Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Седни и поговори, че така не можете да продължавате. Много семейства минават през кризи, но все пак е добре да има някаква граница. Разделете се за кратко, като начало преосмислете нещата или намерете някой да гледа бебето и отидете някъде само двамата, за да видите, когато тези проблеми ги няма ще има ли искрица все още. За съжаление брака е повече проблеми и битовизми, отколкото нереалистичната романтика от филмите. Както казва Милен Цветков, брака е като обща фирма, децата, сметките.... Жена съм, но живота доста ме ошамари, нямах на кого да разчитам, мъжът ми беше постоянни командировки, сама се справях с какво ли не, припадах от преумора, това безспорно разклати и нашите отношения, бяхме стигнали до раздяла, но преосмислихме нещата, виждах, че той е прекрасен човек, но не можехме да продължаваме да живеем по този начин. Детето растеше и така не можеше да продължава трябваше да затворим една страница, изнесохме се от България и започнахме живота си на чисто, не че тук е цветя и рози, но искахме ново начало, макар и трудно, но да е нещо ново и различно.

7.   Номер 1 не ти ли писна тази история непрекъснато да я повтаряш под всяка подобна тема. Вече наизуст я знаем, колко си богат добър и и изтормозен от жена си. Уж искаш да забравиш бившата си жена, ама не спираш да говориш за нея, досаден си вече. А на автора искам да кажа, че ако жена му не си промени отношението към него ще става все по-зле. Наистина ще започнеш да се чувстваш като един нещастник след като всеки ден те критукуват и ти го натякват. Или поговори с нея за промяна или недей да търпиш такова поведение.

8.   Не съм женен и нямам опита на номер 1, но мисля, че е много прав. Как така, ти хем ще работиш, хем ще чистиш, хем ще готвиш, че даже и детето ще храниш. Тя в крайна сметка какво прави? Винаги съм се чудел как може да се търпи подобно отношение. Домашните задължения са и на двамата, и всеки трябва да помага с каквото може, без физиономии обаче. Аз лично, подобни претенции изобщо не понасям. Който не може това, не може онова и всичко постоянно му е криво, куфарчето и хайде, кой, от където е дошъл. Може би и затова не съм женен още:)

9.   Понеже детето ви е на 1 година, хващам се за това... Възможно е жена ти да е със следродилна депресия, хормонално разстройство плюс умора от недоспиване и безсъние(въпреки, че ти и помагаш)... Всичко това изчерпа силите и жената става раздразнителна. Може да посети лекар, за да и изпише нещо.
Бременност, раждане, кърмене, безсъние, грижи, тревоги, недоспиване, липса на социален живот и затварянето в един кръг, промяната на начина на живот и стоенето в дома и липса на среда води до изтощение, изнервяне и раздразнителност при повечето жени.... А това се отразява и на вашите отношения. Много малко са тези за които това време е спокойно и няма такива проблеми.

След 7 месеца на детето не е нужно да се храни през ноща, а се дава само вода ако заплаче-последно хранене да е в 12 вечерта и после в 6 сутринта... И стомаха на детето има нужда да почине, а и вие да се наспите.

Оставете детето за 2-3 дни на някоя баба и отидете само двамата някъде да си починете от еднообразното ежедневие. Така ще се върнете със свежи.
Сега тя цял ден е сама с детето в къщи, нонстоп слунинаж, а и няма с кого да се скара, заяде или изкара някой виновен за нещо...
Имай търпение.

Надявам се при вас това да е само период и всичко да се успокои и отмине с израстване на детето, тръгването на градина и започване на работа на жена ти. :)
И след това всичко ще е както преди.

10.   Звучиш ми като свестен и добър мъж и не виждам причина да с еотнася така с теб. Кажи й го директно и ако не се промени по - добре се разведи. Аз дори мисля, че е възможно тя самата да си има друг.

11.   Здравей, причините могат да са много и различни. 1. Може да не те е обичала достатъчно и когато ви се е родило дете, да се е почувствала съвсем в капан, и сега и се струваш ужасно противен, понеже ти си "свободен", а тя е "вързана". 2. Може да е в следродилна депресия, да не мисли, че е добра майка, да иска всичко да организира и да се справя добре, но е принудена да разчита и на теб, а ти не си достатъчно бърз, чевръст, присъстващ, търпелив и т. н. по нейно мнение. 3. Може да си станал твърде много баща и да си забравил за отношенията ви на съпрузи. Ако тя например, след раждането, се чувства нехубава и неуверена, и ти се престараваш като баща, и си по-малко мъжа и, може да се потиска и да ти се дразни....
Изобщо... вариантите са много. Тя какво казва, какъв и е проблемът. Ако настоява, че си ти, възможно е просто да е супер изнервена от еднообразие, бебешки дупета, гащи, градинки, колички. Била е някаква различна преди и чувството и липсва. Оставяйте някъде детето, ухажвай я, казвай и че е хубава, не я наричай "мамо"... Стрелям напосоки, дано е от помощ.

12.   Честно казано не ми пука нито за теб, нито за жена ти, но е много гадно да си дете на родители, които вечно нещо спорят, мърморят, викат си, не се понасят.
Целия този негативизъм се отразява на психиката на детето още от най - ранното му детство.

Ако смятате и за занапред да сте така разделяйте се и нека гледа детето този от вас, който е по -добре с нервите.
Задължително трябва да осигурите на детето си спокойна среда, в която да може пълноценно да си запаметява уроците и да се развива като личност навреме и правилно.

13.   M55 съм. Не казвам, че аз не съм виновен за провала на първия си брак, просто защото очакванията ми може би бяха твърде високи и не прецених човека до себе си добре, а мислих с.... и с емоциите. Дължа да допълня, че се ожених много млад като повечето хора по моето време. Бяхме още студенти.
Никога ама никога не съм карал бившата ми жена да се чувства длъжна или нещо такова. Решението тя да остане у дома, за да мога аз да развивам кариера и после и бизнес беше общо и съответно тя прибра действително и половината от имуществото, макар че всеки тук знае, че един мъж като мен има много възможности да не дели почти нищо с бившата си съпруга. Примерно ѝ оставих цялата семейна къща, а в последните години ѝ бях направил женски бизнес, който остана само за нея и така нататък - коли, имоти се разделиха и само бизнеса си запазих, които и без това по закон не се дели с нея. Не я жалете - жената е милионерка и има подчинени, към които се отнася изключително зле и им плаща изключително зле. Дори я помолих да си върне моминското име, за да не ми петни името като работодател в града ни, но не иска.

И как мислите, че ще спра да мисля за тези 25 г. от живота ми и за нея, когато съм във втори брак, който искам да функционира? Нали трябва да си взема поуката.
Първо при втората ми жена мислих и с акъла преди да се оженя за нея - срещнах се със семейството си, с братовчедите ѝ дори, бях в бащината ѝ къща и видях от къде идва и от какви хора. Това е много важно, а преди си мислих, че нямало значение.
Съветвам всеки млад мъж тук да отдели малко време и добре да проучи от какво домашно огнище идва годеницата му, защото жената все още е тази, която крепи семейството, създава уюта, грижи се и възпитава децата повече от нас и може да ви раздели от семейство и приятели, да разруши цялата ви социална среда ако иска. Жена ви ви е и нещо като представител, посланник в обществото - по нея съдят и за вас, така че внимавайте как се държи, облича, възпитана ли е или не поне ако имате по-големи амбиции в живота.
И още - поставете още в началото ясни правила. Примерно ако работите 12 часа на ден е ясно, че не можете да ставате по нощите, за да храните бебета. Ако можете да си позволите вземете домашна помощ на жена ви дори да е в майчинство, но ако не можете ще трябва и тя да знае от самото начало, че домът в тези 2 г. майчинство е нейно задължение. Помагайте да кажем с тежки покупки или като наистина имате време, но не давайте обещания, които не можете да спазвате, а вечер гледайте да сте си у дома и не при приятели примерно. Ако ще излизате, правете го събота и неделя със съпругата си и намерете кой да ви гледа децата.

Аз и в първия си брак винаги съм се прибирал у дома вечер, но какво срещнах у дома?
Подобно на Автора се прибирам, за да ми се мрънка, за да ми се оплаква от еди какво си, за да ми възлага някакви абсурдни задачи, които тя самата е могла да реши, защото разполага с цял ден, децата спят следобяд и е могла примерно да се обади на личния им лекар или да уреди часа по плуване. Винаги съм могъл да взема десет бавачки, но децата ми си имаха майка. И действително тя за децата се грижи добре, но не и за мен - демонстративно вечеря за мен нямаше, демонстративно като се прибирам не идва да ме посрещне, а къщата е достатачно голяма, че може и да не се видим ако не слезне, демонстративно говореше глупости за мен пред децата ни и ми противоречеше за възпитанието, докато настъпи пълен хаос в тинейджерските години, в които едното ни дете беше изключено от училище и заведено в детска педагогическа стая, а тя му вика „Не е толкова голяма работа“ или „Еди кой си е виновен“ и дори беше тръгнала да съди училището, ходи да се разправя с директорката и като ѝ забраних ме обвини, че аз съм бил виновен за всичко.
Когато съм се налагал да празнуваме Нова година с моето семейство - братя, братовчеди, родители, тя ни правеше празника ад - кога ще си ходим, този какъв бил, онзи какъв бил и в колата преди да престигнем крещеше какви сме били и кога ще сме се прибирали като ни принуждаваше в 11 ч. още да се приберем и така спряха хората да ни канят. На сватбата на брат ми не бяхме поканение, успя да ме скара с всичките ми приятели от ученическите години, успя да ме смачка и като мъж - бил съм дебел, не съм бил добър баща, а на децата ни внушаваче, че не ги обичам, защото гледах да не им купувам всичко. Примерно дъщеря ми чупеше по 3 iPhone на година и като отказах да купя 4 телефон коментарът беше „Виждаш ли го какъв е - за тебе няма“ в смисъл, че не я обичам като не ѝ купя това или онова. Ограничавах джобните, за да растат нормално децата като нормални деца - „Баща ти се скъпи за вас, а има пари за нова кола“ да кажем. Като купя нещо за бизнеса или имот - „Ето, за вас няма“.

Изобщо не само тук, но когато съм налагал някакви елементарни правила като да си мие всеки чинията след ядене или да поздравяваш възрастните хора, да уважаваш учителите - елементарни неща - жена ми от гръб ме атакуваше. Имаме персонал - шифьори, охрана, домашни помощници, градинари. Казвам на децата си да ги поздравяват и да се отнасят добре, тя им вика „ще правят каквото си искат, нали затова плащаме“.
Мислите ли примерно, че не можех ако се намеся да предотвратя изключването на детето ми от училище и зачисляването ѝ към детска педагогическа стая? Можех, но исках тя да понесе последиците от постъпката си, а жена ми ѝ наби в главата, че не ме е било грижа и всеки нормален родител би се намесил. И не пратих детето в частно училище, а в местната професионална гимназия и жена ми ме побърка. Само след 1 година там с рани нехранимайковци дъщеря ми видя, че иска да се върне в старото си училище, сама отиде при директора, помоли се, писа извинителни писма, държа изпит и се върна в гимназията си. Нещата стават, но жена ми всяко мое решение не само го подлагаше на съмнение, но на директна критика, за да ме унижи пред вече големите ни деца, за да ме скара с близките ми и да ме бойкотира във всяко начинание.

Не е чудно тогава, че търсих разтуха другъде и, че почнах да вечерям при любовницата си. Аз съм домошар. При жена ми ме чакаше поредния скандал, а при любовницата топла мусака и топло легло - вие кое бихте избрали?
Ама честно. Всеки прави грешки. И аз съм правил грешки, но когато един човек непрекъснато иска да те смаже и унижи, ти няма какво да направиш, защото той на първо място не те уважава, за обич да не говорим. И това ми беше основната грешка - прекалено много прощавах, угаждах и глезих жена си. Мислих си, че с подаръци, пари, скъпи коли, скъпи почивки, скъпи бизнеси мога да я задържа и да я накарам да бъде доволна, но щом аз с всичките си средства не успях, как мислите, че Авторът ще успее.
Мрънне ми жената, че не помагам в домакинството - звъня телефон и от утре има две домашни помощнички. Мрънка за децата, че искала свободно време - ето ти две детегледачки, мрънка, че няма еди какво си - отива и си го взима. Мрънка, че ѝ било скучно - дадой ѝ бизнес, от който до ден днешен прави 5000лв. на месец само за нея без особени усилия, но не беше доволна, а за благодарност да не говорим. Един път не ми каза „Браво“ или „Благодаря“. Непрекъснато твърдеше, че без мен е щяла да постигне повече в живота, което беше смешно - щеше да работи някъде за мизерната заплата, която плаща сега на своите служителки и да брои стотинките в края на месеца.
При втората ми съпруга нещата са ясни. Не се промени и след децата, дори домашни животни имаме, което никога преди съм нямал и пак функционират нещата. Винаги ще дойде да ме посрещне след работа на вратата, ще носи едно от бебетата ни в ръце, ще ухае дома ни на прясно готвено, ще е постелена масата, ще седне до мен после да гледаме филм и ще си легнем в едно легло и в една стая, почиваме в България без излишен стрес да мъкнем малки деца по държавите и е доволна и също каним семейни приятели, роднини в почивните дни, а децата ми от първи брак са винаги добре дошли и се застояват с месеци при нас без да имаме проблеми, крясъци и драми.

Защо да съжалявам или да се чувствам виновен, че се разведох?
Виновен съм, че не се разведох по-рано, за да спестя на големите си деца скандалите и че не им обърнах нужното внимание заради работата си. Ако имам вина, то ще е към децата ми, но към глезената си бивша вина нямам. Прави се на гранд дама днес, но грозното е, че е забравила, че е израстнала в боксониерата на баба си.
И какъв съвет мога да дам на Автора освен да се разведе като детето стане малко по-голямо и да си търси разтуха извън брака? Той жена си не може да промени. Дори да ѝ лази в краката и да ѝ лиже подметките, той за нея ще е по-низък от животното и ще продължава да го смазва. Може да пробва със строгост, с въвеждане на ясни правила в семейството и да ѝ каже в прав текст каквото е написал тук, но дали тя ще се промени е под въпрос.

14.   по принцип за неуспеха на един брак винаги истината е някъде по средата, като изключим крайните случаи.
може авторът наистина да се старае поне в някои отношения, но жена му да има различни очаквания и виждания. тъй като разполагаме само с неговата гледна точка, няма как да изслушаме и другата страна. следродилна депресия едва ли има, минало е достатъчно време. въпросът е дали това е временен период, който може да се преодолее с малко усилия и от двете страни или отношенията им са безвъзвратно охладнели.
съветът ми е авторът да опита да поговори с жена си, да постави ясни правила и ясни отговорности. в крайна сметка не може единият само да изисква, а другият да е в позиция на догонващ претенциите (ако описаната ситуация отговаря точно на истината), например когато стане груба, и авторът може да я среже. когато мърмори и е изнервана, и той да й отговаря в същия тон. може да изисква от нея разумен и човешки диалог и само тогава да й отговаря разумно.
комуникация му е майката, само така могат да се решат проблемите. обаче въпреки, че съм жена, ще кажа, че е факт, че има жени, които щом родят, считат, че всички са им длъжни доживотно и трябва да им угаждат, а те само да изискват. дано в случая на автора не е така, иначе решението е развод.
Ж44

15.   Вижте хора, в истории като тази няма добри и лоши. Раждането на дете е преломен момент за всеки брак и ако нещата не тръгнат гладко и двамата имат вина и няма как напълно да оправдаем автора (и мъжете в подобно положение на него) и напълно да очерним жена му (или другите съпруги). Защото да, тук виждаме само едната гледна точка-неговата, но как ли изглеждат нещата от нейна страна? "Затвори ме сама вкъщи с това мрънкащо бебе, а той по цял ден е навън сред хора... , на всичкото отгоре като се прибере и през ум не му минава, че най-голямото ми желание е просто да ме изведе на вечеря за да се почувствам и аз за една вечер като човек... " На бас, че точно такива мисли минават през главата на жена ти в момента. И недоволството се натрупва ден след ден и съвсем нормално тя си го изкарва на теб и то и за най-малката дреболия. Така, че авторе, ако искаш да спасиш брака си, просто помисли как да зарадваш жена си. Това, че помагаш в домакинството и за бебето е страхотно, но понякога просто не е достатъчно. А и какво ти коства от време на време да извеждаш жена си вечер, да я отменяш в грижите за бебето за да може тя през уикенда да се срещне с приятелки, да ида на фризьор, на разходка? Не е толкова трудно! Просто трябва малко желание, обаче с караници нищо няма да решите, най-много да стигнете до развод. Така, че жена ти не ти мачка самочувствието както ти се струва, ами май ти просто не си осъзнал, че след раждането на детето нещата никога няма да са същите както преди и съответно и двамата ще трябва да направите доста компромиси ако искате да си спасите брака.

16.   M55, сериозно се чудя дали не си измислен образ. Историята с дъщерята, изключването от училище и писане на извинителни писма съм я чела и написана от жена ти, но по стила на писане май излиза, че сте един човек... и вероятно цялата ти история е пързалка.
И, да, въпреки че мъжа си мисли, че дава всичко, понякога това далеч не е така и жената има право да е недоволна. Ако я имаше и гледната точка на жената на автора, можеше да стане явно какъв е проблемът всъщност. Когато някой започне да обяснява колко много прави, но същевременно си противоречи с факти от рода на това, че не се прибира вкъщи, защото жена му (.... някакъв тъп аргумент... ) - тогава започвам да се замислям дали този някой не преувеличава с цел да защити тезата си. Пък ако толкова ти пукаше наистина за жена ти и искаше да й помогнеш, можеше да вземеш домашна помощница да изчиства и глади у вас за 4 часа, струва 80 лв. и наистина върши много работа, вместо ти да се напъваш недодялано и неефективно да вършиш работа, в която не си добър, че и да натякваш даже за това, че си свършил нещо, все едно е най-голямото геройство на земята да си нахраниш детето няколко пъти.

17.   отм55 - 16, жена ми не знае, че пиша тук. Специално от елитните гимназии все още изключват ученици, а дъщеря ми беше хваната с марихуана в училищния двор и далеч не е единствената, която беше изключена, а цялата ѝ компания, включително изключват от нейното училище още и за отсъствия.
Колкото до другото - имам домашни помощници. И сега имам, но нали се сещаш, че като се прибереш вкъщи искаш да те посрещне съпругата ти и поне да ти е стоплила някакво ядене, да седне с теб като човек, да поговорите и да споделите. Няма значение колко богат е един човек и колко персонал има, то има неща, които не можеш да възложиш на персонала си и персоналът не може да замести.

Колкото до Автора - ами ние не знаем дали може да си позволи домашна помощница, защото 80 лв. са доста пари за някои хора, особено при жена в майчинство.
Ти като си расал майка ти имала ли е домашна помощница?

Аз напълно подкрепям Автора, защото знам разликата - да искаш да се прибереш у дома или да не искаш.
За себе си споделям, но съм променял доста от данните, за да запазя своята анонимност. Малка страна сме все пак. Примерно е възможно синът ми да е дъщеря, да имам повече или по-малко деца, бракът ми да е бил не 25, а 27 или 18 години и така нататък, но като цяло пиша реални преживявания и впечатления в подобни теми на други мъже, защото ги следя и от интерес, но и да споделя опита си и сам да си видя грешките. Идеални хора няма, но аз лично не мога да си позволя втори провален брак. Нямам просто времето за това, енергията за това и желание за това. Чета тук какво пишат хората за проблемите си и какви решения би могло да има за това, включително се усещам, че съм забравил много от проблемите на първия си брак и като прочета тук се пробвам да ги преработя. Най-голям проблем имам с това, че не се разведох навреме, за да си призная пред себе си собственото си малодушие и че не съм стоял толкова дълго с първата си жена заради децата, а заради себе си - от страх и малодушие.
Това е много трудно да си ги признае човек, а тя какъв човек е съм разбрал вече и за съжаление не съм единственият, който е минал през подобен брак. Едно знам - колкото по-рано си признае човек проблемите, толкова по-рано може да се бори да ги реши или да реши, че решението е развод.
Лека и успешна седмица

19.   Здравей Авторе,
не знам как, но подобни теми винаги успяват да разпалят войната между половете, като всеки дава някакви особено крайни негативни примери за противоположния пол.
А както винаги, истината е някъде по средата.
Ако бебето ви е много нервно и ти само симулираш, че помагаш на жена си - ами тя има пълното право да ти омрънка живота.
Ако от друга страна ти наистина й помагаш много и тя пак мрънка и натяква - тогава ти си в правото си да си недоволен.
Аз съм жена. Преди години имах една много негативна връзка, в която мрънках и натяквах непрекъснато.
Такова поведение не съм проявявала нито преди, нито след това.
Оказа се, че проблемът идваше наистина от човека отсреща и щом се разделих с него това негативно поведение просто се изпари.
Това, което можеш да опиташ в момента е да направиш нещо мило за жена си (за жена си, а не за бебето! ), което да я накара да се почувства желана и обичана.
Ако не подейства следва да проведете един честен разговор, за да обсъдите къде лежи проблемът.
От там нататък вече ако не се разберете следват по-сериозните действия.
Успех ти пожелавам.

20.   До м55, радвам се много за теб и че си щастлив сега, по добре късно отколкото никога! Но едно не мога да разбера, преди да се ожените значи бившата ти жена не е била такава? Защото ако беше едва ли щеше да и предложиш, следователно не сте ли говорили сериозно по въпроса защо така се е променила рязко и тн? Хммм, а колкото до автора по важно нещо от комуникацията няма в една връзка, така че говори с нея!!

21.   В такива теми как да дадеш съвет. Вярвам на автора, но изложеното тук е само неговата гледна точка и изобщо не е субективно. Ако тази история я разкаже жена му, без да лъже за нищо то тя ще звучи, като напълно различна от неговата. Така, че съвет не мога да му дам. Мога само да му кажа да говори с жена си спокойно и да търсят решение. А на всички, който се изказват категорично, ти си виновен, тя е виновна, мога да кажа, че истината се крие в историите и на двамата, а не само на единя. Като пример мога да дам една моя история. С мъжа ми често се карахме преди, аз мрънках, че все си намира работа навън и нито ми помага с децата и в къщи, нито нищо. Той пък все повтаря, че много ми помага, че аз по цял ден си виря краката и ядем полуфабрикати, абе страшно беше. Ще обърна внимание, че аз имам бебе на 7м. и по голямо дете на 3г. Гледам децата сама, мъжът ми работи, чистя, готвя, пера и тн. Вечер го чакам с нетърпение да си обелим по една дума, а той се прибира и отива на фудбол, после идва яде и е много изморен и ляга. Аз полудявах, защото все нямаше време за нас. Това е моята история. Един ден се скарахме пред моя приятелка, за същите неща, а той беше пийнал. И слушайте сега какво обясни той. Не му се прибирало, защото съм все недоволна. Той ми помагал за всичко, а аз съм била неблагодарна. Все не съм го разбирала, че и той има нужда да поизлезе. Аз гледам и мигам, мигам и гледам. И питам за какво всичко ми помагаш, а той ми понякога минавам с прахосмукачка, чистя с теб, правя салата, слагам масата, или излизам с голямото дете. А аз, ама това се случва най много по 1 път в месеца, няма и толкова:))))))Той обаче, да ама другите мъже и това не правят... Аз пак питам, ама ти докато режеш салата, аз краката ли си виря или се занимавам с децата, ами с децата се занимаваш, ама това ти е работата... И така нататък, и тн. Та мисълта ми е следната, аз не лъжа, че не ми помагаше. Но и той не лъжеше, че се е случвало видиш ли да направи нещо в къщи. Въпроса е там, че всеки си гледа само него си и не влиза в обувките на другия, и всеки си мисли, че е прав. Моя мъж, като направи една салата веднъж в месеца, с която той ще си пие ракията, си мисли, че много ми е помогнал и после само това повтаря, все едно всеки ден го прави. Или, като каже ама миналата седмица гледах децата, за 1ч. Все едно не е гледал за час, неговите си деца. Ама той милия така си вярва, че всичко свързано с децата и къщата са мое задължение, че всяко нещо направено от него е да ми помага. Аз пък си мисля, че хората са за да си помагат. Както той иска да излезе без деца за час, така и аз. Както той може да мие на мивката, когато е свободен, така и аз. Ок той работи, а аз сега не, но и докато ходех на работа все така си беше детето и къщната работа са си мое задължение, помага по веднъж на месец и после все мрънка, аз ти помагам, а ти все не доволна. Моята приятелка ни слуша, пък накрая ми каза, ако не ви познавах и не знаех, как са нещата при вас, жив щях да го ожаля мъжа ти, че видиш ли той всичко прави, а ти все недоволна. :))))))))Поуките, кой крив кой прав си ги вадете вие:))))))Ние решихме проблемите, като си поговорихме, взе си отпуска и го оставих за седмица сам с децата, а аз ходих на курс и се прибирах само вечер да ям. Хахаха едва дочака да иде на работа и сега всичко е ок.

22.   Подкрепям мнението на №9. Има смисъл да проучите дали не става дума за следродилна депресия. Случва се доста често, обикновено преминава след няколко месеца, но може и да не се развият по обичайния начин нещата. Така че, не е зле да се консултирате с психиатър.

24.   Прекалено си я разглезил, угаждаш и във всичко. Може да е егоист и ако не намирате време само за двама ви да ти се сърди, или ако тя няма тя време само за себе си. Подари и почивка само за нея - един ден - да прави любими неща, както преди детето. Може зависимостта на детето от нея да я побърква - наемете гледачка за няколко часа на ден. Моят мъж ме отменя, когато почива, за да се видя с приятелки, да напазарувам - въобще трябват и повече социални контакти - да се почувства значима не само у дома. Поговорете си на 4 очи и стигнете до същината на проблема! И за ясла помислете! успех
Ж 30 с две деца

25.   Здравейте,
Пише автора,
Прочетох всички мнения и собствени истории и може би във всички има нещо вярно.
Истината е че обичам жена си и семейството си. Сигурно и жена ми има своите основания. Нито тя нито аз ще имаме предишният си живот. И тя няма време да прави нещата които обича и аз също. Прекратил съм всякъкъв спорт и хобита неща от които наистина имам потребност но ги превъзмогвам в името на семейството. Но докато аз успявам да премълча някой неща съпругата ми говори и един вид ме притиска за наглед неща които няма как да се променят - примерно че ще имаме винаги ангажимент с детето. Опитвам се да говоря някой дни всичко е ОК а в други пак нерви. Опитвал съм всичко и разговори и по висок тон но понякога имам чувството че говорим на различни езици. Надямав се с отрастването на детето, сега ще тръгва и на ясла нещата да се оправят. Склонен съм на компромиси за ад вървят нещата но те не трябва да бъдат само за моя сметка. Мисля че така е справедливо.

26.   След като ти къса нервите и ти е неприятно да се прибираш вечер у дома, всичко отива към финала. С моята втора бивша беше така и много прав е М 55 за всичко, което излага, аз го преживях същото. Отровен живот, на който трябва да се сложи край, колкото и да ти е трудно заради децата. Гониш звера от живота си, помагаш за децата, но си живееш сам царски, готвиш си вече за един, чистиш си за един, переш си се и с жена можеш да се виждаш най-много един път в седмицата. Най-сигурното средство срещу инфаркта.

27.   Вместонда е щастлива, че има семейство. Аз например сигурно ще съм на 7 - мото небе, да знам, че не съм сама и има кой да се прибере за вечеря. Вземи детето и я остави за една седмица-две да я видим после какще се държи

28.   Здравейте, момчета. М55 съм. Радвам се, че Авторът е писал, а в последния пост ми напомни за съжаление за една от вечените теми в първия ми брак - кой искал деца и кой не искал. За мен беше саморазбиращо се, че щом се женя за една жена то ще да е, за да имаме семейство и деца. Какво се оказа обаче - първата ми жена не била искала деца. След няколко години брак в крайна сметка се нави и после за нея по-важно от детето нямаше, но забележете - при най-малкия проблем до ден днешен вика „Аз деца не съм искала“, включително за второто дете „вината“ е изцяло била моя. И това до ден днешен говоря - съсипала си била живота и какво ли не.
Втората ми жена е много по-млада от мен и като пожела деца още от самото начало ѝ казах какво означават те и, че ще ги гледа, защото аз време много нямам, а не искам децата ми да растат с бавачки и по институциите. Тя каза, че знае и ще се справи и така просто очакванията не бяха много високи. Днес като помогна с 1 час гледане по-добър от мен няма. Един памперс да сменя съм най-добрият и ме хвалят навсякъде, а в интерес на истината по-малко помагам. При големите си деца ставах по нощите да ги храня примерно и какви ли не неща
и очакванията са важни, и характерът на жената, акълът на човека до теб. Не всичко зависи просто от мъжа и точно къщните работи,
М55

29.   М55, просто си си намерил златотърсачка, която знае, че трябва да си плати по един или друг начин за благоденствието. Спри да налагаш на останалите твоите виждания за живота. Ако бях мъж, аз лично щях да се запитам за морала на жена, която е приела да е любовница години наред, изчаквайки развода на мъжа. Честно казано, на мен не ми звучи като много добра жена това, но си е твоя, кътай си я, само недей да обясняваш глупости. В някои семейства става дума за равнопоставен съюз, не основно финансови отношения, каквито са в твоето. Кътай си жената, щом такава си си я избрал, но недей да даваш акъли на хората. Сега си на 55, но като станеш на 65-70, интересно дали жена ти, която е доста по-млада, няма да си намери някой на нейната възраст, с когото да се чувства по-добре, включително физически? Тогава да те видим дали ще мислиш с такива негативни чувства за първата ти жена.
И още нещо - тези неща за децата и т. н. се обсъждат ПРЕДИ брака, в днешно време не се подразбира задължително, че ще има деца. Това ти какво имаш заложено в главата си като подразбиращо се, си е твой проблем, никой не е длъжен да се съобразява. Спри да даваш съвети на автора, защото заради теб ще си развали семейството човекът.

30.   М 55, може да си имал кофти късмет - но после пък ти е провървяло. А за номер 26 - ако се случи нещо и с третата ти съпруга - имай едно наум - или лошо ги избираш, или проблемът не е в тях...

Сега за Автора - стегни се, това, че на други хора са се случили разни неща нищо не означава за твоя конкретен случай. Има два много важни момента - 1 - Жена ти обезателно ТРЯБВА ДА ТРЪГНЕ НА РАБОТА - това с висенето в къщи побърква повечето хора (дори мъже). И 2 - Това с тормоза ТРЯБВА ДА СПРЕ ВЕДНАГА - винаги, като започне да се държи неадекватно я поставяш на място - не агресивно и с обиди, а спокойно и с аргументи - че няма да търпиш подобно отношение и е неприемливо и грубо от нейна страна. Ако видиш, че не възприема или истерясва - игнор и навън за час-два - измисли нещо - до магазина, до колата, може и без обяснение, но с нещо привидно е по-добре. Докато не прояви здрав разум - не преговаряш с терористи. Постави нещата ребром - не бързай да си тръгваш - виж тя какво ще реши - кажи й, че я обичаш и не искаш да се разделяте, но щом е толкова нещастна - ако иска е свободна да си тръгне, ти ще я подкрепиш. Ако не си събере багажа на мига, значи само си говори и ще отстъпи, когато окажеш натиск. Стискам палци.

31.   Пробвай нещо. Пълно игнориране на мрънкането. Тя мрънка, а ти си мислиш, че си под палма на морето. После се прибери някой път от работа и изобщо не ѝ давай да започне. Започни ти. Предложи ѝ да отидете на почивка лятото, конкретно кажи къде и за колко време. Покани я на кафе. Организирай детегледачка и идете на концерт. Ако и това не помогне, не знам. Според мен тя е безумно отегчена от тъпото седене вкъщи. Може би като тръгне детето на градина, а тя на работа, ще се нормализират нещата, но дотогава тя очаква малко от малко да ѝ разнообразиш живота. Тя има само тъпото висене вкъщи, не общува с възрастни и прави едно и също две години вече. Ами и тя иска да е жена, обичана, желана, а не само машина за храна, чистене и четене на приказки.

32.   Аз съм жена и четох до третия коментар. Номер три буквално ме потресе. Не съм убедена, че скоро няма да е от ревящите, че е зарязана.
Истината е, мили момичета, че много от нас са такива-зли и отвратителни и с нереални очаквания за човека до себе си. В един период от брака ми, точно когато детето беше бебе, бях станала точно такава, до като не осъзнах, че вървя в грешна посока и губя човека, когото обичам.
Когато се роди дете, жените искат всичко да е перфектно, чисто, изгадено, нагласено и детето да живее като в рекламите по телевизията-усмихната мама и спокойно бебе, в чист дом. И животът им да е както преди. И когато не могат да се справят, прехвърлят нереалните си изисквания към човека до себе си. Естествено, когато мъжът работи, няма как да е перфектен. А вие се превръщате във вещици с непрекъсатото си дуднене и недоволство. Не се живее леко с перфекционистки, а и сам по себе си перфекционизмът е вид комплекс. Какво толкова, като не е перфектно чисто и като има чинии за миене в мивката? Не е ли по-важно да седнете вечерта с половинката си на по чаша вино и тихо и спокойно да се насладите на минутите прекарани заедно? Какво ви пречи, да приемете, че не можем винаги и във всичко да сме перфектни, да оставите битовизмите на заден план, да посрещнете съпруга си с усмивка, а не с вкисната физиономия? Много важно, че има пералня за пускане или дрехи за гладене! И че на някое шише сте видели петно (пу пу, колко страшно! ) Няма да умрете от инфекции, нито вие, нито детето ви, както твърди номер 3! Такива като нея и гореописаните съпруги не осъзнават, че децата порастват и че един ден като имат цялото време на света, ще се окажат твърде далечни с половинките си, ако въобще са имали късмета да бъдат изтърпяни от тях.
Аз не се старая да бъда перфектана домакиня, но домът ми е чист, но не и стерилен. Отношенията със съпруга ми са повече от перфектни. Старая се да има вкусна вечеря, защото той се прибира доста по-късно от мен, да има спокойствие, аз самата да изглеждам добре и не позволявам битовизмите да рушат връзката ни.
Опомнете се девойки, че направо е страшно!

33.   Номер 32, няма да рева, че съм зарязана, защото не съм с такъв характер - да хленча и да оревавам света. Ако някой не иска да бъде с мен, не съм готова да се жертвам и променям само в името на това да го задържа със сетни сили, както май си направила ти?
И, да, няма да ми е приятно навсякъде да е кочина, а аз да си отворя вино насред мръсотията и да го пия. Кое по-точно да ми е приятното в случая?
Ти се описа като истеричка, аз не съм от този тип жени...

На бас се хващам, че си финансово зависима от мъжа ти, затова и пускаш такива разсъждения. А аз не съм, дори печеля повече от него, и считам, че имам право да бъда човек, а не някой, който да обслужва единствено удоволствието и спокойствието на другия.
Стараеш се да има вкусна вечеря и да го посрещнеш с усмивка - чудесно, браво на теб. Само че аз се прибирам по-късно от мъжа ми вкъщи и не мисля, че той трябва да очаква от мен тепърва да му готвя. Голямо момче е, може и сам да си забърка една мусака. :) Ако не - винаги можем да си поръчаме храна за вкъщи и дори да си я изядем в пластмасовите чинии.

В България ролите в семейството са твърде патриархални и жени като теб откровено ме дразнят. Аз съм личност, а ти си слугиня - не знам дали осъзнаваш разликата. И, повярвай ми, мъжът ми няма проблем с това да ме "изтърпява", защото знае, че хигиената е важна (а ти май не знаеш? ).

Въпрос на елементарна култура е да не желаеш да живееш в кочина. Ако ти си склонна да даваш храна на бебе от мръсни съдове, това си е твоя работа. Наистина си далеч не само от перфектна, а дори и от средностатистическа домакиня. Аз не бих тръгнала да се карам за това с мъжа ми, а ще си взема домашна помощница, ако не успяваме да се справим сами с поддръжката на нашия дом в чист и приятен вид.
А ти си готви на мъжа, слушкай го, усмихвай му се... и не се изненадвай, ако късните му прибирания не са точно защото е бил на работа...

34.   Oо номер 32 до 33

Нищо не си разбрала от поста ми. Не те знам как четеш. Описала съм се като истеричка? Зависима съм финансово от съпруга си и живея в кочина? Ха ха, така ти е угодно, така го интерпретираш. Вярвай си, няма лошо. Особено ако това повдига самооценката ти. Аз просто го обичам, както и той мен. Известно ли ти е какво е любов?
Отсрани звучиш като много крайна и неудовлетворена от живота си жена. Айде всичко хубаво, наслаждавай се на живота си и решенията, които си взела си и не се обяснявай, защото звучиш още по-неуверено. Чисти и търкай до несвяст, тормози мъжа си и да видим колко още ще оцелее връзката ви.

35.   Хаха, нито търкам до несвяст, нито връзката ми има проблем (или някога е имала). :)))) Не знам как модераторът изобщо е одобрил коментара ти, но бих искала да ти кажа да си живееш живота и да не даваш акъл на останалите как да живеят техните. Любов знам какво е и за мен не означава да правя мили очи, за да не бъда зарязана, докато ти точно това правиш. Сигурно не си малка, затова се учудвам, че досега не си разбрала, че мъжът по природа е ловец... а ти не си интересна плячка.

36.   До 35: много си важна! Такива жени като тебе, които се смятат за голяма работа само защото печелят повече от мъжете си и едва ли не хвърлят всичко в кариерата, обикновено завършват сами. Обградени с други кукувици със страхотни кариери иначе завяхващи стари моми, които не са успели да намерят с мъж достатъчно качества, които да кореспондират на тяхното положение. Бляк!

37.   36, да, важна съм и съм голяма работа, защото съм постигнала това, което 99. 9% от българските жени не са, защото ги мързи и чакат всичко да получат на готово от бащите си, а след това и от съпрузите.
Човек може да има и семейство, и кариера, колкото и да те изненадва това. Ако ти не си способен/способна да имаш и двете, проблемът си е твой. Всичко е въпрос на организация на времето. Природата ни е дала 24 часа в едно денонощие, това време е достатъчно за толкова много неща. Повечето хора не го осъзнават и пилеят това ценно време.

Имам щастието да бъда обичана от мъж с красиви тяло и душа, културен, възпитан, дори бих казала духовно извисен. Той също не печели малко, просто аз съм по-амбициозната от двамата и това дава по-високи финансови резултати. На него не му пречи, а дори му харесва, защото преди мен се е срещал с жени, които очакват да плаща всички разходи, да им купува дрехи, дори да им дава джобни. С последната се е разделил, когато тя започнала да предявява претенции той да заплати определени пластични корекции, които е искала да си направи.
Съжалявам, ако ще те разочаровам, но дори с него да се разделим, проблем с намирането на нов партньор няма да имам. Няма да ти обяснявам причините, защото не искам да прозвучи като реклама, но ако ме беше виждал/а в реалния живот, сам/а щеше да си ги обясниш.
Каквото и да ти кажа, ти ще продължиш да живееш в твоя ограничен свят.

Забавлява ме фактът, че изказването ми в темата, че авторът не оказва качествена помощ на жена си, стана повод на лични нападки по мой адрес и констатации, че ще бъда зарязана. Далеч съм от тази мисъл, но който постоянно си мисли как някой друг ще бъде зарязан и ще остане сам, определено има проблем, който пренася върху мен.

В един дом трябва да има хигиена, особено когато има малко бебе. Бащата трябва да помага, но да помага качествено, а не просто да отбива номера и после да се оплаква по форуми. Ние не сме в дома му, не знаем какво действително прави, но жена му едва ли ще тръгне да се вбесява от нищото. Не смятам, че е работа само на жената да гледа бебето и да се грижи за домакинството - те бебето са го направили заедно, трябва и той да взима участие. Ако не може да го прави качествено, по-добре да не пречи, а да попита жената какво точно иска да бъде направено и как. Авторът вместо това е започнал да се скатава.
След това идват съветите от М55, който е от друга лига и е имал имоти, бизнеси, любовници, както и от някакъв друг безумец, който съветва автора да игнорира жена си. Е, точно това са първите стъпки към разрушаване на брака.

Авторе, опитай се да бъдеш по-добър мъж за жена си, а недей да мрънкаш, че тя ти се карала. А ти опита ли с добра дума, с някакъв жест? Едни цветя сети ли се да й купиш? Дори тя да е по-нервна от необходимото, ако подходиш с добро, ще имаш по-добър резултат, отколкото ако си настроен на нож.

Спирам да пиша по темата, тя отдавна не е интересна.

38.   Хмм, номер 37, не съм писал последните коментари, но историята ти нещо куца и ми напомня на една "много успяла" жена пишеща тук със сериозни ментални проблеми, която обича да бълва небивалици. Как така, хем двамата с мъжа ти изкарвате много пари, а не сте си купили поне една миялна машина, нямате си и помощница? Как така, уж се прибираш по-късно от него и не можеш да готвиш, а пък чистиш и миеш? Затова са ти и написали да търкаш, защото от изказванията ти излиза, че го това го вършиш лично ти, без да използваш уреди.

39.   От 36 до 37:
Да, напълно ми затвърди първоначалното впечатление.

Моят съвет към автора е, ако това, което пишеш наистина е така, то хващай си шапката и си тръгвай. Не си длъжен на никого, че да се превръщаш в негова сянка, която никога на може да смогне на претенциите на този някой. Такива като жена ти и като дамата от номер 37 разбират, че великата им кариера и големите им претенции са важни единствено в техните очи, и че никой не им е длъжен заради тях, чак когато останат сами и живота ги зашлеви с плесницата си.
Един съвет и към тях - нито кариерите ви, нито гладката ви кожа и стегнатите ви гърди са вечни и могат да са оправдание за нечовечното ви поведение.

40.   Здравейте,
Пише автора. Номер 32 наистина ми допадна с изказването си. Аз съм на принципа да може жената респективно мъжа да не е доволен от нещо, но след като проблема се реши да не се превръща в постоянно мрънкане. Това е много натоварващо и човек няма желание за нищо в такива моменти. Какво искам да кажа. Когато сутринта са ти развалили настроението с нещо неуместно е трудно да изживееш денят както би искал и да си щастлив. Много верни неща има в изказването на номер 32 за което я поздравявам. Дай боже всекиму жена с такива разбирания за живота.