Споделена история от Семейство |
Семейна липса
преди: 8 години, 2 месеца, прочетена 1594 пъти
Здравейте.
Историята, която ще ви опиша със сигурност ще ви се стори доста нереално споделена и леко преувеличена. Сигурен съм, че ще ви е трудно и да ме разберете, защото разсъждавам меко казано нелепо за годините си, но такъв съм си, за жалост. Но се радвам, че съществува подобен сайт, в който можем да изразим най-свободно това, което ни тормози или вълнува, и четейки коментарите ви от други теми, забелязвам, че сте хора с добри сърца, повечето стремящи се да разбирате и помагате като изразявате мнението си, което е похвално.
Ще започна историята си така:
Момче на 19 години. Като дете бях адски щастлив, разбираемо, защото единственото нещо, което ни вълнуваше е да излезем на улицата с приятели да играем на най-различни игри, да изпитаме тази "детска забава".. до момента, в който дядо ми не се появи да сложи точка на дневното ни приключение, поради късния час, и да дочакаме с нетърпение следващия ден. Друго не ме вълнуваше освен това да изляза и да играя с приятелите си навън. Нито майка, татко, който и да е от семейството, единствената ми мисъл бе да изляза навън с приятелите си, тогавашните.
Нещата се промениха с годините и сега не се чуваме, нито се виждаме, комуникация нулева, но това е съвсем отделна тема, неподлежаща с това, което ще ви споделя.
Но започнах така, защото от тук се случи това, за което ще стане дума. Става въпрос за семейството ми или по-конкретно - дядо ми.
Кръстен съм на него, той бе най-емоционалния човек в дена на моето раждане - установих го това благодарение на "Old School" касетите, които рядко биват използвани в днешно време или по-скоро "заличени" от новите технологии.
И от този ден, той неотлъчно бе до мен, адски грижовен, готов на всичко за да направи най-доброто за своя внук. Усетих тази негова грижовност именно от тогавашните моменти с това "прибиране от улицата", но не го приемах на сериозно - логично, като всяко едно дете. Правеше какво ли не за мен за да се чувствам аз възможно най-добре.
Постепенно с годините, забелязвах, че дядо ми доста наблягаше на алкохол. Почти всяка вечер се наливаше безумно, криеше от нас, мислещ че не му личи, но се забелязваше с видимо око. Нещото, което ме депресираше в него е това, че често говореше за смърт и това, че ще напусне този свят с изречението - "Няма да съм тук, до теб, да те виждам щастлив, синко". Имаше проблеми със сърцето, за това взимаше и лекарства, отделно пушеше и пиеше в едно. Нямаше контрол, никакъв.. беше тъжно да се наблюдава всичко това.
Преди три години, той почина.. поради проблеми със сърцето. Бе рано сутрин, преди това цяла нощ не успях да заспя поради силно главоболие. Когато разбрах за това, че е починал, бях вцепенен, просто замръзнал със сълзи в очите си. Но го очаквах и съжалявах, че не успях да му помогна да престане с този алкохол, за да не си създава допълнителни усложнения. Онзи момент тотално преобърна живота ми, не можех да приема, че дядо го няма, просто мисълта, че повече не бих го виждал ме съсипваше, а аз съм си адски емоционален и чувствителен. Бях супер зашеметен, неуравновесен където и да се отида, нямаше как да прекъсна училищните си занимания за известен период от време, затова реших да продължа да ходя, но не ми се отразяваше никак добре. Нямах и на кого да споделя тази тъга, криех го в себе си.. беше адски болезнено.
Плаках си доста дни наред, където и да се намирах, просто не ми пукаше кой ме гледа, защо ме гледа, как реагират.. не ме интересуваше, грам.
Майка ми и баща ми, не желаех да им споделям какво чувствам и какво мисля, защото странно или не, не успяваме да се разбираме взаимно на каквито и теми, което е жалко за мен лично, за едно семейство.
Търсех консултация с психолог, който да успее да ми помогне по някакъв начин, но не успях да намеря никого. Минаха три безответни години от онзи момент, а аз все още се чувствам по този начин - потресен, зашеметен.
Дори взех да халюцинирам често в хората с дядо си, примерно виждам някой като него по години, внезапно представяйки си него самия. Ненормално и жалко..
Дядо ми беше страхотен човек, човек за пример! Грижите, цялата тази обич, която полагаше.. беше нещо изключително, нещо което никой друг не бе правил за мен. Бе толкова грижовен, повече от самите ми родители.. той за мен бе един родител.. но малоумната ми глава твърде късно осъзна този факт. Поради това, адски много съжалявам и се виня, че съм бил толкова безчувствен и жалък, че не оцених това, което той правеше за мен. Загуба на човек, който ви обичал и би направил всичко за вас, а вие да осъзнавате това, чак когато вече е късно за узнаване.. болка за цял живот.
Случи се така, че преди 2 месеца чрез Интернет се запознах с човек, видимо на възрастта на дядо ми, по случайност или не, не мога да кажа. Допадна ми, защото бе адски добър, разбран, общителен. Споделих му всичко това, той бе човекът към когото за пръв път реших да споделя историята си без престава от това мое излъчване на доверие към този човек, когото не познавах. С течение на времето го почувствах адски близък, като че ли го представях за дядо си.. което естествено, ще ви прозвучи супер филмирано, но представете си - бе точно това.
И в този момент изпитах една силна загриженост към него като че ли това бе дядо ми.
Това е историята ми, приятели.
Бих искал да ви попитам дали е нормално или не е това, което ми се случва, дали е нормална тази комуникация от нищото с някого.. когото пък представям за близък човек от семейството си?
Всичко това звучи лудничево, осъзнавам, така е, но бих се радвал, ако прочетете написаното и изкажете някакво мнение, независимо дали ще е положително или отрицателно, по зададения въпрос, а и цялостно с историята, преценката е ваша, която бих уважил. Благодаря ви!
Поздрави!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: bbddd997ed |
|
1. Според мен историята ти доказва само онова което висчки ние знаем "оценяваш само онова което си загубил"!
Дали е нормално да намериш приятел в нета, за повечето хора не е нормално, но защо пък не, може би причината на хората е че има много опасни хора в нета, но ако си решил че този твоят не е опасен защо не.
От тук нататък обаче помисли за себе си, помисли да направиш нещо с живота си, нещо такова с което дядо ти би се гордял.
А това че не се разбираш с родителите си и то в тийн възраст е нещо съвсем нормално. Ти все още си тийн.
Желая ти късмет и не мисли че разсъждаваш по различно от всеки друг на твоите години, аз съм по голям от теб, но все още не толкова че да не помня твоите години.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: ed23bf16b9 |
|
2. Мило момче,
Душата на човек е безсмъртна, тъй че сега дядо ти е на едно по-добро място и съвсем не би желал ти така да страдаш. Запали свещичка и се помоли за упокоение на душата му, раздай милостиня в негова памет - мисля че го дължиш за всички добрини, които е извършил за теб.
Аз също много обичах баба ми, беше изключителна жена, почина, когато бях на 10 и дълго след това все си мислех, че ще я срещна някъде. И до сега най-добре се разбирам с жени на нейната възраст.
Тъй че няма нищо лошо да общуваш с хора на възрастта на дядо ти, просто нека това да не ти се превръща във фикс идея. Пази се от измамници!
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 3d57d448bb |
|
3. Нормално е! Не се притеснявай! И аз бях много привързана към баба ми, а дори не ми беше истинска баба, но ме гледаше всеки уикенд когато бяхме на село и аз я обичах ужасно много. Нейното семейство не я виждаше често, и тя ме обичаше като внучка. От тогава минаха седем години, но преди седмица изведнъж просто се сетих за нея без причина и па ксе рапзлаках. Много ми липсва. Тя беше страхотна жена-християнка и много добра по душа. Аз не съм вярваща, но заради нея понякога паля свещ понякога в църквата и си представям, че е до мен и и разказвам как върви живота ми. Това е загуба която няма да преодолея никога.
Разбирам те много добре. Няма да върнеш дядо си, но е много хубаво, че си намерил човек на който да се довериш. Дядо ти, ак оте вижда сега се радва за теб, повярвай. Дори да не вярваш в душата на човек, пак трябва да знаеш, че ако беше тук щеше да се гордее с теб-ти си добър човек и със сигурност той го е знаел и присъствието ти му е помагало да продължава напред.
|
|
