Тежка форма на хипохондрия
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 3108 пъти
Здравейте!

Може би някъде вече е писана такава тема, така че се извинявам предварително, ако това е така!

Аз съм момиче на 18 години. От едно известно време на сам - може би вече около две години, изпитвам панически страх, че съм болна от неизлечима болест. Не от нещо определено, а от всички тях на куп, дори понякога си мисля, че съм болна от няколко неизлечими неща неща едновременно. Страхувам се да ходя на всякакви прегледи и изследвания. Страхувам се дори от профилактични прегледи, защото смятам, че случайно ще ми открият нещо смъртоносно. Когато стане въпрос за болести, доктори или дори обикновени болежки изпитвам силно притеснение. Редовно, да не кажа всеки ден, проверявам цялото си тяло и се замислям много задълбочено дали изпитвам някакви симптоми. Всяка малка болка или неразположеност ме докарва до лудост. Проверявам симтоми в Гугъл и съм убедена, че ми има нещо. Изпадам в паника - потя се, пада ми кръвното и не мога да мисля за нищо друго. Дори не мога да гледам филми, в който има болни от неизлечими болести, защото това също събужда силен страх у мен. Най-много се страхувам от СПИН, всякакви видове рак, инфаркт, инсулт и разни състояния, от които се умира мигновенно, на които дори имената не знам. Този страх се засили от както заживях сама. Страхувам се да заключвам вратата, защото смятам, че през ноща може да ми се случи нещо и да не могат да ми помогнат. Всеки път се опитвам да се убедя, че единственото разумно решение е да посетя доктор, когато имам болежки или притеснения. Но тук се появява друг проблем. Ужастно се страхувам от доктори, защото вярвам, че те ще открият заболяване, от което няма да мога да се излекувам. Когато се навия да посетя доктор и ми кажат, че всичко е наред, рядко се доверявам, но пък не отивам при друг, защото се страхувам, че той ще е този, който ще открие заболяване. Общо взето един омагьосан кръг, от който не знам как да изляза. Страхувам се дори от факта да страдам от хипохондрия, защото съзнавам, че това свръх безпокойство може да отключи сериозни заболявания. Страхувам се и да споделя с майка си, защото се страхувам, че тя ще ме прати по доктори. Страхувам се дори, че хипохондрията може да симптом на хормонални проблеми. Безпокойството ми започна да се прехвърля и върху близките ми. Приета съм да уча в чужбина и скоро заминавам. Наскоро почина дядо ми, а баща ми е в чужбина и не можа да го изпрати. Това отключи съвсем ново ниво на лудост у мен. Страхувам се, че когато замина близките ми ще си отидат от някаква болест ненадейно и аз няма да съм до тях. Все пак тези мисли все още не са толкова натрапчиви.

Напълно съзнавам, че имам проблем, но нямам представа как да го реша, защото се СТРАХУВАМ. МНОГО СЕ СТРАХУВАМ! От друга страна не знам какво може да е предизвикало това състояние. Родителите ми са здрави и никой от тях не страда от сериозни заболявания, нито техните родители, нито пък родителите на родителите им са страдали от тежки заболявания. Нямам обяснение.

Тази вечер безпокойството ми стигна връхна точка, каквато никога не е стигало, тъй като утре ми предстой профилактичен преглед при гинеколог. Никога не съм се чувствала толкова уплашена. Убедена съм, че ще ми отрият човешки папилома вирус и в следствие от него рак на шийката на матката. Плаках много, треперех, потях се и мислех, че се задушавам и пулсът ми беше силно ускорен. Дори мисля, че съм получила паническа атака, дори и не толкова силна. Тази вечер си дадох сметна, че проблемът ми е сериозен, но не знам дали това отново не е внушение. Просто ще откача. Ужасява ме факта, че поради страховете ми не посещавам редовно не само този вид доктор, но и всички останали и вярвам, че някой ден ще ми съобщят, че съм закъсняла и именно заради това заболяването ми е нелечимо. С една дума страхувам се дори от собствените си страхове. Съзнавам, че това се внушения и всячески се опитвам да се избавя от тях, но не се получава.

Моля ви за съвет как да преодолявам такива кризи (хипохондрични или не) поне докато намеря сили да се консултирам със специалист. Прочетох, че мента, глог и валериана помага, но това отново отключва страх у мен, тъй като вярвам, че имам проблеми със сърцето и мисля, че намаляването на кръвното чрез лекарството ще ме докара до смъртоностно състояние. Осъзнавам и колко глупаво, може би, звуча.

Благодаря на тези, които ще прочетат за проблема ми докрай!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 6 месеца hash: 4afcea6c1a

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Хипохондрията е класическо нервно заболяване, описано още от Фройд и произтича от страх от смъртта, но и отчасти се онаследява. Чела съм много за това заболяване, защото се предава в жените от моето семейство по бащина линия и съм израстнала с него. Най-тежкият случай на хипохондрия, който познавам е на прабаба ми. Тя цял живот е била „болна“ или от белодробни неща, или от най-разнообразни неща. Всъщност е в перфектно здраве въпреки възрастта си.... ТЯ Е НА 93 Г. По лекарите е и всяка година си прави скенер - което трудно на други хора го дават лекарите като направление, но тя е уникален случай и може да бъде много досадна. Има вече два екипа от лекари в две населени места, които просто се интерсуват как човек може да бъде... толкова здрав на нейната възраст, но тя иначе за себе си винаги е болна - толкова заболявания си е въобразявала през годините и толкова разнообразни, че няма да ми стигне времето... За съжаление и сестра ми е засегната и цял живот се разправяме с нейните „болести“ Сестрата на прабаба ми пък се е самоубила дори от това нещо Имам документи, че моя пра-пра-прабаба е била същата - хората действително вярвали, че е болна и никой не е искал да се ожени за нея само пра-пра-пра дядо ми - другоземец и така станал богат зет на чорбаджия, а тя родила 2 деца и живяла над 90 г.! То е като вид наказание май в моето семейство - физическо здраве цял живот се занимават с болести та чак до гроба Много съм чела по темата - леувай се при психолог. Има наследственост, но това не значи, че няма лечение или ще си така и по-зле до края на живота ти.

 

...

преди: 8 години, 6 месеца hash: fa700ef61f

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

3.   Е, прословутият профилактичен преглед премина успешно, въпреки цялата ми драма около него. Както може да се предположи репродуктивната ми система е в перфектно здраве. Нямам никакви проблеми - дори и малки инфекции. НИЩО! 2 часа след прегледа бях щастлива и спокойна и после... БАМ! Връхлетя ме мисълта, че гинеколожката е пропуснала нещо, което ще се окаже фатално. И цялата драма от начало. Това потвърди съмненията ми (които и преди не бяха чак до толко съмнения, а по скоро убеждения), че се нуждая от психологическа помощ!

 

...

преди: 8 години, 6 месеца hash: 6f8ae153c4

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Хипохондрията НЕ Е болест. Тя е психическо състояние. Най-добре да отидеш на психиатър, който, естествено не може да ти открие смъртоносно заболяване :) Ще ти предпише лечение, което ще проведеш, но най-важното е ти да преодолееш нещата сама, защото всичко това е в главата ти и никъде другаде. Отбягвай да мислиш за всичко, което е свързано със здраве (е, освен, ако не настинеш, те заболи зъб и т. н. нормални неща), но в никакъв случай не си занемарявай здравето. Веднъж годишно ходи на контролен преглед с пълна кръвна картина при джипито, гинеколог - веднъж годишно и това е. Намери си хоби, чети книги, разхождай се, събирай се приятели, гледай по-малко да оставаш сама в общи линии и всичко ще се оправи от само себе си.

 

...

горе^