Вероятно имам социална фобия
преди: 14 години, 7 месеца, прочетена 4035 пъти
На 20 съм. От известно време останах без приятели и не излизам, живея изолиран , в последно време започвам да изпадам в депресии. И вече не знам как ще го направя. Развих някакъв страх от общуване- препочитам много често да съм сам отколкото да има около мен хора. Каквото и да говоря - мисля си, че вече не съм актуален .

А от скоро разбрах и за тази диагноза "социална фобия" и ето какво открих. ..: "Хората забелязват всяка моя грешка. Всеки вижда какво става с мен. Трябва да се представя добре, иначе всички ще разберат, че не ставам и ще ме отхвърлят". Това е най-честото каквото мисля за себе си.

Споделям с наще, но те не ме взимат на сериозно. Нямам никакъв подход към хората. През годините почти не успях да задържа приятели, а вече не знам това как може да стане. Студент съм, но какво от това. Немога да живея сред другите- а ако някой разбере за това с мен е свършено тотално.

Помогнете какво да направя. Тук съм чел много подобни истории - една като моята и други подобни за "самотници" , но мисля че проблема е един. Това не е живот от лекции и у дома и обратното.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 7 месеца hash: 1bbe75738a

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Аз съм момиче на 19г. и имам същия проблем, но мога да ти кажа, че нямаш социална фобия със сигурност, защото аз бях на психолог точно защото си мислех че нещо не е в ред с мен, но това са пълни глупости. Такова нещо като 'соц. фобия' не съществува, всичко се състои във факта, че прекалено много се самонаблюдаваш и отчиташ грешките си. Трябва да разбереш, че всеки може да допусне твоите грешки и следователно никой не може да бъде идеален, затова и ти не можеш. Хората даже често не забелязват твоите грешки, не чуват когато напр. ти изкъркори корема по време на пълна тишина в стаята, защото всеки е достатъчно самовглъбен в себе си. А за приятелите-аз стигнах до извода, че просто не си струва да бъдеш сред безамбициозни и елементарни хора, а свястните хора са малко. Всички депресии идват от това, че прекалено много мислиш за нещата, Спри да следиш всяко свое действие! Бъди непосредствен, за да не изглеждаш изкуствено!

 

...

преди: 14 години, 7 месеца hash: 56e14a2ec9

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От автора: благодаря за съвета. Незнам дали хората около мен саелементарни или нещо друго , но давам всичко за да се променя. Няма нищо по лошо от това да си сам, самотата отблъсква хората от мен. Готов съм да падна на нивото на друго , за да не ми минават току така най-хубавите ми години.

 

...

преди: 14 години, 7 месеца hash: 09b52ed272

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Аз съм момче на 20 и живея по пободен начин. Кажи от кой град си? Този въпрос го задавам и към момичето от коментар №1. Много ми хареса отговора ти. И аз сам съм стигнал до този извод. Хората като нас се осамотяват, защото са различни от останалия добитък и немогат да се впишат по същата причина. Аз лично и неискам! Живей си живота, без да съжаляваш за нищо. Освободи се и все пак си намери занимания за да не стоиш по цял ден в къщи, защото това въобще не е добре, от там идват депресии и всякакви такива вманиачавания. Ходи да спортуваш, ако не си спортен тип се запиши на някакви уроци, каквито и да са, но не прекарвай деня си пред компютъра или телевизора, това само може да ти донесе неприятности впоследствие.

 

...

горе^

преди: 14 години, 7 месеца hash: 09b52ed272

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Пич не трябва да им падаш на нивото само и само да не си сам. Излизай, занимавай се с всякакви неща, запълни си ежедневието, все ще срещнеш някока правилния човек с който да се разбирате.

 

...

преди: 14 години, 7 месеца hash: 6749f63f22

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   И аз съм така.На моменти изпадам в криза и мисля за самоубийство - не знам до кога ще продължи. Надявам се да издържа и да не го направя. От този живот - като в затвор друго не зная.

 

...