Осиновен съм и ми тежи - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121571)
 Любов и изневяра (29811)
 Секс и интимност (14410)
 Тинейджърски (21918)
 Семейство (6489)
 Здраве (9620)
 Спорт и красота (4715)
 На работното място (3194)
 Образование (7319)
 В чужбина (1660)
 Наркотици и алкохол (1116)
 Измислени истории (798)
 Проза, литература (1741)
 Други (18624)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Осиновен съм и ми тежи
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 1830 пъти
Наскоро разбрах, че съм осиновен и от тогава не мога да спра да го мисля. Разкрих истината съвсем случайно, като се ровичках из тавана за едни неща и попаднах на старо писмо от моята майка до най-добрата й приятелка, която живее в Хърватия. Пред нашите се опитах да се държа нормално, за да не заподозрат нещо, най-малко искам те знаят, че аз знам истината и да ме гледат с различни очи.
Биологичните ми създатели, които никога няма да нарека родители, изобщо не ме вълнуват, не ми пука и един грам кои са или какво става с тях, дали изобщо са живи. Имам си едни родители и тях си обичам.
Проблемът е в това, че не мога да спра да мисля обичат ли ме колкото биха ме обичали, ако не бях осиновен? Дали обичат по-големия ми брат повече (той не е осиновен, смятам, че са ме осиновили, защото са искали второ дете, но не са могли да имат, както и да е... )? И започнах малко да трупам негативни чувства към брат си, а той с нищо не е виновен, той е най-прекрасният човек на света и го обичам безкрайно много. Но не мога да си контролирам чувствата. Иска ми се да изкрещя, да ги питам "Бихте ли ме обичали повече, ако не бях осиновен? ". Но знам, че това ще ги нарани... затова предпочитам нещата да си останат, както са си. Но напоследък все съм изнервен, избухвам, мръщя се. По-принцип съм си по-буен, но пък съм и веселяк, нашите забелязват поведението ми и аз ги лъжа, че е заради момиче. Изобщо не знам какво да правя...

Момче, 16 години

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 5 месеца
hash: 47f9952b37
гласове:
1 2 3 4 5
  (297415 гласа)

1.   Има само един начин да ти олекне - говори откровено с вашите. Кой знае какво си прочел и какво си разбрал. Може да са имали намерение да осиновят дете, но майка ти да е забременяла междувременно. Може и брат ти да е осиновен, но да е било по-рано и т. н. Дали са те обичали? Ако не можеха да имат деца и са те взели, за да си запълват празнините, разбирам да питаш. Но при положение, че вече са имали едно дете, са могли преспокойно да си останат с него. Фактът, че са минали през всякакви изпитания в процедурата по осиновяване, без да има нужда да го правят, говори достатъчно.

 
  ...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: 15248b608c
гласове:
1 2 3 4 5
  (244917 гласа)

2.   Какво значи "обичат ли те"? Ти даваш ли си сметка какво означава да осиновиш някого? Означава да жертваш себе си. Означава да ставаш посред нощ, да го храниш, да го обличаш, да работиш, за да има то условия, да поемеш отговорност за него и всичко това за дете, което дори не е биологично твое. Това дори е по-трудно от това да отгледаш свое собствено.

Ако това не ти е достатъчно доказателство за обичта им, то не знам кое. Стига си се цупил като бебе, ами се вземи в ръце и поне им благодари в мислите си. Защото ако не бяха те, сега можеш и да си по улиците, можеше да просиш, можеше да си наркоман, можеше и да си отрепан в някоя канавка.

Имай малко уважение и благодарност за Бога към брат си и родителите си. А към истинските си родители не бързай да изпитваш неприязън, защото не знаеш в каква ситуация са били и дали ен са били принудени от живота.

Не бързай да съдиш и да мразиш всички по дефолт. Извинявай, ама за мен си комплексиран неблагодарник. На твое място щях да изпитам най-малкото уважение към тези хора, вкл. и към брат си. Нямаш си на идея колко са жертвали и те, и брат ти заради теб. Човек ен прави такива жертви за някого, когото не обича.

А от къде знаеш, че брат ти не се чувства така. Вместо да обичат него, обичат някого, който не им е кръв? Как ше ти е той да се чувства така? И да ти кажа - той пак по би имал право да го прави, но не и ти - ти нямаш право, иначе си неблагодарен * син.

 
  ...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: d769671130
гласове:
1 2 3 4 5
  (216306 гласа)

3.   Здравей нека да започна така, аз също съм осиновена. Моите родители така и не намерили смелост да ми кажат и в миналото помолили леля ми/на майка ми сестрата/тя да ми каже истината. Спомням си тази вечер като сега, плаках цяла нощ. Имах толкова въпроси без отговор. И аз като теб не искам да знам за биологичните ми родители, защото тези които са ме отгледали т. е. ИСТИНСКИТЕ са били всеотдайни в отглеждането ми. Вътрешно обаче се чудя... от какво семейство съм, кои са, как изглеждат, защо са ме оставили и т. н. Едно ще ти кажа, върни се назад във времето, когато не знаеше за осиновяването си... това е ключа... правеха ли разлика тогава родителите, усещаше ли по-малко да те обичат, предпочитаха ли брат ти... Сигурна съм НЕ. Ти сега гледаш от другата страна. Не си малък, събери смелост и говори с тях, да не мислиш че тях не ги е страх. Колко ли въпроса и притесненият имат и те! Успех и кураж братле по неволя! Между другото съм вече голяма, семейна с две деца, които непрекъснато ревнуват едно от друго. А аз ги обожавам и двете еднакво!

 
  ... горе^
преди: 8 години, 5 месеца
hash: d90b1e0a3a
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Колко по-голям е брат ти от теб? Ако е с над 3 години, сигурно и той знае, че си осиновен. Истината за това което те тормози ще излезе наяве когато трябва да делите наследството, но дотогава сигурно има много време.

 
  ...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: cdb34de981
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Не днк-то прави семейството, а любовта. :)

 
  ...


...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: a6cff0afba
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   След като се заражда омраза към хората които са те отгледали и си станал това което си в момента, събери си дрешките (които тези хора са ти купили) и отиди в някой дом за деца лишени от родители. Поживей там, огледай другите деца на какъв хал са и тогава сам си направи изводите. Какъв щеше да си в момента, ако тези хора не са ти дали дом и уют, просто поговори с децата които не са имали твоя "късмет" да те осиновят и може да проумееш каква съдба си избегнал. НЕ СА РОДИТЕЛИ ТЕЗИ, КОИТО СА ТЕ СЪЗДАЛИ И ЗАХВЪРЛИЛИ, А ТЕЗИ КОИТО СА ТЕ ОТГЛЕДАЛИ. Имахме в рода ни едно такова момиче като теб, което също така започна да се нерви на леля ми, когато разбра, че е осиновена. С нея постъпиха по следния начин: – събраха и в една чантичка багажа и ѝ показаха вратата, да ходи да живее така както смята за "нормално". Резултата беше, на другата сутрин беше осъмнала пред входната врата с подуто от плач лице. Оказа се, че живота не е това което си е представяла далеч от осиновителите ѝ. За това моя съвет е, уважавай хората които са си дали младините за да те отгледат, въпреки, че са имали собствено дете. Ако не са те искали и обичали, просто щяха да те оставят на произвола на съдбата и сега можеше щеше да просиш за парче хляб. Уважавай това което имаш, че можеш и да го изгубиш, а тогава лошо.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 5 месеца
hash: 15248b608c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Авторе, наистина ли си на 16 години? Прекалено грамотно пишеш за шестнадесетгодишен, или си по-голям, или някоя кака ти е помагала. А относно твоите терзания бих ти отговорил така- самият факт, че твоите родители са осиновили дете, след като са имали свое, предполага, че обичат деца и не биха ги разделяли по никакъв критерий. На практика шансът да осиновиш дете, след като имаш свое е нищожен, което ме навежда на мисълта, че историята е измислена.

 
  ...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: 3d253da212
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Щом си само на 16 все още не осъзнаваш, че дете се обича не от правенето /секса/ или раждането, а от гледането. Можеш и сам да прецениш ако някога си вложил труд и усилия в нещо, например кое те радва повече, кое ти е по скъпо, това в което си вложил труд да го постигнеш или това което просто си го има ей така. Например ако ти издялкаш от парче дърво някаква фигурка, или дървената лъжица на баба ти, кое ти е по скъпо? Та осиновителите ти са вложили 16 години труд в тебе, и не, не обичат брат ти повече въпреки, че той е биологичен. Дори мога да твърдя, че или ви обичат по равно или, че теб обичат повече, защото брат ти е дошъл от природата, биологично, теб са избрали да те имат, ти казваш си по беладжия а децата беладжии повече са обичани, защото е вложен повече труд в тях да се "вкарат в прави път".

 
  ...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: a468041329
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Авторе, говори за това с родителите си. Може и да не е точно както си мислиш. А може би и те се терзаят как да ти кажат. Така ще им спестиш и на тях терзания. Кажи им какво знаеш и че си им благодарен, заслужават поне благоадрност.

Аз лично се съмнявам да не са можели да имат деца, при положение че вече са имали. Някаква друга е причината, ако изобщо си осиновен. Може да са загинали биологичните родители в катастрофа например.

А срещу биологичните си родители не бързай да се настройваш. Може да са загинали, може да са били болни, да са били принудени от обстоятелствата.

От мен да знаеш занапред - в живота избягвай да съдиш хората, без да си наясно с подробностите и мотивите им. Ако бързаш да съдиш, и теб ще те съдят.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 5 месеца
hash: 2a411332be
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Само човек, който не е гледал дете може да напише такава глупост. Човече, запомни, най-трудното същество за отглеждане на тази планета е човека. Това да отделяш от залъка си, за да отгледаш дете, за да има за него, да не си купуваш нови дрехи, за да може детето ти да има обувки, учебници, храна, за да има топло легло и т. н... Със сигурност те обичат. Запомни в природата, никой не обича да отглежда чужди гени, Идва нов лъв и убива малките на стария. Има жени"мащехи" които са принудени да гледат децата на вдовеца с който живеят и това им е най-омразното нещо. Знаеш приказката за Пепеляшка. А самия факт, че ти до момента не си усетил, че си осиновен е достатъчен факт, че те обичат. Не виждам основание за ревност, ако някой трябва да ревнува това е брат ти, защото реално ти си чуждия, но си със статут на негов брат и всичко което един ден родителите ви завещаят ще е по равно на двамата. Просто погледни реално на нещата и бъди щастлив, че тези хора са те отгледали. В противен случай щеше да израснеш по интернати, щеше да бъдеш унижаван и бит ежедневно, нямаше да получиш образование, щеше на 18г. да те изгонят от дома за сираци и трябваше да останеш на улицата, без роднини, дом и храна, сам да се оправяш в живота. А осиновителите ти са ти спестили всичко това и са ти дали шанса да станеш достоен човек. Така, че бъди достоен и не ги разочаровай. И последно, говори с тях по темата. Истината е най-доброто нещо, защото когато има тайни, те само разбиват семейството. Повярвай ми те вероятно много повече от теб се страхуват да ти кажат истината, за да не те загубят, като разбереш, че не са ти истински родители.

 
  ...

...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: 37de23dea0
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   8, защо си мислиш, че всички 16 годишни са неграмотни? Та момчето си е почти мъж, на тази възраст ако не може да пише грамотно, кога да стане това?
№7, никъде момчето не пише, че се чувства недолюбван от осиновителите си. Просто иска да знае, ако е тяхно родно дете, дали биха го обичали още повече, не че сега усеща, че не е обичан. След като е научил истината, си въобразява, че ако не е осиновен, може би ще бъде по обичан. То между родни братя има егоизъм и чувството, че другият е по обичан, а какво да кажем за случаят. Щом от отношението на родителите си, не усеща разлика, не би трябвало да се тревожи, че е по малко обичан. Дори понякога се случва, че осиновеното дете е с по големи обгрижвания, защото родителите изпитват чувства на отговорност. Към своето могат да са по строги, защото съвестта им няма да бъде толкова взискателна.
Това, че момчето е разбрало истината по този начин, е по добре, отколкото да го научи от странични хора. А и на родителите му е още по трудно, как да му го кажат, особено на тази възраст. Изпуснали са времето, когато е бил малък, тогава да са му го казали. Но и в тайна не се живее, това ще го гложди и изнервя. Най добре ще е той да задвижи нещата. Трябва да каже на родителите си какво е видял и какво е научил. И без това е вече на възраст, когато скоро ще бъде пълнолетен и самостоятелен. Точно сега е времето да покаже признателност към родителите си, а синовният дълг да премине в приятелство. Така и на родителите му ще им олекне, така ще станат по всеотдайни. А с брат си да поддържа приятелство, а не завист, от това, че той е по обичан. - " И започнах малко да трупам негативни чувства към брат си, а той с нищо не е виновен, той е най-прекрасният човек на света и го обичам безкрайно много. " Това е само в главата му, едва ли родителите им ги делят.

 
  ...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: dd904b9797
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Не си мисли такива работи . Щом вашите са ви гледали наравно с него това е достатъчно доказателство ,че обичта и към двамата е една и съща . Те са те отгледали, били са до теб в трудни моменти ,подкрепяли са те тогава какво повече искаш ? Може би на времето не е било прието да казва истината или вашите просто са се страхували как ще реагираш ако научиш истината ! Сега е прието на всяко дете да се казва отрано за да няма такива въпроси после !

 
  ... горе^
преди: 8 години, 5 месеца
hash: e811ac4a15
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

14.   А ти имаш ли причина да ги питаш дали обичат повече брат ти? В смисъл, показват ли го по някакъв начин или щом разбра, че си осиновен, започна да си въобразяваш разни работи?
Аз мисля, че също съм осиновена, но изобщо не ми пука за биологични родители и прочие. Какви родители са, щом оставят децата си по сиропиталища, добре че са ме осиновили. Питах родителите си, те отричат, уж съм тяхно дете, но не си приличаме, ама както и да е-тях приемам за родители и просто не разбирам защо някои, като научат, хукват да издирват биологични родители, да знаели откъде произхождат... заслужават ли тия, дето са те изоставили, да имаш съзнание, че оттях произхождаш, аз си приемам осиновителите за родители, приемам, че това е моя род, макар и аз да се дразня, че обичат повече брат ми, който си личи, че е тяхно дете, не позволявам такива мисли да ми се натрапват в ума, защото няма смисъл. Какъв хубав живот са ми дали (и на теб твоите родители/осиновители) и не си струва да се задълбаваме в разни глупости и да си въобразяваме още по-големи глупости! Живей си живота без да ги мислиш тези неща и не създавай проблеми вкъщи, а оценявай факта, че не си раснал в дом, където дя те бият, да нямаш обувки и по-големите постоянно да те тормозят! Бъди благодарен, че си получил добър старт в живота си, оттам нататък ти ще си градиш живота, но засега си трай и не избухвай.

 
  ...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: 9fb2075da4
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

16.   №14, нужна е информация за децата, не за да знаят кои са биологичните им родители, а да знаят имат ли други братя и сестри. Представи си, че един ден се влюбиш в момче, което впоследствие се окаже твой брат? Ето тук е трагедията, не това, че други хора са те отгледали. Трябва осиновените деца още на 12-13 години вече да знаят, че са осиновени и да имат информация за биологичният си произход. Не е нужно да се запознават с биологичните си родители, ако те не искат това, но задължително трябва да знаят имат ли братя и сестри. Добре е с тях да се срещнат, все пак са една кръв, а могат и да са си упора в живота.

 
  ...
преди: 8 години, 5 месеца
hash: 232511c47e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   16, прав си, но аз съм вече на 21 и съм преценила, че брат ми ми е човека, на когото ще разчитам да ми е опора и други роднини не ми трябват! По една или друга причина, досега връзките ми са били несериозни, но преди да спя с някого задължително ще се изследваме!
Не си мисли, че не съм го мислила това, но има начини и без да се установява контакт с биологичните родители.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker