Как да преодолея депресията?! преди: 2 години, 1 месец, прочетена 2502 пъти
Единственият свят, който някога съм познавала се разпадна одавна. Сега се чувствам толкова изгубена и сама. Искам да кажа на някого как се чувствам! Искам да пиша, но допускам грешки. Искам да разбирам, но не мога да се концентрирам. Имам усещането, че съм пълен провал! Искам отново да се почувствам човек! Искам да имам желание да живея!...
Ето я и думичката “Искам...”. Искам да живея нормално, но не знам как. Как да се справя с депресията, която ме е обхванала?! Дали съм в нея защото се чувствам сигурна, в безопасност в тази “бездна”?! Дали просто искам да избягам от нещо, защото не мога да се справя с него?! Дали ако я преодолея, това ще ме направи по-силни?!
Ето я и моята реалност- аз съм прекалено сериозен човек, не мога да се забавлявам, често се чувствам самотна и често плача- поне това все още мога. Не харесвам чалгата, не приемам лицемерието, подлостта, надменността и куп отрицателни черти у хората. В момента трия почти всяко изричение, което напиша, защото допускам много грешки-вече не мога дори да мисля, а какво остава за концентрацията?!
Преди не бях такъв човек! Някога исках “да спася света”, интересувах се. Сега единственото, което знам е, че мога единствено да го направя по-жесток, отколкото е в момента. Преди постигах успехи, бях добра в нещо, интересувах се от психология и литература. Бях някого, а сега съм никой, сега съм нищо. В мен все още има част, която иска да се промени и да живее нормално, иска да излезе от депресията, в която се намира и да продължи напред и силно желае да спре да допуска “грешки”. Тази моя страна не знае къде се намира и към къде се е насочила, не знае какво прави и какво иска, но знае, че не иска да прави и бъде това, което в момента е. Искам да променя себе си! Да стана по-добра в това, което трябва да правя!
Уча икономика-не ми харесва! Всеки ден си мисля да се откажа и никога вече да не се върна на това място. Виждам смисълът в това да се откажа и той е с по-голяма стойност от този да продължа напред. Не искам и този път да се отказвам, искам да се боря- правя го всеки ден. Сега се депресирам от най-малките пречки и проблеми, защото не виждам път пред мен, но се надявам, че някога ще се подобря. Имам усещането, че хората не ме харесват, а не би трябвало да ме интересува толкова. Проблемът е, че не съм свикнала някой да ме мрази или да не ме харесва. То със сигурност е имало и такива, но никога не съм знаела за тях.
Защо е толкова трудно да се оттърсиш от това състояние, а е толкова лесно да навлезнеш в него? Не искам да ходя при психоаналитици, защото ще ме натъпчат с лекарства, към които вероятно ще се пристрастя, а и трябва да давам пари, които нямам. Не мога да тревожа и семейството си. Трябва да се справя съвсем сама, но не знам как. Пиша тук, защото искам помощ, а не коментари от сорта: “Омръзна ми от неоправдани и депресирани ЕМО-та”. И аз не искам да се чувствам така, но не знам как да го постигна, затова търся съвети. Моля, помогнете!
1. От писането ти се разбира, че имаш дар слово. В депресия си, защото се намираш в неподходящата среда за тебе. И аз като тебе, писах икономика, не защото ми се учи, а баща ми настоя това. Но никога не съм искал това, влече ме историята, философията, психологията и чуждите езици. Завърши сесията взех си изпитите само единия неможах, но се отказах от университата, без да слушам никого, нашите ме спукаха от критики :" Как така ще не излагаш, некадърнико, нищо няма да стане от тебе." И до сега почти всеки ден ме тормозят, но вече не ми пука. Ти кои курс си, все пак аз си бях 1 курс . Тая година си влизам някъде каквото си избера. Ти къде учиш иначе?
2. Мила, много ми е болно като чета това защото преоткривам себе си. И аз също страдам от това отвратително състояние, от което ми е много трудно да се отърся.Даже пих хапчета, от които се почувствах по добре.Отидох при личния си лекар и му обясних как се чувствам и той ми изписа по- леки антидепресанти.Просто не издържах.Душевната болка е по-силна от всяка друга.Естествено си имам причина , за да съм така.За да си попомогна гледам да не се затварям в къщи.Трябва постоянно да има хора около мен, избягвам да оставам сама.Остави се по течението и всичко ще се оправи от само себе си.Късмет мила.
Себеподобна
3. Свестен човек си. Не допускай да се опропастиш, най-добре потърси помощ от психиатър, независимо, че звучи гадно и в България все още тази практика не се е развила особено. Всички имаме проблеми, не всеки може да се справи сам с тях, затова просто отиди на специалист, походи малко на сеанси и съм убедена, че ще ти помогне. Но недей да ходиш при кой да е - поинтересувай се кой е най-добрия и независимо от цената, трябва да пребориш това състояние. Успех!
5. Здрасти!
Моят съвет е да помислиш сериозно какво всъщност искаш и след като си сигурна в това, което искаш, впрегни цялата си сила за да го постигнеш. Постъпвай така, както ТИ искаш. Забрави всички лоши мисли и се усмихвай по-често... Забавлявай се- всеки може да се забавлява- просто си спомни моментие, в които си се чувствала щастлива... Говори това, което мислиш. Живей така, както винаги си искала... Напук на всеки и всичко. Бъди егоистка, ако щеш... Трябвада разбереш, че твоето щастие е по-важно от всичко. Така ще забравиш за депресията и самотата и ще намериш сили да се пребориш и с най-големите несгоди, които ти е приготвила съдбата...
6. От кой град си?
Остави някакъв скайп или майл. Може да си организираме една среща на депресираните. :) Може да е забавно.
Не се шегувам, по-скоро е самоирония.
7. От авторката: уча в Пловдив и съм 1-ви курс. Не се справям мн добре, защото не ми харесва-завърших с 5 първия семестър. Не искам да се отказвам, защото няма никаква гаранция, че няма да се разочаровам и от следващата специалност, която запиша, и да кажа същото за нея, че не ми харесва.
8. Здравей мила, тъжно звучи написаното от теб...Вероятно за да се чувстваш така има някаква причина... а може и видаима да няма. Само знай, че депресията се лекува и ако не можеш да се справиш сама, не е страшно да потърсиш лекарска помощ. Аз лично съм я изпитала преди години и то в много по-тежка форма..но се излекувах. Важното е да не се отказваш да търсиш помощ.Чела съм , че след 30 годишна възраст нещата се нормализират по-бързо. При мен поне беше така. Мисли положително, търси контакти с хора, не се изолирай и в никакъв случай не изоставяй ученето! Аз направих тази грешка и съжалявам и до днес. Успех ти желая, ще видиш,че ще изживееш тепърва още много хубави неща.Ти си млада и здрава....а това е безценно! Всичко ще е ок!
9. Една от причините за депресията ти е, че не правиш това което искаш и за това се чувстваш не на място. Не следваш мечтите си. Докато си в това положение, винаги нещо ще те гризе. Щом знаеш че икономиката не ти харесва, защо продължаваш? След като изкараш курса, остави я. Не е срамно да се върнеш назад, щом виждаш, че този път не е за теб. А дотогава, депресирана или не, обмисли добре какво наистина искаш. Започни да планираш. Спомена психология и литература. Натам ли те влече? Само ти знаеш.
Колкото до депресията, ще ти кажа нещо от личен опит. Знеш ли кое е нещото, което скоростно измъква от нея? Шокът. Не говоря да ходиш да ти правят електрошок :Р Говоря за шока от някоя голяма и внезапна промяна в живота ти. Ако прекъснеш следването, това ще е шок. Промяната ще е достатъчно голяма, за да те освободи, поне за известно време. Достатъчно, за да хванеш отново кормилото. Успех!
10. Нали знаеш ?!!! Това си е етап от живота , всеки си изпада в депресии .. а твоята .. очевидно прекалено много си се съсредоточила в нея , как така да нямаш концентрация , това че си описала ситуацията по такъв начин показва точно обратното. Не казваш какви хора има около теб, вижда се че няма сродни души наоколо, а и какво да се чудим , то хора останаха ли въобще ...?! А ти , ти си човек ! :) Разбирам те много добре и съвета който мога да си позволя да ти дам е ..: пфф, незнам човек , то си става от сама себе си , но виж поразходи се , това онова .. природата на мен лично ми действа прекрасно .. позанимай се с нещо .. или пък се обади, можем си споделяме ;д
11. Това което си написала написала скъпо момиче е моя живот липса на концентрация от която попадам в унизителни ситуации също и краката не ме държат затова не мога да излизам навън Водя затворен начин на живот и това ми засилва депресията Аз имам отговор за излизането от това състояние трябва да се влюбиш в подходящ човек това винаги действа повярвай ми Търси стимул една голяма любов ще те извади от депресията
12. Разбирам те...аз също съм в депресия. Преди и аз имах интерес в някои неща, а сега нищо не искам. По цял ден си мисля "Искам да умра", а съм толкова млада още.
*Яса
13. Привет и от мен! Депресията е ужасно нещо.Винаги съм казвала,то не е рана да покажеш,виж колко е дълбока,страшна....никой неможе да види как боли в душата ти...аз също съм така..........
14. Психоаналитиците няма да те натъпчат с лекарства. Психиатрите може би. Ако наистина ти е трудно, поговори с някого, незнам дали имаш 18 и как се постъпва ако нямаш. Има и онлайн консултации или можеш да пишеш до автори - психоаналитици, които пишат за някоя онлайн медия. Поговори с приятели. Не знам каква е причината да се чувстваш така. Едва ли е без причина. Имам чувството, че да прекъснеш университета, няма да ти помогне, защото не виждам да пишеш в името на какво? Има ли нещо друго, което да искаш да правиш? Отхвърлянето и бягството не е решение. Чувството за свобода ще трая кратко. Осмисли живота, които живееш. Да запонеш отначало не гарантира успех.
15. Мило момиче, като чета колко разумно разсъждаваш, си мисля, че по скоро можеш да помагаш на депресирани, отколкото да търсиш съвети. Най важното, ти си открила причините които товарят психиката ти. В това време на чалгаджии, лицемери и мошеници, човек трябва да е или простак или с дебели нерви, за да може да устои на простотията на времето. Причината да се капсулираш, е твоята непоносимост на простащината около теб.
По горе ти дават добър съвет, остави около себе си да бъдат малко, но откровени хора, на които можеш да се довериш, бъдете по често сред природата, отколкото във вмирисаните кръчми. Много е лесно да се дават съвети от рода-вземи се в ръце, не мисли за това или онова, който не е преживял това което изпитваш, няма никаква представа за твоето състояние.
По това как разсъждаваш, и бидейки аз самият 1година в не много тежка депресия, смятам че скоро и ти ще се освободиш от това което те мъчи.
Според мен, правилно е решението ти, да се бориш със себе си и да не напускаш ученето, доколкото разбирам не ти е чак толкова нежелана специалността, щом си завършила семестъра с 5. Да не има хора около теб, които те дразнят. Ако има държи ги на дистанция, внуши си че имаш непробиваема аура, и че не ти пука от никой.
Консултирай се с личният си лекар, може като начало, до изплуване на брега, да си помогнеш с някои меки антидепресанти, от рода на "деанксита".
Аз го ползвах близо 3 месеца, мисля че няма да ти се отрази на ученето, но все пак ти ще си прецениш. Най добрият лек за депресиите е слънцето(прави слънчеви бани през затвореният прозорец, по скоро стой на силна светлина). В кожата има рецептори, които спомагат в организма ни да се образува повече серотонин(хормона на щастието).
Много помагат и домашните любимци, куче или коте. Когато те обземе тревога, започни занимавки за развлечение, стреми се да бъдеш с любими хора, много помага! Опитай и с билки, чайчета от жълт кантарион, мента, мащерка, маточина и др. Ние сме с тебе, ще ти помагаме! Не завиждай на привидно щастливите, които с лекота прахосват живота си по кръчми, повечето избиват комплекси. Бъди себе си, не подражавай на никого, много свястно момиче си, другите трябва да се учат от тебе.
