Деперсонализация/дереализация лекува ли се? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (122061)
 Любов и изневяра (29957)
 Секс и интимност (14450)
 Тинейджърски (21962)
 Семейство (6527)
 Здраве (9645)
 Спорт и красота (4729)
 На работното място (3218)
 Образование (7342)
 В чужбина (1666)
 Наркотици и алкохол (1120)
 Измислени истории (798)
 Проза, литература (1750)
 Други (18741)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Здраве

Деперсонализация/дереализация лекува ли се?
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 15125 пъти
Здравейте, страдам от т. нар. дереализация. Усещането е сякаш ставате свръх чувствителни и не сте себе си, сякаш гледате всичко на филм. Ръцете и крайниците сякаш не са свързани с вас, но най-осезаемото е гласовете на хората - чуват се далечни и е трудно да се съсредоточите какво казват. Най-характерното е, че се стряскате при шум, говор и т. н, нехарактерна ситуация.

Преди имах паник атаки, но този период отмина, работата ми е силно стресова, понякога отдавам на това симптомите, отговарям за много хора и понякога стресът може би си казва думата. Пия по половин таблетка серопрам на ден още от времето с паник атаките и в много редки сллучаи си взимам Валидол.

Днес ми стана дереализацията пак и си взех един Валидол, но сякаш не ми помогна, по-скоро се успокоих без да мине симптома. Има ли как да го прекратя това нещо като се случи моментно и вторият въпрос - има ли как да го спра перманентно?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:
1-50 от 58

преди: 11 години, 2 месеца
hash: 08198df100
гласове:
1 2 3 4 5
  (297415 гласа)

1.   Не знам дала се лекува, но ще ти препоръчам да започнеш да търсиш алтернативна медицина. Не хапове, ами ти да се лекуваш. Започни да четеш за науката "Аюрведа".. лечебния глад (може да започнеш с книгата на Лидия Ковачева и Пол Брег) Ако сами не си помогнем, няма кой друг! Успех (:

 
  ...
преди: 9 години, 6 месеца
hash: f81e095966
гласове:
1 2 3 4 5
  (244917 гласа)

2.   Здравей! Виждам, че сте писали преди доста време, но ме интересува излекували ли сте това чувство и по какъв начин? Аз също имам този проблем непрестанно и знам колко неприятно е това чувство. И аз приемам Серопрам по половин таблетка.

 
  ...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: 8c07c91686
гласове:
1 2 3 4 5
  (216306 гласа)

3.   И аз съм с тази диагноза! Излизам само на разходки отвреме навреме и да свърша някоя работа. Според мен е за цял живот. Живея изолирано и съм затворена. Страх ме е да започна работа, защото от близо 5 години не съм била в активна социална/работна среда и не знам какво ще си помислят хората. Мързи ме да работя, това е диагнозата. Майка ми е била така, и при нея същото. Тя е страдала от псих. болест. Усещам, че живота ми залязва.... днес на зъболекаря ми правиха анкета... за заболявания и т. н..

 
  ... горе^
преди: 9 години, 5 месеца
hash: f81e095966
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

4.   Изобщо не чакай, а отивай на психиатър. Той ще ти помогне. В момента лекувам това състояние, но той ми каза, че става доста бавно. Не е никак опасно това чувство просто е дискомфортно и не можеш да общуваш пълноценно с хората. Не се плаши и не се предавай всичко се оправя.

 
  ...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: 535ee5d35a
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

5.   Потърсете психотерапевт, не психиатър...

Друго:

Дереализацията и деперсонализацията всъщност са ТЪРСЕНИ ефекти при някои видове медитация. Всъщност не знам защо изобщо се водят психични отклонения?

 
  ...


...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: f81e095966
гласове:
1 2 3 4 5
  (76 гласа)

6.   Някой ако знае как се лекува да каже

 
  ... горе^
преди: 9 години, 4 месеца
hash: 3eaf9a4835
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Здравейте! И аз съм с деперсонализация и дереализация от 7 месеца вече. Диагнозата ми е умерено тежък тревожно депресивен епизод. Не питайте как се живее, много много трудно. Лекува се, но трудно. Иска много време. Сменихаме АД в началото на месеца сега съм на Иксел, хедонин, конвулекс хроно. Ефект за сегА няма. Чувството е адски ужасно всичко ти е нереално, като в сън, не си чувстваш тялото, чувстваш се отделен от света и още куп симптоми.

 
  ...
преди: 9 години, 4 месеца
hash: f81e095966
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Аз също съм от 7-8 месеца гадно е, но се свиква няма да се умира. Нали? На 17г. съм и психиатъра ми каза, че се лекува от 6месеца до 1г., доста бавно... Приемам хедонин и феварин.

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 5c1d8f7581
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Пише номер 7 пак. на мен ми казаха, че ставало със танци. спорт, повече движение. по- бързо изчезвали. въпреки, че аз съм адски отчаяна. Почнах да танцувам по 30 мин на ден, ще си купя и кростренажор или нещо подобно и ще действам и ще се моля дано да се получи!

 
  ... горе^
преди: 9 години, 3 месеца
hash: f81e095966
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

11.   Пише номер 8. Аз спортувам по принцип, може би да тогава се разсейвам и не мисля толкова за чувството. Длъжни сме да пробваме с всичко. Иначе и аз се отчайвам на моменти, плача, искам да съм си предишната аз. Много е трудно да се правиш, че всичко е наред.

 
  ...

...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: f81e095966
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Пише пак номер 8. Днес бях на психолог и ми каза, че нямам дереализация. Отидете и вие, за да ви помогнат с психотерапия. Хорааа всичко се оправя.!!!

 
  ...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 02f8ef61b1
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

13.   Здравейте, аз съм момиче на 19 години съм и от вече сигурно три месеца съм с тази деперсонализация, дори се чудя дали проблема ми е такъв- просто се чувствам сякаш не съм себе си, сякаш нямам тяло изобщо не си усещам крайниците и не съм способна да извършвам каквато и да е дейност. Адски раздразнителна съм всички звуци ме дразнят колкото и гадно да звучи, не мога да се концентрирам да правя каквото и да било. Сякаш спя и сънувам и няма събуждане. Страшно съм отчаяна искам да си върна предишните усещания и да бъда нормален и пълноценен човек и моля някой ако знае начин да се справя с това състояние, но без гадни хапчета да ми пише :)

 
  ... горе^
преди: 9 години, 2 месеца
hash: f81e095966
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

14.   Отиди на психотерапевт

 
  ...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: f87fb03fe0
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

15.   Здравейте! Когато чета всичко това,виждам , че се чувствате по същия начин, като мен. Изпитвам странното чувствто , че съм някъде другаде не и тук , всичко ми е нереално и понякога получавам паник атаки. Приемам лекарства, но сякаш не помагат. А съм все пак само на 14 , правили са ми всякакви изследвания, няма ми нищо и не мисля , че е нормално да си внушавам такива глупости , че умирам , че света е нереален и т.н. Моля някой , който се е излекувал да сподели как .

 
  ...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: f81e095966
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   Ами аз се лекувам от това чувство вече 8-9 месеца много е трудно. Лекарствата сякаш не помагат. Моят психиатър ми препоръча психотерапивтка, много е добра. Това ти препоръчвам и на теб. Чувството е ужасно, лекува се, но бавно и трябва първо ти до поискаш да се оттървеш от него. Успех!

 
  ... горе^

...
преди: 9 години, 1 месец
hash: 68686a1883
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

17.   Здравейте и аз имам същите симптоми като 13 и 15, само дето нямам паник атаки. Чувството е ужасно. лекувам ве от август, но няма никакъв резултат. даже и навън не ми се излиза. Сега ще пробваме и с клонарекс да се лекувам, дано има ефект. Ходя и на психотерапия, но не помага за сега.

 
  ...
преди: 9 години, 1 месец
hash: 98c758c8bf
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

18.   Деперсонализация и дереализация се получават, когато Вниманието ви свикне да не е насочено тук и сега, а някъде на майната си. Единственият начин да го насочите е чрез волята ви, но има и възможности за помощни средства - например да ви стреснат, или да се разхождате в някаква абсолютно непозната обстановка, или да има нещо друго от реалността, което да ви привлече вниманеито по-силно (песен, тема за разговор, човек и тн. ).

Изводът е, че ако кибичите пред компа непрекъснато и не си правите живота малко по-интересен, Вниманието ви свиква да не е тук и сега, просто защото няма смисъл. Я помислете преди хиляди години като вашите прадеди са живели близо до дивите хищни животни, дали са имали време да си мислят "ауу сега съм в дереализация и ако ме подгони диво животно кво ще правя? ". Не. Тръгне ли да гони животното, Вниманеито се насочва тук и сега - просто защото ако не било Тук и Сега, вашите прадеди е нямало да ги има.

Както вече писах преди доста време - в някои духовни школи дереалиацията и деперсонализацията са търсен ефект, само че там не ги наричат така, разбира се. Там обаче се залага на силата на Волята - да можеш чрез Волята си да бъдеш тук и сега, както и да бъдеш в "трето лице".

 
  ...
преди: 9 години, 1 месец
hash: bbb84027f9
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

19.   Аз съм на 14, всичко това се случи след последното ми пушене на трева. Тогава се паникьосах и имах същите преживявания-деперсонализация и дерреализация, сърцето ми биеше силно из цялото ми тяло. Ефекта си отмина, но вече два месеца съм в такова състояние. Получавам панически атаки, през 90% от деня усещам, че нищо не е истинско, живота ми е една халюцинация, близките ми и приятелите не съществуват, сякаш се лутам някъде, не знам къде, страшно объркан съм. Това започна с някакъв депресивен епизод ли, и аз не знам. В началото изгубих апетит, отслабнах, не можех да спя, мислех, че полудявам и още мисля постоянно. Усещам, че тялото ми не е моето, сякаш съм си чужд на себе си, спи ми се постоянно, отпаднал съм, все едно съм в някъв филм. Няколко пъти се разревах от някакви супер тъпи причини. Купих си чай от жълт кантарион, риган, мащерка. Нещата малко се подобриха, но малко. По-скоро мога по-лесно да заспя и не се сещам толкова много за това. Имам натрапливи мисли, че ще полудея, ама какво де аз вече полудях направо, страх ме е да не се самоубия или убия някого. Отделно това, мисля, че имам шизофренно разстройство. От както се помня винаги в ума си си говоря с някой приятел. Преди седмица и нещо отново пуших трева, оттогава нещата са по-добре, значително по-добре, може би преодолях страха си, но от вчера пак съм малко зле и мисля пак да пуша, май само това ще ми помогне. Мисля да си купя триптофан. Просто аз не живея, ако живея съм в някъв ад, писна ми вече, два месеца а ми се струва цял живот.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 1 месец
hash: f81e095966
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

20.   Ти си 2 месеца миличка, а аз вече 9 :D Знаете ли, чувството ми отминава, защото потърсих помощ от психотерапевт, отделно си пия хапчетата от психиатъра. Смело мога да кажа, че това чувство си го причиняваме НИЕ. Така, когато спреш да му се плашиш то няма друг избор, освен да си отиде. Чувството на дереализация се получава тогава, когато ние не харесваме начина на живот, който водим(еднообразно ежедневие, скука, незадоволени нужди, разочарования). Много ми хареса коментар №18, защото сте прави, когато задълбочим вниманието си в това, чувството се усилва много. Трябва да си намерим занимания, спорт, приятели, излизания, за да излезем от депресията и след това нещата се подреждат. Аз така направих и дори след толкова неща чувството още го има, но вече не ми прави впечатление. Аз знам, че ще изляза от това състояние, както и ВИЕ. НО ВИ КАЗВАМ ТРЯБВА ВОЛЯ И БЪДЕТЕ СИЛНИ ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ, СТАВА БАВНО-НО ВСЕ ПАК СТАВА.

 
  ...
преди: 8 години, 11 месеца
hash: bd4e6f8d61
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

21.   В крайна сметка някой успял ли е да се справи с тази дереализация? Скоро изживях много силна паник атака и от тогава сякаш не знам къде се намирам. Страшно съм притеснена и отчаяна. Ще ми е интересно да споделите опит.

 
  ...

...
преди: 8 години, 11 месеца
hash: f81e095966
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

22.   Пише пак номер 20. Значи, трябва воля и търпение. И не се плаши не позволявай на паник атаките да бъдат по-силни от теб.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 11 месеца
hash: bd4e6f8d61
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

23.   От 21.
Номер 22, при теб има ли подобрение? Писала си, че посещаваш психиатър, след 2 дни и аз съм на консултация, защото това е последната ми надежда. Опитвам се да овладявам паник атаките, но май не се справям особено добре. Знам, че всичко зависи от мен, но вече нямам сили.

 
  ...
преди: 8 години, 11 месеца
hash: f81e095966
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

25.   Да има подобрение. Посещавах психиатър, той ми овладя паник атаките с лекарства, но не много силни. Сега постепенно ги спираме
, пия ги вече от 1г. и не мисля, че ми трябват. Най-голяма роля изигра психологът ми. Мисля, че трябва да потърсиш такава помощ, а не само с лекарства. Психологът чрез психотерапия овладява нещата. В момента това гадно чувство го усещам, когато се сетя за него. Не му позволявай да ти влияе, въпреки, че е много трудно знам.

 
  ...
преди: 8 години, 11 месеца
hash: bd4e6f8d61
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

26.   Номер 25, страшно много ти благодаря. След като прочетох написаното от теб се почувствах малко по-добре, защото знам, че има надежда и вярвам, че ще се оправя. Пожелавам ти от тук нататък да се чувстваш идеално и още веднъж ти благодаря.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 11 месеца
hash: f81e095966
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

27.   За нищо. В такива случаи знам колко е нужно да чуеш, че има надежда. При мен надеждата ми я даде психологът, затова следя темата. За да ви кажа да не се отчайвате и да вярвате в себе си. Това състояние е едно изпитание в нашият живот и вярвам, че ще се справим.

 
  ...

...
преди: 8 години, 11 месеца
hash: bd4e6f8d61
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

28.   Абсолютно си права. Наистина действа много успокояващо да чуеш, че има надежда и че има хора, които те разбират. Аз направих огромна грешка, че споделих на 2 приятелки, според които си внушавам, но нищо.
За съжаление часът ми при психиатърката се отложи за следващата седмица, защото и изникнаха ангажименти извън държавата, но ще издържа някак си тези дни.
Днес се чувствам доста добре, за първи път от много време ги няма всичките неприятни симптоми на ПА с изключение на чувството за нереалност и непоносимостта към светлина, но съм убедена, че работата с психиатърката ще ми помогне.

 
  ...
преди: 8 години, 11 месеца
hash: f81e095966
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

29.   Успех и не губи надежда! :)

 
  ... горе^
преди: 8 години, 10 месеца
hash: bd4e6f8d61
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

30.   Възможно ли е дереализация да се появи при ошипяване?

 
  ...
преди: 8 години, 8 месеца
hash: 96630d46ae
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

31.   Здравейте! Аз съм на 14 години и страдам от дереализация. Трудно се концентрирам, дразня се лесно и чувствам сякаш тялото ми е чуждо. Говорите на другите хора сякаш са много далечни и не ги разбирам. Това мое състояние наистина много ми пречи с учебния процес и нормалния ми живот. Не съм пушил трева нито веднъж. С алкохол никога не съм прекалявал. Случвало се е само 1, 2 пъти да изпия по една бира и това е. Чувствам се като пълен изрод и много ме е страх да не умра. Не получавам паник атаки, но всичко друго е еднакво. Наистина не ми се живее :(

 
  ...
преди: 8 години, 8 месеца
hash: f81e095966
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

32.   Ще ти кажа само ВРЕМЕТО ЛЕКУВА ВСИЧКО, бъди силен и напук на "чувството" си намери хоби и интереси, нещо с което да си зает през повечето време. Не му се впечатлявай толкова и не мисли за него. Знам, че е трудно, но не и невъзможно. Просто ти трябва повече вяра, не се отчайвай, не се отказвай.

 
  ... горе^

...
преди: 8 години, 7 месеца
hash: 23a93c65ea
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

34.   Здравейте,
На мен няколко пъти ми се е случвало да преживея подобно нещо - чувстваш се отделен от тялото, наблюдаваш се отстрани, чуваш гласа си и гласовете на другите отдалече и всичко изглежда странно нереално. Тези състояния (вероятно, защото са били кратки, свършвали са от само себе си) никога не са ме притеснявали, а по-скоро са ми били интересни и си ги спомням с големи детайли, макар и няки да са от детството ми. Откак започнах да медитирам (вече не медитирам от години) не ми се е случвало нещо подобно, но ми се е случвало да потъвам надълбоко и рядко - това да ме уплаши, но при подобни случаи знам (дали го прочетох или някой ми го каза - не помня), че трябва да усетиш тялото си. При мен това вършеше работа. Аз също смятам, че движението възвръща единството.
Още в Ригведа (създавана 17-12 в. пр. Хр. ) 1. 164. 20. има описание на подобно състояние:
"Две птици, свързани с приятелство, са намерили убежище на едно и също дърво / Едната от тях яде сладките плодове на смокинята, а другата я гледа без да яде. "
То, както беше отбелязано по-рано в коментарите, е търсено състояние в много медитации.
Според Лейкоф в нашия език съществуват множество метафори, които разделят, дисоцират Аз-а. Например: "Виж се само". Аз-ът според него се разделя на субект, който възприема и мисли, но не може да чувства и действа, и "аз" (self), който действа и чувства. Подобен тип изрази вероятно отразява вътрешната структура на "Аз-а" и най-вероятно множество хора са изпитвали това състояние.
Мисля също, че поддържането на целостта на Аз-а изисква много енергия и тези състояния се появяват при преумора, при пренасищане с много впечатления, при стрес, при недоспиване, когато човек няма достатъчно енергия да се "събере" с тялото си, също и при т. нар. "вата" дисбаланс - букв. "дисбаланс на вятъра" (вж. някакъв текст по аюрведа), който се оправя с подходящи храни, редовен режим на хранене и на живот и достатъчно почивка.
Друго, което ми се струва полезно, е човек да се занимава с дейности, които поглъщат цялото му внимание. Да строи или рисува "мандали" - кръгове с център (това ми се струва е предпазвало и хората, които медитират).
Струва ми се също, че дори и едно огледало може да предизвика подобна дисоциация - човек е на две места едновременно. Дори по-особено разположение на очите може да предизвика подобно състояние. В това състояние погледът е различен.
Надявам се този коментар да помогне на някого.

 
  ...
преди: 7 години, 5 месеца
hash: 027194d80d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

39.   Здравейте,приятели
Аз съм на 18 това чуство ме облада вече седмица!Направо не можех да повярвам какво ми се случва....помислих си,защото съм пушила преди 3месеца и нещо съмпрещракала,помислих си,че някой ми е направил магия и се обаждах на гледачки ....много трудно го изживях плаках и побърках всички около мен...беше ме много срам,защото изпитвах голяма гузност от това,че мама ме гледа ,как се панирам.Имаше периоди на осъзнаване и периоди,в които се чуствах в безизходица имах чуството,че всеки момент мама ще ме събуди и ще каже,какво сънуваш,че бълнуваш.....Винаги съм била разумна и винаги отговорна ,всички ми се възхищават на ума и постъпките,но ето че и на най-разумният човек може да се случи:)))ето как си помогнах...1во взех си Неуропан-на билкова основа е потушава нервички и следователно бърз сърцетуп 2ро Приех нещатата философски,че ми е тъжно3то нищо не е по-различно от преди,всичко идва от стрес,а стреса е от мозъчето ни,което работи4то усмихнете се погледнете го от положителната страна всичко си е на мястото,пуснете си любимата музика ,направете си вкусна вечеря ,обадете се на любим човек,пуснете си любим филм;кажете си ,че всичко е плод на въображение;не мислете за това;живейте сякаш сте чули затова;всичко е наред просто сме стресирани преуморени,защотото сме отчаяни на моменти

 
  ...
преди: 7 години, 5 месеца
hash: 6991cc3202
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

40.   Здравейте,

Намерих тази тема от google, имам дереализация и деперсонализация.

Искам да ви кажа, че се оправя и си зависи изцяло от вас. Дори това състояние понякога има плюсове, кара ви да мислите по-логично, емоциите са притъпени и т. н, но не съм тук за това.

Първо причината е страх, тревожност и стрес в ежедневието. Дори, ако сте ползвали наркотици като MDMA, Трева те не са причината, ами просто спусъка. Затова не ги използвайте, ако нямате добро физическо и психологическо Здраве.

Както и да е тук съм за съвети, и всеки който намери тази страница през търсачка.

№1 Концентрирайте се върху всичко което изглежда притъпено! Мислите си, че времето минава бързо, бавно? Следете го! Тренирайте да познавате колко е часът (това ви помага да изградите представа във времето)

Концентирайте се върху емоции, мисли, спомени. Какво предизвиква стреса в живота ви? От какво се страхувате? Рационално ли е? *ВАЖНО* колкото повече се плашите от състоянието, толкова повече се влошава. Решете житейските си проблеми или се научете да ги приемете, това със сигурност ще помогне много.

№2 Студени душове, това веднага ще ги накара да се чувствате живи и трезви (смъртни и хора).

№3 Здравословно хранене, антиоксиданти, леки тренировки.

№4 Позитивизъм! Състоянието ви ще продължи колкото вие му позволите. При хората които не отминава просто не решават проблемите които го причиняват. Но 100% може да отмине изцяло, зависи от вас.

№5 Не мислете за симптомите си! Спрете да търсите в интернет, да ходите на психолози (лична препоръка не съм медицинско лице, просто човек който премина през това, така че не е нужно да се вслушате) не взимайте медикаменти, те не са решение а притъпяват и единствено може ви помогнат да преминете през проблема, ако по някаква случайност другите фактори отминат.

№6 Не полудявате, това е просто защитна реакция на мозъка да сложи "стъкло" между реалността и вас за да ви предпази от стреса и тревогите които преминават. Иронично самият ефект ги пресъздава отново. Целта е да ви притъпи към реалността, но както казах самото състояние връща тревогата. Има безброй хора със същите симптоми. Дори семейството, приятелите и никой да не ви разбира или да вижда промяна във вас, има хора в същото положение. Не сте сами!

Това е моят опит, отделих време да го споделя дано съм помогнал на някой, успех. Нищо страшно не е, ще се оправите.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 5 месеца
hash: bd4e6f8d61
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

41.   Това състояние е ужасно плашещо, поне за мен. Лично на мен ми става така когато ми падне кръвното.

 
  ...
преди: 1 година, 3 месеца
hash: 3705a49ac5
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

44.   Здравейте, не знам дали някой ще ми отговори виждам че темата е доста стара, искам да кажа че и аз съм в същото положение. Имам чувството че съм легнала някъде и че си сънувам целия живот който живея сега, и че той е нереален, и в същото време осъзнавам къде съм и какво правя, странно ми е, че не мога да приема че това са просто мисли, все едно не мога да ги осъзная така ме е завладял този страх, ужасно се страхувам да не полудея, при мен се получи след раздяла с приятеля ми не бях свикнала да оставам сама никога, все имах човек до себе си. Психоложката ми каза че е заради голямата промяна и, че имам страх от самота. Да не остана сама, да не изгубя близките си. Но просто вече си мисля че наистина полудявам щом не мога да ги осъзная, понякога е толкова силно че все едно имам чувстото че са реални мислих, че имам дереализация но тя ми каза, че нямам, защото съм нямала симптомите, а съм имала само мисли. Загубих интерес за много от нещата които обичам да правя защото все си казвам то е нереално. Не знам как да се справя, много ми е трудно да осъзная че това са само лъжовни мисли. Никога не съм употрябявала наркотици, имам чувството че това няма да има край. Ако някой е имал подобни мисли, нека сподели.

 
  ...

...
преди: 1 година, 3 месеца
hash: 2653d88d63
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

45.   Хора, изумена съм да прочета колко сте много тези, които страдате от това странно разстройство.
Убедена съм, че проблемът е първо физически, после психически.
С какво се храните, че я докарахте дотук?
Какво пиете?
Изследвани ли са нивата на витамин Д, дали не е нисък.
Проверявани ли са нивата на хормоните?
Приемате ли храни с много Е-та като колбаси, шунки, готови салати, бисквити, натурални скове, енергийни напитки, алкохол.
Минете на свежи салати всеки ден, различни плодове, яжте месо закупено от ферми и необработено в марината, млечни продукти по БДС.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 3 месеца
hash: 99eaecdd31
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

46.   В 99% от случаите разковничето се крие в детството и травмите в него, преживян или натрупан стрес. Емоционалната поносимост е същата като физическата, някои хора имат по-висок праг, други по-нисък. Не си мислете, че ако ядете храна с Е-та ще повлияете на състоянията или появата им.

 
  ...
преди: 1 година, 3 месеца
hash: 24d9c041d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

47.   Здравейте, има ли някой които изпитва тези симтоми все още? Виждам че темата е стара но може някой да отговори.

 
  ...
преди: 1 година, 3 месеца
hash: 24d9c041d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

49.   И кога са се появили симптомите и мислите при стрес или при някаква промяна?

 
  ... горе^
преди: 1 година, 3 месеца
hash: ecf1662060
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

50.   Здравейте!
Пиша ви, за да ви вдъхна малко кураж.
За първи път усетих това чувство преди 10г., когато почина мой близък човек. Тогава бях на 15г., бях много уплашена, мислех, че ще припадна, умра и не знам си какво още. Това чувство продължи около 4г., като го изпитвах непрекъснато и дори когато сънувам. И един ден просто ме напусна. Не усетих кога и как се случи. Държа да подчертая, че тогава все още темата не беше разпространена и имаше информация предимно в руски сайтове. Живях си добре, но 3г. по-късно почина друг мой близък човек и чувството отново се появи. Тогава вече не бях толкова уплашена, а повече тъжна, че се налага да минавам за втори път през този ад. Започнах много да чета (в интернет вече имаше повече информация и то на български език), започнах да изучавам себе си и да търся причините за появяването. Та, за всичките тези години съм стигнала до заключението, че:
1. това не е психическа болест/диагноза
2. Най-важната - това е начинът, по който тялото реагира в опит да се предпази от стереса. Получава се, когато организмът няма повече ресурси да се справя и дълго време е в емоционална стагнация
3. Няма една конкретна причина за появяването му - обикновено човекът дълго е потискал нещо у себе си, пренебрегвал се е или не е имал смелостта да каже, че не му харесва (неподходящ партньор, дразги в семейството, близки, приятели, работна среда). Просто нещо някъде не е наред.
4. Медикаменти не са ми помагали
5. Това е търсено чувство в някои медитационни практики
Опитът ми показва, че най-трудно е да седнеш и да се успокоиш, а след това да го приемеш в този живот. Съветът ми е да преосмислите живота си. Чувството се появява, за да ви подскаже, че нещо не е наред и не сте на прав път. Благодарете му, че е дошло за малко при вас, за да ми покаже, че трябва да направите промяна в ежедневието си, намерете си хоби, интереси, които да ви карат да се вглъбявате в тях и да не мислите само в "проблема", правете дихателни упражнения, ставайте и лягайте с положителни утвърждаващи думи (напр. Днес избирам да е най-хубавият ден в живота ми! ).
Забравих да кажа, че от 3г. вече съм добре и чувството ми изчезна. Не мога да кажа, че не ме е страх, че няма да се появи отново... никой не знае, но едно е ясно - идва, когато започваме да вредим на себе си и дълго време не предприемаме нищо, за да сме добре.
Дано съм била изчерпателна! Запомнете - вие не сте болни, а стресирани.

 
  ...

...
преди: 1 година, 3 месеца
hash: da837039bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

51.   Благодаря за отговора! Аз го изпитвам от няколко месеца не знам дали е точно дереализация, просто след дълга връзка която приключи бях свикнала до толкова с този човек и след това се запознах с нов човек с който имах връзка от разстояние и просто излязох от зоната си на комфорт имах свободно време което до преди съм нямала и изведнъж ми дойде такава мисъл, че всичко е сън, че съм легнала накъде и си сънувам живота от там нататък започнах да се вглъбявам в тази мисъл, изпитвам голям страх, от нея въпреки че знам къде съм и какво правя все едно не мога да я приема на моменти се усещам че дори понякога и вярвам и после си казвам, ти си тук всичко е реално, ходя на психолог който ми каза, че съм прекалено тревожна и изпитвам голям страх от смъртта и затова съм преминала в това състояние че всичко е нереално, нямам изкривявания на предмети, не се гледам отстрани не са ми изменени звуци и цветове, просто мисли с които имам чувството че така са ме завладяли, че няма да има край, започнах да пия антидепресант ремирта, защото не можех да спя, толкова се страхувам да не полудея от тези мисли. Дано един ден всичко се оправи! ❤️

 
  ...
преди: 1 година, 3 месеца
hash: 876d15bb1d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

52.   Със сигурност няма да полудееш! Но за съжаление ще извървиш дълъг и труден път, докато го разбереш... Хората, които имат страх от полудяване, не могат да полудеят. Но и аз бях по същия начин.
Когато бях в това състояние ходих на психолог, психиатър и двама психотерапевти. Търсех начин да се "оправя". Е, не знам колко ми помогнаха хората, но ме научиха на много механизми за справяне със стреса и полезна информация. Тогава и на мен ми казаха, че имам страх от смъртта. Съветвам те, като за начало да работиш върху справяне страховете си.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 3 месеца
hash: fc120363c1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

53.   Да това е нещото което ми каза и психоложката ми. Да се изправя срещу страховете си, аз съм изключително тревожна личност от дете сега съм на 27, каза ми също че от толкова много страхове в един момент е нямало къде да отидат, и са се преобразували в тази мисъл като в сън и нереалност, изчетох всичко което имаше в интернет, може би и там ми беше грешката защото и от там съм си взела и внушила по нещо, просто ми е странно цялото това мое състояние, че чак така да ми се преобърне всичко, до такава степен че да мисля, че сме нереални и че съм луда и дали ще се събудя в моето легло ( колкото и смешно да звучи) дори когато отидох на психиатъра когато и казах за мислите си, тя се изсмя и ми каза че нищо ми нямало, а аз дори и на нея не вярвам, не искам цял живот да се чудя в сън ли съм или не! Много благодаря за коментара ти! ❤️

 
  ...
преди: 1 година, 2 месеца
hash: b1afacb560
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

54.   Номер 50 недей да пишеш като експерт, защото четящи ще те вземат за такъв, след като се изказваш толкова категорично. Не било диагноза, не било заболяване... деперсонализацията/дереализацията може да е симптом на шизофрения и е нужно да се отиде при психиатър за консултация. Да се направи скенер на мозъка. Изобщо... неглижирането не е добро. Говоря като човек с множество проблеми, който не търси помощ от специалисти, защото за себе си не виждам смисъл да го правя.

 
  ...
преди: 1 година, 2 месеца
hash: 9fa6cbe695
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

55.   Да, редно е да се направят необходимите медицински изследвания. И аз си правих тогава скенер на главата, пълни изследвания при ендокринолог, невролог, разбира се, и психиатър, който ме лекува 3г. с антидепресанти. Смятам, че всеки човек първо това ще направи, когато усети проблем. Не, не съм експерт и не искам да бъда. Ако бях лекар, щях да кажа. Споделям своя опит и нещата, които съм изчела за състоянието през годините, тъй като това е наименованието на сайта (spodeli). Позволявам си да го правя, тъй като когато аз се чувствах по този начин, нямаше откъде да прочета нищичко.

 
  ... горе^

...
преди: 1 година, 2 месеца
hash: 24d9c041d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

56.   Здравейте, аз съм ходила при психиатър, ходя на психолог от няколко месеца, които ми каза че нямам дереализация, ходила съм на невролог, ендокринолог, и на не знам си още на какво, прави сте че трябва да се изследва човек, но все пак сайта е за разменяне на мнения и всеки се влючва както и с каквото може :)

 
  ...
преди: 1 година, 2 месеца
hash: 448bd0b50e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

58.   Здравейте, може ли да ви попитам вие какви симптоми точно изпитвахте. На мен изведнъж ми дойде такава мисъл в главата че съм в сън, от там нататък започна да идва чувството за нереалност (след тази мисъл) не знам защото прекалено се вглъбих в нея ли.. все едно не съм аз не мога да ви опиша как се чувствам каквото и да направя изпитвам страх че е сън, въпреки че знам къде съм и какво правя все едно не съм аз. До толкова започнах да я мисля че имам чувството че сама си направих всичкото, Психоложката ми каза че нямам дереализация но вече не знам какво е, каза ми също че страховете ми са се преобразували в това чувство на сън, защото съм човек с много страхове. Но просто имам чувството че не вярвам на абсолютно нищо, не мога да си направя някакви планове за утрешния ден. Страх че сутрин ще се събудя някъде другаде а не в нас …после си казвам стегни се това са само мисли, все едно полудявам Толкова съм изчела по темата че може и от там да съм си самовнушила по нещо. пия антидепресанти от 1 месец, успокои ме малко но мислите и чувството си остава. Всичко това си получи след голяма промяна в моя живот, рязко излизане от зоната на комфорт. Благодаря ви ако някой ми отговори.

 
  ...
преди: 1 година, 1 месец
hash: dae83739be
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

59.   До номер 58
Когато бях много малка, бях сигурна, че съм безсмъртна и имах идея да скоча от скала, защото често ходехме на планина. Бях убедена, че няма да умра. Това е може би част от началото. Не вярваш в неща, които реално може да се случат, защото не възприемаш реалността, а имаш своя реалност. Пробвала съм да си режа ръката, с идеята, че няма да имам рана, също и да я горя... Но... може би, всяко дете има сюреалистична представя за света и себе си. Първият ми ясен спомен за деперсонализацията беше когато бях на около 15 години. Просто погледнах ръката си и сякаш не беше моя. Сякаш гледах ръката на друг човек. Свиква се. Вече, гледайки себе си, възприемам тялото си като тяло, а себе си като себе си в това тяло. Разделени сме някак. По принцип нямам особено добро мнение за човешкото тяло, прекалено крехко е. Старее, боледува, боли, ограничава те да правиш каквото искаш. Но това е, положението. Не го мразя, просто... ако можех, нямаше да съм в човешко тяло. Заобикалящата среда... не бих казала, че е като сън или филм, по-скоро е странна. Всеки се е взел много насериозно със своя живот. Изградените сгради, толкова са грозни и преобладават над природата, която е по-малко (живея в София). Нямам такива усещане когато съм сред природата. Дори да ми е нереално, поне е красиво и е като хубав фрагмент от нещо повече, което знам, че е някъде, но не го виждам.
Това, че не вярваш на абсолютно нищо и не желаеш да планираш нищо, защото всичко е нереално... по-скоро е нещо друго, някакво друго психическо състояние/проблем.
Имай предвид, че е възможно да си самовнушиш много неща, четейки по темата и четейки усещанията на другите хора. Колкото по-малко мислиш за това, толкова по-добре.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 1 месец
hash: 09220805bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

60.   До номер 59. Сега как си? Аз вече мисля, че наистина съм полудяла. Преди толкова се страхувах да не умра а сега тази мисъл че всичко е съм направо ме побърква въпреки че не бях така това е от няколко месеца, знам къде съм и какво правя, шофирам ходя на две работи умишлено да си запълвам времето, странно ми е просто защо и повярвах на мисълта. Като знам че преди не съм била така изпитвам страх да не си изгубя хората около мен.

 
  ...
преди: 1 година, 1 месец
hash: b7519f8acc
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

61.   До 59 и 60 - посещавате ли психиатър? Може би е добре поне временно да ви се включи някакъв лек антипсихотик в терапията.
Антипсихотиците не са страшни лекарства, няма пристрастяване, спират се лесно, в повечето случаи се пият временнно.

 
  ...

1-50 от 58
Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker