около година, когато започнах да получавам ПА- в началото без да знам, че е точно на нервна почва, тогава все си мислих, че не ми е добре сърцето, но ежедневието нещата не се промениха от тези атаки, имах леки страхове да спя сам нощем, и то само леки мисловни страхове без фобии. В по-късен момент започнах да имам проблеми със съня, тревожност, постоянно висок пулс около 100, по силни ПА и от този момент започнах да ги туширам атаките с алкохол тогава получих и агорафобия и не излизах без алкохол на вън. Но не знаех, че това ще ме направи зависим, и че ще пия такива количества дето и най-голямите алкохолици не го правят. Така бях повече от 6 месеца - натраплив фобиен страх, алкохол, пиех по всяко време, само когато спя не пиех. И най-странно беше, че от тези големи количества не ми личеше, че съм пил толкова, нито имах махмурлук на другия ден нито нищо. Помня онези напивания преди години дето след това цяла седмица не ти се мисли за алкохол и казваш повече така не правя. Не знам дали беше повече Паническото разстройство или алкохолна зависимост, но тези неща се случваха. Едни ми казваха, че съм зависим, други за 3-4 месеца няма как да станеш зависим, но страховата невроза се появяваше не можех да стоя сам в къщи дори, получавах сърцебиене и пиех алкохол. Най-близките ми хора не ми обръщаха много внимание, повече акцентираха върху алкохола, но не и фобията, те си мислят, че този страх е обикновен. Бях и при доктор бяха ми изписали антидепресанти, но без успокоително и в този момент нямаше никой в къщи, за да мога да минат тези дни докато антидепресанта подейства, отделно четох, че и самият антидепресант има странични ефекти и не го пиех. Продължих да си пия алкохол дълго време на моменти с половинка лексотан, ензимите на черния дроб бяха в екстремни стойности в един момент, трябваше да спирам алкохола, но страхът беше силен. Беше ме срам да споделя и с колеги ( студенти), за да не ми се подиграват, че имам проблеми с психиката. Накрая нямах избор и трябваше да споделя за някой с проблема, за да може да ми помогне. Нямаше какво да губя. пиех много, направо накрая бях интоксикиран - спиех и пиех и отивах до магазина да си взема алкохол, за да не остана без него през ноща, бях изпаднал и в алкохона депресия- от алкохола бях в жалка картина. И в този момент започнах лечение със Сероксат ( антидепресант ) и Ривотрил ( успокоително), което ми изписа един друг доктор. Започнах бавно да се възстановявам, къде със сероксата, къде с ривотрила, но след седмица започнах да си пътувам за лекции. Минаха 2-3 месеца от тогава, но сега съм в застой във въстановяването и е чудя дали е свръхтревожност или имам по тежко психологично заболяване и разстройство. Най-голямия страх ми е да не съм болен от шизофрения. Само да кажа, че в родовете ми няма шизофреници, а по майчина линия има хора с депресии, които си пият антидепресантите. Тези дни ми е много изнервено, дали пък и от това, че съм в сесия, но на моменти нищо не ми се прави. Депресия ли имам, понеже предстои с колегите да се разделим съвсем скоро и ще се върна в родния град, където нямам приятели, в ученическите години не успях да създам трайни приятелства, в университета нямам много голями приятели, но не се деля от тях и ще ми липсва обстановката много. Сега продължавам да пия сероксат и ривотрил, но ме притеснява ривотрила имам психическа зависимост, а аз вместо да го намалявам, последните дни го увеличих, когато получих една ПА отново. Пия между 1 - 1, 5 мг Ривотрил на ден. По добре Ривотрил отколкото алкохол, но искам и да започна да го намалявам Ривотрила, но в обстановка на стрес е трудно. Нещото, което ми липсва е разнообразие и приятели. И страха да остана сам е реален, в родния град нямам приятели. И в момента ми е като цяло много объркано искам да споделя с някого за проблемите си, но няма с кого. Преди пишех с едно момиче с ПР, но спря а ми пише, когато и казах, че ще пия антидепресант, тя ми говорише все за психотерапия, което не е по джоба на всеки. Много не се разбирахме за някои неща. В курса някои знаят за проблема ми, но не знаят нищо за Паническите Атаки. Не знам как да постъпя в този момент. Има да кажа още много неща, но темата ще стане дълга.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 12 дни hash: e4b596c3b4 |
|
1. ПА и зависимостта ти към алкохола са две различни неща.. Грешката ти е там, че ги свързваш едното с другото и се получава една заблуда, която засилва депресията и отчаянието ти в моменти, когато не употребяваш алкохол.
В твоя случай положението е наистина сериозно. Не толкова заради ПА, колкото заради алкохола.
В никакъв случай не подценявам ПА.. знам колко е трудно да се подтисне това чувство.. дори на моменти изглежда невъзможно..
Но истината е, че е доста по-вероятно да се измъкнеш от страховата невроза отколкото от зависимостта ти към пиенето.
Когато човек започне да получава панически атаки, трябва да се научи да ги контролира сам. В такива ситуации, всяко нещо, което подтиска ПА започва да те пристрастява.
Трябва да се пребориш с този страх, колкото трудно да ти звучи. Не замазвай положението с антидепресанти, алкохол или наркотици.. Много вероятно е да се пристрастиш към всичко, което ти помага да преодолееш страха. Затова трябва да го направиш сам.
Повечето хора, които лекуват ПР с антидепресанти го правят до края на живота си..
С алкохола положението е същото.
Ти решаваш дали това да продължи до края или да се съвземеш и да продължиш.
Промени начина си на живот.
|
| преди: 11 години, 12 дни hash: ac935df120 |
|
2. Много ми е познато това, което преживяваш в момента:( Аз също страдам от ПА вече 2 години... отначало пиех ривотрил и золофт, а сега съм само на антидепресанта. Опитай се да откриеш причината, заради която се чувстваш така, вероятно си преживял стрес, който организма ти не е понесъл, колкото и силен да си си мислел че си!
Имаше моменти, които се чувствах добре, но напоследък загубих близки, работа, приятел и тревожността отново се върна... иска ми се да спра антидепресанта, но не се чувствам психически сигурна, че няма да се влоша, в допълнение и пия бира почти всяка вечер...
Ходих и на психолог, но явно не съм попаднала на правилния, защото не ме караше да се чувствам по-добре, а точно обратното и спрях!
Не знам как да ти помогна, но просто не се предавай духом, опитай да намериш нещо, което да ти дава сили и стимул.. вярвам че можем да се справим с това!!! Лошото е че хората не са запознати и едва ли не те мислят за луд... и така отново се затваряме в себе си за криейки проблема си!!!
|
| преди: 11 години, 12 дни hash: 3440ebc908 |
|
3. Здравей,
Искам да ти кажа, че знам как се чувстваш, защото що се касае до психическото съм минала през доста неща. Сега ми е много трудно да пиша от телефона, затова по-късно ще пиша подробно от компютъра. Решимо е, ще споделя.
|
| преди: 11 години, 12 дни hash: dedf4e5a9f |
|
4. Хей мисля че те разбирам. Не съм психиятър или лекар но мисля че най вече ти е нужен някой с който да споделяш редовно това което чувстваш. Опитай да обясниш на някой и ако не наи добре на психиатър. Той би знаел най много по темата и би ти помогнал най добре с терапии и медикаменти ако е необходимо.
|
| преди: 11 години, 11 дни hash: ce6a18a137 |
|
5. Трябва да знаеш, че в днешно време поради проблемите и психическото и физическо натоварване много хора имат нервни кризи. Това, което ти се случва не е срамно. Преди около три-четири години и аз имах проблеми и посещавах психотерапевт известно време. В началото изобщо не исках и общо взето насила ме караха да ходя. И мен много ме беше срам и се страхувах някой от училище да не разбере. Но истината е, че тези часове ми помогнаха страшно много и постепенно започнах да се чувствам по-добре. Та мисълта ми е, че е по-разумно да не споделяш такива неща с колегите си, защото едва ли ще те разберат правилно. Лично аз бих ти препоръчала да пробваш с терапевт и ако не се получи чак тогава да преминеш към някакви по-силни лекарства. Защото и без това антидепресантите и разните там успокоителни притъпяват болката и страховете само временно, а спреш ли ги дори и да не е веднага след време всичко се започва отначало. Успех ти желая и дано всичко мине.
|
...
| преди: 11 години, 11 дни hash: 9848182369 |
|
6. Разбирам как се чувстваш и какво изпитваш, минала съм по този път 2 пъти.. Бях абсолютно същата картинка - страх, страх, страх, не можех да спя, да ям, абсолютно нищо, не можех да се смея, да излизам с удоволствие навън, мислих си, че полудявам, че ще изгубя разсъдък, постоянно си следях пулса и винаги беше стряскащо висок, въобразявах си, че имам шизофрения, или че ще я развия, всичко ми беше мътно, виждах сякаш като през тунел.. И аз пиех АД, 2009 г. за първи път почнах да взимам лекарства, не усетих някаква промяна и ги спрях.. когато почнах училище всичко затихна, пак си станах същата (почти).. Миналото лято отново ми се случи, но беше по-лошо.. и не знаеха каква е точната ми диагноза, едни казваха Биполярно разтройство, други тежка депресия, трети ПР. .. И пак почнах лечение.. дойдох в нов град и всичко се нормализира.. Моят съвет към теб е да излизаш, да правиш нови неща, знам какво си мислиш - много лесно звучи, тя не знае колко ми е трудно, но повярвай ми знам! Това е единственият изход от ПР - да се изправяш срещу страховете си, ти си по-силен от тях, можеш да ги победиш, ти си силен мъж, не трябва да губиш вяра в себе си. Трябва да се осмеляваш да правиш неща, от които те е страх - примерно - да отидеш до магазина... става бавно, но е сигурен изход от адът, наречен ПР..А за алкохола просто няма какво да говорим, задължително го спри, още повече ще се прецакаш, ти в момента се чувстваш зле, представи си какви поражения си нанасяш доброволно на тялото, избрал си лесният път, който всъщност даже не ти помага и не се чувстваш добре.. Бих искала да ти помогна, защото знам през какво минаваш, но за съжаление тук не може да
се публикуват лични данни.
Успех и не се отказвай!!! ще следя темата. :)
момиче, 19 г.
|
| преди: 11 години, 10 дни hash: bfeb522661 |
|
7. автора : Колкото до алкохола, от както пия АД и Ривотрил не съм пил и един грам дори. Вече карам трети месец без никакъв алкохол. Това е само да доуточня, че не пия. А по-късно ще разкажа нещата в дълбочина, които ме мъчат.
|
| преди: 11 години, 10 дни hash: 7b2a259026 |
|
8. автора: Основния проблем, който ме е мъчил през годините е самотата и това, че нямам приятели в родния град, няма с кого да изляза. Може да съм по различен от характер, но просто трудно ще намеря общ език с хората от моя град. Имам колеги в университета в друг град, с които има какво да си кажа и се чувствам по добре сред тях, но тук нещата са много трудни. Живея в малък град, хората ако разберат, че имам проблеми с психиката, ще започнат да говорят едва ли не, че ще убия някой. Повечето хора асоцират някой психичен проблем, че тоя е луд, че не знае какво прави и какво ли още не. Виждал съм как някои здрави ги правят луди, камо ли вярно да имаш проблем дори да е малък. В момента съм толкова объркан, че си мисля за още по лоши болести от Тревожните разстройство и това, че мога да лудна напълно. Като цяло самотата ме е мъчила винаги. Сега да се върна и към сегашните тревожности- скоро завършваме семестриално, дори не взели всички изпити, то ще се видим пак есента с колегите с тях има какво да си кажа, но с хората в родния град ще е трудно. Притеснява ме и това, че поради тези ПА дали ще мога да си намеря работа и да не получа някоя криза на работата. Искам да водя пълноценен живот, и не знам дали ще успея. Сега пия Сероксат и Ривотрил за сега ми помагат до известна степен, не пия алкохол, но стреса и страховете мисловни не са отминали.
|
| преди: 11 години, 2 дни hash: 6d80995f06 |
|
9. здр автора и аз имам същия проблем и ми е мн тежко никой около мен не ме разбира защото не го е изпитал аз го получих от несподелена любов ако искаш да си пишем по темата дай някви координати аз ще те разбера изпитала съм го
|
| преди: 11 години, 1 ден hash: 13cab990da |
|
10. Боже мили! Толкова млади хора с депресии и панически атаки! Авторе, антидепресантите няма да ти помогнат. Всъщност ще ти помагат, докато ги пиеш. Като спреш, нещата ще почнат отначало и пак ще пиеш антидепресанти. И докога така? Трябва да разбереш, че трябва сам да си помогнеш по някакъв начин. Ако разчиташ само на лекарства и алкохол, каузата е загубена, защото ти самият не правиш нищо за себе си. Открий се към хората, почни да общуваш, не мисли постоянно за проблемите, намери си хоби, и най-вече спортувай. Спортът помага много. И се научи да надвиваш на тези атаки. Много е трудно, но не е невъзможно. Когато се научиш да ги контролираш, постепенно ще намаляват, докато накрая спрат. Тоест, всичко е в главата ти.
|
...
| преди: 10 години, 11 месеца hash: abb5cb9d11 |
|
11. автора: С хапчета или без искам да се чувствам добре, ако трябва ще си ги пия. Със сигурност са по добрия вариант от алкохола, но искам да се чувствам пълноценен, и живот без Панически атаки и тревожности. Пия 3 месеца СЕРОКСАТ и РИВОТРИЛ, ще се опитам ривотрила да спра, но не знам как да го спра. Той ми помогна много- с него успях да преборя алкохол, но не може посотянно на него да се разчита. И колкото до това дали трябва да се пият лекарства- когато нямаш избор просто те са решението. А колкото до хората, проблема в родния град е, че просто тук нямам приятели и заради тези проблеми дори имаше момент и трябваше да се крия даже, добре, че ривотрила ми помогна да се върне що годе в нормален ритъм на живот, а не както беше преди само пиене на алкохол.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: f4856dd98f |
|
12. Все едно аз съм го писала... Само дето не пия алкохол. ЗНАМ как се чувстваш, но не мога да ти помогна, защото не мога и на себе си да помогна. Ужасно е. Не го пожелавам на никого. Ужасно...
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 66cc400ca0 |
|
13. малее браво браво направо нямам думи от години трябваше да се лекувам но самият аз бях много объркан сега нещата са сложни и невъзможни браво хора направо ви се чудя как се решавата в такива моменти да изберете правилния избор ПА е мн лошо особено ако не му обърнеш внимание държиш се надменно казвам го защото аз си мислех че това е нещо с което туку така ще отмине като някоя малка депресиика но сега нещата се задълбочиха вече стана невъзможно да съм нормален или поне е мн трудно борбата е свръх човешка бих казал на гранцата с живота и смърта или мойе би това е плод на вече болната ми психика не мога да ръгна себе си отричам се и обръщам всичко срещу мен
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: e09c690c39 |
|
14. Трябва да поговориш с близък приятел или нещо такова, "като приятел", т. е. който няма да ти се присмее или да изклюкарства, което е същото, а просто да те изслуша докрай. Трябва да бъдеш изслушан, но от реален човек (в краен случай лекар). Може да не бъдеш изцяло разбран, бъди подготвен и не се отчайвай. После си намери всекидневно занимание, хоби, нещо, което да не ти вреди и да ти пречи да мислиш за ПА (един вид като алкохола, но полезно). Може да помагаш във вашето стопанство (като човек от малък град). Природата и труда над земята, животните лекуват успешно нерви. Освен това трябва да знаеш, че и други имат или са имали такива проблеми. Просто трябва човек да се бори всеки ден, всеки час и не без помощта, на тези на които и ти помагаш!
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: f2fdf07bed |
|
15. Авторе, а майка ти и баща ти къде са в историята? Те какво казват? Какво мислят?
|
...
| преди: 10 години, 11 месеца hash: da7a604d8e |
|
16. Пробвай с Хомеопатия!
:) Успех!
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 4ef53723fc |
|
17. автора:
Вече 3 месеца пия антидепресант и ривотрил. Веднъж щом съм го почнал ще е трудно точно сега да го спирам.
Номер 14 това го направих с някои хора, казах какво е, вече е друг въпроса колко ще разберат за какво става въпрос, това ми помогна много като казах на някои хора, но проблема, че точно в града в който живея няма на кого да кажа, просто хората не разбират ПР.
Дори и майка ми и баща ми. Разправят от рода всеки има нерви, но не знаят какво е Паническа Атака. Мислят, че са измислици и на всичко отгоре трябва да търпя и стресови ситуации от тях. Само да кажа, че са разведени. Първо майка ми мислеше, че не съм за АД и, че положението ми не е толкова лошо, само аз си знаех какво е. Още повече, че в началото докато пиех ме натискаха да не казвам на никого, въпреки всичко го направих. Сега тревогите са ми дали ще се справя с евентуална работа, защото пари трябва на 23 съм и трябва да работя. Работил съм преди искам да работя и да водя нормален социален живот, който до голяма степен ми е липсал. Мисля и това лято да отида на море имам спестен лев трябва да се отпусна в по различна обстановка, защото докато седя в къщи и се ядосвам няма да стигна до никъде. Трябва да слушам и глупостите на баща ми, който преди беше в чужбина и нямало да работи тук за 500 лв, защото работил за много повече преди. Искам поне за малко да изолирам от нашите и да съм в среда сред млади хора, защото тука се товаря. Колкото и да пия хапчета, те само замазват положението.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: f8b399a5fd |
|
18. автора: Много хора ми казват да не се изолирам и за това се боря, но на моменти нямам избор. Когато пиша по фейса на някои познати, по-често не ми отговарят. И направо не знам какво да правя, тук в родния град и квартала почти нямам никой с кой да говоря. Тези неща ме натоварват психически още повече. На това хубаво време тъпча все на едно и също място и не знам какво да правя. Излизам всеки ден, но какво от това няма къде да отидеш. Няма работа, още по лошо не знам как ще се справя под постоянно напрежение на едно бъдеща работа.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
