 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Паник атаки, дезориентация/нереалност и др.
преди: 9 години, 8 месеца, прочетена 4243 пъти
Здравейте.
Ами проблема ми се състои в история, която е дълга, който има време нека прочете.
На 21 години съм. Бях на 14 когато за първи път пуших трева.Хареса ми честно да си призная и исках още и още. След известно време, не си спомням колко (може би месец) едни приятели имаха 2 джойнта от Русе и изпафкахме единя. След може би 10 мин изпаднах в някакво състояние сякаш някой ми смаза главата с чук (може би се нарича kick, не знам), не знаех къде се намирам и всичко беше мн странно и страшно, бих казал че изпаднах в паника.Държа да отбележа че беше вечер (това е ключова дума по-късно). Действието премина след 4 часа. На следващата вечер (без да пуша или пия нищо) както си стоях със същите в един вход огрян от лампата във входа изпаднах във същата ситуация на дезориентация, просто не знаех кво става около мен, те ми говореха нещо а аз изобщо не можех да зацепя какво ми говорят. Премина след 1-2 минути. Стори ми се доста странно, чак се уплаших, но явно не съм обърнал голямо внимание щото после излязохме да пием по нещо.Може би 5мин след като излязохме навън се сещам че заради уличната светлина ми стана същото, не знаех кво става и картината ми се изкриви. Е тогава вече се прибрах. За околните беше доста странно, а за мен най-много.Нямам спомени как съм се чувствал няколко месеца след това, но нещата се стекоха така, че се скарахме с тия хора и си намерих друга компания. Вече бях на 15. Дойде есента и аз се записах да уча в средно училище в Русе. Имах приятелка от Русе. Проблема се върна. Забелязах че изпадах в такова състояние предимно вечер, беше много гадно и страшно, държах се странно. Гледах да отговарям по най-бързия възможен начин на приятелката ми докато я изпращах вечер или привечер с отговори като "да, не, не знам" Също така пулса ми се ускоряваше по времето на това състояние.Свикнах с това състояние някак си, успявах до няква степен и да го контролирам, не ме шокираше чак толкова. Денем,вечер си бях в нещо като запотена капсула т.е. погледа ми беше мъглив или по-скоро периферията (не си спомням точно), искам да кажа че не ми беше бистър погледа, така помня тия години. Не знаех кога съм на себе си и кога не, а когато изпаднех в състояние на нереалност ест се плашех,стрясках и т.н. Гледах да се прибера колкото се може по-бързо и така се успокоявах и ми минаваше, но и вкъщи не се чувствах много добре. Като вечерях имах чувството че ще се задавя като преглътна, не помня това откъде се беше взело (много отдавна нямам тоя проблем обаче).Станах 99% А-социален, не ме питайте как ходех на даскало щото и там не беше никак розово, не можех да издържа повече от третия час. Мина време, с приятелката ми се разделихме и не помня тя дали разбра дали имам проблеми или не. Отбелязвам че не съм споделял с никого за този проблем щото ме беше страх да кажа на наще че подозирам че е вследствие на джойнт, страх от мисълта че може да имам рак на мозъка и страх да призная проблема пред себе си. Дойде денят когато получих и първия си пристъп на паника. Хората които помнят първият си пристъп знаят за какво говоря, няма да обяснявам - мислех че ще умра и че това е краят. Нямаше как да го скрия понеже пътувах с брат ми от Русе към моя град и той минава през моста на Писанец и тогава отново изпаднах в ситуация на нереалност,дезориентация (нз и аз как точно да дефинирам това състояние) и веднага след това вторият си пристъп на паника. Ходих по доктори, кардиограма мисля че ми правиха, на ехограф ми гледаха сърцето, правиха ми и томография но тогава когато бях вътре в това нещо в томографията получих още един пристъп (мислех че имам рак). Оказа се че съм здрав, ема аз знам че не съм. Майка ми искаше да ми леят восък при една жена. Изля ми восък на 3 процедури. Тогава погледа ми светна спомням си много добре. Дълго време може би година-две не бях изпадал в състояние на дезориентация/нереалност. Останаха само пристъпите на паника които си ги имах всяка сутрин щом като излизах навън и съответно като ходех на даскало но с времето свикнах, научих се да ги преодолявам и може би в края на учебната година смея да кажа че отшумяха. Все още ме беше страх да излизам вечер (ако съм пропуснал да отбележа, не излизах изобщо вечер от страх), но може би трябваше да се опитам.Добре обаче зимата на 2011-та проблема се върна отново,пак на моста на Писанец към 4ч когато слънцето вечее залязваше, точно преди Писанец изпаднах в състояние на нереалност,дезориентация (бях с баща ми, той караше колата) и след 1-2мин а може би и по-малко получих отново и то доста силен пристъп на паника, наложи се да спрем колата за малко. На даскало пак почнах да получавам пристъпи, вече не бях спокоен, станах по-нервен, по време на пристъпа на паника или малко преди него си тресях краката, абе нервен бях много с една дума. Майка ми искаше втори път да ми леят восък - ляха ми, но тоя път не стана същата магия както преди. Личния ми лекар ни посъветва да потърсим психологична помощ, отидох на психиатър, разказах му в общи линии това което пиша на вас, не помня да ми беше поставял диагноза, но ми изписа ксанакс,ципралекс и флуанксол. Почнах да пия, бях като друсан ама ми беше спокойно. Така 2-3 месеца и се реших да излизам вечер. Е още на първия път държа да отбележа че се справих доста добре, отначало ми беше нервно но след 30мин се отпуснах и седях от 7 до към 10 вечерта (януари месец). Не знам защо обаче не реших да го правя всяка вечер, може би щото още ме беше страх въпреки постижението ми.Наложи се да сменя ксанакса с ривотрил (не помня защо, май ми дойде слаб или се бях пристрастил).Минаха 2 години, пиех си лекраствата нямах проблем и ги бях намалил дори. Е да обаче проблема не минаваше щото дойде момент в който пак почнах да се чувствам напрегнат и да получавам пристъпи на паника, но поне не бях получавал пристъпи на дезориентация/нералност. Реших да сменя лекаря с негова колежка. Тя пък беше много по-зле. Изписа ми ципралекс и още някво ама не си спомням какво (пак беше силно), но го замених с ривотрила. Беше лятото на 2013-та когато се отказах от нея понеже бях много по-зле. Много ми беше напрегнато, много нервно, не се побирах в кожата си, супер неспокоен бях и дори не можех да бъда на работа повече от 2 часа. Просто когато стане мн горещо и ставам неспокоен, нервен и тогава има най-голяма вероятност от паническа атака, най ми е добре когато е хладно или през зимата (става дума от 2012-3г насам). Отново смених лекаря с психиатърка от Русе. Изписа ми само ципралекс и флуанксол. Не знам дали щото времето почна да захладнява понеже беше някъде ноември-декември месец когато почнах терапията с Бранкованова, но пак имах положителен резултат. И досега не помня да съм изпадал в състояние на дезориентация/нереалност, но съм имал пристъпи на паника. От тогава насам съм излизал много по-често вечер, понякога успявам да се уравновеся но понякога не. Дори на работа през лятото си бях по цял ден. Е в най-големите горещини над 35 градуса съм се прибирал, но съм гледал да стоя максимално време за да се опитам да се справя с проблема и да се науча как да го правя.
Имам чувството че докторите не ме разбират, не разбират и проблема ми. Паническите атаки мисля че ще мога да ги преодолея, просто страхът ми е в това изпадане на нереалност/дезориентация защото е същото както когато бях напушен 4 часа и не знаех какво става. Това мисля че ми е главният проблем, дано да ме разберете.
Много благодаря на тези, които ще отделят време да прочетат историята ми!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 2ff541de90 |
|
1. Ти имаш здравословен проблем и смятам, че той не вследствие на марихуаната. Не съм компетентно лице, за да ти дам адекватен отговор за състоянията ти, едва ли тук ще намериш такъв и без ни най-малко да желая да те плаша, ми се струва, че става дума за някакъв тип епилепсия.
Обясни положението на вашите, те ще те подкрепят и заедно вземете необходимите мерки.
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: ba80571c0b |
|
2. Психиатърът, който ти е предписал "Ксанакс" има нужда от психиатър. Разбирам, че очевидно на никой не му е ясно какво ти е всъщност, нали? В такъв случай, питам аз, защо си съсипваш психиката като очевидно пиеш лекарства, които хаотично ти предписват на принципа "ако съм уцелил, добре"? Питай защо не ти предписват лекарства за дефицит на вниманието и хиперактивност, а те тровят с някакви боклуци, които дори е доказано, че могат доведат човек до самоубийство при спирането им...
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 772df21c84 |
|
3. Отиди на ПСИХОЛОГ, не на психиатър. Вторите само предписват лекарства, които подтискат симптомите. Ако искаш да се излекуваш, трябва да направиш някаква промяна в живота си. Психологът ще ти помогне да откриеш, кое е нещото, което те тормози и как да го преодолееш. А лекарствата, колкото по-бързо ги спреш, толкова по-добре. Те са само временна патерица, с която, яко прекалиш - се превръща в проблем сама по себе си. Иначе усещането за нереалност и дезориентираност също е симптом на паническо разстройство. Не се плаши, това е нещо, от което можеш да се оправиш!
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: ce5af5f672 |
|
4. Айде и аз да се изкажа по въпроса, като човек, преминал през този ад. При мен всичко започна с леко замайване, ускоряване на пулса, задух, докато веднъж, както си седях на работа ме удари една атака с цялата си мощ. Добре, че имаме медицинско лице, което викаме при нужда. Дойде жената, мери ми кръвно, пулс и т. н. Даде ми валидол. Малко полежах, поразмина ми. Много се уплаших и веднага отидох при личната си лекарка. Описах й какво ми се бе случило и тя ми даде направления за кардиолог, пълна кръвна картина, изследване на щитовидната жлеза. Както и да е, всички изследвания бяха повече от перфектни, но паник атаките зачестяваха. Страх ме бе да карам кола, да ходя на работа, да седя по заведения. Пълен ад. Не приемах никакви медикаменти, защото не знаех какво ми има. Единственото, което ми помагаше бе алкохолът. Когато бях обърнал няколко напитки, нямаше никакъв проблем. Но той идваше след това с още по-голяма сили. И се получава един гаден кръговрат, от който отърване няма. Най-сетне след всички изследвания, които си направих, отидох на ЯМР. И там всичко - перфектно. Съвсем случайно попаднах на термина паническо разстройство в нета. Когато се поразрових малко по-подробно, видях, че това е точно моето състояние. Посетих един много добър психиатър, който ми изписа серопрам и ксанакс, но последното само в крайни случаи. Серопрамът си го пиех редовно, е ксанакс се е налагало, но само от време на време. Докторът ми каза, че лекарствата само потискат това, което е в мен и аз трябва сам да се противопоставя и да го неутрализирам. След 6 месеца терапия, смея да твърдя, че се оправих напълно. Но освен лекарството си набих в главата и съзнанието, че просто такова нещо като паник атаки няма, че това не е нищо повече от лабилна психика. Вече 3-та година не пия лекарства, нямам паник атака, просто всичко е минало и заминало. Живея си пълноценен и хубав живот, радвам се на всичко.
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: f2e83fce68 |
|
5. Важният момент в случая на №4 е, че психиатърът е бил И ПСИХОЛОГ! Другият съществен момент е, че №4 е бил ДОБЪР ПАЦИЕНТ и е разбрал нещата в тяхната същност, а не да е прехвърлил цялата вина и отговорност за състоянието си върху докторите и "некадърността" им.
Да, той е ползвал лекарства, психологическа помощ, т.е. стандартните "патерици" докато укрепне и излекува психиката си, НО ОСНОВНАТА РАБОТА СИ Я Е СВЪРШИЛ САМ - не я няма кой да ти я свърши вместо тебе, дори Господ не може/не иска!
Браво, №4! Дай боже твоята история да достигне до колкото се може повече пациенти с подобна симптоматика!
Който има подобни проблеми, нека гледа филма "Красив ум".
|
...
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 45d020d6c0 |
|
6. Обикновено зад всеки проблем стой грях пред Господа.
Лично аз не винаги разбирам защо ми се е появила дадена болест, но когато се смиря пред Бог и се помоля, проблемът се решава. Най-трудната част е това да е искрено...Иначе не става!
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: fb71757d13 |
|
7. това което описваш освен пани4еските атаки е деперсонализация и тя както предположи №1 се полу4ава (само при някои хора!!! ) в следствие от марихуаната. ако някои иска да потърси пове4е, но няма да ви занимавам с подробности. за жалост е неле4има до колкото знам ако все пак се излекуваш някога (нямаш пристъпи от година-2) пиши
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: cffc6e5c9d |
|
8. В подкрепа на Н1 , направи консултация с невролог
А случайно , да си имал моменти , все едно "съзнанието ти е в мъгла " , световъртеж ???
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 44e334be9c |
|
9. така както го описваш е абсолютно същото, като това, което се случи на мен, отново в следствие на трева и то не при редовно употребяване... на 17 години и съм и продължавам да се боря около 2 години, поставиха ми диагнозата паническо разстройство
частта с паник атаките я преживявам, свикнала съм си, обаче така наречените "дереализация" и "деперсонализация" (можеш да прочетеш повече са тях, ако до сега не си) все още ми правят проблеми... случва ми се, когато е тъмно, когато съм вечер навън с компания, а понякога и без абсолютно никаква видима причина. При мен присъства и безпричинна тревожност и страх в доста голяма степен, появяват се главно, когато тръгвам да излизам за някъде (училище най-често) и по пътя просто се треса от нерви и притеснение...
лично за мен най-гадните неща от тези пристъпи са чувството, че не си в реалността, че всичко се случва като на кино, че полудяваш, че нещо не ти е наред и какви ли не други филми, а най-лошото е, че знаеш, че всичко е в главата ти и колкото и да обясняваш на околните какво преживяваш, те дори и половината от това не могат да си представят. За съжаление аз не срещнах подкрепа от близките си хора, никой не успя да ме разбере и се наложи да се оправям съвсем сама със ситуацията, въпреки че може би споделих с прекалено много хора. Първата паник атака беше брутална, викахме линейки, продължи цяла нощ, биха ми успокоителни и т. н... естествено последваха всякакъв вид прегледи и изследвания и все се оказваше че съм здрава. Смятам, че така е и при теб и нямаш никава епилепсия или рак ( и аз си мислех същите неща, даже и шизофрения ;д ), а просто тревата ти е отключила паническо разстройство. Мога да те посъветвам да не се опитваш да подтиснеш проблема по никакъв начин, знам колко е трудно да държиш всичко това в себе си, можеш например да седнеш и да опишеш на един лист ( май ще са повече от един) всичко това, през което си преминал, при какви обстоятелства изпадаш в тези състояния, кое от къде следва и при какви ситуации ти се струват по-добре нещата. По този начин можеш да си изясниш доста, да си направиш равносметка. Аз се подобрих значително за броени месец с помощта на един психолог от София -Андрей Ганев, можеш да се свържеш с него дори по интернет, с радост би откликнал, за мен той е най-добрия, пробвала съм и други... ходих при него точно 3 пъти и то не в началото на всичката драма, но отказах още на първия психятър да пия ксанакс и каквото там ми предписваха. Не съм опитвала каквито и да било лекарства, освен валерианчета ;д и честно казано се радвам, че не съм започвала. Мисля, че с тези проблеми трябва и можеш да се справиш сам, без хапченца, и те май само задълбочават нещата и водят до други проблеми, имат прекалено много странични ефекти. Главното е нагласата, вярата в това, че можеш да го пребориш, не трябва да се отказваш.. пристъпите ги преодолявам с дълбоко дишане и си повтарям, че всичко е само временно, че на другата сутрин ще се чувствам съвсем нормално и това чувство, колкото и да е гадно ще премине. Промяната на живота ти като цяло влияе единствено положително на състоянието ти, каквато и да била... съсредоточи се върху нещата, които те правят щастлив и ти харесват, наблегни на тях, радвай им се, спортувай, подреди си живота и постепенно паник атаките би трябвало да намалеят, да бъдат по-кратки и дори да не са по-леки от предишните, да не успяват да контролират останалата част от деня ти, да се превърнат просто в нещо неприятно, което трябва да изтърпиш, но премине ли да не се съсредоточаваш върху случилото се, да не позволяваш да ти скапват настроението. Имах 4-5 месечен период без нито една, но в следващите 2 месеца получих възможно най-бруталните от изминалата година и половина, по-гадни и от първата, в комбинация с бълнуване, даже ми се губят и моменти. Въпреки това отказвам да им се дам и ми е ясно, че до няколко години ще се уравновесят нещата и най-вероятно ще ги получавам много рядко, единствено в екстремни ситуации, когато ми се е насъбрало много напрежение. доста преживях, но все пак това си има и добри страни, колкото и странно да звучи, понякога една ПА може да действа и по добър начин- да освободи натрупалото се напрежение, нерви и страх, също така това ме накара да осъзная, колко хубав е един нормален ден без ПА и тревожност и започнах да оценявам и най-малките неща... звучи банално, но като се окажеш и от другата страна на нормалното ежедневие и се запознаеш от близо с тези усещания, винаги когато тях ги няма можеш да се радваш много повече. При всеки е индивидуално, но аз изобщо не съжалявам, че ми се случи, научих много и се промених, доста израснах. Всяко зло е за добро, просто човек трябва да се постарае да го види. Много се надявам да съм успяла да ти помогна по някакъв начин, както и да публикуват името на психотерапевта, ако виж в психолог. бг или напиши психотерапия- паник атаки в гугъл и ше ти излязат предостатъчно съвети, имена и т. н. Успех!!! :)
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 44e334be9c |
|
13. от "номер 9"
какво се случва? изчезна отговора на автора, не е публикуван и моя/.... искам да разбера как се развиват нещата, при мен отново са набрали сила и пак съм в период, в който изперквам... знам че ще отмине обаче предполагам си наясно колко е гадно ;д ти всъщност какво правиш като имаш паник атака, за да отмине по-бързо, по колко време продължават горе-долу при теб обикновено. аз бая неща ти наговорих ама започвам да си мисля, че не съм наясно с това, което правя всъщност. и между другото ПА и особено частта с жегата, която описа могат да имат и връзка с " дистония" уж, можеш и това да провериш, знам ли. Другото, което искам да те попитам дали ти се случва да се дереализираш от алкохол, дори малки количества или пък ако слушаш много силно музика със слушалки.. случвало ми се е и дори в следствие на силна емоция, без значение дали е негативна или позитивна ( това специално няма общо с никаква тревожност, страх или останалите гадни симптоми а просто си изпадам в някво състояние на нереалност без задължително да ми пречи). Май при мен паник атаките и всичките им разновидности са доста различни видове, при теб така ли е?
моля модераторите да го публикуват имам нужда и аз да задам някои въпроси
|
...
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 580e1658b6 |
|
14. От автора:
Номер 8 - не съм имал такива симптоми, но не мога да разбера какво имаш предвид под "съзнание в мъгла"?
Номер 9 - много добре те разбирам за това където казваш че никой от хората на които си казала не те е разбрал щото и при мен е така, само майка ми ме разбира до някъде. Много си приличаме по тоя проблем и симптомите му ;д
ако искаш остави скайп да си споделяме на тая тема, да си помагаме и да се подкрепяме ако искаш :)
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 37225d20c6 |
|
15. http://orlinbaev.blogspot.com/2010/06/blog-post.html дано ви бъде от полза този материaл
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 44e334be9c |
|
20. здравей, авторе
пише ти "номер 9"
за съжаление няма как да се свържем чрез този сайт, няма как да разменим координати, за да си пишем по-подробно
искам само да разбера как вървят нещата при теб... моите проблеми се променят по доста странен начин. паник атаките ми са съвсем кратички вече, но са доста чести за съжаление. никой не може да ме разбере, наистина. явно няма начин, ако не си го изпитал самия ти.. не мога да ги виня, въпреки, че им се дразня много и се чувствам ужасно.
явно трябва да го приема, ти как го правиш?
твоите паник атаки на колко време са, колко дълго продължават... интересно ми е какво най-често ги предизвиква и случва ли ти се да се дереализираш без да изпаднеш в паника, е така, от нищото. аз съм го постигала дори само чрез много силна електронна музика и после си прерастна в паник атака разбира се, но отначало беше единствено чувството за нереалност. а имаш ли натрапчиви мисли понякога? няпример някаква фраза или нещо подобно, което да се повтаря постоянно в главата ти и да не можеш да го спреш изобщо.. случвало ми се и с различни сцени и картини, много е неприятно, защото нямам никакъв контрол и започвам да виждам тези неща в момента, в който затворя очи. напоследък се сещам доста често за първите ПА, колко бяха дълбоки и страшни.. даже попаднах и на клипче от деня на напушването, видях точния момент, в който усетих, че нещо се случва с мен.. реакцията си, гласа си, страха.. припомних си всяко усещане и мисля, че психиката ми се срива, скоро ще станат точно 2 години, откакто целия кошмар започна. ще се радвам да разкажеш нещо или да опишеш по-подробно някое от особените усещания... надявам се да си в хубав период и да вървят добре нещата, до колкото в възможно :)
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: da63429229 |
|
21. От автора:
Здрасти "номер 9".
Не сме се чували отдавна.
Мн е гадно, че не можем да се свържем по никакъв начин. Ще пробвам да ти оставя скайпа си.
За сега съм много добре, притеснения, натрапчиви мисли, мисъл за дереализация и ПА имам почти всеки ден.
Когато съм в неблагоприятни условия като например да знам, че съм затовен в стаята по
упражненията по физика 2 часа без почивка - това ме притеснява и съм имал 1 път ПА и често
съм бил напрегнат с тикове, учестено дишане (слаби признаци преди същинската атака).
Навън като съм и примерно съм с колата и отивам в някоя отдалечена част на града, която не познавам
също се напрягам без видима причина, но предполагам знаеш за какво става дума. Пак ми се появяват тия признаци.
Наскоро получих пристъп на паника с учестено дишане и изтръпване на ръце, стомах, лице и областта на сърцето
докато шофирах към Русе (връщайки се от родния ми град за изпитната сесия). Овладях го с дълбоко поемане на въздух
през различни интервали, когато усещам че трябва да си поема и мисълта ми е че точно с това поемане на въздуха дишането ми
ще се успокои поне малко. Помогна доста. Като цяло бих си дал оценка 5 . Това сигурно се дължи на факта, че
от няколко месеца насам живота ми се промени доста, започнаха да ми се случват мн готини неща, аз също си мисля само за яки неща.
Изобщо съм се настроил положително на 100%. Има и още нещо. Моя проблем го имам от почти 7 години вече и съм го приел. През първите 2-3 години се
определям на ниво 2, което значи много зле. Така като не мога да те видя не мога да те разбера на 100%, но знам какво ти е.
Забрави за всичко свързано с този момент, когато са ти са се появили проблемите! Знам, че ще ти се стори доста трудно, дори невъзможно,
но трябва да приемеш това като част от теб. Трябва да се настроиш положително колкото и да е трудно. Мисли си само за яки неща дори и да не се случат в близкото бъдеще.
Един ден всичко ще се оправи, щом аз започнах да излизам от ямата ти също ще излезеш. Проблемите винаги се връщат, защото ние не сме роботи. Въпроса е дали
ще се справиш по-добре следващият път. Знай че това е просто период. Няма да е единствения, но всеки път ще става по-лесно.
Когато изпаднеш в състояние на нереалност просто разтръскай глава, погледни в друга посока.. направи нещо, за да прекъснеш състоянието.
Когато получиш ПА просто дишай, когато усетиш, че е нужно и си готова вдишай дълбоко, за да се изпълнят дробовете ти.
Мисли си през това време за хубави неща, мечтай си за нещо дори, просто нещо което те кефи и го искаш. Аз правя така.
Примерно си казвам "ще ми мине, след малко ще ми мине, няма да умра защото искам утре да се видя с момичето, което харевам" примерно.
Или "ще ми мине след малко и ще отида да вечерям". Даваш си надежда за по-нататък.
Друго какво да ти кажа. Много по-добре щеше да е ако можехме да си пишем директно в реално време. *****
Случвало ми се е да получа дереализация без ПА, и за миналата година мисля, че ми се е случвало 2-3 пъти. Страшничко си беше, но то се случва вече толкова рядко, че не знам как да го избегна/контролирам.
Едно е ясно - ти си това, което си и не трябва да съжаляваш, живееш с това и го мачкаш, както те мачка то!
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 65c2f5f8cc |
|
23. Бях се зарекла да не пиша по тази тема, тъй като ми пречи, когато се задълбочавам с такива разсъждения.
От малко повече от половин година и аз съм в този ад. След като се озовах в Бърза Помощ, започна моят ад.
Час преди това ми нямаше нищо. В болницата ми изтръпнаха крайниците, спря ми дъха, беше ад.
Започна ходене по мъките. Първо при невролог (ГРЕШКА- адекватното лечение е с психотерапия и ако има нужда, психиатър). Изписа ми транксен, като ме увери че не се привиквало... Пих го около 2 месеца, написаха ми схема за спиране. На 3тия ден започна Ужасът.
Посетих психиатър, каза, че употребата на транксен е било грешка. Започнах Сероксат, който пия и сега само, че от 1 на ден (20мг), минах на 1/2.
Имам завишение на ТСХ-хормона, щитовидната ми жлеза е с леко занижена функция. Но е съвсем минимално. Ендокриноложка ме увери, че не е това главната причина.
Минах ужасните моменти на дереализация и деперсонализация.
Само който не е минал тези мъки, не знае какво е.
Всичко това продължава и до днес.
Само се питам, защо при минимално натоварване, започва адско стягане в гърдите? С ограничени физически възможности съм.
Искам да бъда пълноценен човек.
Питам се този ад има ли край?
|
...
| преди: 9 години, 5 месеца hash: da63429229 |
|
24. от автора до 23
Наистина ли дахът ти спря или ти просто така го усети? Щото има разлика. А и ако си изпаднала в шок заради тези неща, които си усетила в момента и си се уплашила е нормално дахът ти да спре за момент. Лечението с лекарства е само временно и то ако се налага. Много е лошо когато опреш до лекар щото винаги има какво да ти предпише за да се "оправиш". Аз моите лекарства ги пия вече 4-5 години, но това лято вече мисля да ги спра. Разкажи повече за това какво ти се е случило и на какво се дължи ако искаш разбира се. Всеки ад има своят край, бъди сигурна!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
