 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Не мога да прежаля брат си
преди: 8 години, 2 месеца, прочетена 2118 пъти
Преди година и 8 месеца изгубих прекрасния си по-голям брат в катастрофа, при която той можеше да оцелее, ако по-късно лекарите не бяха допуснали грешка и не го бяха изпуснали. Мина време, но болката в сърцето ми си остана все същата и все още сънувам кошмари. Семейството ми го преживя, продължиха напред, приятелката му - също (а тя беше шофьорът в злополуката, но вината не беше нейна, а на някакъв, който ги изпреварил)... а на мен вместо да ми минава, отвътре се скапвам още повече, депресирам се. Пред хората винаги съм шегаджийката, веселячката, изглежда сякаш съм се справила с това, но когато остана сама направо умирам. Нищо не може да ми помогне, нямам желание за живот, сигурно не съм се самоубила само заради нашите и заради приятелите, защото прекалено много ще им дойде. Брат ми беше толкова добър и прекрасен човек, красив и отвън, и отвътре! Изобщо не преувеличавам, той помагаше на всеки, независимо от етнос, религия, социален статус. Не мразеше, беше изпълнен с любов. Беше само на 27 години... Знам, че всеки ден умират млади и невинни хора, но това не прави нещата по-леки, а напротив - по-тежки. Бях 11 клас в началото тогава, сега съм 12-ти и завършвам, но вече нямам мечти. Рисувам добре и щях да вляза в Художествената академия, но откакто братчето ми загина нямам муза, не ми се рисува, ръката ми трепери, ако хвана четката. А негова мечта, както и моя, беше да стана добра българска художничка, да отида на морето и да рисувам хората там. Сега вече искам само той да беше тук... Как да преодолея загубата, хора, много ми е тежко? Аз наистина вярвам, че има живот след смъртта, че душата му е жива и това ме крепи, но самият факт, че не виждам лицето му и не мога да го прегърна ме убива... иска ми се да бях загинала с него, поне щяхме да сме заедно и в смъртта.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 2eda972884 |
|
1. Здравей, мило момиче!
Приеми най-искрените ми съболезнования относно загубата ти!
Преживях същото. Преди 3, 5 години загубих скъпия си брат, при различни, но не по-малко кошмарни обстоятелства. Не искам да се спускам в подробности, защото болката е почти неиздържима. Исках само да ти кажа, че те разбирам прекрасно. Знаеш ли, времето не лекува. Притъпява, обаче, някак си чувствата, които не ни дават покой-чувството на тъга, на ярост, на угризения и най-силното-згубата, липсата. Но докато се стигне до този етап, животът-поне моят-е истински ад! Когато загубих брат си, дъщеря ми беше на година и девет месеца. В продължение почти на година, карах на "автопилот", имам празнини в паметта, не бях добра майка. Трябваше да крепя и родителите си, и по-малката си сестра. И заедно с всичко това, да умирам от собствената си мъка. Лека полека започнах да съвземам, но и до ден днешен не мога да асимилирам факта, че брат ми го няма и чувството у мен е все едно че е някъде далеч и ще се видим след дълго време. Няма ден в който да не го споминам, да не разказвам на дъщеря си за вуйчо ѝ, да не си поплача за него.
Дай си време-ще стане по-поносиммо. Бъди близо до родителите си-те имат нужда от това, но мисли и за себе си. Сбъдни твоята, и на брат ти мечта. Мисля, че ще го зарадваш!
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 25b83529d0 |
|
2. Историята ти наистина ме трогна.. Адски гадно е да изгубиш скъп човек и повече да не можеш да го видиш и докоснеш. Баба ми почина октомври миналата година и тогава чувствах, че умирам. Без нея не можех. Тя беше подкрепата ми, тя беше голяма част от живота ми, но ето... Няма я. Не мога да я прегърна, да я целуна.... И все още усещам липсата й, няма я, няма на кой да споделя, да попитам за съвет, а тя беше толкова добра и честна. На всекиму би помогнала, но нали знаеш: Винаги става така, че добрите хора винаги ги губим, а лошите остават на Земята... Не се притеснявай, опитай се да заобичаш живота, да погледнеш от хубавата страна на него,брат си няма как да го върнеш, а и си помисли: Какво би искал ти да си сега? Щастлива или тъжна? Сигурна съм, че ще е първото, така че не се отчайвай. Само напред и нагоре!! Постигни мечтите си, не се предавай на тъгата, не позволявай тя да те убива бавно. :)
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 3b1a26193e |
|
3. Мъж на 26 съм. Моите съболезнования за брат ти първо.
Един съвет: Ако ти не намираш причина за живот, причина да продължиш напред - то аз ще ти я дам. Не знам дали си вярваща, но щом казваш, че брат ти е бил добър човек - то най-вероятно сега е на едно по-хубаво място. Навярно той Ви гледа там - от където е и определено не би искал нито Ти, нито семейството ти да тъжите. Той ви обича - за това живейте си живота. Не плачи, не тъжи. Рано или късно всеки умира - на всеки му идва времето. Ще се видите някой ден - сигурен съм, но сега поне заради него - се мотивирай. Завърши си даскало, после следвай. Намери си приятел, създайте семейство, деца... Само запомни това: Когато си в труден момент - спомни си, че той е там и какво би ти казал в дадения момент.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: bb5e0a7132 |
|
4. Авторката: Благодаря ви много, наистина оценявам подкрепата ви! Моите съболезнования за близките ви, номер 1 и номер 2!!! Няма да е лесно, но няма да се предавам, и в името на брат си ще продължа напред. И да, силно вярваща съм, в Бог, във вечния живот, в доброто... именно вярата ми ме кара да се боря. И винаги съм си обяснявала, че Бог праща своите ангели - най-добрите хора, и след това си ги прибира, именно затова губим добрите.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
