 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Как да преодолея депресията?!
преди: 14 години, 9 месеца, прочетена 14592 пъти
Единственият свят, който някога съм познавала се разпадна одавна. Сега се чувствам толкова изгубена и сама. Искам да кажа на някого как се чувствам! Искам да пиша, но допускам грешки. Искам да разбирам, но не мога да се концентрирам. Имам усещането, че съм пълен провал! Искам отново да се почувствам човек! Искам да имам желание да живея!...
Ето я и думичката “Искам...”. Искам да живея нормално, но не знам как. Как да се справя с депресията, която ме е обхванала?! Дали съм в нея защото се чувствам сигурна, в безопасност в тази “бездна”?! Дали просто искам да избягам от нещо, защото не мога да се справя с него?! Дали ако я преодолея, това ще ме направи по-силни?!
Ето я и моята реалност- аз съм прекалено сериозен човек, не мога да се забавлявам, често се чувствам самотна и често плача- поне това все още мога. Не харесвам чалгата, не приемам лицемерието, подлостта, надменността и куп отрицателни черти у хората. В момента трия почти всяко изричение, което напиша, защото допускам много грешки-вече не мога дори да мисля, а какво остава за концентрацията?!
Преди не бях такъв човек! Някога исках “да спася света”, интересувах се. Сега единственото, което знам е, че мога единствено да го направя по-жесток, отколкото е в момента. Преди постигах успехи, бях добра в нещо, интересувах се от психология и литература. Бях някого, а сега съм никой, сега съм нищо. В мен все още има част, която иска да се промени и да живее нормално, иска да излезе от депресията, в която се намира и да продължи напред и силно желае да спре да допуска “грешки”. Тази моя страна не знае къде се намира и към къде се е насочила, не знае какво прави и какво иска, но знае, че не иска да прави и бъде това, което в момента е. Искам да променя себе си! Да стана по-добра в това, което трябва да правя!
Уча икономика-не ми харесва! Всеки ден си мисля да се откажа и никога вече да не се върна на това място. Виждам смисълът в това да се откажа и той е с по-голяма стойност от този да продължа напред. Не искам и този път да се отказвам, искам да се боря- правя го всеки ден. Сега се депресирам от най-малките пречки и проблеми, защото не виждам път пред мен, но се надявам, че някога ще се подобря. Имам усещането, че хората не ме харесват, а не би трябвало да ме интересува толкова. Проблемът е, че не съм свикнала някой да ме мрази или да не ме харесва. То със сигурност е имало и такива, но никога не съм знаела за тях.
Защо е толкова трудно да се оттърсиш от това състояние, а е толкова лесно да навлезнеш в него? Не искам да ходя при психоаналитици, защото ще ме натъпчат с лекарства, към които вероятно ще се пристрастя, а и трябва да давам пари, които нямам. Не мога да тревожа и семейството си. Трябва да се справя съвсем сама, но не знам как. Пиша тук, защото искам помощ, а не коментари от сорта: “Омръзна ми от неоправдани и депресирани ЕМО-та”. И аз не искам да се чувствам така, но не знам как да го постигна, затова търся съвети. Моля, помогнете!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 9 месеца hash: 0c4e654d88 |
|
1. От писането ти се разбира, че имаш дар слово. В депресия си, защото се намираш в неподходящата среда за тебе. И аз като тебе, писах икономика, не защото ми се учи, а баща ми настоя това. Но никога не съм искал това, влече ме историята, философията, психологията и чуждите езици. Завърши сесията взех си изпитите само единия неможах, но се отказах от университата, без да слушам никого, нашите ме спукаха от критики :" Как така ще не излагаш, некадърнико, нищо няма да стане от тебе." И до сега почти всеки ден ме тормозят, но вече не ми пука. Ти кои курс си, все пак аз си бях 1 курс . Тая година си влизам някъде каквото си избера. Ти къде учиш иначе?
|
| преди: 14 години, 9 месеца hash: c63cd54421 |
|
2. Мила, много ми е болно като чета това защото преоткривам себе си. И аз също страдам от това отвратително състояние, от което ми е много трудно да се отърся.Даже пих хапчета, от които се почувствах по добре.Отидох при личния си лекар и му обясних как се чувствам и той ми изписа по- леки антидепресанти.Просто не издържах.Душевната болка е по-силна от всяка друга.Естествено си имам причина , за да съм така.За да си попомогна гледам да не се затварям в къщи.Трябва постоянно да има хора около мен, избягвам да оставам сама.Остави се по течението и всичко ще се оправи от само себе си.Късмет мила.
Себеподобна
|
| преди: 14 години, 9 месеца hash: b4ae0c5d93 |
|
3. Свестен човек си. Не допускай да се опропастиш, най-добре потърси помощ от психиатър, независимо, че звучи гадно и в България все още тази практика не се е развила особено. Всички имаме проблеми, не всеки може да се справи сам с тях, затова просто отиди на специалист, походи малко на сеанси и съм убедена, че ще ти помогне. Но недей да ходиш при кой да е - поинтересувай се кой е най-добрия и независимо от цената, трябва да пребориш това състояние. Успех!
|
| преди: 14 години, 9 месеца hash: 2b1215dd8e |
|
5. Здрасти!
Моят съвет е да помислиш сериозно какво всъщност искаш и след като си сигурна в това, което искаш, впрегни цялата си сила за да го постигнеш. Постъпвай така, както ТИ искаш. Забрави всички лоши мисли и се усмихвай по-често... Забавлявай се- всеки може да се забавлява- просто си спомни моментие, в които си се чувствала щастлива... Говори това, което мислиш. Живей така, както винаги си искала... Напук на всеки и всичко. Бъди егоистка, ако щеш... Трябвада разбереш, че твоето щастие е по-важно от всичко. Така ще забравиш за депресията и самотата и ще намериш сили да се пребориш и с най-големите несгоди, които ти е приготвила съдбата...
|
| преди: 14 години, 9 месеца hash: 4ba8e2b0c9 |
|
6. От кой град си?
Остави някакъв скайп или майл. Може да си организираме една среща на депресираните. :) Може да е забавно.
Не се шегувам, по-скоро е самоирония.
|
...
| преди: 14 години, 9 месеца hash: 225e2aefbb |
|
7. От авторката: уча в Пловдив и съм 1-ви курс. Не се справям мн добре, защото не ми харесва-завърших с 5 първия семестър. Не искам да се отказвам, защото няма никаква гаранция, че няма да се разочаровам и от следващата специалност, която запиша, и да кажа същото за нея, че не ми харесва.
|
| преди: 14 години, 9 месеца hash: 759e155b2e |
|
8. Здравей мила, тъжно звучи написаното от теб...Вероятно за да се чувстваш така има някаква причина... а може и видаима да няма. Само знай, че депресията се лекува и ако не можеш да се справиш сама, не е страшно да потърсиш лекарска помощ. Аз лично съм я изпитала преди години и то в много по-тежка форма..но се излекувах. Важното е да не се отказваш да търсиш помощ.Чела съм , че след 30 годишна възраст нещата се нормализират по-бързо. При мен поне беше така. Мисли положително, търси контакти с хора, не се изолирай и в никакъв случай не изоставяй ученето! Аз направих тази грешка и съжалявам и до днес. Успех ти желая, ще видиш,че ще изживееш тепърва още много хубави неща.Ти си млада и здрава....а това е безценно! Всичко ще е ок!
|
| преди: 14 години, 9 месеца hash: abae55cbb3 |
|
9. Една от причините за депресията ти е, че не правиш това което искаш и за това се чувстваш не на място. Не следваш мечтите си. Докато си в това положение, винаги нещо ще те гризе. Щом знаеш че икономиката не ти харесва, защо продължаваш? След като изкараш курса, остави я. Не е срамно да се върнеш назад, щом виждаш, че този път не е за теб. А дотогава, депресирана или не, обмисли добре какво наистина искаш. Започни да планираш. Спомена психология и литература. Натам ли те влече? Само ти знаеш.
Колкото до депресията, ще ти кажа нещо от личен опит. Знеш ли кое е нещото, което скоростно измъква от нея? Шокът. Не говоря да ходиш да ти правят електрошок :Р Говоря за шока от някоя голяма и внезапна промяна в живота ти. Ако прекъснеш следването, това ще е шок. Промяната ще е достатъчно голяма, за да те освободи, поне за известно време. Достатъчно, за да хванеш отново кормилото. Успех!
М27
|
| преди: 14 години, 8 месеца hash: 82fa68a431 |
|
10. Нали знаеш ?!!! Това си е етап от живота , всеки си изпада в депресии .. а твоята .. очевидно прекалено много си се съсредоточила в нея , как така да нямаш концентрация , това че си описала ситуацията по такъв начин показва точно обратното. Не казваш какви хора има около теб, вижда се че няма сродни души наоколо, а и какво да се чудим , то хора останаха ли въобще ...?! А ти , ти си човек ! :) Разбирам те много добре и съвета който мога да си позволя да ти дам е ..: пфф, незнам човек , то си става от сама себе си , но виж поразходи се , това онова .. природата на мен лично ми действа прекрасно .. позанимай се с нещо .. или пък се обади, можем си споделяме ;д
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: 8ac32b5a35 |
|
11. Това което си написала написала скъпо момиче е моя живот липса на концентрация от която попадам в унизителни ситуации също и краката не ме държат затова не мога да излизам навън Водя затворен начин на живот и това ми засилва депресията Аз имам отговор за излизането от това състояние трябва да се влюбиш в подходящ човек това винаги действа повярвай ми Търси стимул една голяма любов ще те извади от депресията
|
...
| преди: 13 години, 11 месеца hash: e5aed03904 |
|
12. Разбирам те...аз също съм в депресия. Преди и аз имах интерес в някои неща, а сега нищо не искам. По цял ден си мисля "Искам да умра", а съм толкова млада още.
*Яса
|
| преди: 13 години, 11 месеца hash: 2b1c02a607 |
|
13. Привет и от мен! Депресията е ужасно нещо.Винаги съм казвала,то не е рана да покажеш,виж колко е дълбока,страшна....никой неможе да види как боли в душата ти...аз също съм така..........
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 527b60317a |
|
14. Психоаналитиците няма да те натъпчат с лекарства. Психиатрите може би. Ако наистина ти е трудно, поговори с някого, незнам дали имаш 18 и как се постъпва ако нямаш. Има и онлайн консултации или можеш да пишеш до автори - психоаналитици, които пишат за някоя онлайн медия. Поговори с приятели. Не знам каква е причината да се чувстваш така. Едва ли е без причина. Имам чувството, че да прекъснеш университета, няма да ти помогне, защото не виждам да пишеш в името на какво? Има ли нещо друго, което да искаш да правиш? Отхвърлянето и бягството не е решение. Чувството за свобода ще трая кратко. Осмисли живота, които живееш. Да запонеш отначало не гарантира успех.
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: ce4bed4484 |
|
15. Мило момиче, като чета колко разумно разсъждаваш, си мисля, че по скоро можеш да помагаш на депресирани, отколкото да търсиш съвети. Най важното, ти си открила причините които товарят психиката ти. В това време на чалгаджии, лицемери и мошеници, човек трябва да е или простак или с дебели нерви, за да може да устои на простотията на времето. Причината да се капсулираш, е твоята непоносимост на простащината около теб.
По горе ти дават добър съвет, остави около себе си да бъдат малко, но откровени хора, на които можеш да се довериш, бъдете по често сред природата, отколкото във вмирисаните кръчми. Много е лесно да се дават съвети от рода-вземи се в ръце, не мисли за това или онова, който не е преживял това което изпитваш, няма никаква представа за твоето състояние.
По това как разсъждаваш, и бидейки аз самият 1година в не много тежка депресия, смятам че скоро и ти ще се освободиш от това което те мъчи.
Според мен, правилно е решението ти, да се бориш със себе си и да не напускаш ученето, доколкото разбирам не ти е чак толкова нежелана специалността, щом си завършила семестъра с 5. Да не има хора около теб, които те дразнят. Ако има държи ги на дистанция, внуши си че имаш непробиваема аура, и че не ти пука от никой.
Консултирай се с личният си лекар, може като начало, до изплуване на брега, да си помогнеш с някои меки антидепресанти, от рода на "деанксита".
Аз го ползвах близо 3 месеца, мисля че няма да ти се отрази на ученето, но все пак ти ще си прецениш. Най добрият лек за депресиите е слънцето(прави слънчеви бани през затвореният прозорец, по скоро стой на силна светлина). В кожата има рецептори, които спомагат в организма ни да се образува повече серотонин(хормона на щастието).
Много помагат и домашните любимци, куче или коте. Когато те обземе тревога, започни занимавки за развлечение, стреми се да бъдеш с любими хора, много помага! Опитай и с билки, чайчета от жълт кантарион, мента, мащерка, маточина и др. Ние сме с тебе, ще ти помагаме! Не завиждай на привидно щастливите, които с лекота прахосват живота си по кръчми, повечето избиват комплекси. Бъди себе си, не подражавай на никого, много свястно момиче си, другите трябва да се учат от тебе.
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 4abcdef9e6 |
|
16. Здравей, мила! Това, което ти си написала ме очарова! Ти имаш дарбата да пишеш. Прочетох това, което си написала и забелязах, че допускаш една огромна грешка. Тя е основата във всичко. НАЙ-ЛОШО Е, КОГАТО СЕ НУЖДАЕШ ОТ ПОМОЩ ДА НЕ Я ПОТЪРСИШ. Има неща в живота, с който човек не може да се справи сам. Нуждае се от опора. Тази опора в случай трябва да бъдат твоите родители. Не зависимо какви са. Може дори да са баба, дядо, чичо, леля, вуйна и т. н. Поговори с тях и им разкажи всичко. Ако искаш даже, покажи им какво си написала в този сайт и съветите, които всички са ти дали. Не е лошо да ходиш на психолог. Не се нарича психиатър, защото психиатъра е този, който се занимава с психично болните, а ти не си такава. Ти имаш депресия. С теб ще се занимава психолог или още наречен терапевт. Важно е да знаеш, че на него можеш да се довериш. Можеш да му кажеш всичко. Той ще ти помогне. Аз съм ходила веднъж и почувствах психолога като моето второ аз.. като моят най-добър приятел. Наистина това струва пари, но ако имате психолог в училището - ползвай тази възможност. А ако се чувстваш като идиот, че ходиш на такова нещо - няма нищо срамно. И ако мислиш, че приятелите ти ще ти се подиграват - не е нужно да им казваш :)
|
...
| преди: 10 години, 1 час hash: 910714f987 |
|
19. Здравейте,
темата е от доста отдавна, но случайно попаднах на нея. Наистина бих имал желанието да се свържа с авторката... моите симптоми са същите и са повече от година.
Бих искал да разбера дали е успяла да излезе от този кошмар и ако "да" , то как... защото от това, което четох едва ли има някой друг, който може да ме разбере по-точно.
Трудно ми е много и не знам как да се отърва от това състояние. Обиколил съм къде ли не, пил съм какви ли не хапчета, опитвам се да се боря, но е по-силно от мен. Едвам си върша служебните ангажименти.
Моля ви приятели, ако някой знае как мога да контактувам момичето?
Момче на 27год.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: df213d43d6 |
|
20. Само истинските емоции помат и решението на всички проблеми е любовта и семейството. Авторката излезе от това положение, след като спря да мисли толкова, влюби се и създаде семейство. Мечтайте силно и търсете любовта! Няма по-голяма истина от това!
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: a12fdaf03a |
|
21. И аз се чувствам така... Не търся помощ, защото имам чувството, че никой няма да ме разбере.. Не ми се живее в такъв Свят.. Искам да си отида у дома. Липсват ми хората, които обичам и които си отидоха много рано....
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: f23cdd9f10 |
|
22. Здравейте, аз също се чувствам много самотна. Моля, дайте ми съвет как да се справя...
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: df213d43d6 |
|
23. Може би трябва да преминете през това сами, да опознаете себе си и да откриете по-добрата страна от вас. Дори да смятате, че светът е ужасен и хората са много лоши, все пак не всичко е такова, каквото изглежда и нищо не е толкова черно, колкото си мислим. Започнете да смятате, че винаги има начин и винаги има решение и причина за всичко, което се случва. Така и така сме живи, така и така сме тук - какво ни пречи да се опитаме да живеем и да оползотворим времето си на Земята по най-добрия начин? ! Да, никой не си е представял, че ще бъде толкова трудно, но когато човек започне да обича и да вярва, че за всичко, което му се случва има някаква причина и да вярва, че всичко ще се оправи, то денят вече не му се струва толкова черен. Никой няма да ви помогне по-добре от самите вас. Просто имайте вяра, че нещата ще се наредят, радвайте се на днешния ден и знайте, че винаги има и по-лошо, но дали ще стане по-добре, зависи само от нас.
|
...
| преди: 9 години, 5 месеца hash: cf009c8209 |
|
24. Моя съвет е да оцениш това което имаш... то е мечта за много хора може би. И така продължи да си създаваш хубави неща за себе си макар и дребни ежедневни... например едно хоби независимо какво и ако ти харесват танците се запиши и танцувай. Обърни палачинката и създай положителни емоции.
|
| преди: 9 години, 17 часа hash: c0f8286659 |
|
25. Здравей. Аз в момента съм по абсолютно същия начин. Всеки ден седя в нас гледам телевизия някви тъпи предавания. Едни и същи неща правя. Писна ми! Аз също като теб уча икономика в икономическия във Варна. Не искам изобщо да го уча, наще ме накараха. Според мен решението на проблема ни е да мислим положителни неща от живота като например хобита, интереси неща които ни радват самите нас. Просто помисли какво е то и го следвай надявам се да се оправят нещата.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: ec9f22b187 |
|
26. Отиваш на лекар-последствията, започва, , терапия, , която най-често се състои в това да ти уцелят хапчетата. После на работа(училище) и СЪН. Сън, сън и пак СЪН. Ако успееш да се почустваш пълноценна на работа(училище) со о. к. като се прибереш СЪН, при всяка възможност сън, това е целта им. Но живота си тече и ти го проспиваш като бягаш от действителността в сън. Някои намират смисъл и стават дълбоко религиозни, но това си е пак сън, други се захващат с хоби. Няма излизане от омагьосаният кръг...
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 07316da371 |
|
27. В такова състояние съм и аз от няколко месеца и имам чувството, че става все по - зле. Липсата на умението да се концентрирам ме поставя в безброй ситуации в които изпитвам дискомфорт.
Сякаш в момента в който излаза от зоната си на комфорт (леглото ) получавам някакви паник атаки.
Когато опитам да обясня на някой от близките как се чувствам от устата му излизат объркани изречения и често накрая се стига до плач.
На работното ми място ми коства неистови усилия да се правя, че ми е наред.
Аз съм момиче на 21 години. Очудвам се колко много хора са писали по темата, реших да пиша и аз не че очаквам така да ми се реши проблема, но дори и е момента ми олеква от това виртуално споделяне.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
