Нашите ми провалят живота!
преди: 8 години, 4 месеца, прочетена 2184 пъти
Трябва да започна разказа си с това че не съм някои тинейджър на които техни са му отказали най новият телефон.
Много от нещата които ще споделя не съм ги казвал на никои освен на 1 приятел но дори и той не знае всичко.

Не знам от къде да започна. Проблемите ми с тях не са от 1-2 години, а от както съм се родил. Като по-малък не осъзнавах че много от нещата които се случват на мен не се случват на другите деца.

Например когато децата не слушат родителите им ги бият. Различното идва от това че когато майка ми ме биеше тя не само ме биеше а ме задушаваше. Буквално лягаше в/у мен с цялото си тегло и не ставаше докато не спра да се боря. Както се сещате аз се борех за въздух и когато спра да се боря аз просто съм се предал да умирам вече. Самият аз не мога да повярвам че съм доживял до ден днешен.
Другото им любимо наказание от детсвото ми което помня е да ме изхвърлят от нас. Проблема беше че го правеха като съм бос и без яке. Което както се сещате аз не мога да отида никъде по 1 тениска и чорапи. Това което правех е да седя във входа пред вратата и да блъскам да ми отворят и да звъня. И така с часове. Интерестно да спомена че съседите които виждах освен че умирах от срам от тях, нито 1 от тях никога не ми помогна. Виждаха какво се случва и си подминаваха.


Годините минаваха, пораснах станах към 12 годишен. Пораснах достатъчно за да не може майка ми да си играе с мене на "задушаванка". Понеже вече сигурно се чудите защо никога не съм казал на никои ще кажа само това- Ако се бях свързал със социалните и им бях разказал всичко това и ме махнеха от нас какво бъдеще щях да имам?? ! Всички знаем че деца от дом майка и дете нямат какъвто и да е шанс в живота и аз бях готов да го търпя само за да знам че ще имам бъдеще. Връщаме се към историята. Тъкмо нашите спряха да ме тормозят и започнаха да ме тормозят в училище. 3 години АД. Всеки ден бой в училище. Всеки ден синини, а като се прибера моите се карат с мен за това че са ме били... Ест. както можете да се досетите майка ми 1 път не е отишла да направи нещо. Което само обеждаваше другите че могат да си правят каквото искат с мен. Понеже бях по слаб физически от тях нямаше и много какво да им направя.

7 ми клас кандидатствах и ме приеха в друго училище. Докато другите ходеха по курсове аз се готвех сам. Нашите ми предложиха преди 7 клас да си избера дали да отида на курс или да ми вземат компютър. Както се сещате ние в нас дори и кабелна нямахме, нито видео, нито пък двд. Имахме само 1 антена с телевизор и стар касетофон. Така че изобщо не се замислих като ми беше предложен избор. Изкарах 3 ки на изпитите и записах в друго училище. Там бях до 12 клас. Както можете да се сетите след 5 клас успегха ми падна значително много. Преди това винаги съм учел, но след като започнаха да ме счупват от бои и след това разправии в нас нямаше как да искам да седна да уча. След 7 ми клас поне боя в училище спря но ме тероризираха психически с всякакви подигравки.

Завърших 12 клас с 4. 20 диплома, без да съм седнал да уча изобщо. Всичко което знаех го научавах в учлище а в нас нямаше как да седна да уча заради моите идиоти които всеки ден се разправяха нещо с мен.

Тука става още по забавна картинката ми. Реших да не кандидаствам веднага висше а да поработя, да заделя пари и да си платя частните уроци от които имам нужда за да отида на изпитите за университета и да кандидаствам с оценките от изпитите а не с ниската ми диплома. 7-8 месеца никаква работа не можех да намеря. Тъкмо намерих и започна да ми става лошо по време на работа и да изпускам неща. Отидох на всякакви лекари и никои не можеше да разбере даже какво ми има докато не попаднах на 1 които си разбираше от работата. Оказа се начален стадии на епилепсия. Лекаря си нямаше и представа от какво може да е причинена но като имате предвид колко пъти майка ми ме е задушавала чак бих се учудил ако не се бяха появили някакви увреждания по мен.

Изписаха ми лекарства които не знам какви бяха но ги бих 2 години и половина и се оправих. През тези 2 години нашите ме направиха луд. Не смеех да започна работа заради факта че лекаря не знаеше дали няма все пак да започна да припадам нищо че вземах лекарствата. Другото е че трябваше да спазвам режим на сън и да избягвам какъвто и да стрес и натоварване Нашите ме подлудяваха заради това че не започвам работа. Трябвало да си намеря работа и да поема парното и тока? !? ! Да не говорим че каква работа трябваше да намеря че да мога да плащам парното тока и да ми остават пари да се издържам не знам.

Имал съм гаджета през годините които избягвах да запознавам с нашите или да ги водя в нас. След като намерих момиче което да знам че ме обича и аз я обичам реших да я запозная с майка ми. Тя не знаеше но и 2 мата бяхме в едно и също полужение. ТЯ не се разбираше с техните както аз с моите и 2 мата не можехме да останем да живеем там където бяхме. Тя искаше да заживеем заедно дори и в нас. Попитах майка ми ест тя ми отказа. Тъи като не работех тогава нямаше как да се изнесем на квартира и малко след това се разделихме защото и 2 мата родители ни се бъркаха във нашата връзка и го направиха така че да се разделим.

Още няколко приятелки съм имал от тогава, интерестното е че майка ми ги гони пасивно агресивно като ги кара да не се чустват добре в нас въпреки че ние не сме прекарвали в нас повече от няколко часа.

След като се оправих почвах работа на 3 пъти за кратко но понеже шефовете в България се държат като боклуци с работниците и не им плащат почтни нищо а искат да работят по 12 часа се махам след няколко седмици или месец- два.

Нашите щяха да ме изгонят от нас след като имаше още някакъв период да съм без работа от няколко месеца въпреки че търсех упорито. Пращах по 30-60 СВ-та всеки ден няколко месеца но нищо. Накараха ме да запиша висше каквото и да е. Точно това не исках да се случва. Исках да изкарам пари и да вляза програмиране понеже заплатите са повече от добри в този сектор.

Записах понеже ми обещаха да ми съберат пари за тези 4 години и да ми платят те магистратурата. Огромна грешка направих като им се доверих. 4 години уча специалност която не понасям, не мога да работя понеже съм редовно, лятото имам да уча за изпитите които не съм взел понеже са ебати нещата по някои предмети. Бригада мислех да отида ама ми искаха 4 000 лв по сметка които аз нямам а заем не смеех да взема понеже ако нещо стане и не изработя парите в америка нямам как да ги върна после.

Сега завършвам 4 ти курс след няколко месеца. Попитах ги до къде са със парите които събираха за магистратура и се оказа, че не са спестили нито 1 лев. Ироничното тук е че даже преди няколко месеца говорих с тях и те ми казаха че даже са заделили и за курсове ако искам допълнителни да изкарам някакви. Сега разбирам че са ми се подигравали.

Направо не знам какво да правя. Не мога да си търся работа по специалноста която завършвам понеже освен че не съм подходящ да я работя а и не искам, може да се наложи да прекъсна и да не мога да отида на държавна практика заради невзет изпит. Това означава да си търся работа без висше и тея вкъщи всеки ден да се разправят с мен за пари и как трябвало да им помагам със сметките което в техният случеи е да ги издържам. Приятелка не мога да си хвана защото не мога да я доведа в нас, работа няма, направо незнам какво да правя със живота си.

Всякакви идеи и предложения ще ми бъдат от полза.
Моля админите да публикуват темата ми.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 4 месеца hash: fe057a7897

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ужасно е всичко, което ти се е случвало в детството, УЖАСНО, но заглавието вече е грешно (към днешна дата, написано от един възрастен мъж) - АЗ си провалям живота е правелното заглавие. Проблемът е, че заради травмите от детството, но най-вероятно и заради самия дом, възпитание ти се изживяваш като жертва. Имаш някакво нервно заболяване преди всичко заради психическите травми и при първа възможност трябва да отидеш на психолог. Лекарствата за епилепсия са ти помогнали, защото те са често психотропни - действат и при психически заболявания, но бъди сигурен, че рано или късно пак ще ти избие. Оставяме настрана родителите ти - те в случая не са важни - тях никога не можеш като техен син да промениш, те са НЕСПАСЯЕМ случай и самите те са психично болни, но ти нищо не можеш да сториш. Затова моят съвет ще е да се концентрираш върху себе си и да се промениш. СПРИ ДА СЕ ИЗЖИВЯВАШ КАТО ЖЕРТВА. Ти не си! Ти малко по малко сам се превръщаш дори в агресора със своите претенции и изнудвания - замисли се малко в момента кой кого тормози??? Вървиш точно по стъпките им и един ден ще тормозиш и жена си, и децата си ако не промениш нещо. Ще почна от грешките ти 1. Трябвало е да се довериш на учител, съсед, педагог в училище за побоите и тормоза. Не е вярно, че в дом или при приемно семейство по-малко човек от теб щеше да стане. Напротив! Последното циганче там има някаква възможност за образование, а после като студент има право на безплатно общежитие, университет и влиза с предимство. Моя приятелка-българка е живяла по домове - точно на 14 г. съседка се е обадила на социалните заради побоищата при техните и днес е уважаван лекар. Мария, която спаси шофьор е израстнала по домовете и много-много хора. Ти просто си се страхувал. Майка ти те е пречупила и си се превърнал в жертва и си се срамувал, може би си се чувствал дори виновен за случващото ти се 2. Грешка номер 2 е изобщо да останеш да живееш при тях и да учиш това, което са ти казали. Дори с болестта си е могло отдавна да се изнесеш. Не един човек с истинска епилепсия работи и живее нормално - ти практически си останал там, където са те разболявали. Честно жертвите на насилие не могат да се откъснат от насилника. Така се случва примерно с жени на мъже-побойници. Дори полицията да прати в затвора този побойник, жената често си намира нов от същия вид. ВНИМАВАЙ. Не го осъзнаваш, но ти най-вероятно си психически зависим от насилниците си, защото в това да си жертва има нещо удобно - не носиш отговорности за нищо. Просто си живуркаш, жертва си, друг решава вместо теб и друг е виновен. Проблемът в това е, че положението не ти се променя като вашите са виновни - ти си оставаш в лайната, с извинение. Като възрастен дори отчасти обръщаш страната и сам се пробваш да си агресор. И УСПЯВАШ. Те в момента се бъхтят за теб, а нашият искал пари за магистратура? Всеки ден ще им го натякваш, а като не си намериш работа ще е задължително заради магистратурата. Сам бягаш от отговорност за собствения си живот. Никой не те е вързал - винаги можеш да поемеш по своя път и да учиш каквото искаш, самоиздържайки се. 3. Мислиш, че навън си жертва - винаги ще си намираш някой „насилник“, върху когото да проектираш своите очаквания. В случая работодателите заемат ролята на родителите и ти сам знаеш защо си губиш работата - най-вероятно се държиш или като пасивно дете, което не знае какво да прави, или на макс им опъваш нервите с други неща - неподчинение, грешки, закъсняване. За съжаление за хора като теб няма различни правила. Хората навън не изхождат, че ти може да имаш някакви проблеми в семейството и са безкомпромисни - ако ти не им вършиш работа, навън има стотици и хиляди, които ще им свършат... Замисли се вече над себе си, защото не си дете, а млад мъж с отговорности независимо от това дали искаш или не. Хората имат очаквания към теб и не се интересуват ти какви проблеми имаш. Знаеш, че трябва да се изнесеш. Това е първата стъпка.

 

...

преди: 8 години, 4 месеца hash: 04cb0ddf5c

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ох авторе и на мен нашите са ми провалили живота точно като на теб. Възпитали са ме гаднярите на мързел и сега съм над 40г и няма кой да ме храни и издържа, защото работодателите лоши искат и да им работиш за една тъпа заплата мамка им.

 

...

преди: 8 години, 4 месеца hash: 6e8da479d3

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Че са били кофти родители, били са. Но никой не ти проваля живота към днешна дата освен ти сам. Айде действай сам де. При положение, че ги знаеш що за стока са ти чакаш да съберат 4000 за магистратурата ти. Хаха! И ги питаш в последния момент. Голяма изненада - пари няма. Ами това е най-нормалното нещо. Стягай се в кръста и си подреди сам живота.

 

...

горе^

преди: 8 години, 4 месеца hash: 382a688a6d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Милият, пожелавам ти всичко да се оправи! <3 Ж, 17

 

...

преди: 8 години, 4 месеца hash: 091444df47

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Омръзна ми от хора, които все плачат, че някой друг им е виновен. Авторе за съжаление ти си един от тях. Вместо да се махнеш от ада в който живееш, и да отидеш примерно в някой голям град да работиш и учиш, ти още живееш с родителите си. Защо? Какъв e смисълът? Те няма да се променят, ти няма да се промениш, освен ако не се отделиш незабавно от тях, намери кураж и смелост някъде в себе си и действай. Едно време 10 годишни деца са ходели на война, десет годишни!!! Ето това е от което трябва да се учим От какво те е страх Авторе? От провал ли? Ами то ако останеш при такива болни психически родители, по голям провал от това няма да има. И помни Авторе-да не вземаш решение, е също решение, така че помисли си моля те за това И аз съм имала лоши родители, голяма работа, не ме правят те човека който съм и който гледам в огледалото всяка сутрин, аз се правя!

 

...