2. Ей, човече, защо се поддаваш на рутината? Аз съм момиче, скоро навърших 25 и също като теб чувствам, че съм изгубила смисъла на всичко, няма нещо конкретно, което да ме прави щастлива и така е при мен от 2-3 години насам, че дори и повече. Но не се предавам! Усмихвам се всеки ден, макар дълбоко в себе си да съм безкрайно самотна, да съм тъжна, защото съм бедна, работя смешна работа, а съм дипломиран бакалавър, имах приятел до преди две години, който ме тормозеше, изневеряваше ми, душеше ме, риташе ме и ме унижаваше по всякакъв начин, а аз само му давах пари и не можех да го оставя, защото не съм решителна, а тиха и плаха, при това с родителите си не се разбирам и винаги е било така, имам брат, с когото изобщо не общувам, засичаме се рядко, когато отида в къщата на нашите, имам само една истинска приятелка, почти не говоря по телефона, защото няма с кого, давам голяма част от заплатата си за квартира, живея сама в друг град, не съм екстравагантно облечена, по-скоро рядко си купувам нови дрехи.. но не се предавам, а силно вярвам, че един ден ще е по-добре. Според мен, трябва да намериш нещо, което поне малко да те прави по-щастлив. Аз умея да рисувам, рисувам анимации и през свободното си време съм се отдала на творчество, това ме радва. Другото, което ми допада, е да си развивам знанията по немски език, които съм занемарила от преди време. Можеш и ти да потърсиш нещо, което ще ти доставя удоволствие. Друг вариант, според мен, е да започнеш посещения при психолог - със сигурност би ти помогнал да се отпуснеш и би открил причините за смущението, стига да е добър в работата си. Аз, лично, не съм посещавала такъв, но прочетох доста книжки за личностното усъвършенстване. В никакъв случай, обаче, не повтаряй думите, че искаш да умреш!? Бог ти е дал това сърце, за да го следваш, отдай му се, създай си мечти. Нали знаеш, че колкото повече обръщаш внимание на негативното, на черните дупки и мрачните мисли, толкова повече сам се закопаваш в тях. Всеки има кризи в живота, няма перфектни животи, няма къща без комин! И знаеш ли, какво са ми казвали на три, четири пъти клиенти на фирмата: "Винаги си толкова усмихната, дори когато говориш, говориш с усмивка. Явно си много щастлива. " А моят отговор, който премълчавам е, че всъщност съм безкрайно объркана и самотна, сам сама на този свят, без мъж, който да следвам, на който да съм вярна и той на мен, да ме обича и почита и аз да му отвръщам със същото, без родители, които да ме насърчават, а само ме упрекват и ме карат да си търся: "Някой богаташ, за да съм си уредила живота! ", без братовчеди, защото нашите преди години са се скарали с роднините за наследства, без приятели, защото всички си тръгнаха отдавна. И все пак, приемам всичко това, може да не съм съгласна с някои неща, като например родителите ми, но ги оставям да си говорят, това са си техните ценности, доволна съм с това, което имам, искам само здраве за близките ми и мен. Съветът ми и към теб е да погледнеш какво имаш, защото някои хора нямат и толкова. И ти написах всичко това, за да видиш, че има и други на твоите години, които не са щастливи, но живеят в хармония със себе си, въпреки рутината на всичко покрай тях. Защото най-важното, според мен, е един човек да живее в хармония със себе си, да е спокоен, да обича личността си, да се развива, да прави добро, когато може, и да не упреква никого за нищо, защото всеки, в крайна сметка, живее според собствените си идеологии и разбирания за живота. Силно се надявам, да съм ти дала поне малко сили, за да започнеш да следваш отново пътя си. Сега искам да ми дадеш най-прекрасната си усмивка, на вместо благодаря, и по възможност от днес да не се разделяш с нея. Бъди силен.
|
