Как да прогоня неприятните мисли и спомени?
преди: 14 години, 2 месеца, прочетена 8506 пъти
Няма да описвам надълго своята история. На 27 години съм и животът ми дотук не беше от най-щастливите. Не е имало кой знае какви тежки травми - нито са ме изнасилвали, нито са ме пребивали, нито родителите ми са били някакви чудовища. Може би единственото е, че съм чул доста присмех и обиди по свой адрес, а после явно се „научих” да си ги повтарям сам (и да си измислям нови). Осъзнавам че има хора, които са много по-зле от мен и че сам съм причина за проблемите си. Не пиша това за да се оплаквам, а за да потърся съвет. Преди няколко години развих психическо разстройство, сменил съм сумати лекарства, но не ми помагат особено. В момента съм в чужбина и дори не мога да ги сменя с нови. Но така или иначе никога не са ми помагали. Проблемът е в спомените.

Напоследък сякаш не мога да излеза от главата си, а съм заключен вътре. Не мога да се концентрирам почти в нищо - дори когато работя и съм зает, в съзнанието ми се въртят едни и същи болезнени случки от миналото. Всички гадости които някой някога ми е казал; всичко което съм пропуснал да направя; всички мои минали грешки; всички глупости, които съм изговорил. Вечер преди да заспя идват с пълна сила, мятам се в леглото и трудно заспивам. Като че ли 90% от целия ми живот е съставен от провали. Дори и да не е така, приятните спомени явно повечето съм ги забравил. Останали са почти само лошите, а малкото хубави моменти са като някаква подигравка, само за контраст. Искам да оставя миналото назад, а вече не знам как.

При всеки неуспех, който претърпя, дори най-дребния, цялата гадост се връща. Дори да разлея кафе или да изпусна една вилица и дори тази малка грешка бива наказана в десеторен размер. Все едно имам някакъв съдия в ума си, който обижда, наказва и раздава присъди дори за най-дребното прегрешение. Това ли е съвестта? А когато съм така, правя още повече грешки и цикълът се затваря. Всеки път започвам да градя от нулата, всичко започва добре, но най много след няколко седмици се провалям в няколко поредни неща, самообвиненията се връщат и всичко рухва, отново. Вече почти не мога да говоря с хората, изглеждам като отнесен. Понякога мисля за самоубийство, но не искам и не смятам да свърша по такъв жалък начин. Дори да е безнадеждно (в което още не вярвам), пак няма да го направя. Не искам да се самосъжалявам. Искам да живея. Искам да убия тиранина в главата си. Какво да правя? Как да прогоня спомените?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 2 месеца hash: bca86fa087

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ще ти кажа един метод, който научих от един учител по йога. Той ни го препоръча, каза, че при него действа, и при мен действа. Започни съзнателно да контролираш мисленето си. Първо вземи решение, че ще се измъкнеш от това състояние, като съзнателно контролираш мисълта си. Така, след като си го решил, ще се сетиш за това, когато започнеш да мислиш за "спомените" и лошите работи. Иначе няма да се сетиш, ще мислиш каквото ти е дошло в ума, и това ще продължава. Та, след като го решиш на съзнателно ниво, наблюдавай мисленето си. Като се хванеш, че мислиш за нещо лошо - няма значение дали е минало, или не - Кажи си: "Това го забравям и не си го спомням вече никога". После започни да мислиш за нещо друго. Това съм го опитала, правя го и наистина помага.Ще видиш, че след време пак лошите мисли се връщат. пак си кажи това, и си отклони вниманието към нещо друго.Тези неща идват в мисълта ти, защото им обръщаш внимание.Не взимай никакви хапчета, от тях има само вреда, а не полза. УСПЕХ, и пиши как се развиват нещата.

 

...

преди: 14 години, 2 месеца hash: 1de4382cb1

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Вероятно е кармичен проблем.Резултаът от положителни и отрицателните ни действия в миналото винаги.Щом осъзнаваш проблемът значи в теб е и всичката сила за да се справиш

 

...

преди: 14 години, 2 месеца hash: ae00f68ec6

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Преди време бях като теб. Имах куп комплекси и проблеми, плачех от най-дребната обида или подмятане. В един момент всичко така ми се натрупа, че главата ми бълваше от лоши спомени и реших, че ще сложа край. Моят метод беше твърде шантав, предполагам, че няма да ти допадне, но отидох с родителите си една ваканция на планина. Беше някакво затънетено село, дори не помня името и около него бяха гъсти гори. Обикалях и стигнах до място точно над долината, където селото беше много надолу, наоколо нямаше жива душа и започнах да крещя. Първо просто виках, а след това започнах да крещя всичко, което ми се е случило - спомням си, че чувството бе уникално, ехото връщаше думите ми. Крещяла съм към половин час, но така и не се появи никой - предполагам никой не ме беше чул. Когато се върнах, бях спокойна, прегракнала и твърдо решена, че повече няма да се оставям в такова състояние. Цаката е да изкараш всичко лошо и редовно да го правиш - намери някакъв спорт или занимание, в което да впрягаш много физическа енергия и да се измаряш. След това се зареди с много оптимизъм, бъди позитивен - ставаш и казваш "Ебал съм го, днес ще бъде хубав ден." Не мислиш за миналото. Гледаш само напред. И след като крещях в планината, никога повече не си позволих да мисля за миналото. То просто остана там горе, между дънерите и листата. Сега съм силен човек, контролирам се, приемам всичко от положителната гледна точка и животът е наистина по-лесен. И по-хубав.

 

...

горе^

преди: 14 години, 2 месеца hash: 9ba91e04bd

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

6.   Здравей, и аз съм на 27, имала съм не лек живот с много лоши спомени. Написанато от номер 1 наистина действа. Може, също да опиташ, когато спомена обземе мислитети да извлечеш хубавото, приятното и даже смешното. Погледни го от друг ъгъл и затвори тази врата. Преди време имах лош спомен,който сън не ми даваше. Чуствах се долно нищожество без капка достойнство, бях интимна с бившия на една приятлка, но от друга страна, той е к*рви*ка*а в компанията през, която всички сме минали. :) Успех

 

...

преди: 14 години, 2 месеца hash: dc6fb82508

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   От автора: Благодаря за съветите. Днес отново направих грешка и известно време ми беше гадно, но после реших че стига толкова. Направо се вбесих, но не на себе си, а на състоянието си. И след половин час премина, бях вече в добро настроение и по-съсредоточен. Ще пробвам и вашите методи. Към номер 4: Не е смахнато, и аз съм крещял като теб, само че съм стигал до викането. А това за спорта ми го беше казала и една психоложка, сега се сещам: "За да се изморят мислите, трябва първо да измориш и тялото си." Мерси че ми го напомни и бъди щастлива. Май пак ще се записвам на бойни изкуства, и без това ми е мечта, пък и ще си насоча навън агресията, имам я в излишък. Тези дни започнах да описвам спомените си; от най-ранните насам. Още съм в началото, не съм стигнал до най-болезнените периоди. Гледам да не се вживявам прекалено, а да ги наблюдавам отстрани. Може пък да помогне. Миналата година написах една дълга-предълга изповед за друг подобен сайт. Писах я три нощи и по едно време започнах да се смея като луд, смях се сигурно цяла нощ, толова идиотски ми се струваха проблемите ми; смеех се на себе си и на това колко сериозно съм ги приемал аз самият, смеех се на страховете си и на простотиите които съм правил. И стана нещо странно: коремът ми се изпоти целият. Винаги съм имал една свита топка някъде над стомаха, която почти не изчезваше, седеше с години. В един момент тя изчезна, стопи се като дим. Беше нещо като катарзис, и досега не знам как да си го обясня. За около два месеца съм бил съвсем друг човек - не бях неудачника, за какъвто се бях смятал. Не ми пукаше почти от никой и от нищо, почти нямах страх, тялото ми беше отпуснато, знаех как да стоя, как да говоря, как да действам, някак си по инстинкт. Всичко ми идваше естествено. Имате ли обяснение? Ако знаех как да го постигна отново, всичко ще се подреди. Но не знам как, а насила не ще да стане.

 

...