 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Имам нужда от психолог заради майка ми! Помогнете!
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 1951 пъти
Имам нужда и винаги съм искала да посетя психолог, но нямам средствата за това, затова пиша тук мили хора, дано ми дадете съвет. Аз съм на 23 (без 1 седмица) години, студентка. Майка ми е властна, авторитарна, груба, безобразна понякога. Тя със своите упреци, намеци, сравнения с други и прочее, ме докара още от дете да съм свита, срамежлива, без достатъчно високо самочувствие. Сигурна съм, че тя е виновна, защото баща ми е златен човек, за него само добро мога да кажа. Парадоксалното при мен е, че аз се харесвам, имам високо мнение за себе си, защото съм хубава и интелигентна! Е да, но това не личи в поведението ми, не мога да изразя себе си, околните в повечето случаи ме мислят за скучна и затворена. Не ми го казват пряко, но чувствам, че е така. ( или си внушавам, не знам). Само малкото приятели, които истински ме познават, знаят, че съм щура и забавна. Но проблема ми е, че не се разкривам пред всеки, изобщо за да комуникирам с един човек, трябва да ми допада, да виждам, че е качествен човек. Не си падам по празни приказки с кухи лейки по кафенца. За съжаление повечето хора, които виждам всеки ден около мен са адски ограничени и празни, безинтересни. Преди 3 години, когато дойдох в големия град да уча, имах добра и сравнително голяма компания. Излизахме постоянно по дискотеки, барове и т. н. С всяка следваща година приятелите намаляваха, точно защото не бяха истински, ами такива за маса. Прекъснах връзка с една приятелка, после друга и така. Останах само с 2 приятелки и 1 приятел момче. Едната заминава за Германия сега, за период от 6 месеца, другата е в града, но учи тежка специалност и само учи и рядко се виждаме. Момчето приятел също не е в града за няколко месеца. На практика останах съвсем сама, няма с кого да изпия 1 кафе.. Адски скучно ми е, чувствам се като задръстенячка, но това е просто моментно, случва се човек да остане сам. Хубавото е, че след 3 месеца заминавам да работя в Гърция с приятеля ми.
Майка ми само ми натяква, че не излизам по купони, че съм затворена, че имам само няколко приятели, че трябва да се бутам и да създавам връзки, с нахалство едва ли не. ( Тя самата е устата, отворена и нахална, иска да ми наложи нейния модел на поведение). Осъзнавам, че повече контакти биха ми били от полза, кой не иска това, така повече би ми се разширил кръгозора, но като не съм такъв тип човек да се бутам, какво да направя? Ако хората не търсят контакт с мен, или дори аз да се пробвам не ме отразяват, аз не бих насаждала присъствието си, където съм недооценена или нежелана. Но майка ми продължава да ме комплексира с натякванията си, как съм затворена, странна, саможива и не знам си какво. Всеки разговор ни е за това. Докарва ме до депресии и сериозно замисляне нормална ли съм. Дори реално да не съм чак толкова тежък случай, аз се затварям и комплексирам от думите й, както винаги е било. Моля посъветвайте ме как да й дам да разбере, че съм си нормална, и да я накарам да спре да ме комплексира? Благодаря предварително :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 540c0cf4be |
|
1. Не разбрах с нея ли живееш? Ако да, защо? Ако не - просто не общувай много с нея и толкова. Не ти трябва психолог, тя няма да се промени, такава си е жената. Просто се отдели от нея.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 91e7b5cf6b |
|
2. Жал ми е за баща ти. Дано да си намери любовница!
А с майка ти започни да общуваш само по коледа, а през другото време бъди все заета за нея. Не й се обяснявай за нищо, не й споделяй за себе си с подробности. Това е.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 9a2ab0fffd |
|
3. лошо е да се възпитава чрез подбиване на самочувствието. Тоест така не се възпитава. Цялата страна е пълна с хора песимистично настроени и не водещи до някакъв резултат. Реално за да успееш в нещо трябва да си повярваш и то с положително настроение към всичко, с нагласа за добро.
За жалост в България много хора не го разбират, тъй като още от 1. клас се опитват някои учителки дори да подбият самочувствието на децата. Виновни са и родители, че постоянно ги хокат и се месят в работата за щяло и нещяло..
Както и да е. Повече морално и етично възпитание трябва да се въведе.. , повече разбиране трябва да има.. и ТОЛЕРАНТНОСТ В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ХОРАТА!
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: b59f435fc3 |
|
4. Седни й и убесни всичко което си написала тук и я помоли за съвет как да завържеш нови приятелства
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: b59f435fc3 |
|
5. Седни й и убесни всичко което си написала тук и я помоли за съвет как да завържеш нови приятелства
|
...
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 2c78b3d382 |
|
6. Аз съм авторката. Бих искала да огранича контактите си с нея, но така ще изляза аз студената, лошата дъщеря, неблагодарницата дето не търси майка си. Тя така ме е възпитала, все ми вменява вина за нещо, и за това, че не съм близка с нея и не и споделям, също мен обвинява, не себе си. Аз самата съм тип послушна, съвестна, дори да не харесвам майка ми, някак не ми идва отвътре да прекъсна по явен начин контакт с нея и да я търся само по празници. Нямам тази смелост, което е тъпо, осъзнавам. Ще дам и един пример, показващ страха ми от нея- скоро ми предстои да замина да работя в Чужбина за 5 месеца, а тя дори не знае. Тя много държеше да си намеря хубава работа в моя град(където уча), и да завържа контакти покрай работата си. Но аз намерих доста по- изгодна оферта за работа в чужбина и с един приятел решихме да заминем. Но понеже ще наруша нейното желание, ме е страх сега да й призная за това заминаване. Чудя се как да й кажа. Толкова силно негативно влияние има около мен, буквално ме плаши.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: cba9729519 |
|
7. Просто не взимай упреците насериозно. Има си хора, които просто така са свикнали да си говорят и дори не се усещат че нараняват човека срещу себе си.
Иначе си си съвсем нормална, аз самата съм същата, като дете понякога страдах че нямам много приятели, а за съжаление и малкото които имах ме разочароваха. Сега обаче съм си много добре, имам си добра професия, съпруг и семейство, на което държа, поддържам приятелски отношения с много хора, но без да им се доверявам напълно.
Покажи на майка си, че мнението й е ценно за тебе, понякога родителите самите имат нужда от утеха, но вместо да се оплакват, обвиняват, защото не искат да изглеждат слаби в очите на децата си.
Отнасяй се с любов към нея, помисли си, че думите й нямат лош смисъл, подобно на обидите, изречени от малко дете. Така и ти самата няма да чувстваш вина и ще заобичаш повече себе си такава каквато си.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 1a3c85a9f8 |
|
8. Ако не знаеш как, говори с баща си - как той може да се справя и съжителства без оплакване.
Може грешката да е в тебе, не в майка ти и изобщо не ти прави чест да излагаш майка си и начина и на възпитание на всеослушание пред цял свят.
Ето това е неприемливо, грозно и предателско.
Замисли се...
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 1a3c85a9f8 |
|
9. Пак съм №8
Само да добавя, че един ден като загубиш майка си тогава ще разбереш, че макар и да те е подтискало нещо във възпитанието и, все пак тя ти е майка.
Друг никой не може да я замести, кой каквото ще да казва.
Празнотата в душата ти ще е до гроб и тогава ще си казваш - караше ми се, но поне да е жива да я видя и чуя.
Запомни го това, празнотата никой не може да я запълни....
Мойто мнение е да не търсиш съвети от интернет за такива абсолютно лични неща... и съкровенни.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 6903473569 |
|
10. Просто замини. Може да й се обадиш от Гърция или да й кажеш преди излизането ти от страната. Така ще я поставиш пред свършен факт.
Не знам за каква работа става дума, но предвид опита ми с гърци (не живея в Гърция, но израснах в град на няколко километра от границата и доста добре познавам гръцкия манталитет) се надявам да имаш сключен договор. Дори тогава нямаш гаранция, но ако уговорката е устна, въобще не считай, че ще я спазят. Манталитетът им е такъв, че могат да ти забавят плащания, да не ти плащат осигуровки (там масово укриват доходи и печалби). Освен това ако започне някоя тяхна стачка и нямаш възможност да работиш, на никой не му пука.
А за майка ти - ами, ти сама си си виновна, че не й се противопоставяш. Това си е твоят живот, ти сама трябва да избираш пътя си.
И аз съм имала проблем с властен родител, но при мен беше баща ми. Ами, в даден момент просто ми писна и тропнах с крак. И то става дума за насилник - спуквал е от бой майка ми, а мен ме заплашваше постоянно, че ще ми спре издръжката ( и реално ме е оставял без пари и гладна). Започнах да се издържам сама и вече се чуваме рядко. Той прекалява с алкохола и не знае какво прави, когато е в такова състояние. Изпивал е по две бутилки водка на вечер и след това - напълно неадекватен. Майка ми има избити зъби от него, белези...
Чувствам се прекрасно без крясъци и побоища в дома ми, откакто се изнесох. Преди това не знаех какво е спокойствие. Когато отивам на гости на родителите ми за празниците, е истински ужас за мен, защото той си се държи по същия начин, а аз съм отвикнала на постоянни скандали за най-малкото нещо (например защото майка ми е вдигнала някаква чиния, а той не си бил доял). Старая се контактите ни да са минимални и се чувствам добре.
Той също се опитваше да ми каже къде и какво да уча, как да пробивам, как да си живея живота в общи линии... Да, ама не. Направих това, което счетох аз за правилно, и се видя, че съм била права. Язък за всички нерви, които потроших в мислене дали не е прав. На стреса, в който живеех, отдавам и някои мои здравословни проблеми, от които се отървах след напускане на родния ми дом.
Разказах ти това, за да разбереш, че при теб нещата не са чак толкова лоши и е по-лесно да си решиш проблема. Има хора, които са минали през много по-неприятни моменти. Да не мислиш, че не ме е било страх да застана срещу 120-килограмов мъж, който може да ме изпрати в безсъзнание с един удар? Обаче го направих и вече съм свободна. При теб се иска доста по-малко, просто го направи и се освободи.
Не пишеш нищо за баща ти, предполагам, че той не е в семейната картинка - или е починал, или е напуснал майка ти (по разбираеми причини), или няма думата във вашия дом. Моят съвет е да не търсиш помощ от него, ако има такава възможност, защото това трябва да си е твоя стъпка.
Късмет и горе главата. На 23 си само, имаш толкова много пред теб. :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
