Обсесивно компулсивно ратройство
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 2812 пъти
Здравейте! Някой от вас минавал ли е през това. Аз го имам вече от 2 години и просто ми писна от тези натрапчиви мисли, които постоянно ми нахлуват в главата и ритуали. Искам да водя нормален живот без срахове и тревоги.
Моля ви, който е минавал през това да ми каже как го е преодолял, че не издържам вече. Ще ви бъда много благодарна!!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 2 месеца hash: 2203ed5ab1

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Да, аз страдах години от такова. Не помагат ни психолози, ни нищо. Бях толкова зле, че съм имал случаи, в които съм си мислил, че няма да преживея нощта, въпреки че нито съм физически болен, нито съм ранен или нещо подобно. Просто психиката ми не можеше да понесе повече. С времето разбрах, че всъщност човек сам решава дали да е щастлив и здрав психически. Просто трябва да преодолееш вътрешните конфликти. Те създават вътрешна душевна борба и оттам тръгва всичко. Разминават се желания и реалност. Не можеш да намериш решение и това те влудява. Просто трябва да разбереш, че това, което ти се случва е най-доброто за теб. Човек понякога си мисли, че ако има това или онова, ще е най-щастлив. дори понякога му се дава, но въпреки това не става по-щастлив и се оказва, че е било за лошо - внимавй какво си пожелаваш. Ако това е добро за теб, ще ти се случи, ако не ти се случи, значи не е добро за теб. И край - конфликта го няма. Молитвите всяак вечер ми помогнаха в моя случай. Не се стряскай от тази дума, не съм религиозен. Просто всяка вечер се обръщах към висшата сила, каква то и да е тя, ен знам дали е Бог, но такава има, иначе от къде се е взело всичко. Та всяка вечер като си лягах, "казвах" на онази сила с най-чисто сърце и с цялата си душа: Благодаря за всичко, което си ми дал - здраве, семейство, покрив над главата, храна, работа... Прости ми, ако съм сгрешил някъде. Благодаря! Дай ми това и това. Дай ми вътрешен баланс. Знам, че го заслужавам, защото не съм направил никому зло. Не заслужавам да бъда нещастен. Времето ми тук е твърде кратко, за да го губя в нещастие. Благодаря! След това заспивах със знанието, вярата, спокойстието, че ще ми бъде дадено. Ако пък не ми бъде дадено, значи или не е дошъл правилния момент, или не е добро за мен. И не се чувствам ощетен, нещастен или нещщо подобно. Но в повечето случаи, дори в почти всички са ставали малки чудеса и ми е било давано. За да не бъда голословен давам реални примери от живота си. Контузих си кръста и трябваше да ми се направи сложна операция, с която рискувах да стана инвалид. Първо се паникьосах, но после си казах "няма страшно, сега ще се помоля и всичко ще се оправи без значение какво ми казват лекарите". Помолих се от сърце и душа само веднъж за няколко секунди. След няколко дни отидох на скенер. Докторът като видя снимката, просто остана като ударен от гръм. Каза "невероятно, но прешлените ти са почти здрави". Аз най-спокойно, без да съм се изненадал, вдигнах глава нагоре и казах "благодаря". След няколко дни нямаше и помен от ужасната болка. Друг пример - баща ми беше алкохолик, биеше майка ми, претърпяваше трудови злополуки от пиене и т. н. Не можехме да го убедим да се лекува, защото не осъзнаваше. Пак се помолих една вечер, след което така ми олекна, че бях убеден, че е въпрос на време да се оправи всичко. След месец баща ми получи алкохолно натравяне от пиене. Докторите казаха, че е по-вероятно да не оцелее или да оцеле със сериозни последствия. Аз обаче знаех, че Онзи горе (който и да е Той), просто му показва, че има проблем. След 2 дни излезе от болницата, без дори да има поражения на черния дроб, при което лекарите отново бяха слисани. Но баща ми толкова се уплаши, че ще умре, че както пиеше по кило ракия всеки Божи ден в продължение на 20 г., спря от раз. От година вече не е близвал и стана друг човек. Мога да продължа още - когато най-малко очаквах и не ми достигаха парите, си намерих и купих супер изгодно жилище. Любовта на живота си намерих по толкова странен начин, че няма как да не повярваш, че Онзи не се е намесил. Историята е тук http://spodeli. net/4/story-48790. html Да не продължавам, че няма да ми стигне цяла нощ. Мисля, че схвана идеята.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 58ac759420

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Благодатя за съвета.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 12c5251c29

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Здравей, аз също страдах от това много години. Бях малка и всъщност не знаех какво е, докато не засякох по TLC предаването OCD Project(Проект ОКР). Тогава разбрах.. всичко е в главата ми и ако спра да правя ритуалите, никой няма да умре, да бъде наранен или нещо лошо да стане. Както каза номер 1, това е вътрешен конфликт. За начало спри ритуалите, разбери, че няма да стане нищо лошо. Трбява да се изправиш срещу страховете си. А натрапчивите мисли.. с времето спират. При мен понякога се появяват, то това си е вътре в хората, не може да се излекува напълно. Просто почваш да мислиш за нещо хубаво, приятно.. Успех и не забравяй, че само от теб зависи.. бори се!

 

...

горе^

преди: 10 години, 2 месеца hash: 3b7c7c8138

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Първи коментар, възхищавам ти се!

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 7546c04a9b

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   При мен всичко започна в 8-ми клас. Отидох в ново училище, а много ми липсваше старата среда. Бях страшно самотна, нямах цели в живота. Изгубих връзка с приятелите ми. Понеже нямаше какво да ангажира вниманието ми, започнах да се страхувам от промените. Буквално се побърквах, ако четката за зъби не е поставена да сочи в определена посока. Постепенно започнах да повтарям един куп глупави ритуали, да се страхувам, че ако мина през прага с левия крак, нещо фатално ще се случи. Повтарях по сто пъти разни движения... Абе, бях си доста куку и сега ми е смешно, но тогава съвсем не ми беше. Интересното е, че никой от близките ми и до ден днешен не знае за това, но пък мисля, че едва ли съм била особено приятен и небрежен човек по време на тези две години. Както и да е. По същество - не знаех за термина ОКР - него го научих години след като го преборих. Интересното е, че и аз не съм сигурна как успях. Та, напълно осъзнавайки колко смахната съм станала, реших да спра от раз. Ама все не ставаше - страхът е голямо нещо. Всъщност постепенно започнах да забравям маниите си, но това се случи чак когато заобичах промените. А тях ги заобичах като открих нови приятели и започнах да ходя на танци. Някакси преди това така бях ударила дъното и толкова копнеех по миналите дни в старото училище, че си бях забранила да променям каквото и да е - дори плочката в коридора на която оставях домашните си пантофи. Мислех си, че по тоя начин нищо повече няма да ме изненада, че ще имам контрол на живота си, а то беше обратното - жив роб бях, на собственото си съзнание при това. И с наивното си мислене явно съм смятала, че по този начин ще консервирам времето и нищо никога няма да се промени, ако повтарям до откат ритуали... Осъзнаваш, че е смешно, нали? Обаче пак си правиш твоите ритуали. Начинът е един - да се разсееш, да намериш смисъл в нещо ново, ама съвсем непознато и интересно занимание и да имаш много смелост. Но първо мисля, че трябва да откриеш кое е това, което те е тласнало към ОКР. Повторението - сега чак го осъзнавам - е нещо като символ на сигурността. Или поне за мен беше. Явно някъде по пътя си загубила своята сигурност. Открий защо, разсей се хубаво с нещо динамично и прави стъпчици ден по ден. Начертай си план - днес ще намалиш ритуалите с толкова, утре с повечко. Така ще ти е по-лесно. И ще откриеш, че нищо лошо няма да се случи без тях. Успех! Животът после е прекрасен :)

 

...