Климактофобия - страх от стълби - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (110769)
 Любов и изневяра (26724)
 Секс и интимност (12996)
 Тинейджърски (21243)
 Семейство (5711)
 Здраве (8790)
 Спорт и красота (4501)
 На работното място (2693)
 Образование (6851)
 В чужбина (1468)
 Наркотици и алкохол (1023)
 Измислени истории (780)
 Проза, литература (1634)
 Други (16198)
 Избор на редактора (146)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Здраве

Климактофобия - страх от стълби
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 3015 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 16 години и от близо година имам климактофобия, което означава страх от изкачване и слизане по стълби. Честно да ви кажа, не знам от какво ми се появи, като малка бях сънувала как падам по стълби някак от високо и се събуждах рязко и дишах тежко, но това е било отдавна. Изведнъж както си бях в училище започнах да изпитвам паника, задух и страх от стълбите без да съм имала реална злополука, която да я е причинила. Мен по-скоро ме е страх да слизам отколкото да се качвам. В училище стълбите са някакви сиви и се сливат една с друга заедно с пода и тъй като съм късогледа и не ги виждам и те ми се сливат и ми е като равна пътека, дори с очила този факт не се променя. Може би ако бяха разноцветни нямаше да ме е така страх, но съм слизала и по друг цвят стълби и пак беше така. В училище проблема ми е голям, винаги търча да вярвя пред приятелите ми, защото ако съм зад тях, те вече са в стаята, а аз още съм на началото на стълбите и затова гледам да ги изпреваря, за да стигна преди тях, но понякога ме подминават и аз оставам сама отзад цялата тресеейки се и винаги се държа или за парапета или за стената, изпитвам ужас ако съм между двама човека и няма къде да се държа. Картинката става страшна, когато някоя учителка или дете иска да се хване за парапета при изкачване и съм длъжна да се пусна и го чакам да мине, за да сляза. Съучениците ми забелязаха и аз им обясних как ми се сливат стълбите и те казаха само ''о кофти'', никой не идва да ме хване под ръка или да се опита да ми помогне. Добре, че в блока ми имаме асансьор. Споделих на нашите за фобията и ме водиха на психиатър, после на психолог и нищо не стана, казаха ми да си се държа и толкова. Искам да я преодолея и акъла не ми побира от къде се е получила, но направо свят ми се завива в училище, голяма паника е и никой не ме разбира, опитвам се да слизам бързо, но имам чувството, че ще се пребия, а не искам да ме гледат как се треса и се държа за стената и едвам слизам, чувствам се обект на подигравка като ме погледат без дори да кажат и дума. Някой от вас има ли тази фобия или ваш приятел? Знаете ли как да я превъзмогна и какво значи тя и защо се е получила? Много бих била благодарна ако ми разкажете ваши такива случки и какво мога да направя, за да съм по-добре, да съм си както преди.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 5 месеца
hash: e3fc1ee2cb
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Проблемът ти изисква специалист.
Може би психиатър или психолог.
Ако психолог разгадае какво е провокирало това състояние (фобия), може и да се справиш.

 
  ...
преди: 7 години, 5 месеца
hash: 344ae952fe
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Знаеш ли, направи ми впечатление, че си писала за цвета на стълбите. По-скоро си провери зрението, да не се окаже, че ти наистина не ги виждаш, защото имаш проблем с разпознаване на цветовете. Можеш да се движиш по стълбите в твоя блок, за да се успокоиш. Когато слизаш стъпвай с десния крак, след това с левия, но пак на същото стъпало. След това пак с десния. Аз пък не обичам да се возя на асансьор, обаче няма как, нависоко съм. Опитай се да го преодолееш това. Човек през живота си се сблъсква с много различни страхове. Най-голямата борба е да се бориш със себе си, най-голямата победа е да победиш сам себе си.

 
  ...
преди: 7 години, 5 месеца
hash: b67bff2d60
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   От няколка месеца и на мен ми е страх не знам защо. Имам чувството, че ще се търкалям надолу, когато слизам.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 5 месеца
hash: be66165820
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Отиди на очен лекар да ти проверят зрението. Може да трябва да ти сменят диоптъра очилата. То сигурно всеки човек ако не вижда добре стълбите ще го е страх...

 
  ...
преди: 7 години, 5 месеца
hash: 684c1d9b4d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Номер 1-Писала съм, че съм ходила и на психиатър, и на психолог и нищо не ми помогнаха. Четете по-внимателно.

Номер 2 и 4-Стълбите са сиви и се сливат, това е проблема. Ако се редуваха синя, зелена, червена, можеше и да е по-добре. А отностно моето зрение аз си виждам размазано на далече, но имам много малък диоптър 0, 3 и имах преди очила, но ми казаха, че с тея и без тях виждам еднакво, така че не идва от там проблема. Той е на психическа основа, мисля си че ще падна и редовно ми се случва да изпусна последното стъпало и не отразвам, че съществува и се хвърлям и е се чудя какво става. Много ясно, че първо съм си провелира зрението преди да искам съвети от хората. Това за зрението го бях споменала също, явно наистина не четете.

от авторката

 
  ...


...
преди: 7 години, 5 месеца
hash: 08bd886b77
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   А преди да ти се появи страха, случвало ли ти се е, докато слизаш по стълби, да изтървеш някое стъпало, да се стреснеш и да си помислиш нещо като "за малко да се пребия"?

Случвало ли ти се е, преди този страх да се появи, да губиш равновесие докато слизаш по стълби?

Не мисля, че е от зрението.. аз съм с -4 диоптъра (не 0. 4) и без очилата съм слизал по стълби. Всъщност мога да слизам по стълби и в абсолютен мрак без да мога да ги различа (често ми се случва, тъй като съм в нов блок и още нямаме етажно осветление). Така че не е зрението.

На по-малки/къси стълби как се справяш? Ако са само 4-5 стълби по-добре ли се чувстваш като слизаш?

Ако слизаш приклекнала? Ако слизаш докосвайки земята с ръка (не е хигиенично да го пробваш, но може да си представиш ситуацията и да усетиш дали нещо ще ти прави проблем)?

Идеята ми е да определим коя част от слизането по стълби точно те плаши. Според мен основният страх ти е свързан със загуба на контрол, но това е само предпложение. Имаш ли други такива интересни неща в живота си, които може според теб да са свързани с това, че искаш всичко да е под контрол?

Също е интересно защо като слизаш и има други хора около теб, страхът не изчезва и дори може да се усили. Логиката подсказва, че ако има други хора около теб и се пребиеш на стълбите, ще има хора, които ще ти помогнат и ще те изправят на крака по-бързо. Но поведението ти не е логично.

Така че това е друг възможен основен страх - страхът от провал пред други хора.

Разкажи малко повече за обстоятелствата около появата на страха - в близките седмици/месеци нещо съществено да се е случило? Нещо с училище, гаджета, родителите, социалната група, хобита и тн.?

 
  ... горе^
преди: 7 години, 5 месеца
hash: 0eead4d84d
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Защо не пробваш да оттренираш страха си? Всеки ден можеш да изкачваш и да слизаш стълби на различни места, но с условието да не се хващаш за парапета. За начало можеш да пробваш в някой блок, като повтаряш за деня многократно процедурата. С всеки следващ път ще увеличаваш темпото на слизане, а в различни дни може да сменяш местоположението и стълбите. Когато човек върши нещо с голяма честота на повторения, мозъка и способностите на индивида привикват. Давам пример: Ако работиш в автосервиз и всеки ден ти се налага да отстраняваш един и същ проблем по двигателя на дадена марка автомобил, то ти в един момент ще привикнеш с работата си и ще започнеш да я вършиш без дори да се замисляш. Същото е и със страха. Отделяй по един час на ден в това занимание и съм сигурен, че в даден момент ще разбереш, че няма нищо страшно в това да качваш и слизаш стълби. А напротив, даже е полезно и здравословно.

 
  ...
преди: 7 години, 5 месеца
hash: 07531d4672
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Когато слизаш или изкачваш стълби задължително мисли за нещо хубаво, което ти се е случило или предстои да ти се случи. Това помага.

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: b2069ce7d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Добър ден! Този разказ наистина ме заинтересува, защото аз самия винаги съм бил със този страх! Винаги съм се питал каква ли е причината, и не мога да обясня не само на другите, но и към себе си! Дълги години не можех да слизам нормално-трябваше да стъпвам и с двата крака! Качването ми е по-лесно, но не мога да не се държа за стената(не и за парапед)! Преди 5-6 години почти се бях отървал, но паднах и фобията ми се върна отново! Напоследък ми стана по-лесно, защото се научих да слизам по парапед и крача спокойно! Но все още имам известни проблеми! Надявам се вече да Сте по-сигурна и да нямате проблеми!
Момче на 16г.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 30575a3639
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Трудно е да преудолееш някаква фобия сама. Потърси психолог или психотерапевт защото една фобия докарва и други със себе си.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker