1. Питай родителите си и баба си, дядо си, защото тези въпроси и те са си ги задавали и използвай семейните празници, за да отвориш темата пред лели, чичовци, братовчеди. Записвай си внимателно информацията!
Лошото е, че не можеш у нас да научиш повече от църковни регистри, регистри в общината примерно, защото
А. Малко известен факт е, че при Освобождението само 4-6% от българите са могли да пишат и четат - забрави с две думи за писменни данни за всичките си предци, родени и починали преди 1900 година. Регистри за сватби, раждания не са се поддържали, защото е нямало писмени попове дори, а каквото е писала Османската империя си е отишло с нея. Турците са писали преди с арабски шрифт и всякакви документи от онова време са само за хора на науката, а първите 20 г. след Освобождението са ни трябвали за учене на писменост, за създаване на такава, за създаване на държавна администрация като цяло. Отделно дали се пазят и малкото документи е малко вероятно. Днес са длъжни 120 г. поне да пазят свидетелства за раждане, сватби и смърни актове, но нали се сещаш, че живеем в съвсем различно време.
Б. Забрави и отчасти за писмени източници между 1944 и 1970 г. някъде - след ВСВ идва у нас новата власт на пролетариата и селяните, които са били в голямата си част безписмени или практически неграмотни - били са заети с овладяване на властта и налагането си - тоест забрави за някаква надеждна администрация - нямало е дори машинописти, а след 1989 г. пък много от общинските регистри са изгорени и унищожени, за да се заличат следи на грабежи и други престъпления. И все пак ако идваш от голям град си заслужава да потърсиш информация в общината, в църковни регистри, но и тук идва друга пречка - венчавки и кръщенета са били забранени в този период и дори да са се случвали едва ли са се водили регистри за тях! Потърси стари нотариални актове за земи - често те са запазени и там можеш да прочетеш имената на предците си, но пак става дума само за 20 век.
Извод - заради историческите особености у нас много малко хора си знаят предците и родословното дърво след три поколения назад - тоест по устни предания си знаеш прадядо, прабаба, техните братя и сестри обаче вече не ги знаеш, а родителите им не ги знаеш дори по име. Общо взето до 120 г. назад си знаят по устни предания хората предците, но какво е било преди това почти никой българин не знае, затова е малко смешно като почнем да се заяждаме на етнос - не е рядко етнически българи да имат гръцки, арабски предци дори, да не говорим на кого прабабата била изнасилена от еди кой си - така че родословното дърво у нас е нещо много относително,
Ако имате село с добре поддържано гробище можеш да отидеш с баща си или майка си там и да потърсите по надписите някакви предци, но е много малко вероятно да намериш нещо, защото рядко у нас има добре поддържани гробища с регистри кой къде е погребан, но в София и големите градове може да има.
И все пак е много добре, че се интересуваш. Събери информацията, с която сега разполагаш и направи родословно дърво. Често лели, чичовци имат доста информация, така както бабите и дядовците си знаят своите баби и дядовци, което е едно поколение повече!
Ти като започнеш с това, вече ще е много лесно за следващите поколения!
Записвай професиите на хората, родно място и ако ти е възможно направи снимки или потърси стари снимки на починалите и направи снимка на човека от там. Така твоето родословно дърво ще има и лица! Може да е „ниско“ и малко, но пък ще е шик! И не се притеснявай - при 90% от българите положението ни е сходно. При другите етноси да не говорим - турци и роми, които преди са живяли по средно 45 г. и са имали по 10 деца е невъзможно да си направят родословни дървета. Да не говорим за хората, които са били изгорени от Беломорска тракия или обратно - предците им са гърци, турци или други етноси. Има дори пиратски градчета по Черноморието, така както и селца, основани от френски рицари от Средновековието, а там е невъзможно да си кажат корена хората.
|
